№ 374
гр. С.З., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000448 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260037/24.06.2022г., постановено по гр.д. №
188/2021г. по описа на Районен съд – К., с което е осъден „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“
ЕАД да заплати на Г. А. К., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от
счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния
крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на
връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени
от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с.Г.С. и
сумата от 44.20 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на
04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020
г. до окончателното им изплащане и са присъдени разноските по делото.
По делото е постановено решение № 260055/17.08.2022 г. постановено
по гр.д. № 188/2021г. по описа на Районен съд – К., с което съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение
№260037/24.06.2022 г., постановено по гр.д.№188/2021 г. по описа на Районен
съд – К., като вместо записаното: Осъжда ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на
1
Г. А. К. на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000
лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от
счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния
крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на
връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени
от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с. Г.С. и
сумата от 44, 20 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на
04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
18.10.2020 г. до окончателното им изплащане да се чете: ОСЪЖДА „ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на Г. А. К. на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания и неудобство от счупване на външна и вътрешна малеол на
глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната
стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на
подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при
ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с. Г.С. и сумата от 44, 20 лв. обезщетение
за имуществени вреди вследствие на ПТП на 04.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от
17.07.2020 г. до 18.10.2020 г. като неоснователен.
По делото е постъпила въззивна жалба от Г. А. К. против решение №
260037/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 188/2021г. по описа на Районен
съд – К. в частта, относно началния момент на претендираната законна
лихва за забава, присъдена върху уважените искове за причинени
неимуществени и имуществени вреди. Във въззивната жалба въззивникът
излага съображения за неправилност на постановеното решение. Посочена е
съдебна практика. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Моли съда да отмени частично постановеното решение и да
постанови друго такова, с което да уважи предявения от Г. А. К. иск за
заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, като приеме, че
лихва се дължи считано от 17.07.2020 г. до окочателното изплащане, както и
да присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г. Претендират
2
се разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на „З.
„Б.В.И.Г.“ ЕАД.
По делото е постъпила въззивна жалба от „З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД против
Решение № 260037/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 188/2021 г. по описа
на Районен съд –К. в частта, с която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД е осъдено да
заплати на Г. А. К., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от
счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния
крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на
връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени
от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с.Г.С. ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното
им изплащане и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,
неоснователност и неправилност на постановеното решение в обжалваната
част. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се отхвърли изцяло иска. Претендират се разноските по делото. Няма
направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на Г. А. К., чрез
адв. П. К., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Няма направени доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
ЗАД “Б.В.И.Г.“ АД /към настоящия момент „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД/ да
заплати на Г. А. К. обезщетение в размер на 25 000 лв. /след допуснато
3
увеличение на иска/, частичен иск от сумата от 30 000 лв. обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, следствие на причинените й телесни увреждания при процесното
ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди
в размер на 44.20 лв., представляващи разходи за закупуване на лекарствени
средства, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
17.07.2020 г. - датата, на която е уведомено ответното дружество до
окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва иска по основание и размер, като излага подробни
съображения.
По въззивната жалба на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД.
Въззивният съд намира за безспорно наличието на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. “Пежо 206“, с рег.№***, З.Е.М.,
което е установено с влязло в сила на 26.05.2021г. решение от 11.05.2021 г.
постановено по а.н.д.№ 409/2021 г. по описа на Pайонен съд – К., с което
нарушителят З.Е.М. е призната за виновна че на 04.07.2020 г. около 11 часа по
ул. “**“ в с.Г.С. в посока запад, при управление на л.а. “Пежо 206“, с рег.
№*** е нарушила чл.5, ал.1, и чл.20 от ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г. А. К., изразяваща
се в счупване на външния глезен на левия долен крайник, с разкъсване на
делтоидната връзка в ляво, с което е причинило трайно затруднение на
движението на долния ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2
вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава
от наказателна отговорност и й налага административно наказание- глоба.
Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в
сила присъда, която по реда на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
4
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове от Г. А. К. против
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД за неимуществени и имуществени вреди са доказани по
основание. В този смисъл възражението на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, че не е
доказано нарушение на правилата и виновно поведение на водача З.Е.М. е
неоснователно.
Следващият спорен момент между страните относно присъденото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. е дали е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. А. К..
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 25 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключението
на съдебномедицинската експертиза и представените доказателства.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание вследствие на процесното
ПТП, Г. А. К. е получила счупване на външна и вътрешна малеол на
глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната
стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на
подбедрицата, в зоната на глезена, прихванати с връзка. Лекувана е
консервативно, с наместване на фрактурата и гипсова имобилизация, която е
носила 58 дни. Осъществено консервативно лечение е в рамките на
нормалния период и по правилата на добрата лекарска практика.Ищцата е
възстановена по отношение на срастващия процес на фрактурите, но е с
непълно възстановени движения в глезенната става следствие на по- късно
появилите се усложнения като деформираща артроза на глезенната и
подглезенната стави от фрактурите и незавършеното лечение. Проявилата се
посттравматична артроза е задълбочаващо усложнение във времето, което би
могло да бъде стопирано с инвалидизираща операция, която в случая не е
перспективна. Вещото лице прави категоричен извод, че ищцата изпитва и ще
изпитва постоянна тъпа болка в глезена, свързана с чести обостряния при
продължително ходене, продължително стоене права, при качване и слизане
по стълби, при опит да повдигне тежест повече от 7-8 кг, при движение при
наклонен терен и при студено и влажно време до края на живота.
От свидетелските показания, които въззивният съд изцяло кредитира
като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че
лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен,
5
нуждаела се от чужди грижи /около четири месеца/, не е можела да се
обслужва сама /била е на подлога/, изпитвала силни болки, които
продължават и към настоящия момент. При определяне на обезщетението
следва да се вземе предвид, че към момента на ПТП, ищцата е била на 63
години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на
претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве. Ето
защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към
момента на ПТП – 63 години, неудобства и ограничения от личен, битов и
социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента не е
настъпило възстановяване на травмите, а напротив настъпило е усложнение
/посттравматична артроза/ приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 25 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Ответното дружество излага доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата позовавайки се на нарушение от нейна страна на
задълженията за пешеходеца по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на
кръстовището в т.ч. и на участъка, на който е настъпило процесното ПТП
няма пешеходни пътеки, няма светофар и места, обособени за пресичане на
пешеходци. Поради това приложение намира разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от
ЗДвП, където е посочено, че извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците
няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и
4 на чл. 113. Действително според автотехническата експертиза, когато
пешеходката е била в северната част на пътното платно на ул. “**“ е имала
възможност да възприеме приближаващия л.а. Пежо 206, поради липсата на
зрително препятствие, което да ограничава част от пътното платно, но такава
техническа възможност е имал и водачът на лекия автомобил при
приближаването си към кръстовището поради липсата на зрително
препятствие. Отстоянието на лекия автомобил от мястото на сблъсъка е 65.79
м., когато пешеходката е предприела пресичането на платното на юг, поради
което водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
защото пешеходката не е попадала в опасната зона на спиране на лекия
6
автомобил. По делото не е установено, ищцата при пресичането си да е
удължила ненужно пътя и времето си за пресичане, да е спряла без
необходимост на платното за движение, да е преминавала през ограждения от
парапети или вериги или да е осъществила внезапно пресичане на пътното
платно, поради което не е налице нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от
ЗДвП.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за
избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко
препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от
съществено значение е фактът, че към момента на произшествието Г. А. К. е
била на 63 години и като такава, може да бъде квалифицирана като
"престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена закрила по
смисъла на чл. 116 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. А. К..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди от Г. А. К. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД е основателен.
По въззивната жалба на Г. А. К. против решение № 260037/24.06.2022
г., постановено по гр.д. № 188/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частта,
относно началният момент на претендираната законна лихва за забава,
присъдена върху уважените искове за причинени неимуществени и
имуществени вреди.
Въззивният съд констатира, че решение № 260037/24.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 188/2021 г. по описа на Районен съд – К. е поправено
с решение № 260055/17.08.2022 г. постановено по гр.д. № 188/2021 г. по описа
на Районен съд – К. относно началният момент, от който се дължи законна
лихва върху присъдените обезщетения.
Въззивна жалба е подадена от Г. А. К. против първоначалното решение,
но не и против решението, с което е допусната очевидна фактическа грешка.
Решението, с което е поправена очевидната фактическа грешка, се
инкорпорира в поправеното решение и става неразделна негова част, като
двете съдебни решения /поправеното и това за поправката/ съставляват и
7
следва да се разглеждат като един цялостен съдебен акт/. Поради това не е
необходимо решението по чл. 247 от ГПК да се обжалва с отделна жалба от
поправеното решение, както в настоящия случай /в този смисъл Решение №
141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в./.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. Тези лихви застрахователят
дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента /в този смисъл решение № 167/30.01.20 г. по т.
д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о.на ВКС/.
В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 17.07.2020 г.,
когато Г. А. К. е предявила претенцията си пред ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 17.07.2020 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата. Поради това
претенцията за законна лихва е основателна за периода от 17.07.2020 г. до
окончателното плащане, но тъй като първоинстанционният съд е присъдил
законна лихва от 18.10.2020 г. до окончателното плащане, решението следва
да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен искът за периода от
17.07.2020 г. до 17.10.2020 г.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че следва да отмени
решение № 260055/17.08.2022 г. постановено по гр.д. № 188/2021г. по
описа на Районен съд – К., с което съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка, което представлява неразделна част от
решение № 260037/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 188/2021г. по
описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен искът за законна
лихва за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г. и вместо него да се
постанови друго, с което ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД бъде осъдено да заплати на Г.
А. К. законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 25 000 лв. и обезщетението за имуществени вреди в размер на 44, 20 лв. и
за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г.
В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
8
С оглед изхода на делото ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да заплати на
адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на Г. А. К. в размер на 600 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минимални размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260055/17.08.2022 г. постановено по гр.д. №
188/2021г. по описа на Районен съд – К., с което съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка, което представлява
неразделна част от решение № 260037/24.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 188/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
искът за законна лихва за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.** да заплати на Г. А. К., с ЕГН ********** от с.Г.С., общ.
** законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 25 000 лв. и обезщетението за имуществени вреди в размер на 44, 20 лв. и
за периода от 17.07.2020 г. – 17.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/24.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 188/2021 г. по описа на Районен съд – К. в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.** да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К.,
*** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на Г. А. К. в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9