Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.05.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 10712
по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Т****” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** срещу В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № **** по описа на
ВРС за следните суми: сумата от 678,56 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г., за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. до м. на обект, находящ
се в гр.С****, сумата от 18 лева – за
дялово разпределение за периода от .05.2014г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 09.11.2017г. до окончателното плащане върху главницата, сумата от
148,01 лева, представляваща лихва за забава върху главниците в общ размер от 678,56
лева за периода 01.11.2014г. до 01.11.2017г. и сумата от 4,23 лева върху
представляваща лихва за забава върху главниците в общ размер от 18 лева за
периода 01.11.2014г. до 01.11.2017г. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
за обект магазин, находящ се в гр.С****, като е обвързан от Общите условия за продажба на
топлинна енергия на „Т***” ЕАД.
Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че ответницата е
използвала предоставената й в периода топлинна енергия, но не е заплатила
същата. Ответникът е ползвал доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия в периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г. и не е погасил задълженията си. За сградата-етажна собственост е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Н****” ЕАД. Сумите за процесния
имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на ответника
са издадени изравнителни сметки.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от сумите, за които е изтекъл тригодишния давностен
срок. Оспорва се иска и с оглед обстоятелството, че с Решение № **** на ВАС по адм.д. № **** е отменена методиката за дялово разпределение.
Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Оспорва се и
доставката на процесното количество топлинна енергия,
както и същото да е поръчано от ответника. Оспорва да е извършен реален отчет
на топлинна енергия, а претенцията на основание служебно начисляване счита за
недопустима, доколкото първоначално не е заявена такава.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
С писмено становище ответника
оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице помагач „Н.” ЕАД е изразило становище, че ответникът
е консуматор на ел. енергия за процесния обект и период, като при определяне на
разхода за топлинна енергия са спазени законовите изисквания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен
от ищеца е договор от 20.06.2011г., сключен между „Т****” ЕАД и в качеството му на възложител и „Н***” ЕАД в качеството му на
изпълнител, с който на последното дружество е възложено да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите етажна
собственост по адреси, описани в
Приложение 1 към Договора.
Съгласно договор от 17.09.2002г., сключен между Т**** агенция
и енергиен сервиз „Н**** И****“ ООД в качеството му на изпълнител и Етажна
собственост с адрес гр.С****,
представлявана от Р**** Д**** Г****, в
качеството й на възложител, изпълнителят следва да извършва индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и водомери за топла вода, както и да въведе системата за
дялово разпределение. Договорът е сключен за срок от пет години.
Представен е протокол от 11.09.2002г. от ОС на горепосочената етажна
собственост, в който е обективирано решение на ЕС за
сключване на договор за извършване на услугата Т**** а**** и енергиен сервиз „Н**** И****“ ООД
Представен е списък на живущите в жилищната сграда на бл.****, сред които е и ответницата В.А.Н..
От третото лице помагач е представен талон з аотчет
на уреди за дялово разпределение за сезон **** от 09.05.2015г. за абонат В****, в който са вписани показания и
изравнителна сметка за период 05.2014г. – 04.2015г.
От заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се установява, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява размера на дължимите суми за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидна облигационна връзка между страните за продажба на топлоенергия, че на
ответника е била предоставена топлоенергия в твърдяното количество за процесния
период, че е извършено дялово
разпределение, поради което дължи плащане на суми в посочените размери, че е
изпаднал в забава от посочените начални дати и дължи мораторна
лихва в претендираните размери, а ответникът следва
да плащане правопогасяващ факт (плащане, давност и
т.н).
Първият спорен въпрос по делото е дали между страните
съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. Ответникът
е оспорил твърдението на ищеца, че е собственик/ползвател/носител на вещно
право за имота, съответно че е потребител на топлинна енергия.
Съгласно §**** от ДР на „Б****“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Както бе посочено съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия. Според посочената нормативна уредба самият
факт на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена
сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител
(клиент) на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
(клиенти) на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни О****. Видно от О**** на “Т**** ” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребителите в гр. С**** (налични в
интернет пространството), валидни през исковия период е,че не се предвижда
писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения.
В конкретния случай не бе установено наличието на
право на собственост или друго вещно право на ответницата върху сочения като топлоснабден апартамент № 1, разположен в сграда с адрес находящ се в гр.С****. За
доказване на това обстоятелство ищецът не ангажира никакви писмени доказателства освен освен списък на живущите лица във входа от 1996г.
В тази връзка следва да се отбележи, че в тежест на
ищеца е при условията на пълното и главно доказване да установи принадлежността
на имота към патримониума на ответника в периода на
претенцията, а надлежни доказателства в този смисъл не бяха
представени по делото. Поради това не следва да се приема за установено,
че ответникът е бил собственик/носител на вещно право по отношение на топлоснабдения имот към този момент.
На второ място, не бяха представени доказателства от
които да бъде установено по делото, че ответницата е била ползвател на обекта
на потребление за процесния период, въз основа конкретно правно основание или
при съгласието на неговия собственик, което да обуслови облигационната връзка
между нея и ищеца. В тежест на ищеца е да установи, че ответницата е живяла в имота през процесния
период, но доказателства в тази насока по делото също не бяха ангажирани.
В допълнение следва да се посочи, по делото липсват
доказателства, от които да се установи, че по подадено от ответницата
заявление, същата е вписана от ищеца като титуляр на партидата за топлоснабдения имот. Останалите представени от ищеца и
третото лице помагач писмени доказателства,
в които като титуляр на партидата е посочена ответницата съставляват
частни документи и нямат обвързваща доказателствена сила при оспорване от
страна на ответника на обстоятелството, че е потребител на топлинна енергия.
По гореизложените съображения се налага извода, че ищецът
не доказа по безспорен начин, че за спорния период ответницата е била
собственик или ползвател на топлоенергия в обекта, с оглед което не следва да
се ангажира отговорността й за неплащане задължения, които са в тежест само на
„потребителя” на топлоенергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
С оглед горното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т**** *** срещу В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** искове с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за
признаване за установено, че В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т**** *** следните суми: сумата от 678,56 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г., за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. до м. на обект, находящ се в гр.С****,
сумата от 18 лева – за дялово разпределение за периода от .05.2014г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението – 09.11.2017г. до окончателното плащане върху
главницата, сумата от 148,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главниците в общ размер от 6*** лева за
периода 01.11.2014г. до 01.11.2017г. и сумата от 4,23 лева върху представляваща
лихва за забава върху главниците в общ размер от 18 лева за периода
01.11.2014г. до 01.11.2017г., за които суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № **** по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: