№ 740
гр. В. Т., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. Т., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110100204 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. В. Ц. против Х. П. П.,
с която се иска съдът да признае за установено, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 10447.502.9.60.1 по КККР на гр. В. Т., с
адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в
сграда с идентификатор 10447.502.9.60, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.502.9, с площ 20.50 кв.м., и на намиращите се в него
движими вещи - метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека
плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо, както и
да осъди ответницата да предаде владението върху имота и върху движимите
вещи. С исковата молба е предявен и иск за осъждането на ответницата за
сумата от 180.00 лева, представляваща наемна цена за ползването на имота,
дължима за м. октомври, ноември и декември 2023 г.
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
10447.502.9.60.1 по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1,
представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор
10447.502.9.60, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.502.9, с
площ 20.50 кв.м. Заявява, че преди около две години и половина между нея и
ответницата е сключен устен договор за наем, по силата на който е
предоставила на последната ползването на гаража срещу заплащането на цена
от 60.00 лева месечно. Сочи, че по силата на този договор ответницата е
1
приела държането на гаража и на намиращите се в него движими вещи -
метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека плочки, две холни
масички, две газови бутилки и арматурно желязо. Твърди, че на 1.11.2023 г.
ответницата й е заявила, че повече няма да заплаща наем за гаража, но че ще
го ползва до края на м. декември, след което ще го освободи, на което тя й
отговорила, че след като няма да изпълнява задълженията си по договора,
последният следва да се счита развален и ответницата следва незабавно да
освободи гаража. Заявява, че ответницата категорично отказала и заявила, че
гаража не е на ищцата, че същият е незаконен, че ще го срине, че въобще
няма намерение да го освобождава и че „ще го вземе“ за себе си. Сочи, че
след 1.11.2023 г. ответницата е продължила да ползва гаража, поради което на
13.12.2022 г. е отправила до същата нотариална покана, с която я поканила на
22.12.2023 г. да й предаде ключовете в кантората на нотариус Дочка
Тютюнджиева и й напомнила, че дължи 180.00 лева наем за месеците
октомври, ноември и декември 2023 г. Твърди, че нотариалната покана била
връчена на ответницата на 20.12.2023г., но същата не се е явила да предаде
ключовете за имота, който ползва и към момента.
Ответницата оспорва иска. Заявява, че гаражът, предмет на исковата
молба, не е този, който тя ползва. Твърди, че тя ползва една бетонна клетка,
която е полупотънала в земята и в която няма как да се съхраняват описаните
от ищцата вещи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният представител
на ответницата оспорва молбата и моли за нейното отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от следното фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание по чл. 108 от Закона за
собствеността и по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите, за основателността на които ищцата следваше да
установи, че е собственик на процесния гараж, че понастоящем същият се
владее от ответницата, наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за наем, размера на вземането за процесния период и неговата
изискуемост. На свой ред, ответницата следваше да установи на правното си
2
основание за владение на гаража, което основание да е противопоставимо на
ищцата, както и заплащането на наемната цена за процесния период.
В случая от представените по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установява първата предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск – че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
10447.502.9.60.1 по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1,
представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор
10447.502.9.60, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.502.9, с
площ от 20.50 кв.м.
От ангажираните гласни доказателства се установява и другата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – че гаражът и описаните в
исковата молба движими вещи, намиращи се в него, се владеят от
ответницата, която отказва предаването им на ищцата.
Ответницата се брани по предявения ревандикационен иск с твърдението,
че ползва друг гараж, а не този, предмет на исковата молба. Това възражение
е неоснователно и се опровергава по категоричен начин от ангажираните
гласни доказателства, според които ответницата ползва именно гаража,
описан в молбата, който по своята същност представлява една бетонова
клетка – така, както сочи самата ответница в своя отговор.
При горните съображения, съдът намира предявения ревандикационен
иск за доказан и че като такъв същият следва да бъде уважен.
От кореспондиращите твърдения на страните и от показанията на св.
Аничка Ангелова съдът прави извод за наличието на валидно
правоотношение по договор за наем, а от признанието на ответницата в
отговора на исковата молба - и за размера на вземането за процесния период.
Относно изискуемостта на вземането съдът съобразява представената
нотариална покана, с която ответницата е приканена да изпълни
задължението си за плащане на наемната цена за м. октомври, ноември и
декември 2023 г. На свой ред, ответницата не ангажира доказателства за
заплащането на наемната цена за процесния период.
При горните съображения, съдът намира предявения осъдителен иск за
доказан и че като такъв същият следва да бъде уважен.
По разноските.
3
Предвид изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищцата
сторените от последната разноски по делото. От страна на ответницата е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
възражение е основателно, поради което възнаграждението следва да се
намали до сумата от 1 000.00 лева. Така, с оглед намаления адвокатски
хонорар, разноските, които следва да заплати ответницата, възлизат на
1 060.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. П. П., ЕГН
**********, че Ц. В. Ц., ЕГН ********** е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 10447.502.9.60.1 по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В.
Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с
идентификатор 10447.502.9.60, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.502.9, с площ 20.50 кв.м., както и на намиращите се в
гаража движими вещи - метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека
плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо, като
ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да предаде на Ц. В. Ц., ЕГН **********
владението върху гаража и намиращите се в него гореописани движими вещи.
ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН
********** сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лева, представляваща наемна
цена за ползването на гореописания гараж, дължима за м. октомври, ноември
и декември 2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 12.1.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН
********** сумата от 1 060.00 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В. Т.: _______________________
4