Решение по дело №119/2015 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2016 г. (в сила от 28 юни 2016 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20152330200119
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  68/10.3.2016 г.

гр.Ямбол, 10.03.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 119 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Континвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***я В.С. Ц. против Наказателно постановление № 1/02.07.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл.164, ал.3 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. В депозираната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, изложени в жалбата и по-конкретно вмененото на дружеството-жалбоподател деяние не представлява административно нарушение, като се иска отмяната му. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от ***я  на дружеството-жалбоподател и чрез надлежно упълномощен процесуален представител се пледира за отмяна на наказателното постановление.

          Процесуалният представител на РИОСВ – гр.Стара Загора оспорва жалбата, като с представеното по делото писмено становище се изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като нарушението е безспорно доказано, като се пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно.   

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № ***. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда е отказано издаване на комплексно разрешително на „Верея – Хим” ООД, гр.София, производствена база гр.Ямбол.

С писмо изх. *** ***ят на Континвест” ООД гр.София е уведомил Директора на РИОСВ гр.Стара Загора, че считано от 01.11.2013 г. дейността на „Верея-Хим” ООД като оператор на производствената площадка в гр.Ямбол, ул.***, е преустановена, като цялата производствена база и складова дейност на площадка за неорганични соли ще се осъществява от „Континвест” ООД.

При извършена проверка на 06.11.2013 г. от свидетелите П. и П. – гл. експерти при РИОСВ гр.Стара Загора на обект-производствена база за производство на неорганични соли, находящ се в гр.Ямбол, ул.„***, стопанисван от „Континвест” ООД гр.София, във връзка с препратен сигнал в РИОСВ - Стара Загора с вх. № *** от МОСВ гр.София е установено, че в обекта на дружеството се извършва производство на твърд и течен алуминиев сулфат и железни соли, като в момента на проверката се извършва производство на железен трихлорид в две вани с обем по 25 куб. м. всяка, като за суровини се използват отработена солна киселина и хлор. При проверката е констатирано, че инсталацията за производство на алуминиев сулфат се експлоатира, като се извършва преопаковане и мелене на готовия продукт. За производството на твърд и течен алуминиев сулфат се използват техническа сярна киселина и алуминиев хидрооксид. Резултатите от проверката са отразени в съставения констативен протокол от 06.11.2013 г. Тъй като за да се експлоатира инсталацията за производство на неорганични соли е необходимо операторът на инсталацията за категориите промишлени дейности, попадащи в приложение 4, т.4.2, „г” от ЗООС да има издадено комплексно разрешително, а жалбоподателят „Континвест” ООД не е имал издадено такова, му е съставен АУАН № 1/08.01.2014 г. за нарушение на чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Актът е бил подписан лично от *** на „Континвест” ООД, като същият не е направил възражения при предявяването му. Срещу съставения акт е направено писмено възражение от *** на дружеството-жалбоподател, приложено в административнонаказателната преписка. Впоследствие въз основа на съставения акт на дружеството-жалбоподател било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.164, ал.3 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

С оглед задължителните указания, дадени в Решение*** по КНАХД *** г. по описа на ЯАС, с което е отменено Решение*** по НАХД № ***. на ЯРС, за назначаване на експертиза относно изясняване на обстоятелствата дали дейностите за производство на алуминиев сулфат и за производство на железни соли попадат в обхвата на приложение № 4, както и какъв е технологичният процес на производството на алуминиевия сулфат и по-специално включва ли се в него и меленето на твърдия продукт, настоящият съдебен състав назначи съдебно-химическа експертиза със задачи: попадат ли дейностите, описани в НП в обхвата на приложение № 4 към чл.117 ал.1 от ЗООС и ако попадат в обхвата какъв е технологичния процес на производството на алуминиевия сулфат и включва ли се в него и меленето на твърдия продукт; описания в НП технологичен процес по отношение на железния трихлорид представлява ли производство на такъв, както и попадат ли инсталациите, находящи се на площадката на жалбоподателя в обхвата на приложение № *** към чл.117 от ЗООС и приложение № 1 на директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г.

От заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза се установява, че дейностите, които са описани в НП попадат в обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС към т.4.2, „г”. Смилането на твърдия продукт е част от технологичния процес. Описания в НП технологичен процес по отношение на железния трихлорид представлява производство на такъв. Инсталациите, намиращи се на площадката на жалбоподателя попадат в обхвата на Приложение № 4 към  чл.117, ал.1 от ЗООС и Приложение № 1 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г. към т.4.2, „г”.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя П. и на свидетелите П., П. и С., дадени в съдебно заседание, от заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено в т.7 от Постановление № ***. по н.д. № *** г. на Пленума на ВС, където е посочено, че отразените в АУАН фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. В този контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. При извършване на посочената проверка, съдът намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са обосновани и се подкрепят по категоричен начин от приобщените по делото доказателства, в т.ч. и от изготвената по делото съдебно-химическа експертиза.           

От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят към момента на извършване на проверката не е имал издадено комплексно разрешително и с оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намери, че правилно както в АУАН, така и в НП, на административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.117, ал.1 от ЗООС. Тази разпоредба предвижда въвежда изискване за издаване на комплексно разрешително за категориите промишлени дейности, изброени в приложение № 4, между които и тази по т.4.2, б.г – соли: амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборати, сребърен нитрат. Съдът приема, че жалбоподателят Континвест” ООД е „оператор” на действаща инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат и железни соли по смисъла на легалната дефиниция на понятието дадена в т. 43, б.а” от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗООС и тъй като към датата на проверката 06.11.2013 г. се е извършвало производство на железен трихлорид и се е експлоатирала инсталацията за производство на алуминиев сулфат, като се е извършвало преопаковане и мелене на готовия продукт /твърд алуминиев сулфат/, Континвест” ООД е следвало преди това да се снабди с надлежно комплексно разрешително. Следователно, отговорността на дружеството-жалбоподател е правилно ангажирана, тъй като именно Континвест” ООД следва да понесе отговорността по чл.164, ал.3 от ЗООС, тъй като тя изисква наличие на особен субект – оператор на инсталация и съоръжения, извършващи дейности в обхвата на приложение *** без комплексно разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС – категория, в която дружеството несъмнено попада предвид цитираната по-горе легална дефиниция на това понятие. В този контекст, съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза, тъй като е изготвено компетентно, същото е ясно и обосновано, съгласно което дейностите, описани в НП попадат в обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС към т.4.2, „г”, описания в НП технологичен процес по отношение на железния трихлорид представлява производство на такъв, при производството на алуминиевия сулфат смилането на твърдия продукт представлява производство на такъв и инсталациите, намиращи се на площадката на жалбоподателя попадат в обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС и Приложение № 1 на Директива *** на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г. към към т.4.2, „г”.

Административнонаказателната отговорност на търговското дружество – ЮЛ е безвиновна, т.е. при нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпроса за вината. Във всеки случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на оператора на инсталацията. В настоящия случай се установи, че в чл.164, ал.3 от ЗООС е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, каквото е и дружеството-жалбоподател. По отношение конкретния размер на наложената имуществена санкция в размер на 50 000 лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. За констатираното нарушение по ЗООС законодателят не е предвидил на наказващия орган преценка самостоятелно да определи размера и вида на санкцията. Административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил на Континвест” ООД имуществена санкция точно в размер на 50 000 лв., предвидена в чл.164, ал.3 от ЗООС. При преценка на всички обстоятелства, относими към процесното нарушение, а именно небрежното отношение на оператора на инсталацията към установените в страната правила и норми на екологичното законодателство и опазването на околната среда, изразяващо се в производство на неорганични соли, преди създаване на нужните условия за това, съдът намира, че наложената имуществена санкция в размер на 50 000 лв. е индивидуализирана в размер, адекватен и съответен на извършеното нарушение. Очевидно е, че законодателят е преценил, че подобно нарушение на ЗООС е с висока степен на обществена опасност, което ясно личи от размера на предвидената санкция. Предвид значимостта на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажен и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28, б.а” от ЗАНН, поради което съдът счита, че издадено НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.         

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/02.07.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на Континвест” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от В.С. Ц. – ***, на основание чл.164, ал.3 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: