Р Е
Ш Е Н И Е
номер 81 31.05.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
четиринадесети май 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 5 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
К.К.Г. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД. Ищецът
твърди, че работи като „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в Рудник
„Трояново-север“. Твърди, че на 16.04.2018 г. по време и във връзка с
извършваната от него работа – отпускане на гумено-транспортна лента, станала
трудова злополука, като след освобождаване на спирачката с лост, лентата се
отпуснала неконтролируемо и въжето на натегателната лебедка рязко и бързо се развила от въжения барабан и края на
въжето го ударило в гърба. Твърди, че от удара загубил равновесие, политнал с
гръб към барабана, при което попаднал между барабана и носещата конструкция.
Твърди, че в следствие на това получил политравма на главата, шията и гръдния
кош, както и фрактура на денс аксис. Твърди, че бил приет в МБАЛ „Стара Загора“,
а от там с БМП на 19.04.2018 г. бил откаран н МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.
София, където бил приет за диагностично уточняване и оперативно лечение.
Твърди, че след установяване на фрактурата на денс аксис на 26.04.2018 г. се
наложило оперативно лечение, а след изписването му на 03.05.2018 г. бил насочен
към физиотерапия и рехабилитация. Твърди, че бил в болнични до 16.12.2018 г.,
но тъй като все още не се чувствал добре си взел полагащата му се отпуска.
Твърди, че за настъпилото събитие било издадено разпореждане № 38 от 10.05.2018
г. на НОИ, с което било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Твърди, че вследствие на настъпилите травми – политравма на главата, шията и
гръдния кош, фрактура на денс аксис, претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травмите. Твърди, че до момента ответното
дружество не е предприело никакви мерки извънсъдебно да го обезщети, като
единствено били платени разходите по операцията. Поради това моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
твърдяната трудова злополука, ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че ищецът е получил обезщетение от
застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане”, тъй като събитието попадало в обхвата
на сключената застраховка с договор № МТ-385/01.11.2017 г., сключен между
застрахователя и „Мини Марица – изток“ ЕАД, с предмет „Застраховане на
работниците и служителите на „Мини Марица – изток“ ЕАД за трудова злополука“.
Твърди, че според застрахователя събитието попадало в обхвата на сключената
застраховка, по който повод на ищеца било изплатено по банков път
застрахователно обезщетение в размер на 1660 лв. по щета № 0501-040-0001-2019.
Твърди, че направили запитване и към „Синдикална взаимозастрахователна
кооперация – СиВЗК“ – гр. София за изплащане на застрахователно обезщетение по
договор за групова застраховка от 10.03.2009 г., но нямали отговор към момента.
По същество на спора не оспорва обстоятелството, че с разпореждане № 38 от
10.05.2018 г. на НОИ е приета за трудова злополука злополуката с ищеца на
16.04.2018 г. Твърди, че ищецът е работник по трудов договор № 43/26.03.2015 г.
в Рудник „Трояново-север“ на длъжност „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ и изпълнявал
трудовите си задължения в участък „РТНК“ от 30.03.2015 г. Твърди, че с протокол
№ 7/09.05.2018 г. на комисия по чл. 58 КСО злополуката е настъпила на
16.04.2018 г. когато ищецът е бил на работа в участък „РТНК-1“, ЗС 2112, за
изпълнение на работа „пълна вулканизация“. Твърди, че на ищеца са проведени
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, на работно място,
периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, като последният периодичен
инструктаж бил извършен на 01.04.2018 г. Твърди, че по длъжностна
характеристика задълженията на ищеца били да извършван регулиране, притягане,
припасване, замяна, настройка на механизми и възли от механичната част на
транспортьорите, да участва в плановете – текущи, годишни, основни и аварийни
ремонти на механооборудването по издаден наряд, да спазва трудовата и
технологична дисциплина в участъка. Твърди, че на 16.04.2018 г. ищецът бил
дневна смяна, сутринта му бил извършен ежедневен инструктаж по безопасност на
труда, като на тази дата било планувано извършване на пълна вулканизация на ГТЛ
на ЗС 2112 съгласно наряд № 20 от 16.04.2018 г. Твърди, че ищецът бил с работно
време от 8 часа до 20 часа, а неговият колега Й.П.С. от 7,30 ч. до 16,15 ч.
Твърди, че на тази дата било възложено на двата да отпуснат ГТЛ с цел нейното
вулканизиране от страна на началник смяната Д.Е.. Твърди, че работата започнала
нормално, но по преценка на служителите отпускането не било достатъчно, от
който момент двамата служители взели неадекватни и неправилни решения за
отпускане на лентата, като нарушили технологичния процес на работа и правилата
за безопасни и здравословни условия на труд. Твърди, че след освобождаване на
спирачката с лост от страна на Й.С. и К.Г. лентата се отпуснала неконтролируемо,
въжето се развило от барабана и е оплело пострадалия около врата, като
служителят С. хванал въжето да не задуши ищеца Г., като лявата му ръка била
увлечена към барабана от въжето и получил изкълчване на пръстите на лявата
ръка. Твърди, че в протокол № 7/09.05.2018 г. Твърди, че ищецът е паднал между
барабана и носещата конструкция, от което е получил открита рана на главата и
счупване на вратни прешлени, което му е причинило временна неработоспособност.
Твърди, че ищецът и служителят С. са нарушили правилата за работа, което било
констатирано и от проверка от Дирекция „Инспекция по труда“, тъй като
служителите са извършване нерегламентирани ръчни операции – неподходящи
инструменти и до необезопасени въртящи се съоръжения без ограждения. Излагат се
съображения, че поведението на ищеца било противоправно и е довело до
настъпване на резултата. Твърди, че се е проявена груба небрежност от ищеца и
това следвало да ангажира намалената отговорност на работодателя по чл. 201,
ал. 2 КТ. Твърди, че ответното дружество е отпуснало по КТД
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически изводи:
С протоколно определение от 28.03.2019 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от
11.02.2019 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищецът е работил при ответника по трудов договор № 43/26.03.2015 г. на длъжност
„Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ и изпълнявал трудовите си задължения в участък
„РТНК“ от 30.03.2015 г., като с
разпореждане № 38 от 10.05.2018 г. на НОИ е приета за трудова злополука
злополуката с ищеца на 16.04.2018 г.
Освен отделените като безспорни обстоятелства, от
събраните по делото доказателства се установяват още следните факти:
С протокол № 7 от 09.05.2018 г. /л.15-19/ комисия е
констатирала, че в деня на постъпване на работа от ищеца на 30.03.2015 г. му е
бил проведен първоначален инструктаж, като последният периодичен инструктаж му
бил извършен на 01.04.2018 г. На 16.04.2018 г. ищецът К.Г. е с работно време от
8 часа до 20 часа, като преди постъпване на работа му е проведен ежедневен
инструктаж. Посочено е, че след освобождаване на спирачката с лост от Й.С. и К.
Георгиев лентата се е отпуснала неконтролируемо, въжето се е развило и е оплело
ищеца около врата, при което служителят Й.С. хванал въжето, за да не задуши
ищеца, но лявата му ръка била увлечена и притисната към барабана. Посочено е,
че ищецът бил в близост и с гръб до въжения барабан, като края на въжето го
ударило в гърба, той политнал и паднал между барабана и носещата конструкция.
Ищецът получил открита рана на главата и счупване на шийни прешлени, а
служителят Й.С. изкълчване на пръстите на лявата ръка.
С разпореждане № 38 от 10.05.2018 г. на главен
инспектор при РУСО – Стара Загора /л.14/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО станалата
с ищеца К.Г. на 16.04.2018 г. злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО – злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа –
отпускане на гумено-транспортна лента. Ответникът не оспорва да е обжалвал
разпореждането по реда и в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО, поради което следва
да се приеме, че разпореждането е влязло в сила (Решение № 213 от
От приетите епикризи /л.7–9/ е видно, че ищецът е
постъпил на лечение в МБАЛ „Пирогов” на 19.04.2018 г. и е изписан на 03.05.2018
г., с поставена диагноза „Фрактура денс аксис“, където бил докаран от МБАЛ
Стара Загора. Била му извършена оперативна интервенция в областта на шията. По
делото са приети болнични листи /л.149-150/, от които е видно, че ищецът е имал
открита рана на окосмената част на главата и счупване на втори шиен прешлен.
Приети са други болнични листи /л.151-157/, от които е видно, че ищецът е бил в
отпуск за временна неработоспособност от 19.04.2018 г. насетне до 16.12.2018 г.
С експертно решение на ТЕЛК № 4786 от 19.10.2018 г. /л.164-165/ е видно, че на
ищеца е определено да е временно неработоспособен поради счупването на втори
шиен прешлен, като не му е определен по тази причина процент за трайно намалена
работоспособност, а ищецът е насочен към ЛКК за продължаване на временната
неработоспособност. С експертно решение на ТЕЛК № 5760 от 17.12.2018 г.
/л.185-186/ е видно, че на ищеца е определено 30% трайно намалена
работоспособност поради трудовата злополука с начална дата 17.12.2018 г. за
срок от 1 година.
По делото е прието заключение на СМЕ, от което е
видно, че ищецът от трудовата злополука е получил контузия на главата, шията,
гръдния кош, корема и крайниците, счупване на зъба на втори шиен прешлен,
фрактура на дясната дъга на 3ти шиен прешлен, кръвоизлив гръдната кухина вляво,
частичен пневмоторакс в долния десен белодробен лоб, подкожен емфизем вляво,
счупване на гръдната кост, фрактури на 3-ти и 4-ти ребра вляво. Счупването на
2-ри и 3-ти шийни прешлени са причинили на ищеца трайно затруднение на
движението на врата за повече от 30 дни, а възстановяването трае повече от 1
година. Счупването на гръдната кост е причинило трайно затруднение на снагата,
а възстановяването трае около 2-3 месеца. Кръвоизливът в гръдната кухина и
подкожният емфизем са причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Контузията на шията, гръдния кош, корема и крайниците, раната на
главата, счупването на ребрата са причинили разстройство на здравето, а всички
травматични увреждания отговарят да са получени вследствие на трудовата
злополука. Уврежданията на шийните прешлени са възстановени чрез стабилизация с
метални елементи, което позволява на пострадалия да възстанови качеството си на
живот без да може да извършва работа, свързана с физически усилия и инерционно
натоварване на шията. Всички останали увреждания са напълно възстановени.
От представения по делото график за инструктаж /л.63,
л.66/ е видно, че ищецът е минал периодичен инструктаж за първо тримесечие на
По делото е приета заповед № РД-09-139 от 30.04.2018
г. /л.134/, от която е видно, че са поети по КТД-
По делото е прието постановление на РП-Раднево от
08.11.2018 г. /л.160-162/, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 191/2018 г. на РУ-Раднево, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.
С приетия по делото протокол за извършена проверка №
ПР1811072 /л.186-189/ са дадени предписания на ответното дружество поради
констатирани нарушения на здравословните и безопасни условия на труда
По делото е приет договор за застраховка №
МТ-385/2017 г. от 01.11.2017 г. /л.166-178/, сключен между „Мини Марица изток“
ЕАД и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за застраховка на персонала на „Мини Марица
изток“ ЕАД за риска трудова злополука, с период на покритие от 01.11.2017 г. до
31.10.2018 г. В чл. 10 от договора е уредено застрахователното обезщетение при
настъпване на трудова злополука. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при трайно
намалена работоспособност застрахователното обезщетение е в размер на % от
застрахователната сума, равен на процента ТНР, установен от компетентните
органи на медицинската експертиза на работоспособността. Прието е и писмо от
ответното дружество до застрахователя /л.179/ за посочване какви суми са
изплатени на ищеца по договора за застраховка по повод на трудовата злополука.
С писмо /л.208/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД са уведомили „Мини Марица изток“ ЕАД,
че на ищеца било изплатено обезщетение по договора в размер на 1660 лв. за
настъпилата трудова злополука на 16.04.2018 г., платени му по банков път на
28.01.2019 г., за което е приложено и платежното нареждане /л.209/.
По делото е приет договор за групова застраховка от
10.03.2009 г. /л.203-206/ за сключена между „Мини Марица изток“ ЕАД и СиВЗК
договор за застраховка „Живот“ на служителите и работниците на „Мини Марица
изток“ ЕАД. Съгласно чл. 13.3 от договора при настъпване на събитие загуба на
работоспособност за повече от 10 дни се изплаща застрахователно обезщетение в
размер на 200 лв. за едно събитие. С писмо /л.240/ СиВЗК са уведомили „Мини
Марица изток“ ЕАД, че на ищеца било изплатено обезщетение по договора в размер
на 200 лв. за настъпилата трудова злополука на 16.04.2018 г., платени му по
банков път на 31.01.2019 г.
От разпита на св. И.Т.-Г. е видно, че след трудовата
злополука ищецът е получил доста сериозни травми, които са застрашавали
сериозно неговия живот, тъй като имал плаващо отчупено парче от прешлена, бил в
безпомощно състояние. В болницата в Стара Загора не можели да помогнат на
ищеца, а само му давали силни обезболяващи и му сложили яка за обездвижване.
Направили му изследвания в болницата в Стара Загора и се наложило да транспортират
ищеца до болница в София, където можело да му се окаже оперативна помощ. За
целта била наета специализирана линейка за транспортиране на ищеца до болница
Пирогов в гр. София. Тъй като ищецът имал поражения и на белия дроб се наложило
възстановяването му за около 10 дни, след което му била направена в болница
Пирогов операция на шийните прешлени. Свидетелката видяла ищеца след връщането
му от болница Пирогов и той бил в много лошо състояние, силно отслабнал, много
блед, мускулите му от дългото залежаване били атрофирали, бавно се придвижвал.
Ищецът трудно си възстановил килограмите и мускулатурата, като за физически
труд „категорично не можело да се говори“. Ищецът изпитвал силни болки и
движенията му били силно ограничени. Ищецът в хоризонтална посока въобще не
можел да си извърта главата, а първоначално и във вертикална посока, а извъртал
цялото си тяло, което всеки път му причинявало болки. Ищецът живял с майка си и
му бил противопоказен тежък физически труд. Заради белодробното нараняване ищецът
можел да приема само течен аналгин, а други лекарства му били противопоказни.
Имал кашлица, която продължила дълго време след изписването му. Ищецът
обикновено бил здрав човек, който не страдал от респираторни заболявания.
Установила, че зимата на
По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца
Г.К., чиито показания съдът прецени на основание чл. 172 ГПК и намира същите за
напълно последователни, отговарящи на съвкупния доказателствен материал, поради
което съдът ги цени в цялост. От тези показания се установява, че състояние на
ищеца било много тежко, а след изписване от болницата дошъл при нея да го гледа
и тя се е грижила непосредствено за него. Това е съвсем нормално според съда, а
преките впечатления на майката на ищеца биха допринесли за пълно изясняване на
обстоятелствата досежно търпените от ищеца болки и страдания. Свидетелката
посочва, че ищецът непрекъснато кашлял, болели го раменете и не можел да се
облече, поради което тя му помагала, което продължило поне 2-3 месеца. На ищеца
му била счупена ключицата и не можел да си облича тениската и чорапите,
всъщност цялостно не е могъл да се облича. Установява се също, че ищецът
постоянно „охкал“, имал болки, не можел да се храни, тъй като долната му челюст
била пукната, не можел да държи и вилицата. Щели да му правят операция, но
докторът им казал, че може да заздравее така. Казали на ищеца да дъвче дъвка,
за да може да се раздвижва ченето му. Ищецът от тогава до сега пиел течен
аналгин като болкоуспокояващо. Понастоящем като се разваляло времето болките на
ищеца се засилвали. Ищецът ползвал болнични 8 месеца, след което ползвал
невзети отпуски и още не се върнал на работа, а април месец през
По делото е разпитан като свидетел И.И., служител на
ответното дружество, който посочва, че в случая се наложило допълнително
отпускане на гумено-транспортната лента /ГТЛ/, тъй като не можело да се отпусне
от пулта, поради което служителят Й.С. предприел механично отпускане на
спирачката на лентата чрез лост. Целта била да се отпусне повече лента, за да
се извърши вулканизацията. За целта трябвало да се развият два болта, които
разцентровали спирачката на ГТЛ, които правили спирачката да не работи. В
случая това действие било извършено от механошлосера, който повикал ищеца да му
помогне, тъй като не можел да се справи сам. Според свидетеля не било изяснено
още защо се наложило това ръчно отпускане на лентата, но пък по-късно в анализа
на другите свидетелски показания ще се изясни, че ел.пултът не работил и не можела
да се отпусне по ел.път, което наложило ръчно отпускане, както и наличието на
неизправност на спирачката. Според свидетеля И., ако ищецът не се е притекъл на
помощ на механошлосера Й.С., това събитие с много голяма вероятност е щяло да
се случи със самия механошлосер. По
правилата за безопасност при наличие на случаи с риск за живота на някой,
трябвало да се притекат на помощ другите служители.
Разпитана е и св. М.М., също служител на ответното
дружество, която посетила ищеца в болницата вечерта в деня, в който бил приет
след инцидента, а неговото състояние било много тежко. Свидетелката се
осведомила, че майката на ищеца нямала възможност да му помогне в момента,
поради което му осигурили санитарни материали. Св. М. е съдействала като
медицинско лице за транспортирането на ищеца в гр. София, оказвала му
съдействие и по други въпроси във връзка с неговото лечение както в гр. Стара
Загора, така и в гр. София. Според св. М. травмата на ищеца била много тежка,
множествена, а тя самата се радвала, че ищецът се възстановил, тъй като всички
знаели, че никой не може каже как ще протече оздравителния период на ищеца.
Свидетелката знаела от ищеца, че му предстои нова операция.
Разпитан като свидетел е лицето Й.С., служител на
ответното дружество, който се установи да е освобождавал с лоста спирачката на
ГТЛ. Същият посочва, че в деня на събитието бил механик и в деня на инцидента
бил на работа, сутринта му било наредено да даде фронт за работа на
вулканизаторите, а негово било задължението за отпускане на ГТЛ. Посочва, че
това било нещо рутинно, което се правило. Свидетелят знаел, че за 12-та
станция, спирачката не била изрядна, което го знаел още от предходното му
ходене преди 2-3 седмици, което довело до забавяне. Поради това звъннал по
телефон на ищеца и го предупредил, че ще се забавят и че ще правят вулканизация
и на неговата станция. Посочва, че още тогава ищецът му се сторил притеснен, но
пък съдът намира, че това обстоятелство няма абсолютно никаква доказателствена
стойност по отношение на факта на настъпилата трудова злополука, тъй като няма
никакви данни ищецът да е бил притеснен при действията си около инцидента.
Свидетелят посочва, че винаги му било казвано тази спирачка да се отпуска ръчно
с цел да не се изтърве спирачката. Поради това св. С. взел една оставена там
тръба и с нея надигнал спирачката, но тя не помръдвала. Посочва, че при
нормални обстоятелства това било нещо елементарно. Установява се, че след това
взел чук и разчукал калодките, защото били натрупали прах и заяждали, така ги
били учили. След това отново напънал с тръбата, но пак не помръдвала
спирачката. Посочва, че от много време се говорило за тази спирачка, че била
развалена – едни служители казвали, че била развалена, други – да не е. Но видно
от неговите показания и от показанията на другия св. Д. И., очевидно тази
спирачка е имала проблеми, тъй като електронно не е могла да се управлява, а и
е видно, че св. С. е видял доста затруднение с нея, което обикновено било
елементарно действие. Св. С. посочва по-късно в показанията си, че всички
знаели тази спирачка, че не работила, но това не зависило от тях, а от
началниците им. Св. С. леко отвил ограничителите на калодките, което са шайби,
след което с адски усилия спирачката тръгнала и пускането на лентата се
освободило и тя започнала да се отпуска на първи етап – напълно отпускане.
Тогава вулканизаторите дръпнали лентата и тя тръгнала, обаче спирачката вървяла
много бавно и трудно. След като стигнали до нужното отпускане вулканизаторите
отрязали лентата и вързали парчето, след което започнали да опъват лентата с
тежкотоварна машина „КА“ с гуми, а не с обичайния булдозер. Тогава св. С. пак
влезнал вътре и започнал да надига, а машината преопъвала лентата. Вулканизаторът
обаче му викал „вдигай, че ще скъсаме въжето“. Св. С. посочва, че той вдигал на
максимум, но не можел повече да вдига, тъй като било много тежко. В този момент
К. бил до него, като не си спомнял дали го викнал за помощ в зора си. Това
обстоятелство обаче пък св. И.И. го посочва, че св. С. викнал ищеца да му
помогне. Тогава св. С. и ищеца вдигнали спирачката и въжето започнало да се
отпуска, но самото въже в края било с метална клампа. Въжето започнало да се
мята и в един момент без да осъзнаят как края на въжето ударило ищеца по гърба,
той изгубил равновесие и паднал назад върху барабана. Тогава св. С. хвърлил
тръбата и се притекъл на помощ на ищеца, но спирачката не спирала веднага, а
бавно, въжето пък започнало да се размотава. След това ищецът се оплел във
въжето, една част му минала през врата и св. С. го хванал, за да не го задуши,
но въжето било много стегнато и му увлякло ръката към барабана. Въжето обаче
прекарало ищеца през барабана, а ръката на св. С. получила травма – счупване на
пръстите. Барабанът изхвърлил ищеца от другата страна и той започнал да се
ядосва заради тая спирачка. Св. С. помогнал на ищеца да се измъкне отдолу с
много зор, за което му помогнал и друг работник. Св. С. посочва, че всичко,
което са правили, не било по инициатива на ищеца К.Г., а си имало наряди, по
които те действали.
Разпитан е и св. Д.И., който е работил по повод
вулканизацията, но пък същият е бил на площадката и не е видял пряко инцидента
с ищеца. От показанията на същия е видно, че казал на електричарят да обърнат
спирачката електрически, но той му казал, че този ТГЛ не бил пригоден за това и
трябвало механично да се стори. Посочва, че механикът отгоре му махнал, че
имало проблем с колегата му, поради което отишли да му помогнат. Когато се
качил горе ищецът вече бил изваден от барабана. Свидетелят посочва, че
задължението за отпускане на спирачката било на ищеца от кабинката, но пък в
случая е видно, че това не е могло да стане от там, тъй като първо тази
спирачка е имала проблем, електрически не е работила, което наложило
механичното ѝ освобождаване от св. С., който в „зора си“ викнал ищеца да
му помогне. Това механично освобождаване било практика и рутинно се правило.
Неотносими към настоящия правен спор са твърденията
на ответника и събраните доказателства за закупените медицински пособия и други
материални вреди.
Не може да бъде споделен и доводът на ответника за
допринасяне на вредоносния резултат от ищеца. Видно е, че в случая ищецът не е
могъл да отпусне по електрически път спирачката, поради невъзможността за това,
а и наличната повреда в спирачката. Това е наложило св. С. да предприеме
механичното ѝ отпускане, което било рутинно в такива случаи. Св. С. е
викнал за помощ ищеца, тъй като имал големи затруднения и лостът щял „да му
откъсне ръцете“. Оказаната от ищеца помощ на св. С. и при конкретните
обстоятелства въобще не могат да се третират като негово поведение, най-малкото
пък противоправно, което да е довело до настъпване на резултата. И действително
ответното дружество в изпълнение на задълженията си по КТД е изплатило на ищеца
парични суми за осъщественото му лечение, с което действително е проявена
хуманност при изпълнение на поетото с КТД задължение в този смисъл, но то касае
възстановяването на причинените на ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, а понастоящем се разглеждат единствено претенциите на ищеца за
неимуществени вреди. По делото са представени
доказателства за изплатени на ищеца от ответника разходи за лечението на
травмите от претърпяната трудова злополука, но същите са неотносими към
настоящия правен спор, който касае претенция за неимуществени вреди.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи
наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане
на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила
неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а
не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са
налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о.,
ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
От установеното по-горе се налага правен извод, че вследствие на
претърпяната от ищеца трудова злополука на 16.04.2018 г. е настъпила за него вреда – множествена политравма, изразяваща се в контузия на главата, шията,
гръдния кош, корема и крайниците, счупване на зъба на втори шиен прешлен,
фрактура на дясната дъга на 3ти шиен прешлен, кръвоизлив гръдната кухина вляво,
частичен пневмоторакс в долния десен белодробен лоб, подкожен емфизем вляво,
счупване на гръдната кост, фрактури на 3-ти и 4-ти ребра вляво. Така посочената вреда е причинила
на увреденото лице неблагоприятен резултат – трайно намалена работоспособност от 30 %, установена по надлежния ред с
индивидуален административен акт –
решение на ТЕЛК, поради което налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за претърпените от него
болки, страдания, затруднения в бита и преживения стрес.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407
от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК).
В
тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука
ищецът е получил множетсвени увреждания, съпътствани с
реална опасност за живота му, претърпени много болки и страдания, не само
свързани с физически болки, които били много силни в началото. Ищецът не е
могъл да се движи въобще, направена му е операция в болница Пирогов на шийните
прешлени. Имал е усложнения с белия дроб, кашлял е, това е пречила за
провеждане на операцията му веднага след травмата, което пък го е поставяло в
опасност за живота в продължителен период от време, тъй като травмата на шийния
прешлен е била значителна и сложна /дори в гр. Стара Загора не са могли да му
помогнат/. Възстановителният период е
изключително дълъг при получените политравми. Дълъг период от време не е могъл
да прави нищо поради травмата във врата, ключицата и белия дроб, за което му е
помагала неговата майка в ежедневието. Понастоящем ищецът продължава да търпи болки
и страдания, макар и с по-малък интензитет от първоначалните; напълното
възстановяване на ищеца е трудно да се каже със сигурност дали е възможно и то
напред във времето и само след нови оперативни интервенции.
Отчете се и фактът, че така полученото травматично увреждане е
трайно, с вероятност за възстановяване,
а проведеното стационарно, амбулаторно и рехабилитационно лечение е продължило повече от половин година – около 8 месеца болнични, а понастоящем ищецът
още не е почнал работа и е имал преглед за нова операция.
Също така ищецът има признати 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, с противопоказания за тежък физически труд.
Във връзка с претърпяното увреждане ищецът е имал нужда от чужда
помощ в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва.
Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът
е бил на 38 години, млад мъж в разцвета на силите
си /така споделя и св. М.М./, живял е самичък, като
отражението на случилото се върху неговата психика довело до негативни мисли и чувства.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери,
че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлизат на сума в размер на 40 000
лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 50 000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД. Макар и значителните травми, все пак същият
е получил 30% намалена работоспособност и не е загубил способността си за
работа, макар и да е силно ограничена.
По делото
липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 от КТ и изключване на това
основание на отговорността на ответника за обезвреда на тези претърпени от
ищеца вреди, защото няма данни последният умишлено да е причинил увреждането
си. Работодателят не отговаря по чл. 200 от КТ само
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а данни за такова умишлено
причиняване от ищеца на увреждането му при процесната злополука по делото няма
(чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о. на
ВС).
Твърди се от ответника, че е проявена груба
небрежност от ищеца и това следвало да ангажира намалената отговорност на
работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ. Не са налице и доказателства за проявена от
ищеца груба небрежност при осъществяване на дейността си – оказвана помощ на
св. С. при неработеща ел.спирачка и налагащо нейното механично отпускане, с
което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Затова и съдът
намира, че не следва да се намалява определеното му обезщетение за претърпените
неимуществени вреди на основание чл. 201, ал. 2 КТ, а направеното от ответника
възражение в този смисъл се явява неоснователно и недоказано.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ
дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Ищецът е получил сумата от 200 лв. от застрахователя СиВЗК
и сумата от 1660 лв. от „ОЗК-Застраховане“ АД. С тези суми от общ размер на 1860
лв. – изплатено застрахователно обезщетение за претърпяната трудова злополука,
следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв.
Като краен резултат искът е частично основателен за
сумата от 38140 лв. (40 000 лв. – 1860 лв.) и следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата до претендираните 50 000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 212 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца
законната лихва върху дължимото обезщетение от 38140 лв. от датата на
злополуката – 16.04.2018 г., тъй като отговорността на ответното дружество по
чл. 200 КТ е безвиновна, до окончателното погасяване на дълга.
По
разноските:
Тъй като
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за
производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото,
дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в размер
на 1525,60
лева. Следва да се
възложи в тежест на ответника и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице или сумата от 300 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
При този
изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същите възлизат на сумата
от 2288,40 лв., изчислени на база платено адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019 г. /л.20/ и
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
При този
изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.
3 от ГПК). Съдът определя юрисконсултското възнаграждение съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 300 лв., или общо за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски от 71,16 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,
с адрес гр. ******, на основание чл. 200 КТ сумата от 38140 лв. (тридесет и осем
хиляди сто и четиридесет лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпяна на 16.04.2018 г. злополука, приета за трудова с разпореждане
№ 38 от 10.05.2018 г. на НОИ, ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. до
окончателното погасяване на дълга, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2288,40 лв. (две хиляди двеста осемдесет и осем лева и 40 ст.) -
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 38140 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, с адрес гр. ******,
да заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано
в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 71,16 лв. (седемдесет
и един лева и 16 ст.) - разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на РС-Раднево сумата от 1525,60 лева (хиляда петстотин
двадесет и пет лева и 60 ст.) - държавна такса за уважения иск по чл. 200 КТ, и
сумата от 300 лв. (триста лева) – заплатено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: