Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, Първи
тричленен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2029 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.С.Д., подадена чрез адв.К. против
Решение № 383/20.07.21г. по НАХД №2030/2021г. на ВРС, I състав, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0029270 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.638,
ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Твърди, че ВРС необосновано е приел, че в ЕФ в
достатъчна степен е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението,
като е достатъчно посочването на географските му координати. Вменява се задължение
на всеки гражданин да ползва интернет и притежава нужните познания сам да
индивидуализира мястото на нарушението, което е недопустим подход при
преценката за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 пр.3 ЗАНН. Твърди и че е налице нарушение на материалния закон и по смисъла на чл.57
ал.1 т.5 пр. последно от ЗАНН, тъй като в ЕФ не е описано с какво
автоматизирано техническо средство, система и идентификационен номер е
установено извършеното нарушение. Твърди, че мотивите на ВРС са противоречиви,
като на няколко места се описва, че му е наложена имуществена санкция като
дружество, а не глоба като физическо лице, което накърнява правото му на
защита. Твърди, че ВРС в началото на решението си приема, че техническото
средство е отчело липсата на такава застраховка за процесния автомобил и
заснело същия, каквато възможност е предвидена в чл.647 ал.3 КЗ, а същевременно
приема съобразно доказателствата, че изпълзваното техническо средство е пътна
радарна система тип „m*SpeeDet 2 D“ за контрол на скоростта на МПС с
възможност за заснемане и автоматично разпознаване на регистрационни номера,
т.е. въззивният съд необосновано е отхвърлил претенциите за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неприлагането на общите
правила по ЗАНН, свързани с издаване на АУАН и НП, доколкото АТС притежава
единствено възможност за заснемане и автоматично разпознаване на регистрационни
номера, но не и за установяване дали МПС имат сключени задължителна застраховка
„ГО“. Липсата на дата на издаване на електронния фиш е допълнителен аргумент,
че същият не е издаден веднага след установяване на административното
нарушение, а едва след проверка от съответния полицейски служител в сайта на
Гаранционен фонд, което предполага различна процедура, а именно общите правила
по ЗАНН, свързани със съставяне на АУАН и НП, което е съществено нарушение на
процесуалните правила и самостоятелно основание за неговата отмяна. Моли
решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменен и издаденият ЕФ,
алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна- ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л-А., в писмено становище
оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила, както и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение, че решението
на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.С.Д. против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система серия Г № 0029270 на ОД на МВР- Варна, с който
на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 17.03.21г. товарен автомобил с рег.№В////ТА, собственост на жалбоподателя
се движел в гр.Варна и в 14.08ч. на място с координати 43.232645, 27.863848,
преминал покрай автоматизирано техническо средство SD2D0013, което
фиксирало автоматично регистрационните номера на МПС, които нямат сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и което отчело липсата
на такава застраховка за процесния автомобил и заснело същия. Впоследствие бил
установен собственикът и за установеното нарушение му бил издаден електронен
фиш, с който на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ му е
наложена глоба в размер на 250лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият
електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП,
съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че е извършено вмененото с ЕФ нарушение, правилно е
определен размера на наложеното наказание. ВРС е приел, че в Кодекса за застраховането е предвидена възможност за установяване на
нарушения от вида на процесното с автоматизирано техническо средство- съгласно
чл.647 ал.3 КЗ, в който случай се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. За
неизпълнение на задължение по чл.483, ал.1 т.1 КЗ в чл.638 ал.1 КЗ е предвидена
глоба или санкция, а според ал.4 те се налагат и когато нарушението е
установено с АТСС на собственика на МПС. От доказателствата, събрани по делото,
ВРС е приел в мотивите си, че безспорно е установено вмененото с ЕФ
административно нарушение. Използваното автоматично техническо средство пътна
радарна система притежава възможност за автоматично разпознаване на
регистрационни номера и отговаря на метрологичните изисквания, като от
приложения снимков материал е установено движението именно на автомобила, във
връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш, а съгласно справка от
Гаранционен фонд е видно, че към 17.02.21г. автомобилът не е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност“. ВРС е обсъдил направените възражения в
жалбата, които е приел за неоснователни, като е приел и че случаят не може да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
С издадения електронен фиш серия Г № 0029270 на Д. е наложена глоба в размер на 250
лв. на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за това, че на 17.02.2021 г. в 14.08ч. в гр.Варна, на място
с GPS координати
43.232645,27.88863848 е установено управлението на МПС, което е регистрирано в
Република България и не е спряно от движение, за което няма договор за
гражданска отговорност, като нарушението е установено с АТСС.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства и твърденията на страните, и е стигнал до обоснован
извод, че нарушението е доказано, а ЕФ е законосъобразен.
Съгласно чл.461, ал.1 КЗ гражданската отговорност е задължителна застраховка. Съгласно чл.483, ал.1,
т.1 КЗ такава застраховка е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение. Неизпълнението
на това задължение е административно нарушение, което се санкционира по реда на
чл.638, ал.1 КЗ - с глоба от 250лв. за физическите лица и с имуществена санкция
от 2000лв. за юридическите лица и еднолични търговци. Съгласно чл.638, ал.4 КЗ
в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на
МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.
Не се констатира
твърдяното в касационната жалба нарушение на приложимите норми. В електронния
фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен
извод за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1,
т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ, а именно, че на 17.02.2021г. е установено управление
на товарен автомобил НИСАН ПРИМАСТАР с рег.№ В////ТА - собственост на касатора,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, и за което към посочената дата няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл.647, ал.3, вр.
чл.638, ал.4 от КЗ, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и
издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Електронният фиш съдържа
данните, изискуеми съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП. Описанието
на нарушението дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен. Посочени са и дата, и мястото на извършване на нарушението, като
последното е конкретизирано в достатъчна степен.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба за това, че за нарушението е следвало да са
приложат общите правила на ЗАНН - да се състави АУАН и въз основа на него НП. В
случая със система SD2D0013 е заснето и установено управлението на автомобила
на посочената дата, а липсата на застраховка ГО е установено след справка в
регистъра на Гаранционния фонд, с което са изпълнени изискванията на чл.647,
ал.3 от КЗ и чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1 и правилно на касатора е наложена глоба.
Правилни са изводите на ВРС, че Д. е извършил вмененото нарушение, което се
установява по безспорен начин от събраните доказателства. Нарушението е
правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и
определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните
правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими
доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз
основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване
на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод
съответства на събраните по делото доказателства.
ВРС е обсъдил и възраженията на касатора, като изводите му се споделят от
настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
се остави в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
вр.
чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/20.07.21г. по НАХД №20213110202030/2021г. на ВРС, I състав.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********
***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.