Р Е Ш Е Н И Е № 68/10.3.2016 г.
гр.Ямбол, 10.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 119 по описа за 2015 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Континвест” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от ***я В.С. Ц. против Наказателно
постановление № 1/02.07.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл.164, ал.3 от
Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда. В депозираната жалба се сочат доводи за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, изложени в жалбата
и по-конкретно вмененото на дружеството-жалбоподател деяние не представлява
административно нарушение, като се иска отмяната му.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от ***я на дружеството-жалбоподател и чрез надлежно
упълномощен процесуален представител се пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуалният представител на РИОСВ – гр.Стара Загора
оспорва жалбата, като с представеното по делото писмено становище се изразява
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй
като нарушението е безспорно доказано, като се пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № ***. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда е отказано издаване на
комплексно разрешително на „Верея – Хим” ООД, гр.София, производствена база
гр.Ямбол.
С писмо изх. *** ***ят на „Континвест” ООД гр.София е уведомил Директора на
РИОСВ гр.Стара Загора, че считано от 01.11.2013 г. дейността на „Верея-Хим” ООД
като оператор на производствената площадка в гр.Ямбол, ул.***, е преустановена,
като цялата производствена база и складова дейност на площадка за неорганични
соли ще се осъществява от „Континвест” ООД.
При
извършена проверка на 06.11.2013 г. от свидетелите П. и П. – гл. експерти при
РИОСВ гр.Стара Загора на обект-производствена база за производство на
неорганични соли, находящ се в гр.Ямбол, ул.„***, стопанисван от „Континвест” ООД гр.София, във връзка с препратен сигнал в
РИОСВ - Стара Загора с вх. № *** от МОСВ гр.София е установено, че в обекта на
дружеството се извършва производство на твърд и течен алуминиев сулфат и
железни соли, като в момента на проверката се извършва производство на железен трихлорид в две вани с обем по
С оглед
задължителните указания, дадени в Решение № *** по КНАХД *** г. по описа
на ЯАС, с което е отменено Решение № *** по НАХД № ***.
на ЯРС, за назначаване на експертиза относно изясняване на обстоятелствата дали
дейностите за производство на алуминиев сулфат и за
производство на железни соли попадат в обхвата на приложение № 4, както и какъв
е технологичният процес на производството на алуминиевия сулфат и по-специално
включва ли се в него и меленето на твърдия продукт, настоящият съдебен състав
назначи съдебно-химическа експертиза със задачи: попадат ли дейностите, описани
в НП в обхвата на приложение № 4 към чл.117 ал.1 от ЗООС и ако попадат в
обхвата какъв е технологичния процес на производството на алуминиевия сулфат и
включва ли се в него и меленето на твърдия продукт; описания в НП технологичен
процес по отношение на железния трихлорид
представлява ли производство на такъв, както и попадат ли инсталациите,
находящи се на площадката на жалбоподателя в обхвата на приложение № *** към
чл.117 от ЗООС и приложение № 1 на директива 2010/75/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-химическа експертиза се установява, че дейностите, които са описани в НП попадат в
обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС към т.4.2, „г”. Смилането на твърдия продукт е част от технологичния
процес. Описания в НП технологичен процес по отношение
на железния трихлорид представлява производство на
такъв. Инсталациите, намиращи се на площадката на жалбоподателя попадат в обхвата на
Приложение № 4 към
чл.117, ал.1 от ЗООС и Приложение № 1 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г. към т.4.2, „г”.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя П. и на свидетелите П., П.
и С., дадени в съдебно заседание, от заключението на изготвената по делото
съдебно-химическа експертиза и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съдът констатира, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
В преценката си дали да издаде НП
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН, които в рамките на производството по налагане на административно
наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по
силата на чл.14, ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 от ЗАНН,
в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила
– правило, което е категорично застъпено в т.7 от Постановление № ***. по н.д.
№ *** г. на Пленума на ВС, където е посочено, че отразените в АУАН фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова
административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства. В този контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. При
извършване на посочената проверка, съдът намира, че фактическите констатации в АУАН
и НП са обосновани и се подкрепят по категоричен начин от приобщените по делото
доказателства, в т.ч. и от изготвената по делото съдебно-химическа
експертиза.
От събраните по делото доказателства
е установено, че жалбоподателят към момента на извършване на проверката не е имал издадено комплексно разрешително и с оглед установените при
проверката обстоятелства, съдът намери, че правилно както в АУАН, така и в НП,
на административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.117, ал.1 от
ЗООС. Тази разпоредба предвижда въвежда изискване за издаване на комплексно
разрешително за категориите промишлени дейности, изброени в приложение № 4,
между които и тази по т.4.2, б.„г” – соли: амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, перборати, сребърен нитрат. Съдът приема, че жалбоподателят
„Континвест”
ООД е „оператор” на
действаща инсталация за производство на твърд и течен алуминиев
сулфат и железни соли по смисъла на легалната дефиниция на понятието дадена в т. 43, б.„а” от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗООС и тъй като
към датата на проверката 06.11.2013 г. се е извършвало производство на железен трихлорид и се е експлоатирала инсталацията за производство
на алуминиев сулфат, като се е извършвало преопаковане
и мелене на готовия продукт /твърд алуминиев сулфат/, „Континвест” ООД е следвало преди това да се
снабди с надлежно комплексно разрешително. Следователно, отговорността на
дружеството-жалбоподател е правилно ангажирана, тъй като именно „Континвест” ООД следва да понесе отговорността
по чл.164, ал.3 от ЗООС, тъй като тя изисква наличие на особен субект –
оператор на инсталация и съоръжения, извършващи дейности в обхвата на
приложение *** без комплексно разрешително по чл.117, ал.1 от ЗООС – категория,
в която дружеството несъмнено попада предвид цитираната по-горе легална дефиниция
на това понятие. В този контекст, съдът кредитира изцяло заключението на изготвената
по делото съдебно-химическа експертиза, тъй като е изготвено компетентно,
същото е ясно и обосновано, съгласно което дейностите, описани в НП попадат в обхвата
на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от
ЗООС към т.4.2, „г”, описания в НП технологичен процес по отношение на
железния трихлорид представлява производство на такъв, при производството на
алуминиевия сулфат смилането на твърдия продукт представлява производство на
такъв и инсталациите, намиращи се на площадката
на жалбоподателя попадат в обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС и Приложение № 1 на Директива ***
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 24.11.2010 г. към към т.4.2, „г”.
Административнонаказателната отговорност на търговското
дружество – ЮЛ е безвиновна, т.е. при нарушения на
търговски дружества изобщо не се изследва въпроса за вината. Във всеки случай
обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН,
а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на оператора
на инсталацията. В настоящия случай се установи, че в чл.164, ал.3 от ЗООС е
предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, каквото е и
дружеството-жалбоподател. По отношение конкретния размер на наложената
имуществена санкция в размер на 50 000 лв., съдът счита, че същата е
индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. За
констатираното нарушение по ЗООС законодателят не е предвидил на наказващия
орган преценка самостоятелно да определи размера и вида на санкцията. Административнонаказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил на „Континвест” ООД имуществена санкция точно в
размер на 50 000 лв., предвидена в чл.164, ал.3 от ЗООС. При преценка на
всички обстоятелства, относими към процесното нарушение, а именно небрежното
отношение на оператора на инсталацията към установените в страната правила и
норми на екологичното законодателство и опазването на околната среда,
изразяващо се в производство на неорганични соли, преди създаване на нужните
условия за това, съдът намира, че наложената имуществена санкция в размер на
50 000 лв. е индивидуализирана в размер, адекватен и съответен на
извършеното нарушение. Очевидно е, че законодателят е преценил, че подобно
нарушение на ЗООС е с висока степен на обществена опасност, което ясно личи от
размера на предвидената санкция. Предвид значимостта на охранявания обществен
интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажен и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28, б.„а” от ЗАНН, поради което съдът счита, че издадено НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/02.07.2014 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с
което на „Континвест”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от В.С. Ц. –
***, на основание чл.164, ал.3 от Закона за опазване на околната среда е
наложена имуществена санкция в размер на 50
000 лв. /петдесет хиляди лева/ за нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: