Р Е Ш
Е Н И Е №47
Гр.В.
10.05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.
О. С. съд в закрито заседание на десети май две хиляди и двадесет
и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Г. Й.
Членове:1/
2/
при
секретаря .................................... и в присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Й. т.д. № 18 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър
/ЗТР/ и е образувано по жалба на С.„С.
К. В.– В.“, ЕИК.. представлявано от Председателя на Управителния съвет – В. Г.
В., чрез пълномощника му - адв. П. Е. А. от САК, с адрес: гр. С. срещу:
Отказ № 220210407155656/08.04.2021г.по
Заявление № 20210407155656 / 07.04.2021 г.на длъжностно лице по регистрацията
към А. по в. ;
Отказ № 20210407160842/08.04.2021 г.по Заявление №
20210407160842 / 07.04.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията към А. по в.
Отказ № 20210407161339/08.04.2021 г.по Заявление №
20210407161339/ 07.04.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията към А. по в..
Твърди се ,че в първият отказ изрично било посочено, че не се
обосновава с прилагането на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а с обстоятелството, че
по партидата на сдружението били подадени предходни две заявления за вписване
на промени в същите обстоятелства като регистърните производства по тях били
спрени с актове на съда, което изключвало възможността да се извършват
вписвания въз основа на новоподаденото заявление, защото би била преодоляно
спирането по предходните заявления и евентуално извършените вписвания биха били
нищожни. Длъжностното лице се било позовало на решение № 1917 от 24.11.2015 г.
пот.д. № 7524/2014 г. на СГС и на решение № 109 от 15.07.2015 г. по т.д. №
258/2014 г. по описа на ВКС, Т. К., I Т. О.
Твърди се ,че изводите на длъжностното лице са
незаконосъобразни. Не било спорно, че вписване, извършено в нарушение на
забрана по чл. 19, ал. 5 ЗТР, е нищожно по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като
актът на длъжностното лице по регистрацията е нищожен, като постановен извън
правомощията му - в този смисъл и цитираното решение № 109/15.07.2015 г. по
т.д. № 258/2014 г. на ВКС, I т.о. Спорният въпрос бил дали актът за спиране по
чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ има действие само за конкретното заявление за вписване,
по повод на което е постановен, или и за всички следващи заявления за вписване
на същите обстоятелства. При отговора на този въпрос следвало да се има
предвид, че на спиране по реда на чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ подлежи конкретно
регистърно производство. От уредбата на регистьрното производство по глава 2 от
ЗТР не оставало съмнение, че същото се образува по подадено конкретно заявление
за вписване на конкретни обстоятелства - вж. чл. 13, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно само наличието спиране по предходни заявления на идентични
обстоятелства на партидата на сдружението не водело до перманентна висящност на
регистьрното производство за вписване на всички бъдещи обстоятелства по тази
партида, поради което и спирането по реда на чл. 19, ал. 5 ЗТР не можело да има
действие за всички бъдещи вписвания по партидата. Обратно - всяко заявление за
вписване на промени по дадена партида било източник на отделно и самостоятелно
регистърно производство, пораждащо задължение за разглеждане от длъжностното
лице по регистрацията. Именно това регистърно производство, образувано по
конкретно заявление по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ, подлежало и на спиране по реда на
чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ въз основа на съдебен акт по чл. 536 ГПК. Спирането
на конкретното регистърно производство нямало действие за бъдещи регистърни
производства, тъй като можело да бъде спряно само производство, което е висящо
към момента на постановяване на акта за спиране, а висящността предполагала
подадено конкретно заявление за вписване. Ето защо и противно на приетото от
длъжностното лице, спирането нямало забранително действие за произнасяне от ДЛР
по отношение на последващи заявления за вписване, дори и същите да се отнасят
до същите обстоятелства, вкл. и въз основа на същите документи. При това ДЛР не
можело служебно да спре регистьрното производство, дори и служебно да са му
известни обстоятелства по чл. 536, ал. 1 ГПК във връзка с предходни заявления -
спирането можело да се извърши само въз основа на акт на съда, съобразно
изричния текст на чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, само в правомощията
на съда била преценката за наличието на основанията по чл. 536, ал. 1 ГПК по
отношение на конкретно регистърно производство, образувано въз основа на
конкретно заявление. При липсата на спряно регистърно производство по
процесното заявление и при липсата на основания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
ДЛР е било длъжно да извърши исканото вписване. Извод за обратното не можел да
бъде направен от разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждащи
задължение за разглеждане на постъпилите заявления или актове по чл. 14 ЗТР по
реда на постъпването им. От една страна, нарушаването на изискването за
поредност не водело до порок на вписването от вида на тези по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. От друга страна, това изискване следвало да се съблюдава единствено
по отношение на заявления, по които регистърните производства не са спрени по
реда на чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Отлагането на произнасянето по дадено заявление
до произнасянето по предходно заявление, производството по което е спряно, би
означавало фактическо спиране и на производството по последващото заявление без
наличието на необходимия за това съдебен акт по чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
което било недопустимо - законът задължава ДЛР да се произнесе по всяко
заявление в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, освен ако производството по
това заявление е спряно в хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид изложеното, актът за спиране по чл. 19, ал. 5
ЗТР имал действие само за конкретното заявление за вписване, по повод на което
е постановен, а не и за всички следващи заявления за вписване, дори и те да
имат за предмет вписване на същите обстоятелства. Като приело противното ,длъжностното лице било
постановило незаконосъобразен отказ. В изложения смисъл било решение № 950/5/11/2016
г. по т.д. № 1090/2016 г. по описа на САС, 6 - ти състав, недопуснато до
обжалване с определение №75/09.02.2017г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 1776/2016г. С
посоченото решение на САС е отменено цитираното от ДЛР решение на СГС, а с
определението на ВКС се приемало, че същото цитираното от ДЛР решение на ВКС е
неотносимо.
Що се отнася до другите два отказа, същите били
обосновани с първия, поради което страдали от същите пороци.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се отменят обжалваните
откази като незаконосъобразни.
Към жалбата са приложени :пълномощно, препис от
жалбата, решение № 950/5/11/2016 г. по т.д. № 1090/2016 г. по описа на САС, 6 -
ти състав, недопуснато до обжалване с определение №75/09.02.2017г. на ВКС, I
т.о. по т.д. № 1776/2016г..
След като
взе предвид постъпилата жалба и приложените към делото писмени
доказателства,Съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Със Заявление № 20210407155656 / 07.04.2021 г. е
постъпило искане заявено вписване на промяната на органите на управление и
адрес на управление на С. „С. К. В.– В., ЕИК.. .
Видно от делото на търговеца в Търговския регистър е
инициирано предходно регистърно производство със Заявления с рег. № 20190627161219
и № 20200107162838 за вписване на същите обстоятелства-промяна в органите на
управление , каквато промяна е заявена за вписване и с настоящото заявление,
производствата по които са спрени с Определения № 43/27.06.2019г. и №
1/06.01.2020г. на Видински окръжен съд .Установява се, че с подаденото
заявление се стартира регистърно производство за вписване на същото
обстоятелство, вписването на което е спряно по надлежния ред. Съгласно нормата
на чл. 19, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, регистърното производство се спира въз основа на
акт на съда на основание чл. 536 ГПК, (в случай на висящо гражданско дело,
което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този
акт - например иск по чл. 29 от ТЗ, или възникнал гражданскоправен спор между
заявителя и друго лице, което се противопоставя на заявлението), както и в
предвидените в ТЗ случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението, с което се иска
вписване, заличаване или обявяване е подадено при спазване на предвидените за
това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; дали заявлението
изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване
акт; дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4; дали
друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на
изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или
промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието
на юридическо лице с нестопанска цел; дали документите, които по силата на
закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен
подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по
чл. 286 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените
документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната
система; дали е платена дължимата
държавна такса.
Спорен е въпросът дали спирането има забранително
действие за произнасяне от страна на длъжностното лице по регистрацията по
отношение на последващи заявления за вписването на същите обстоятелства,
включително и такива, е аналогични удостоверителни документи. В жалбата на С.
„С. К. В. – В., ЕИК. се поддържа ,че спирането има забранително действие за
произнасяне от страна на длъжностното лице по регистрацията по отношение на
последващи заявления за вписването на същите обстоятелства. Окръжен съд-В. не
споделя горното мнение ,тъй като по този начин би се стигнало до преодоляване на действието на спирането чрез
последващо искане за вписване и съответно до накърняване на права на
заинтересованите лица, оспорващи съответното обстоятелство,т.е.би се стигнало
до заобикаляне на закона (agree in fraudem legis). Спирането на производството въз основа на акт на съда на основание
чл. 536 от ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да
извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз
основа на което е постановено спирането.
По горния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика -в Решение № 109 от 15.07.2015 г. по т.д. N0258/2014 г. по описа на
ВКС, Т. К., I Т. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се дава отговор на
поставения правен въпрос, че вписването на подлежащи на вписване обстоятелства,
извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията -
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, направено
след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 от ГПК, е
нищожно по смисъла на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. След като веднъж е спряно предходно
регистърно производство, ДЛР няма право да вписва същите обстоятелства,
независимо колко самостоятелни регистърни производства са образувани и въз
основа на каквито и да е нови доказателства, до отпадане на основанието, въз
основа на което е било постановено спирането.В горното решение ВКС е изложил
следните мотиви :“ Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.02г. по
тълк.д.№ 1/02г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемане на Закона за
търговския регистър, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не
отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не
е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено
по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК
(отм.) или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗТР регистърното производство се спира въз основа
на акт на съда на основание чл.536 ГПК, както и в изрично предвидени в ТЗ
случаи. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства
за отпадане на основанието за спиране.
Спирането на производството по регистрацията въз
основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК представлява забрана за длъжностното
лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество до
отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането.
Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са
извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради
което са нищожни.
По тези съображения на поставения правен въпрос следва
да се отговори така: Вписването на подлежащи на вписване обстоятелства,
извършено от длъжностното лице по регистрацията към А. по в. - Търговския
регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на
чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 от Закона за търговския регистър „.
В настоящия случай при извършване на проверка по
делото на търговеца се констатира ,че не
са представени доказателства за отпадане на основанието въз основа, на което е
вписано спирането на горепосоченото производство. Също е все още висящо и не са
постъпили съответните актове на
компетентния съд, въз основа на които да бъдат възобновени съответните
производства. В тази връзка, за длъжностното лице по регистрация е преградена
възможността да вписва заявените обстоятелства в настоящото производство, тъй
като по предходни производства -за същото вписване (макар и въз основа на различни
протоколи) е налице спор и производствата по него е спряно до решаването им по
същество.
С оглед на гореизложеното постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
На основание Чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ С.„С. К. В.– В.“, ЕИК., представлявано от
Председателя на Управителния съвет – В. Г. В., чрез пълномощника му - адв. П.
Е. А. от САК, с адрес: гр. С. следва да бъде осъдено да заплати А. по в. направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА :
Отказ № 220210407155656/08.04.2021г.по Заявление №
20210407155656 / 07.04.2021 г.на длъжностно лице по регистрацията към А. по в. ;
Отказ № 20210407160842/08.04.2021 г.по Заявление №
20210407160842 / 07.04.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията към А. по в.;
Отказ № 20210407161339/08.04.2021 г.по Заявление №
20210407161339/ 07.04.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията към А. по в..
ОСЪЖДА С.„С. К. В.– В.“, ЕИК.. представлявано от
Председателя на Управителния съвет – В. Г. В., чрез пълномощника му - адв. П.
Е. А. от САК, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция по вписванията направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Софийския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :