№ 7390
гр. С., 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110108948 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „З.
„Д. е предявило срещу „З.кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 6900,09 лева - платено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Б.” с peг. №
., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 25.09.2021г. в гр. С., с включени разходи за
репатриране на автомобила в размер на 144 лева и включени ликвидационни разходи в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране исковата
молба в съда - 21.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 70,92 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 17.01.2022г. до 20.02.2022г.
Ищецът твърди, че на 25.09.2021г., в гр. С., на бул. „П.“ на кръстовището с бул. „С.“
било реализирано ПТП между лек автомобил „Ф.“ с peг. № ., управляван от И. Е. С., и лек
автомобил „Б.” с peг. № ., собственост на Г. Й., управляван от Л. Г. Й.. Отговорността за
настъпване на ПТП била на И. Е. С., който при движение по бул. „П.“ и достигане на
кръстовището с бул. „С.“ навлязъл в него на червен сигнал на светофарната уредба, поради
което ударил насрещно движещия се и започнал да извършва завой наляво на зелен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил „Б.“.
В резултат на ПТП, на застрахования в „Д. по застраховка „Каско на МПС“ с полица
№ 0390210855000508, лек автомобил „Б.”, били нанесени материални щети. За ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1790597 от 25.09.2021 г. от длъжностно лице от Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.” с peг. № . била застрахована в З..
1
След настъпилото ПТП увреденият автомобил не е можел да се придвижва на собствен
ход и на същия била оказана пътна помощ от „Д., за което била издадена Фактура с №
********** от 01.10.2021 г. и касов бон на стойност 144 лева. Дължимата сума по фактурата
била заплатена от Г. Й..
Във връзка с ПТП била образувана Ликвидационна преписка № *********. Съгласно
изготвената експертна оценка - разходите за възстановяване на уврежданията на процесния
автомобил били в размер на 10413.90 лева. Размерът на ремонта, съгласно изготвената
експертна оценка надхвърлял 70% от действителната стойност на МПС към датата на
процесното ПТП (9630.14 лева), с оглед на което вредата по преписка № ********* била
квалифицирана като „икономически тотал”.
За възстановяване на уврежданията по процесния автомобил на основание т.90 от
Общите условия било определено обезщетение в размер на 6741.09 лева, представляващо
70% от действителната стойност на лекия автомобил „Б.“ към датата на ПТП (9630.14 лева).
На основание чл. 369, ал. 2 от КЗ от определеното застрахователно обезщетение в
размер на 6741.09 лева била прихваната сумата в размер на 327,42 лева, представляваща
невнесената втора вноска от застрахователната премия по полица № 0390210855000508 с
включен 2% данък съгласно ЗДЗП.
С Преводни нареждания от 12.10.2021 г. и 04.11.2021 г. „Д. изплатило на Г. Й. сума в
общ размер на 6557.67 лева, представляваща определеното застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка № *********, с включени разходи за пътна помощ и след
прихващането на втора невнесена вноска от застрахователната премия.
Във връзка с ликвидацията на преписката от застрахователя били реализирани
обичайни разноски в размер на 15.00 лева.
На ответника било изпратено Писмо с Изх. № ********* от 16.12.2021 г., ведно с
регресна покана за задължението му по преписка № ********* и документите по процесната
преписка. Поканата била получена от З. на 17.12.2021 г. Претенцията на „Д. не била
възстановена.
Ищецът претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.” е подал отговор на ИМ, в който изрично
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно поведение
от страна на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Твърди наличието на обстоятелства, изключващи вината на водача И. С.. Оспорва ПТП да е
настъпило по механизма, описан в ИМ, както и вредите на процесното МПС да са
настъпили в резултат на това ПТП. Твърди, че вина за ПТП имал другия водач, който
неправомерно се бил преустроил от средна в крайна лява лента пред останалите коли. В
условията на евентуалност твърди съпричиняване на този водач. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Претендира присъждането на разноски.
2
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключена застраховка
„Каско“ на МПС за лек автомобил марка „Б.” с peг. № . с ищцовото дружество; наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача на лек
автомобил „Ф.“ с peг. № . с ответното дружество; изплащането на обезщетение на
собственика на увредения автомобил в размер на 144 лева за оказана пътна помощ и 6557,67
лева - обезщетение за увредения автомобил, след приспадане на сумата от 327,42 лева -
невнесена вноска по застрахователна полица.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства /неоспорени от страните/, а именно: застрахователна полица по застраховка
„Каско” /л. 11 от делото/, видно от която периодът на покрие на имуществените вреди на
увредения автомобил е бил от 13:00ч. на 13.05.2021г. до 23:59ч. на 12.05.2022г.; справка от
Гаранционен фонд /л.57 от делото/, видно от която периодът на покритие на гражданската
отговорност е от 00:00ч. 27.01.2021г. до 00:00ч. на 12.11.2021г. /дата на прекратяване на
гражданската отговорност/, като в тази насока е и приобщената по делото застрахователна
полица /л. 58 от делото/; фактура № ********** от 01.10.2021г. и фискален бон за
заплащане на сумата от 144 лева /л. 31 от делото/, касаеща извършеното репатриране на
увредения автомобил; преводно нареждане от 12.10.2021г. за сумата от 5443,04 лева и
преводно нареждане от 04.11.2021г. за сумата от 1114,63 лева, заплатени от ищцовото
дружество по сметка на собственика на увредения автомобил /л. 46 от делото/.
Настъпването на процесното ПТП /дата, място и механизъм/, както и виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф.” с рег. № ., респективно
причинно-следствената връзка между това поведение и причинените щети се установява
безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а така също и от
заключението на приетата по делото АТЕ. Същите, обаче, сочат и за съпричиняване от
страна на другия водач.
3
Така, от показанията на свидетеля Л. Й., които кореспондират на отразеното в
протокола за ПТП, се установява, че през месец септември 2021г. на процесната дата /видна
от протокола за ПТП/, в гр. С., същият управлявал лек автомобил „Б.” с рег. № . по бул. „П.”,
като на кръстовището с бул. „С.” при светна зелен сигнал на светофарната уредба,
предприел маневра ляв завой от средното платно, което било предназначено за движение
направо. Последното обстоятелство се потвърждава от самия свидетел. Установява се също
така, че в същото време, водачът на лек автомобил „Ф.” с рег. № ., движейки се в
противоположната посока по бул. „П.” в средното платно за движение навлиза в
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, при което се удря в завиващия
наляво лек автомобил, управляван от свид. Й., и реализира ПТП с него, причинявайки му
щети.
Показанията на свидетеля Л. Й. намират подкрепа и в приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление № 21-4332-020794 от 13.10.2021г. /л. 123-124 от делото/. Видно от
визираното НП, с него е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
водача на лек автомобил „Ф.” с рег. № . – И. С. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП –
преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, довело да реализиране на
процесното ПТП. Видно от НП, същото е било връчено лично но нарушителя на дата
291.0.2021г., не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 06.11.2021г.
Така, издаденото и влязло в сила НП, с което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на виновния водач, се ползват с материална доказателствена сила
относно противоправното поведение на водача И. С. и неговата вина, и съдът е обвързан от
него.
Посоченият механизъм, както и противоправното поведение на И. С. и неговата вина,
но и съпричастността и другия водач, се установяват и от приетата по делото АТЕ.
Съгласно АТЕ:
Механизмът на ПТП е следният: на 25.09.2021г., около 09:50 часа, лек автомобил „Ф.”,
с рег.№ ., се движи по бул. „П.“, с посока от бул. „А.“ към бул. „Л.“, и на кръстовището с
бул. „С.“, поради навлизане в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната
уредба, водачът реализира ПТП с извършващия срещу него завой наляво лек автомобил
„Б.”, с рег.№ ..
Забележка: Съгласно свидетелските показания и съгласно Декларации (лист №125 от
делото), водачът на лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., се е движил в лента, предназначена за
движение само направо и в района на кръстовището е предприел маневра за завой наляво.
От приложената по делото скица на процесното кръстовище (лист №138 от делото), лек
автомобил „Ф.“ се е движил в средната лента за движение на бул. „П.“, означена на скицата
с „5Н“, а лек автомобил „Б.“ най - вероятно се е движил в най - лявата лента за движение,
предвидена за движение само направо (втората от ляво надясно), означена на скицата с
„11Н“. От приложената по делото циклограма (лист №140 от делото) на светофарната
4
уредба на процесното кръстовище е видно, че в посока направо светва червен сигнал на
светофарната уредба в един и същ момент за цикли 5Н и 11Н, но когато за 5Н и 11Н (и
двете за движение направо) е червено, за 12Н (лентата за завой наляво) е зелено.
От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са:
поведението на водача на лек автомобил „БВМ“, който е предприел маневра за завой наляво
от лента, предназначена за движение направо и поведението на водача на лек автомобил
„Ф.“, който е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
Всички увреждания по лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 25.09.2021 г. произшествие в гр. С..
Действителната (средната пазарна) стойност на процесният лек автомобил „Б.”, с рег.
№ ., определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 10427лв.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 17385,59 лв.
Стойността, необходима за възстановяване лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., определена
на база средни пазарни цени - 17385,59 лв., надвишава неговата действителна стойност към
датата на произшествието -10427лв., и в случая е налице тотална щета.
Стойността на застрахователното обезщетение за лек автомобил „Б.”, с рег.№ .,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, в размер
на 30%, е: 7299 лв.
След анализ на представените по делото доказателства се налага извода, че всички
описани и калкулирани операции в приложения Опис - заключение по претенция (лист №48,
лист №49, лист №50 и лист №51 от делото) е било необходимо да бъдат извършени, с оглед
отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
От приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че инициалният
удар е настъпил в платното за движение на лек автомобил „Ф.“. Лек автомобил „Ф.“ се е
движил в средната лента за движение. Съгласно Протокола за ПТП, лек автомобил „Б.“ се е
движил в най - лявата лента за движение, а според свидетелските показания и декларациите
на водачите, се е движил в третата лента за движение (предпоследната).
От приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че инициалният
удар е настъпил в платното за движение на лек автомобил „Ф.“. Лек автомобил „Ф.“ се е
движил в средната лента за движение. Съгласно Протокола за ПТП, лек автомобил „Б.“ се е
движил в най - лявата лента за движение, а според свидетелските показания и декларациите
на водачите, се е движил в третата лента за движение (от четири).
Водачът на лек автомобил „Б.“, непосредствено преди настъпването на процесното
ПТП, е извършил маневра за завой наляво.
От приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че водачът на лек
автомобил „Ф.“ е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната
уредба.
5
От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Ф.“ е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е съобразил с указанията на
светофарната уредба и не е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал.
От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Б.“ е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на лек
автомобил „Ф.“ през кръстовището и след това е извършил своята маневра за завой наляво.
Съгласно изложеното от вещото лице в съдебно заседание: завоят от лявата лента за
движение /на лек автомобил „Б.”/ вероятно нямаше да доведе до предотвратяване на ПТП,
тъй като траекторията е приблизително същата и най-вероятно ударът щеше да е на същото
място, но щеше да има 30-40 см. разлика в разположението на МПС.
Вещото лице допълва, че при 60 км./ч. – скорост на лекия автомобил „Ф.”, последният
е бил на около 20-30 м. от мястото на удара. Дали другият водач е имал възможност да го
приеме, зависи от разположението на автомобилите в лявата пътна лента – дали е имало
такива или не. При 60-70 км./ч. /на лек автомобил „Ф.”/ ударът е бил непредотвратим.
Тук е моментът съдът да посочи, че кредитира изцяло и приобщените по делото:
проект на организация на движението в района в процесния пътен участък на кръстовището,
образувано от бул. „С.” и бул. „П.” и проект за разположена светофарна уредба на
кръстовището с циклограма /л. 131-135 от делото/, които са били предмет на изследване и
преценка на вещото лице, изготвило заключението на АТЕ.
При така даденото заключение и съдът като прецени същото наред с останалите
доказателства по делото, включително свидетелските показания, на първо място приема за
установено, че действително водачът на МПС „Б.” е предприел маневра ляв завой от лента,
която е била предназначена за движение направо, с което е нарушил ЗДвП. Приема също
така за безспорно, че същият е предприел маневрата при зелен за него светофар, докато
движещия се в насрещното движение водач на лек автомобил „Ф.” е преминал със скорост
около 60 км./ч. на червен сигнал на светофарната уредба за него, с което безспорно е
нарушил чл. 6 ЗДвП.
Нарушавайки правилата за движение по пътищата, водачът на „Б.“, обаче, също е
допринесъл за настъпване на ПТП, поради което възражението на ответника се явява
основателно. Съобразявайки, обаче, посоченото от вещото лице в съдебно заседание, при
неговото изслушване, а именно, че ПТП е щяло да бъде реализирано дори и в случай, че
водачът на лек автомобил „Б.” е предприел маневрата ляв завой от лявата лента за
движение, както и че при движение 60 км./ч. на лекия автомобил „Ф.”, ПТП е било
непредотвратимо, този състав приема 10 % принос на водача на „Б.“ към реализиране на
ПТП.
Основната вина, обаче, остава на водача на „Ф.“, който е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба.
Видът и размерът на щетите на процесния автомобил се установяват от писмените
доказателства: протокол за ПТП /л. 10 от делото/, искане за оценка за вреди /л. 29 от делото/,
6
опис – заключение за вреди на МПС и снимков матирал /л. 32-40 от делото/, опис –
заключение по претенция /л. 41-44 от делото/, ликвидационен акт /л. 45 от делото/, опис –
заключение по претенция /л. 48-51 от делото/, рекапитулация и ликвидационен акт /л. 52 и л.
55 от делото/, както и от заключението на АТЕ, която сочи стойност на застрахователно
обезщетение за лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., определена при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части, в размер на 30%, е: 7299 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Видно от заключението на вещото лице по АТЕ, стойността на застрахователното
обезщетение за лек автомобил „Б.”, с рег.№ ., определена при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части, в размер на 30%, е: 7299 лв.
Към нея следва да бъде добавена стойността на цената на услугата репатриране, която
е 144 лева. Т.е., общата сума за обезщетение е 7443 лева. От тази сума съдът приспада 10 %
с оглед съпричиняването от страна на водача на „Б.“, а именно сумата от 744,30 лева. Т.е.,
след приспадане на 10 %, дължимото обезщетение възлиза в размер на 6698,70 лева. Към
тази сума следва да се прибави претенцията за ликвидационни разходи, която е в размер на
15 лева. Т.е., общо дължимата сума е в общ размер на 6713,70 лева.
С оглед на горното, искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 6713,70
лева, ведно със законната лихва, и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
6900,09 лева, или за сумата от 186,39 лева, като неоснователен.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на посочената
сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане
7
на дължимата сума.
По делото не се спори между страните, а и видно от писмо, съдържащо регресна
покана за заплащане на процесното обезщетение, което писмо е изпратено от ищеца до
ответника с изх. № РС08-000041/2022-01, като видно от обратна разписка /л. 61-62 от
делото/, ответникът е получил същата на 17.12.2021г. /последното обстоятелство съдът
установи след извършено проследяване на пратката на сайта на куриерска фирма „Европът
2000”/.
В поканата е посочен срок за заплащане на претенцията – 30 дни от датата на
получаване на регресната покана, който отговаря на предвидения в чл. 412, ал. 3 КЗ. По
делото не е направено възражение от страна на ответника във връзка с така изпратената
покана, както и не са събрани доказателства, които да сочат за забава на кредитира, т.е. на
ищцовото дружество.
Ето защо, ответникът се явява изпаднал в забава за заплащане на претендираните от
ищеца суми с изтичане на 30-дневния срок, предвиден в КЗ. Този срок е изтекъл на
17.01.2022г. и считано от тази дата ответникът вече е в забава.
Мораторната лихва се претендира от 17.01.2022г. до 22.02.2022г.
Съдът изчисли с лихвен калкулатор размера на мораторната лихва върху главницата от
6713,70 лева /за която искът по чл. 411 КЗ се явява основателен/ за периода от 17.01.2022г.
до 22.02.2022г., която възлиза 69,00 лева.
С оглед на горното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 69,00
лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 70,92 лева, или за сумата от
1,92 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът с оглед уважената част на
исковете и ответникът с оглед отхвърлената част на исковете.
Ищецът е сторил следните разноски: 326 лева – държавна такса, 50 лева – депозит за
призоваване на свидетел; 250 лева – депозит за вещо лице по допуснатата АТЕ, 5,00 лева за
съдебно удостоверение.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и правна сложност.
Общите разноски за ищеца на ищеца са 731 лева. С оглед на това, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размера на 711,25 лева с оглед уважената част
на исковете.
Ответникът е сторил следните разноски: 250 лева – депозит за вещо лице; 5,00 лева –
такса за съдебно удостоверение.
Внесените от ответника 50,00 лева – депозит за призоваване на свидетеля И. С., не е
ползван, доколкото свидетелят не е разпитан. Поради това, тази сума не следва да се
включва към разноските на ответника, като няма пречка при поискване внесения депозит от
8
50,00 лева да бъде върнат на ответника.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и правна сложност.
Така общите разноски на ответника, са в размер на 355,00 лева. От тях ищецът следва
да заплати 9,59 лева, с оглед отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „Д.” бул. „Г. .,
да заплати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., на
основание чл. 411 КЗ сумата от
6713,70 лева /шест хиляди седемстотин и тринадесет лева и 70 стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Б.” с peг. №
., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 25.09.2021г. в гр. С., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране исковата молба в съда - 21.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 6900,09 лева, или за сумата от 186,39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „Д.” бул. „Г. .,
да заплати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 69,00 лева /шестдесет и девет лева/ представляваща
мораторна лихва за периода от 17.01.2022г. до 20.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 70,92 лева, или за сумата от 1,92 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „Д.” бул. „Г. .,
да заплати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 711,25 лева /седемстотин и единадесет лева и 25 стотинки/ –
разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К. да заплати
на „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „Д.” бул. „Г. ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9,59 лева /девет лева и 59 стотинки/ – разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9