Р Е Ш Е
Н И Е
№ 765
гр. Пловдив, 08.04.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XIV състав, в публично заседание на девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 3243 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв.от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.198 ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на адв. Н.Г.,
като пълномощник на л. св. Е.М.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – ***,
против заповед № Л - 2643 от 03.10.2019 г., издадена от ВПД началника на
Затвора - Пловдив, оправомощен със заповед №
ЧР–05-123/28.05.2019 г. на министъра на правосъдието (л.51), с която на основание чл.66 ал.2 от
ЗИНЗС и становища на: НС СДВР, ИРД и ИСДВР е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Е.М.Й. за замяна режимът на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че началникът на затвора се е произнесъл два месеца по-късно след
отправеното искане. Според жалбоподателя, констатираното забавяне е
необосновано и сочи на умишлено извършени действия за постановяване на отказа.
Твърди се също така,че отказът е аргументиран с допуснато от Й. нарушение на
реда в затвора, за което е санкциониран и е издадена Заповед № 2155/16.08.2019
г., която е обжалвана пред ГД „Изпълнение на наказанията“ и със Заповед № Л - 4309/27.09.2019
г. (л.17) на ВПД главен директор, жалбата на Й. е отхвърлена. Иска се от съда
прогласяване на нищожност на заповед № Л - 4309/27.09.2019 г. на ВПД главен
директор на ГД „ИН“, отмяна на заповед № Л – 2643/03.10.2019 г. (л.19) и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след даване
на указания в тази насока. Претендират се разноски по делото.
В съдебна заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата в частта
относно незаконосъобразност на заповед № Л – 2643/03.10.2019 г. по доводи,
подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Оттегля искането
си за прогласяване нищожност на заповед № Л - 4309/27.09.2019 г. на ВПД главен
директор на ГД „ИН“.
Ответникът – ВРИД началник на затвора
в гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител *** А., с висше юридическо
образование, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на издадената заповед в представеното становище вх. № 4813/12.032019 г.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Началото на административното
производство пред началника на затвора в гр. Пловдив е сложено с молба рег. № М
- 53 от 17.07.2019 г. (л.47), в която е посочил, че счита, че са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС и е поискал да се преразгледа правното му
положение и да се замени режимът му с по-лек.
Преписката, приобщена в настоящото
съдебно производство съдържа информация за фактите, приети за установени от
административния орган:
В становище к. рег. № М –
53/17.07.2019 г. (л.48) на ИСДВР Ч., адресирано до началника на затвора -
Пловдив, е посочено, че Е.М.Й. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок
от 1 г. 6 м., постановено по НОХД 208/2009 г. на ПРС, по което е признат за
виновен на основание чл.211 и чл.29 от НК. Начало на наказанието – 10.01.2019
г. при първоначален строг режим – 15.01.2019 г. Добил е право за смяна на
режима на 15.07.2019 г. В становището,
изготвено от Ч. се сочи, че от потстъпването му в поделението на 15.01.2019 г. Й.
е трайно настанен в медицинския център на затвора, тъй като страда от сънна
апнея. Ч. твърди също така, че по време на събеседването си с него, Й. е
проявявал известна критичност, но в някаква степен продължава да минимизира и
самооправдава действията си с външни фактори, което е характерно за него.
Отчетено е в становището, че Й. стреми се да спазва режимно-административните
изисквания, добронамерен е във взаимоотношенията си със служителите от НОС и
администрацията на затвора, но въпреки това, яростно защитава личното си
пространство. В становището се сочи, че общува свободно, но не създава трайни и
приятелски взаимоотношения, не се ангажира емоционално с проблемите на другите;
има желание и готовност да участва в предлаганите групови форми на работа,
както и да съдейства при провеждане на корекционни такива, но поради почти
непрекъснатия си престой в МЦ, не е имал възможност за изява. Твърди се също
така, че първоначално изготвената оценка на Й. определя към висок риск от
вреди, а след преоценка във връзка с молбата му, се отчита снижение на риска –
от висок риск от рецидив – 86 т. към среден риск на рецидив – 78 т. Подробно са
посочени точките, като са отчетени следните фактори: - отношение към
правонарушението; - образование и обучение; - начин на живот и обкръжение
(повишаване и утвърждаване на социалните компетенции); - междуличностни
проблеми; - умения за мислене (създаване на умения за законосъобразно
поведение). Обобщаващият извод на ИСДВР Ч. е, че подкрепя молбата на Й..
По молбата на Е.Й. е изготвено мнение к.
Рег. № М-53/17.07.2019 г. (л.51) от инспектор РД А., който счита, че за лицето
е настъпило право за смяна на режима от „строг“ към „общ“ и няма законова
пречка за разглеждане на молбата му от началника на затвора.
Също по молба на Е.Й. е постъпило и
становище к. рег. № М – 53/02.10.2019 г. (л.52) от НС „СВДР“ – главен инспектор
К.С., който е на мнение, че предвид сравнително високата оценка на риска от
рецидив и активното наказание, както и липсата на награди на л. св. Й., не
следва да му се удовлетворява молбата. Аргументите му в тази насока са
следните: - от постъпването му на 15.01.2019 г. Й. е трайно настанен в МЦ на
затвора – Пловдив по медицински причини – страда от сънна апнея; до известна
степен продължава да минимизира и самооправдава действията си с външни фактори,
което е характерно за него; стреми се да спазва режимно-административните
изисквания, воден от желанието си за смяна на режима и превод в ЗООТ, когато
настъпят необходимите за това условия, както и възползването от института на
чл.70 от НК, което предполага, че л. св. Може да владее положението си поне в
регламентирана среда; добронамерен е във взаимоотношенията си със служителите
от НОС и администрацията на затвора, но въпреки това, яростно защитава личното
си пространство; склонен е да споделя, но само при добронамерен подход и
невинаги е искрен; общува свободно, но не създава трайни и приятелски
взаимоотношения, не се ангажира емоционално с проблемите на другите; имал е
желание да участва в предлаганите групови форми на работа, както и да съдейства
при провеждане на корекционни такива, но не е имал възможности поради почти
непрекъснатия си престой в МЦ; първоначално изготвената оценка на Й. определя
към висок риск от вреди, а след преоценка във връзка с молбата му, се отчита
снижение на риска с осем пункта – от висок риск от рецидив – 86 т. към среден
риск на рецидив – 78 т. В становището се сочи още, че Е.Й. е допуснал арогантно
поведение спрямо служители на затвора, както и служители от спешна помощ и
медицински лица от външно болнично заведение, поради което, за тези му
действия, същият има наложено дисциплинарно наказание със заповед от 16.08.2019
г. по чл.101 т.1 от ЗИНЗ – писмено предупреждение.
Въз
основа на дадените становища е издадена оспорената в настоящото производство
заповед № Л - 2643/03.10.2019 г. на ВПД началник на затвора в гр. Пловдив, с
която е отказана на жалбоподателя замяна на режима от „строг“ на „общ“. Описаните
данни са възприети от началника на затвора в гр. Пловдив, като е приел
информацията за обективна – представено е поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието в цялост. Поведението е анализирано, като са взети
под внимание положителни и негативни прояви.
Административният орган е мотивирал
отказа, като е отчел, че на база установените факти и обстоятелства и
сравнително високата оценка от рецидив и активното наказание, както и, че все
още не е приложена прогресивната система (дори не е започнала) - не е награждаван, не може да се направи
извод за позитивна промяна в начина му на мислене. Посочено е също така, че до
момента корекционната дейност с л. св. Е.Й. дава известни резултати, но
работата с него следва да продължи още известен период от време в условията на
строг режим, за да се изпълнят заложените цели в плана на присъдата.
Към административната преписка са приложени:
- 6 епикризи от УМБАЛ „СВети Георги“ ЕАД и от УМБАЛ „Пловдив“ АД; експертно
решение № 6150/202 от 22.11.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД.
В
хода на съдебното производство не се представят нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предмет
на спора в настоящото производство е Заповед № Л – 2643/03.10.2019 г., издадена
от ВПД началник на затвора в гр. Пловдив.
Предвид Определение № 1704/03.02.2020
г. по адм. д. № 1243/2020 г. по описа на ВАС, III О., съдът намира жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК против подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат
неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – ВПД началник на затвора в гр. Пловдив, оправомощен от
министъра на правосъдието с цитиранат по-горе заповед, при спазване на
установената от закона форма съобразно нормата на чл.66 ал.2 от ЗИНЗС
Зповедта е мотивирана в достатъчна
степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни
основания за нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотиви
се съдържат и в предхождащи издаването й документи – становища и мнения, които
са част от административната преписка.
При извършената проверка съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Изпълнена е предвидената в чл.66 ал.2 от ЗИНЗС процедура.
Административният акт е издаден след вземане на становището на инспектор "СДВР" в затвора в гр. Пловдив, инспектор
по режимно-охранителната дейност и началник сектор „СДВР“ относно поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Що се отнася до възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че административният оргна не се е
произнесъл своевременно, съдът намира същото за неоснователно. Аргументите на
този състав на съда са следните:
В ЗИНЗС няма установен ред и срок за
произнасяне по молби на лишените от свобода. Доколкото обаче настоящото
производство е по реда на АПК и във връзка с изр.1 на ал.2 от чл.66 от ЗИНС, то
приложение по отношение на сроковете за произнасяне следва да намерят разпоредбите
на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК.
Произнасянето с оспорения
административния акт, каза се, е извършено в рамките на надлежно проведено
административно производство, започнало по искане на самия оспорващ. Оспорената
заповед е издадена от надлежния орган, в рамките на неговата компетентност,
съгласно разпоредбата на чл.66 ал.2 от ЗИНЗС, и според който, следва да бъдат събрани становища на
различни длъжностни лица.
В
този смисъл административният орган е изпълнил изискванията на чл.35 от АПК, да
издаде административния акт, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, и и на чл.36 ал.1
от АПК, според която, доказателствата се
събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този
закон или в специален закон случаи. Специалният закон в случая е ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в съответствие
с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия
по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на
работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или
намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и
покаже, че се поправя.
Видно от обстоятелствената част на
заповедта, в случая са възприети изцяло дадените от тези длъжностни лица
становища. Данните в същите се потвърждават от документацията в
административната преписка. Следователно, трите становища са обосновани и
аргументирани в степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената
заповед. Според наличните данни към момента на подаване на молбата от
жалбоподателя, поведението му е обосновало преценките в становищата. Същите са
обективни, предвид документирани осъществени факти и обстоятелства –
положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на лицето. Към момента
на произнасяне от страна на началника на затвора жалбоподателят не е доказал с
поведението си, че е достигнал необходимото израстване по отношение посочените
в становището на началник сектор "СДВР" критерии, за да му бъде
заменен режимът от „строг“ на „общ“. Изразеното отрицателно становище за
промяна на режима съответства на данните от преписката – жалбоподателят все още
не приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение, а
изразената от него мотивация за преосмисляне на криминалното му поведение е
формална, все още му липсват достатъчно добри умения за решаването на
проблемите, както и че той не осъзнава последствията от наличието им и липсва
целеполагане. Отчетено е и обстоятелството, че жалбоподателят е прекарал почти
целия период от изискуемите 6 месеца в МД на затвора, спрямо него не е
приложена прогресивната система, не се наблядава значителна позитивна промяна в
начина му на мислене, макар и да има известен напредък в тази насока.
Независимо от промените в положителен аспект за него е отчетено, че не е
съществено намален риска от рецидив за жалбоподателя от 86 точки, съгласно
първоначално извършената оценка на лишения от свобода, до 78 точки.
За удовлетворяване на искането на
оспорващото лице - за смяна на режима от строг в общ, е предвидена възможност,
а не задължение на административния орган. Същият дължи отговор на поставените
искания с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката на началника на
затвора следва да се основава на предвидените в закона становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното
затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието. В обстоятелствената част на заповедта са възприети изцяло
описаните по-горе становища. Данните в същите се потвърждават изцяло от
документацията в административната преписка. Тоест, конкретиката на фактите
позволява да бъде прието, че и трите становища са обосновани и аргументирани в
степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед,
независимо че две от становищата са положителни, но е безспорен фактът, че мнението
на инспектор РД – А.е изключително лаконично, изградено само и единствено върху
наличието на законовите предпоставки, без да е анализирано развитието на
лишения от свобода за времето, прекарано в затвора. Що се отнася до становището
на ИСДВР Ч., същото е положително, но в достатъчна степен отразява физическото
и психическо развитието на Й. през процесния период от м.01.2019 до м.06.2019
г. Двете становища са обективни, предвид документирани осъществени факти и
обстоятелства – положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на
оспорващото лице. Към момента на произнасяне от страна на началника на затвора
Пловдив, жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал
необходимото израстване по отношение посочените в становището критерии, за да
може да премине на по лек режим.
Изразеното
отрицателно становище за промяна на режима съответства на данните от преписката
– жалбоподателят не е стабилизирал емоционалността си, показвайки трайно
положително отношение към различните проявни форми на труд и добронамерено
отношение към служителите в затвора, както и към външни лица, включително към
собственото си поведение – яростна защита на личното си пространство, както и
липса на искреност в някои случаи. Според съдържанието на разпоредбата на чл.66
ал.1 ЗИНЗС, законът е предоставил право на ответника да извърши преценка по
целесъобразност на възможността за замяна на режима, а не го задължава при
формалното възникване на посочените в нормата предпоставки, при условията на
обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. Преценката кое
поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на
режима, предоставена на административния орган, който действа при условията на
оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение.
Съдебният контрол в случая се свежда
до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено
правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при
издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е
видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища
от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните приложими
разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях, е направил собствена
преценка дали са налице условията за облекчаване на режима, след което се е
произнесъл с оспорената заповед. В реда на изложеното, не се установява
нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 АПК, доколкото с
административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен,
по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.
Задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в случая ясно е изразил волята си. Конкретните факти, възприети
като основание за отказ, са потвърдени от съдържанието на административната
преписка. При доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи
различна фактическа обстановка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че
жалбата не е основателна.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на адв. Н.Г.,
като пълномощник на л. св. Е.М.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – ***,
против заповед № Л - 2643 от 03.10.2019 г., издадена от ВПД началника на Затвора
- Пловдив, оправомощен със заповед № ЧР–05-123/28.05.2019
г. на министъра на правосъдието (л.51),
с която на основание чл.66 ал.2 от
ЗИНЗС и становища на: НС СДВР, ИРД и ИСДВР е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Е.М.Й. за замяна режимът на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: