Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 15390 по описа на състава
за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата С.К.Х. твърди, че на 08.12.2011г. около 12.00 ч. в
гр. София, на бул. „Витоша“, в близост до светофара на ул. „Алабин“, се
придвижвала в посока към Съдебната палата. При преминаването и по тротоарната
настилка, кракът й попаднал в дупка, в следствие на което тя загубила
равновесие, стъпила на разклатена плочка и паднала. При падането, ищцата
усетила силна болка в глезена на левия си крак. Впоследствие ищцата била приета
по спешност в най-близкото здравно заведение, като след извършени изследвания
била диагностицирана с двустранна фрактура на глезена, което наложило
извършването на незабавна оперативна интервенция. Ищцата твърди, че
претърпяното увреждане довело до възникването на последващи здравословни
проблеми и трайни намаление на работоспособността й, установено с решение на
ТЕЛК. В продължение на повече от година и половина ищцата била принудена да използва
помощни средства при придвижване. В период от една година след инцидента тя извършвала
рехабилитационни процедури. В началото на възстановителния период пострадалата
разчитала изцяло на чужда помощ при обслужване на ежедневните си потребности, а
към настоящия момент продължавала да изпитва значителни затруднения при
самостоятелно придвижване, не можела да се навежда и да кляка, изпитвала болки
в крака при влошаване на времето. Всички описани факти предизвикали за изщцата
значителни неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства. Като причина за
настъпване на инцидента – подхлъзване и падане на земята, ищцата посочва лошото
състояние на тротоарната настилка, което не съответствало на нормативно
установените изисквания за качество и безопасност на движение на пешеходците и
за които отговорност носела С.О.. При изложените фактически твърдения, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, произтичащи от бездействия на
длъжности лица, за които се твърди, че са били длъжни да осъществяват действия
по поддържане на уличната инфраструктура на бул. „Витоша“ в гр. София пред №2,
тъй като възложените им от ответника С.О.трудови функции са налагали
извършването на такива действия. Неправомерното бездействие на служителите на
ответника според ищцата е довело до настъпването на инцидента. При така
изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на С.О.да й
заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на понесените болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на увреждането – 08.12.2011г. до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса,
претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание от 10.05.2018г. ответникът С.О.оспорва
иска като недоказан, неоснователен и завишен по размер. Претендира претенцията
да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приети медицински
документи, включващи: епикризи, извадки от рецептурна книжка, история на
заболяването, резултати от медицински диагностични и клинични изследвания и
наблюдения, болнични листове и др. (на лист 48-50, на лист 58-69 от делото и на
лист 137-150 от делото), но поради спецификата на отразената в тяхното
съдържание специализирана медицинска информация – всеки един от документите не
се обсъжда отделно, а съдържащата се в него информация е обект на преглед и
анализ от допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
В заключението към представената и приета без оспорване
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б. (ортопедия и
травматология) се посочва, че получените от ищцата травматични увреждания,
настъпили вследствие на инцидента се изразяват в двуглезенно счупване на лявата
подбедрица, при което ищцата получила счупване на глезените на големия и малкия
пищяли. На ищцата била оказана спешна медицинска помощ и последваyо лечение в IV-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където били извършени диагностични изследвания и консултации с ортопед,
интернист и анестезиолог. На 09.12.2011г. била осъществена операция чрез открито
наместване на счупените глезени и стабилизиране с метални остеосинтези (метална плака и винтове). Пострадалата била изписана на
14.12.2011г. с препоръка за продължаване на амбулаторно лечение с назначени
контролни прегледи, предписан режим и медикаментозна терапия. Лечебният и
възстановителен период при ищцата продължил за срок от 4-5 месеца, а
възстановителният период с оглед представените медицински документи продължил
приблизително една година. Най-интензивни болки и страдания ищцата претърпяла
през пълните два месеца след злополуката и около 30 дни след извършената
операция. През останалото време пострадалата изпитвала периодично появяващи се
болки при преумора или рязка промяна на времето, което налагало прием на
обезболяващи медикаменти.
Според становището на експертизата, към момента на
прегледа лявата глезенна става на ищцата имала остатъчни белези от извършена
костна операция: на външната страна 11см. и на вътрешната 4 см. След извършен
личен преглед на ищцата вещото лице отчита следното обективно състояние –
видимо оточна става, болезнена при досег, налично окончателно зарастване на
счупените глезени. От резултатите от извършено рентгенологично изследване на
ищцата се установявала петниста остеопороза (на Зудек) в зоната на фрактурите. В открито съдебно заседание от 25.10.2018г. вещото лице
д-р Б. уточнява, че петниста остеопороза представлява локална остеопороза в
мястото на счупване на костта. Поставената остеосинтеза според експертизата все
още не била отстранена, а премахването й щяло да доведе до възникването на
допълнителни болки и страдания и до необходимостта от провеждане на
рехабилитация. Вещото лице сочи, че към момента на извършване на прегледа
пострадалата се придвижва самостоятелно, като се забелязва леко накуцване на
ляво. Вещото лице отбелязва, че наред с фрактурата на крака, при ищцата
съществували предхождащи заболявания
от общ характер и дегенеративни промени в гръбначния стълб, предхождащи
процесния инцидент, въз основа на които бил определен един общ (комплексен) процент намалена работоспособност от ТЕЛК
т.е. такъв, който е определен от общото състояние на лицето, а не само от
травматичния инцидент.
Получените костни увреждания дали негативно отражение
върху развитието на съществуващите здравословни проблеми у ищцата, а от своя
страна придружаващите хронични заболявания удължили възстановителния период.
Излага се становище, че описаното травматично увреждане се срещало често при
пешеходци поради специфичния си механизъм на настъпване. При него глезенните
стави внезапно извършвали абнормно движение, при което стъпалото се подгъвало и
тежестта на тялото падала върху външния ръб на стъпалото. При по-силово
движение, съчетано с ротационно движение на стъпалото, пешеходецът можел за
получи фрактура както на малкия, така и на големия пищял. В процесния случай
при попадане на тока на обувката на ищцата в дупка на тротоара може да се
предположи, че ищцата стъпила върху външния ръб на лявото ходило, което
предизвикало получаването на две последователни фрактури и на двата глезена на
лявата подбедрица.
Дадените пред съда показания на свидетелката М.К.в
открито съдебно заседание от 10.05.2018г., поддържат тезата на ищцата, че свидетелката
присъствала при настъпването на процесната злополука. Свидетелката заявява, че възприела
лично как непосредствено преди инцидента, ищцата се придвижвала по ул. „Алабин“
в посока от кино „Димитър Благоев“ и кино „Москва“ към Съдебната палата. При
преминаването си покрай магазин за кожени изделия, който според свидетелката
бил разположен на ъгъла между бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“, ищцата извикала и
паднала на земята. Свидетелката посочва, че при настъпване на инцидента, настилката
била хлъзгава и заснежена. Непосредствено след падането на ищцата, свидетелката
пресякла булеварда и заедно с двама минувачи помогнала на ищцата да влезе в
магазина, намиращ се в близост, докато пристигне екипът на „Бърза помощ“.
Пострадалата тогава била обута с ботуши с ток. На мястото на инцидента имало
много счупени плочки, при което ищцата закачила тока на обувката в една от
пролуките на плочките. Поради невъзможността на освободят крака на пострадалата
заради заклещването на тока в пролуката се наложило да събуят обувката на
ищцата. Свидетелката заявява, че снежната покривка в деня на инцидента не била
дебела, но настилката била заледена.
По делото са представени четири броя снимкови
изображения, направени на мястото на инцидента между бул. „Витоша“ и ул.
„Алабин“ срещу Съдебната палата в гр. София, които съдът не кредитира, тъй като
са недопустими доказателствени средства. Друг е въпросът, че не може да се
установи кога, от кого и по какъв конкретен повод са фотографирани обектите на
снимките.
Други доказателства в хода на съдебното дирене не са
представени.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предмет на спора е претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено
увреждане.
Твърди се, че вредоносните последици са настъпили поради
неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни условия за движение по
пътищата чрез изграждане и поддържане на общинските пътища съобразно установените
технически изисквания за състояние на уличните тротоари.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл.45 от ЗЗД и
изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение при стопанисване и поддържане на общинските
улици или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния
релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на
прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при
или по повод на възложената му работа от страна на легитимирания да носи
деликтната отговорност.
Всички посочени по- горе предпоставки са в
доказателствена тежест на ищцата, т.е следва да бъдат установени от нея при
условията на пълно и главно доказване. Обемът на вредоносните последици също
следва да бъде установен от ищцата, доколкото обемът на вредите обуславя по
принцип и размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде
присъдено, в случай на основателност на предявената претенция.
Съдът намира процесния иск за процесуално допустим, с
оглед фактическите твърдения, на които се основава, установената
правосубектност на страните в процеса и наличието на законоустановените
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
Преценката по отношение на основателността на иска е
предпоставена от изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за
възникване на деликтна отговорност, при което съдът намира следното:
Събраните доказателства установяват, че ищцата се е
движела по тротоара и поради наличие на значителна неравност и пролука на
повърхността на плочките на тротоара, тя е заклещила тока на обувката си,
спънала се, паднала е и претърпяла телесни увреждания.
По смисъла на § 1, т. 2 от Закон за пътищата тротоарите
са част от обхвата на пътя, който в случая е публична общинска собственост,
съгласно разпределението направено от законодателя в чл. 8, ал. 3 Закона за
пътищата.
Според чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, на тротоарите и дрегите
съоръжения от пътната инфраструктура в границите на урбанизираните територии (в
случая в границите на гр. София- град) се организират от съответната община - в
разглеждания казус от ответника С.О..
Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от Закона за
пътищата "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, през цялата
година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл. 11) също е
предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Ето защо въз основа на визираните по-горе нормативни
правила следва да се приеме, че в тежест на С.О.е било да извършва контрол,
поддръжка, ремонт, обезопасяване на терена – в случая на пешеходен тротоар,
където се е намирала процесната неравност на поставените плочки. Неизпълнението
на това задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
От събраните свидетелски показания може да бъде направен
обоснован извод за наличието на неизправност на тротоарната настилка т.е. за
мястото на настъпване на процесната злополука. Настоящият съдебен състав
приема, че в случая не е съблюдавано спазването на задължението на общинските органи
за поддръжката на общинската собственост. По своето естество то включва както
отстраняване на повреди и неизправности, така и активна дейност по контрол,
проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и
неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл за
ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя
инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на
гражданите в общинските терени, каквито са тротоарите.
Доказателствата по делото установяват, че ищцата е
паднала на тротоара, като елемент от градската инфраструктура, в резултат на
което (съгласно приетата СМЕ) като пряка последица е получила двуглезенно
счупване на лявата подбедрица.
След като обсъди специфичния механизъм на настъпване на травмата, описан в
приетата съдебно-медицинска експертиза, съдебният състав в категоричност
приема, че полученото увреждане е характерно за инциденти с участието на
пешеходци, реализирани при падане на тротоарна настилка поради загуба на
равновесно положение.
По отношение на
характера и обема на вредите, съдът намира следното:
Пострадалата своевременно е потърсила медицинска помощ и
при така диагностицираната костна травма на левия долен крайник - незабавно се
е подложила на оперативна интервенция чрез открито наместване на счупените
глезени и стабилизиране с метални остеосинтези (метална плака и винтове). Следователно,
ищцата по никакъв начин не е способствала за увеличаване на размера на вредите,
но тъкмо обратно – предприела е адекватни усилия по ограничаването им.
Важно е при това да се отбележи обаче, че ищцата е
страдала от придружаващи заболявания с нетравматичен т.е. общ характер, които
са предхождали получената травма и според становището на медицинската експертиза
също са повлияли върху негативните последици за общото й състояние след
инцидента. Именно общите заболявания с нетравматичен характер са довели до
възникването на трайно намалена работоспособност у ищцата, която е била удостоверена
от ТЕЛК.
С оглед вида и сложността на травмата, продължителността
на лечението (4-5 месеца) и възстановителния период (около 1 година), осъществяването на оперативна интервенция и прогнозата
за евентуално последващо оперативно лечение за отстраняване на поставените
остеосинтези, наличието на остатъчни белези, периода на търпените болки и
страдания (най интензивни пред първите два месеца), възрастта на пострадалата (61 г. към
датата на инцидента), затрудненията в обслужването в периода на възстановяване,
съдът приема, че търпените от ищцата неимуществени вреди, в установения от
настоящия съд действителен обем, следва да бъдат обезщетени справедливо със
сумата от 8 000 лв.
За размера на обезщетението бе съобразено, както времето
на осъществяване на лечението и естеството на приложените медицински процедури,
така и факта, че фрактурата е зараснала без усложнения, както и че движенията са
възстановени.
В действителност, през периода на лечението, ищцата е
търпяла болки, страдания и ограничения на социалната активност, в период от
около една година.
Справедливият размер на обезщетението, който съдът
определи на 8 000 лева е обоснован и от конкретните обществено-икономически
условия в страната именно към момента на настъпване на инцидента, тоест през
периода на 2011- 2012г. когато минималната работна заплата е била в размер на
270-290 лева.
Именно жизненият стандарт в страната, който при
настъпване на инцидента е бил значително по- нисък от този, при постановяване
на настоящото решение, според становището на съда значително повлиява пряко върху практическото приложение
на принципа за справедливостта, особено като се отчита, че предназначението на
обезщетението. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е просто
абстрактно понятие, а има конкретни измерения. Такава е и преобладаващата съдебната
практика на ВКС на РБ по подобен вид дела.
За разликата над посочения справедлив размер на
обезщетението до пълния размер на претенцията за 30 000 лева, искът следва
да бъде отхвърлен.
По претенцията
за законна лихва:
По отношение на претенцията за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения произтичащи
от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той
дължи законната лихва от деня на увреждането. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на злополуката - 08.12.2011г.,
до окончателното изплащане.
По искането за
разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Според представения списък, общата сума на
разноските възлиза на 2025, 35 лева, следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 547 лв.
Необходимо е да се отбележи, че в списъка за разноски не
е посочено възнаграждение за процесуално представителство. От съдържанието на
Договор за правна защита и съдействие №504007 от 01.03.2018г., намиращ се на лист
72 от делото, се установява, че ищцата и процесуалният й представител адв. З.А.
са договорили ищцата да не заплаща адвокатски хонорар. Същевременно в договора
не е предвидено клиентът да се ползва от безплатна правна помощ по смисъла на
чл.38 от ЗАдв. Условията на предоставяне на правна помощ и осъществяване на
процесуално представителство подлежат на уговаряне между адвоката и клиента и
съдът не може изменя или допълва договорното съдържание, съгласувано между
страните. Следователно предвид обстоятелството, че в договора не е отразено, че
оправомощеният процесуален представител ще предоставя безплатна правна помощ конкретно
на основание чл.38 от ЗАдв, направеното искане от адв. А. за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
на ВАдвС, следва да бъде оставено без
уважение.
На следващо място на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по смисъла
на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК. Тъй като други разноски не са направени,
съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „*******да заплати на С.К.Х.,
ЕГН: **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 8
000 лева (осем хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, понесени вследствие на претърпяна злополука от падане на
тротоарна настилка на 08.12.2011г. в гр. София, на ул. „Алабин“, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането
- 08.12.2011г., до деня на окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на С.К.Х. на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата
от 547 лева (петстотин четиридесет и седем лева), представляваща направените съдебни разноски
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.К.Х.
*** основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.
8 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: