Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
Днес, 06.07.2015г. в гр.ПЛЕВЕН, съдията - докладчик по
НОХД № 1325/2015 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН – АСЕН ДАСКАЛОВ, след като
се запозна с материалите по досъдебно производство № Д - 1132/2010 г. по описа
на РП - ПЛЕВЕН, намира за установено следното:
Внесен е обвинителен акт против СНЕЖАНА И.Д. *** – за
престъпление по чл. 339а ал. 1 предл.2 НК.
Съобразно разпоредбите на чл.35 и следващите от раздел ІІ, глава ІV НПК, делото е родово и местно
подсъдно на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Не са налице основания по смисъла на чл.24, 25 и 26 НПК
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
С Разпореждане №3364/18.06.2013г. по НОХД №953/13г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН, на основание чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.248 ал.2
т.3 НПК съдията – докладчик е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на РП – ПЛЕВЕН за отстраняване на допуснатите в
хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. Същото
Разпореждане е било потвърдено с Определение №326/09.07.2013г. по ВНЧД
№476/2013г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
При новото внасяне на делото с обвинителен акт, само част
от проблемните моменти, коментирани както в Разпореждане №3364/18.06.2013г. по
НОХД №953/13г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, така и в Определение №326/09.07.2013г.
по ВНЧД №476/2013г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН са били отстранени. Допуснати
са обаче и нови отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.
На първо място, при предявяване на разследването на
20.02.15г. (л.61 от том без номер) от страна на подсъдимия и неговия защитник е
направено доказателствено искане – за назначаване на съдебно – психологична
експертиза. Това искане не е било удовлетворено, като наред с това и в разрез с
чл.229 ал.3 НПК, наблюдаващият прокурор не се е произнесъл със съответно постановление. Прокурорът обаче
е бил длъжен да стори това. Неизпълнението на това задължение засяга пряко и
съществено процесуалните права на обвиняемия, тъй като същият има право да сочи
доказателства и в този смисъл – да получи изрично мотивирано произнасяне във
връзка с доказателствените си искания.
На второ място, налице са неясноти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които не позволяват да се преценят по достатъчно
надежден начин подлежащите на изясняване обстоятелства и съответно - пределите
на предмета на доказване. След като описва определени взаимоотношения между
свидетеля КОЖУХАРОВ и обвиняемата Д., прокурорът посочва, че на 18.04.2010г.
свидетелят донесъл със себе си в сградата на ІІ ДКЦ – Плевен камери с фабрични
номера №0200004, №0200019, №0200020. След оказано съдействие от страна на
св.ТОДОРОВА, влязъл в кабинети №43 и №71 „и
монтирал устройствата, наподобяващи датчици за движение с поставените в тях
камери, на стените, точно над кушетките за преглед на пациенти. След това
свързал камерите с положените предната седмица кабели, които стигали до
кабинета на обвиняемата Д.… Третата камера Кожухаров предал на обвиняемата Д..”.
При положение, че се твърди, че две от камерите реално били монтирани, а една –
предадена на обвиняемата, възникват няколко въпроса: кои от посочените три
камери с фабрични номера се твърди, че са били използвани при деянието
(съответно – коя в кабинети №43 и коя – в кабинет №71), за което е повдигнато
обвинение и била ли е използвана в тази връзка третата камера, респективно –
ако е била използвана – по какъв начин. Тези въпроси са конкретни и са пряко
свързани с фактите, от които се извежда повдигнатото обвинение. В случай, че
някое от тези устройства (камери) не е било използвано по твърдяния от
прокурора начин, същото не би имало връзка с предмета на доказване, докато
другите две – и всички въпроси, произтичащи от тяхното функциониране,
оперирането с тях, годността им за видеонаблюдение и т.н. – са непосредствено
свързани с предмета на доказване, включително – с въпроса за твърдяното от
прокурора средство за извършване на престъпление, за което е повдигнал
обвинение. Така коментираните въпроси обаче не намират отговор във внесения
обвинителен акт.
На трето място – неясен е механизмът на приетото от
прокурора деяние. Твърди се, че след извършване от страна на св.КОЖУХАРОВ на
определени технически манипулации, двамата заедно с обвиняемата „На 19.04.2010г. изпробвали как работят
камерите и от този момент системата за видеонаблюдение – с две от камерите в
кабинети №71 и № 43 в сградата на ДКЦ, била в състояние да функционира.”.
Малко по – нататък прокурорът е изтъкнал следното: „През периода 19.04.2010г. – 30.04.2010г. след поставянето на
устройствата с камери в кабинетите №71 и № 43, в сградата на ІІ ДКЦ – Плевен, и
свързването им с кабинета на обвиняемата Д., последната осъществявала чрез
посочените технически средства видеонаблюдение на лекарски кабинети № 43 и
№71.”. Всъщност, целият механизъм на деянието, за което е повдигнато
обвинение, е концентриран в това енигматично твърдение. Поставят се редица
въпроси – какво се влага в словосъчетанието “осъществявала чрез посочените технически средства
видеонаблюдение”, по какъв начин именно е
извършвала наблюдение – чрез стартиране на определен софтуер и достъп до
камерите или по някакъв друг начин; постоянно ли е било (24 часа в денонощието?)
това видеонаблюдение или инцидентно, в определени интервали (и евентуално - кои
са били тези интервали); по какъв начин се определя края на така посочения
период – тъй като отговорът на този въпрос съвсем не е самоочевиден, в т.ч. –
доброволно ли е преустановено твърдяното „използване” или други обстоятелства
са довели до такова преустановяване. В крайна сметка обаче, основният,
централният въпрос е – от кои фактически действия на обвиняемото лице прокурорът
извежда формата на изпълнително деяние „използва” по смисъла на чл.339а ал.1 НК.
Всички тези въпроси обаче не намират отговор във внесения обвинителен акт.
Същевременно, както обстоятелствената част, така и
обвинителният диспозитив страдат от неяснота какво именно се влага в понятието
„техническо средство” – някоя от споменатите по – горе камери с определени
фабрични номера, всичките те взети заедно или пък някои от тези камери, ведно с
компютърната конфигурация и/или други веществени компоненти. Този въпрос е без
отговор във внесения обвинителен акт. Наложително е този въпрос да бъде изяснен
по напълно еднозначен начин, тъй като съобразно повдигнатото обвинение именно веществения
предмет (съвкупността от веществени предмети), който изпълва съдържанието
„техническо средство” би могъл да представлява и средство за извършване на
твърдяното от прокурора престъпление, за което е повдигнал обвинение по чл.339а
ал.1 НК.
На следващо място, както изрично е подчертано в
Определение №326/09.07.2013г. по ВНЧД №476/2013г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД –
ПЛЕВЕН, разпоредбата на чл.339а ал.1 НК е бланкетна и следва съдържанието й да
се изпълни със съответни норми от други нормативни актове. В тази връзка обаче
категорично е подчертано, че разпоредбата не просто изисква липса на
разрешение, но то следва да е изискуемо по закон, тъй като законодателят е
предвидил изискването за „надлежно
разрешение, което се изисква по закон”. От повдигнатото обвинение, както в
обстоятелствената му част, така и в диспозитива, не е ясно разрешителен режим по кой закон се
твърди и в тази връзка – в нарушение на кой разрешителен режим се явява според
прокурора поведението на обвиняемата. В своеобразен опит да отговори на така
поставения фактически въпрос, пряко свързан с предмета на доказване, прокурорът
е цитирал разпоредбата на чл.32 (2) от Конституцията, според която „Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи.” Следва да бъде отбелязано, че позоваването на нормите на
Конституцията, въпреки че същата е върховен закон и разпоредбите й имат
непосредствено действие, в разглеждания случай е дълбоко погрешно. Несъмнено
разпоредбата на чл.32 ал.2 КРБ има непосредствено действие, но единствено в
частта, в която се възвежда забрана (при това – неизчерпателна по съдържание)
относно определени действия, насочени към неприкосновеността на личността.
Самият чл.32 ал.2 КРБ обаче е бланкетна разпоредба, тъй като поставя
споменатата забрана в зависимост от „предвидените
от закона случаи”. С други думи, разпоредбата има забранителен характер по
принцип, а не предвижда (и обективно не е в състояние да предвиди) определен
разрешителен режим по смисъла на чл.339а ал.1 НК. Следователно, препращането
към чл.32 ал.2 КРБ не разрешава проблема с липсата на яснота разрешителен режим
по кой закон се твърди, че е нарушила обвиняемата и от което нарушение се
извежда обвинението по чл.339а ал.1 НК.
Същевременно, наблюдаващият прокурор не е съобразил при
внасянето на настоящия обвинителен акт и друго от указанията на ОС – ПЛЕВЕН,
обективирано в цитираното вече определение. Подчертано е, че „специално
техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация” не е
просто техническо средство, което е от естество да служи за негласно събиране
на информация, но същото следва да е специално
предназначено за тази цел. Обърнато е внимание, че разширителен подход при
тълкуването на наказателноправните норми е недопустим и в този контекст е
отбелязано, че прокурорът не е изложил съществени факти, изпълващи този елемент
от състава на престъплението, а само по – общо, в обстоятелствената част е
посочил, че камерите могат да се квалифицират като видеокамери за негласно
наблюдение. Изрично е подчертано, че прокурорът следва да посочи
обстоятелствата, които определят съответното техническо средство като специално предназначено за негласно събиране
на информация, в т.ч. – че не могат да влязат в този кръг онези технически
средства, чието основно предназначение е друго, например – за охрана на обекти
и лица, независимо че могат да се използват и за негласно събиране на
информация. Този кръг въпроси, при новото внасяне на делото, изобщо не е бил
обсъден от наблюдаващия прокурор и не е намерил съответно отражение във
внесения обвинителен акт, при което е възпроизведен един от основните пороци от
предходното му внасяне.
В съответствие с изложеното дотук съдията - докладчик намира,
че посочените дотук процесуални пороци съставляват отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита
на обвиняемото лице. Съществени са, тъй като ограничават възможността на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз
основа на какви фактически положения, както и да сочи доказателства. Отстраними
са чрез повторното коректно извършване на процесуалните действия, в резултат на
които е ограничено правото на защита на обвиняемия. Налага се съдебното
производство да бъде прекратено, като делото бъде върнато на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила – при съобразяване на мотивите, изложени в настоящото
разпореждане.
Водим от
горното и на основание чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК,
съдията - докладчик
Р А
З П О
Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 1325/15г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и ВРЪЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -
ПЛЕВЕН - за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на
мотивите, изложени в настоящото разпореждане.
Препис от
разпореждането да се изпрати на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН и на обвиняемото
лице, които могат да го атакуват пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в седмодневен срок
от получаване на преписа, по реда на глава двадесет и втора от НПК.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: