Определение по дело №519/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 670
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500519
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   670

 

гр. Бургас,    19.02.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №519 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3107/13.02.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3625 от 17.12.2019г., постановено по гр.д. №6321/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на А.Х.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 864,95 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 110,97 часа извънреден труд, за периода 01.04.2018 г. – 31.07.2019 г., сумата от 43,38 лева (четиридесет и три лева и тридесет и осем стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 31.07.2019 г., до окончателното изплащане.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на А.Х.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) за направените по делото разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати по сметка на БРС сумата от 280 лева (двеста и осемдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 100 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор от въззиваемия А.Х.К..

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №519 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.