РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Б., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120201560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр.П. и съдебен
адрес в гр.Р. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от А“ПИ“, с който за
нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл.197а
ал.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на
1800 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не
се представлява. Претендират се разноски и се представят доказателства за
направени разноски за адвокат.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 189 ал.8 от ЗДвП
от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
1
контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за
установено следното:
На 09.12.2020г., в 13,54 часа в община Б., по път ..., с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e било установено
нарушение №КB6D11F3B5BAF6F2FE053011F160AD186, като за пътно
превозно средство /ППС/ влекач „Мерцедес“ модел АКТРОС 2544 ЛС с рег.
№ ..., с технически допустима максимална маса на 25000, брой оси 3
екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 55000 изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
/ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма маршрутна карта
или валидна тор декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП,
намиращо се на път ...
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като
същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Във връзка с релевираните възражения съдът следва да посочи
следното:
Първият и основополагащ въпрос, на който съдебният състав дължи
отговор, е дали е законосъобразно издаването на ЕФ за нарушение, като
процесното, или следва АНО да приложи общия ред за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
В практиката на касационната инстанция - АдмС-Б., до скоро се
наблюдаваха различия по този въпрос, като в Решение № 164/17.02.2023 г. по
к.н.а.х.д. № 2112/2022 година изрично се застъпваше възможността за
законосъобразно издаване на ЕФ, докато в Решение № 827/03.08.2023 г. по
к.н.а.х.д. № 773/2023 г., тя се отричаше. За съжаление наличието на
диаметрално противоречиви становища при недотам ясна правна уредба, е
нещо неизбежно в правораздаването, но в последните месеци се наблюдава
преодоляване на противоречията на касационната инстанция и уеднаквяване
на практиката. Актуалната, последователна и еднопосочна практика на
всички състави на Административен съд Б., обективирана в Решение №
827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение №
2
906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение №
1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. и др., приема, че липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав, макар и формално да не е обвързан от задължителната сила на
становището на горната инстанция, намира, че изискванията за предвидимо и
последователно правораздаване, част от което е и формирането на практика
по дадени спорни въпроси от компетентната горестоящата инстанция, налага
да се съобрази с мнението на горестоящата инстанция и да преосмисли
досегашната си позиция, която очевидно е намерена за погрешна от
компетентната касационна инстация.
В тази връзка настоящият състав приема, че съгласно чл.102, ал. 2 от
ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП е предвидена санкция за собственик или ползвател на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения
по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е
процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., а когато собственъкт е
ФЛ глоба в размер на 1800 лева.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
3
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в
последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз
основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение
на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен
път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност
на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в
която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в,
ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
4
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не
предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179,
ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,
за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при
съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение
на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система
могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В
тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен
фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира
електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
В заключение утвърдената практика на касационната инстанция, към
която и настоящият състав, по изложените по-горе съображения, вече се
присъединява, приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при
5
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Съдът дължи произнасяне по разноските и с оглед отмяна на ЕФ право
на разноски има само жалбоподателя, който претендира разноски в размер на
600 лева, за чието плащане в брой представя доказателства (л.45). Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като съгласно
чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждението е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
поради което и минималното възнаграждение е в размер на 650 лева без ДДС.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая съдът
констатира, че по делото са представени доказателства за реално договорено
и заплатено възнаграждение от 600 лева, което е под минимално предвидено
и не следва да бъде намалено допълнително от съда, както претендира АНО.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш с №**********, издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 187а, ал. 5 вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на Г. Х. Ч. с ЕГН
********** от гр.П. и съдебен адрес в гр.Р. е наложена глоба в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати в полза
на Г. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр.П. и съдебен адрес в гр.Р. сумата в размер
6
на 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7