М
О Т И В И
към ПРИСЪДА №116 от 05.02.2013 година
по НОХД №39/2013 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство /ДП/ №381/2012 година по
описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№1671/2012 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Антон Иванов – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинения:
на Н.А., роден на *** ***, Габон, габон по произход, гражданин на Габон, живущ ***, Габон, неженен, със средно образование, неосъждан, за това че на 03.10.2012 година в
района на 288 гранична пирамида в землището на село Маточина,
област Хасково, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият Н.А. и служебния му защитник – адвокат Е.М., заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК.
Районният прокурор Антон Стоянов поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че на подсъдимия следва да бъдат наложени наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 6 месеца, определен след прилагане на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, както и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и
наказание „Глоба” в средния размер. Сочи наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия Н.А. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до
следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост рег.№285 от 21.01.2013
година на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието,
подсъдимият Н.А. не е осъждан.
Видно от Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние подсъдимият Н.А. няма доходи и не
притежава недвижими имоти и МПС-та.
Подсъдимият Н.А.
пристигнал пред известно време в град Истанбул,
Република Турция. По време на престоя му неизвестни лица го пребили и му откраднали
документите за самоличност. Тъй като искал до отиде до Република Франция, а нямал вече документи, той решил да стигне
до там нелегално. В град Истанбул се запознал
с едно лице, на когото платил известна сума пари, за да го заведе до Република България нелегално. Така на 02 срещу 03.10.2012 година в град Истанбул подсъдимият Н.А. с още осем неизвестни нему лица се качил в микробус и около 01.00 часа на 03.10.2012 година бил закаран в близост до границата между Република Турция и Република
България. Там ги чакал друг човек, който им посочил накъде да вървят. Подсъдимият Н.А., заедно с другите осем лица, се
запътил към държавната граница на Република
България. Те преминали през някаква телена ограда и помислили, че вече са в
България.
Същата вечер свидетелят
К.В.К. *** бил на смяна за времето от 20.00 часа на 02.10.2012 година до 08.00 часа на 03.10.2012 година като оператор при ГПУ - Свиленград
на локационен координационен център. Обхватът му на
наблюдение обхващал района от 280 гранична пирамида
до 291 гранична пирамида в землището на село Маточина,
област Хасково. Водейки наблюдение, около 01.50 часа на
03.10.2012 година забелязал девет лица да се движат на наша
територия в близост до държавната граница в района на 288 гранична пирамида в
землището на село Маточина, област Хасково.
Свидетелят К.К. незабавно уведомил Началник групата за случая, който сформирал екип /група за задържане на лицата/ в състав свидетеля К.М.Б., старши полицай Борисов и
старши полицай Спасов и те се насочили към указания район като непрекъснато
поддържали връзка със свидетеля К., който ги
направлявал за движението на лицата. След проведени издирвателни мероприятия
около 02.00 часа
на 03.10.2012 година лицата, между които бил подсъдимия Н.А., били задържани в землището на село Маточина, област Хасково.
При поискване на място лицата не
представили документи за самоличност, а се самоопределили - четирима като
гражданин на Сирия, четирима като граждани на Мали и един като гражданин на
Габон – подсъдимият Н.А..
Бил извършен обход на обратната следа,
оставена от нарушителите, и се установило, че лицата са влезли нелегално от Република Турция в Република България в района на 288 гранична пирамида в землището
на село Маточина, област Хасково. На лицата били изготвени документи за
24-часово задържане и били отведени в помещенията за временно задържане на ГПУ - Свиленград. Сутринта на 03.10.2012 година свидетелят Т.Г.Т.
провел беседа с подсъдимия А. като последният му заявил, че единственото, което иска е
да отиде във Франция, за да работи, тъй като знаел френски език.
На 30.10.2012 година подсъдимият Н.А.
подал Молба до Държавна агенция за бежанците, с
която поискал закрила в Република България, която впоследствие оттеглил.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Н.А.
е осъществил състава на
престъплението чл.279, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, хипотеза първа от НК. Действал е в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че така
пресича държавната граница по нелегален начин без разрешение на надлежните
органи на властта и е целел именно това.
От обективна
страна - на 03.10.2012 година в района на 288 гранична пирамида в землището на село Маточина, област Хасково,
Н.А. влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Подсъдимият Н.А. е роден на *** ***,
Габон. По произход е
габон. Гражданин е на Габон. Живее в град Либровил, кв.”Пленижер”, Габон. Неженен е. Със средно образование е. Неосъждан е.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му
възраст, направените самопризнания и чистото му съдебно
минало, а като отегчаващи вината
обстоятелства – грубото незачитане на законите на страната ни и
правилата за преминаване през държавната граница, явяваща се в случая и външна
граница на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимия Н.А. за виновен и му
наложи справедливи наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно „Глоба”
в размер на 150 лв. и „Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали същото с
една трета.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не следва
да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от свобода” е
до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е наложително да
се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за
срок от 3 години.
При определяне размера на наказанието „Глобата” Съдът взе предвид следните
обстоятелства – факта, че не е трудово ангажиран, няма доходи и не притежават
недвижими имоти и МПС – та от една страна и от друга - размера на минималната
работна заплата за страна, поради което счете, че следва да определи наказанието в размер между минималния
и средния.
Определените при горепосочените съображения наказания,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице условията за прилагане
на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства когато и най – лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко.
Относно разноските:
По делото се констатира да са направени разноски за преводачи в общ
размер на 251 лв. на фазата на ДП /устен и писмен превод и превод на
Обвинителния акт/ и 20 лв. – в съдебната фаза, които на основание чл.189, ал.2
от НПК следва да останат за сметка на съответния орган.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Кремена Стамболиева /