Определение по дело №803/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1348
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20217150700803
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1348/12.8.2021г.

 

гр. Пазарджик, 12.08.2021 г.

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

              СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 803 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 66, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по молба на М.Г.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с която иска да му бъде сменен режимът от „строг“ на „общ“, тъй като е излежал повече от две трети от присъдата си.

От началника на затвора е постъпило писмо с вх. № 6730/23.07.2021г., в което е изложено становище, че няма писмено произнасяне по молба на осъдения М.Г.И., тъй като до настоящия момент такава не е депозирана. Посочено е, че към дата 21.07.2021 г. същият не отговаря на предвидените в чл. 66 от ЗИНЗС изисквания за замяна на режима в следващия по-лек. Лишеният от свобода И. е поставен на строг режим на 15.02.2021 г. и ще придобие право на замяна на режима на 15.08.2021 г., след изтичане на предвидения в закона 6 – месечен срок. В писмото се твърди, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС е предоставила правото на преценка за замяна на режима на началника на затвора, а не го е задължил при формалното възникване на посочените в нормата предпоставки задължително да се произнесе по замяната на режима, още повече в случая не са налице тези предпоставки за да има произнасяне.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че спорът не му е подведомствен по следните съображения:

При проверка за редовността на оспорването, съдът установи, че за да е процесуално допустимо е необходимо наред с останалите условия да е налице като абсолютна положителна материална предпоставка годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. В настоящият случай предмет на делото не е такъв акт, с оглед заявеният предмет на спора, приложимото право и събраните по делото доказателства.

По делото не са представени доказателства искането на л.св. И. за замяна на режима в по-лек да е отправено до началника на затвора, който е компетентен да се произнесе. Според данните по делото оспорващият не е предлаган от началника на затвора за замяна на режима на изтърпяване на наказанието от "строг" на "общ", тъй като не са налице предпоставките на чл. 66 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Предвид на това съдът намира, че на този етап от производството, не е налице годен за обжалване административен акт, което е основание за недопустимост на производството по оспорването.

Дори да се приеме, че подадената от лишения от свобода И. молба по същността си е искане за замяна на наложения „строг“ режим, следва да се съобрази, че началникът на затвора не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал. 2 началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица. В тази връзка съдът съобрази практиката на Върховния административен съд застъпена в Определение № 111/04.01.2019 г. по адм. д. № 15247/2018 г., Четвърто отделение, Определение № 2954/28.02.2019 г. по адм. д. № 1160/2019 г., Първо отделение и др.

В конкретния случай няма издаден административен акт по чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС и началника на затвора не се е произнесъл със заповед, която подлежи на оспорване по реда на АПК, на основание чл. 66, ал. 2, изр. 3-то от ЗИНЗС. Следва да се отбележи, че тази заповед се издава в условията на дискреция и при наличието на кумулативно дадени в правната норма на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС предпоставки.

С оглед изложеното, съдът намира, че е категорична волята на законодателя процедурата за промяна на режима на изтърпяване на наказанието да се развие пред началника на затвора. В този случай не е предвидена компетентност на административните съдилища.

Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, т. к. обуславя правото на оспорване. Съдът е длъжен да следи за нея служебно, изхождайки от твърдените белези на спорното право и формулираното от страната искане. С оглед естеството на обжалвания акт и правилото на чл. 81, ал. 1 от АПК компетентен да се произнесе по искането е началника на затвора, комуто следва да се изпрати преписката.

Поради това, съдът счита, че образуваният пред него спор не му е подведомствен, а следва да бъде разгледан и решен от Началника на Затвора – Пазарджик. С оглед на което и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, искането следва да бъде оставено без разглеждане, производството по делото да се прекрати, а преписката да се изпрати по компетентност на Началника на Затвора – Пазарджик.

По изложените съображения и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М.Г.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с която иска да му бъде сменен режимът от „строг“ на „общ“, тъй като е излежал повече от две трети от присъдата си.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 803/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на Началника на Затвора – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                         СЪДИЯ:  /п/