№ 41
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501265 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4,
Бизнес център България, представлявано от управителя Ива Шаламанова,
действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Весислав Генов против
Разпореждане № 3334 от 02.07.2021г., постановено по частно гр. дело №
4801/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено
депозирано Заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на „Ай Тръст“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Н. О. Я.. за
заплащане на следните суми: сума в размер на 72, 68 лева, представляваща
възнаграждение за поръчителство, сума в размер на 193, 28 лева,
представляваща административни разходи, сума в размер на 390, 22 лева,
представляваща договорна лихва, сума в размер на 77, 34 лева,
представляваща мораторна лихва по Договора за кредит сума в размер на 54,
90 лева, представляваща мораторна лихва по Договора за поръчителство,
дължими на основание Договор за кредит от № **, сключен на 05.02.2020г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата – 05.02.2020г.
Разпореждането е връчено на заявителя – „Ай Тръст“ ЕООД на
13.07.2021г., а жалбата е изпратена по куриер на 19.07.2021г., т.е. е подадена
в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. В жалбата се твърди, че
1
обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че е доброволен и самостоятелен избора на длъжника да ползва
услугата АйТръст, като подаване на заявлението за кредит по електронен път,
Н.Я. е имала възможност да избере необезпечен кредит, да предостави
банкова гаранция или да обезпечи изпълнението на задълженията си по
договора между нея и кредитора „Кредисимо“ ЕАД като осигури
поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Посочва се, че
задължението за заплащане на възнаграждение, което се дължи на
поръчителя, е ясно и точно формулирано.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира, че депозираната частна жалба е частично основателна по следните
съображения:
Производството по частно гр. дело № 4801/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД против Н. О.
Я.. за следните суми:
- сума в размер от 1 563, 17 лева, представляваща главница;
- сума в размер от 72, 68 лева, представляваща административни
разходи;
- сума в размер от 193, 28 лева, представляваща възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство;
- сума в размер от 390, 22 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от
21.05.2020г. до 09.06.2021г.;
- сума в размер от 77, 34 лева, представляваща законна лихва за
забава по Договора за кредит за периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г., ведно
със
- сума в размер на 54, 90 лева, представляваща дължима законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, ведно със
- законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението пред съда – 01.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В заявлението се твърди, че вземанията произтичат от подписан
2
Договор за кредит № **, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Н. О. Я.. за
сумата от 1 800 лева, който е обезпечен с Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.02.2020г., сключен между заявителя „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника, като на същата дата е сключен и Договор за поръчителство между
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се,
че длъжникът не е изпълнил задължението си по Договора за кредит и по
договора за предоставяне на поръчителство, като длъжникът не е изпълнил в
срок шест погасителни вноски по Договора за кредит и в изпълнение на чл.
12 от Раздел ІV на Общите условия, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Посочва се, че „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да
заплати всички изискуеми задължения на Н.Я. и на 16.06.2021г. дружеството-
заявител е погасило дължимите от Н.Я. на „Кредисимо“ ЕАД, уведомил е
длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора, както
и за дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство. Посочено е, че претендираната сума за наказателна лихва
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху всяка забавена погасителна вноска. Към заявлението са приложени
Договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с
Приложение № 1 към него, Общи условия, Договор за поръчителство между
кредитора и заявителя и Договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и заявителя.
Районен съд – Бургас е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за претендираната със заявлението сума в размер от 1 563, 17 лева,
представляваща неплатена главница, дължима по Договора за кредит от
05.02.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 01.07.2021г. до окончателното
изпълнение на вземането.
С обжалваното Разпореждане № 3334/02.07.2021г., постановено по
частно гр. дело № 4801/2021г., Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението
в частта относно следните претендирани суми – сума в размер от 72, 68 лева,
представляваща административни разходи, сума в размер от 193, 28 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, сума в размер от 390, 22 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от
21.05.2020г. до 09.06.2021г., сума в размер от 77, 34 лева, представляваща
3
законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 21.05.2020г. до
08.06.2021г., ведно със сума в размер на 54, 90 лева, представляваща дължима
законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство. Съдът
е приел, че Договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл. 2 от ЗПК,
при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната
страна е наложила. Съдът е приел, че със сключване на Договора за
предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне и на разпоредбите на чл.
10а и чл. 33 от ЗПК, тъй като сумите, платени като възнаграждение за
„поръчителството“, в крайна сметка се инкасират от „Кредисимо“ ЕАД, а
както се установява от публичното вписване в Търговския закон, „Ай Тръст“
ЕООД е еднолична собственост на „Кредисимо“ ЕАД и по този начин се
оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел – неоснователно
обогатяване на кредитора.
Бургаският окръжен съд намира изводите на първоинстанционния
съд за частично неправилни.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т 1 и т. 2 от ГПК –
да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата
изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и
договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с
оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за
извършване на служебна проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована
вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК съдът служебно извършва проверка и дали искането не е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
В конкретния случай – към заявлението са приложени
необходимите и изискуеми доказателства съобразно нормата на чл. 410, ал. 3
от ГПК. От представения по делото Договор за потребителски кредит №
**/05.02.2020г. и Приложение № 1 км него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е
4
отпуснал на Н. О. Я.. кредит в размер на 1 800 лева, със срок за връщане на
кредита от 18 месеца, брой на погасителните вноски – 18, размер на
погасителната вноска – 131, 34 лева, лихвен процент по кредита – 36, 50%,
ГПР – 43, 27% и общ размер на задължението – 2 364, 12 лева. Приложен е и
погасителен план и общите условия към Договора за кредит. При преценката
на договора за потребителски кредит настоящият съд намира, че в него няма
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и ЗПК. Валиден е и
сключеният договор за поръчителство между заявителя и кредитора, по
силата който заявителят е приел да поръчителства по сключения договор за
потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника. Договорът за
поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е сключен
между две търговски дружества, като поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е с
предмет на дейност гаранционни сделки и придобиване на вземания по
кредити и друга форма на финансиране. Независимо от това обаче, следва да
се отбележи, че както договорът за поръчителство между заявителя и
заемодателя, така и договорът за предоставяне на поръчителство между
заявителя и длъжника, имат акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство има
пряка връзка с договора за потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се
поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски кредит
между физическото лице-длъжник по договора за потребителски кредит и
търговско дружество “Ай тръст“ ЕООД, сключило договора с длъжника като
част от своята търговска дейност в частния сектор. Ето защо, длъжникът има
качество потребител по договора и приложение намират нормите на ЗЗП. При
преценката по чл. 143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника
и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е в общ размер от 1 932, 84 лева (видно от
погасителния план – 107, 38 лева месечно за периода на действие на Договора
за кредит – тоест - осемнадесет вноски, съобразно Приложение №1 към
договора за предоставяне на поръчителство) срещу задължението на „Ай
тръст“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по
силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-
длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. Изводите на БРС в този смисъл са
правилни, а доводите в частната жалба са неоснователни. В случая е
5
уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не, като размерът на
възнаграждението – 1 932, 84 лева е почти равен на общия размер на
задължението, което длъжникът следва да върне по договора за
потребителски кредит – 2 364, 12 лева. В този смисъл, уговорката за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, същата е
във вреда на потребителя, поради което тази клауза е неравноправна.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че заявлението, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 193, 28 лв., представляваща
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се
отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, поради което обжалваното
разпореждане следва да се потвърди като правилно в тази част. В този смисъл
е неоснователно и искането на заявителя да бъде присъдена законна лихва в
размер на 54, 90 лева за периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г., дължима по
Договора за предоставяне на поръчителство.
Настоящата инстанция не споделя и намира за неправилен извода
на заповедния съд за недействителност на клаузата за договорна
(възнаградителна) лихва. Следва да се има предвид, че до изменението за
ЗПК през 2014г. липсва императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва при потребителските кредити, като единственото
ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос са
правилата на добрите нрави – чл. 9 от ЗЗД. Поради това и за да не се стига до
неоснователно обогатяване, съдебната практика приемаше за валидна
уговорката, при която договорната лихва не надвишава
двукратния/трикратния размер на законната лихва в различните хипотези на
обезпечен и необезпечен заем, респ. при превишаване на този размер се
приемаше, че договорната лихва противоречи на добрите нрави.
Понастоящем, обаче, такава горна граница за потребителските кредити е
нормативно определена в нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и това е 5-кратния
размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите
разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. Законодателят е
възприел за законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на договорената
6
възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде
избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален
размер на ГПР и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
В тази връзка, въззивният съд намира, че доколкото процесното
правоотношение се регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да
съответстват на изискванията на същия закон, поради което при преценката
по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за противоречие на искането с добрите нрави
следва да се съблюдава спазването на правилата на ЗПК, когато се касае за
договори за потребителски кредит. В конкретния случай, уговорения годишен
лихвен процент е 36, 50% при ГПР от 43, 27%, като последния отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва
по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. След като уговорения в договора годишен
процент на разходите, чийто компонент е и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните да уговарят и
по-голям размер на възнаградителната лихва, както е в случая, стига да е
спазено законовото ограничение. Поради това, съдът счита, че не е налице
противоречие на добрите нрави при определяне на възнаградителната лихва и
липсва основание за нищожност на клаузата, поради което районният съд
неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част за сумата
от 390, 22 лева – договорна лихва.
Настоящият състав намира, че БРС неправилно е отказал издаване
на заповед за изпълнение и по отношение на претендираната наказателна
лихва в размер на 77, 34 лева, за която в заявлението изрично е уточнено, че
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, както и за претендираните
административни разноски от 72, 68 лева, за които е уточнено, че са реално
извършени във връзка с уведомяването на длъжника и извънсъдебното
събиране на вземането.
Безспорно е, че в производството по чл. 410 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на
кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В
случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение
длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по
7
договора за кредит, поради което дължи лихва за забава в размер на 77, 34
лева за периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г., поради което няма пречка за
присъждане на претендираната лихва. Тук обаче следва се има предвид
забраната по чл. 6 от ЗМДВИП – до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не
се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение. Съобразно посочената забрана в периода 13.03.2020 г.
– 13.07.2020 г. лихва за забава не следва да бъде начислявана и именно в
съответствие с тази разпоредба, дружеството – заявител посочва, че за този
период от време законна лихва за забава не е била начислявана, поради което
и съдът следва да присъди претендираната законна лихва в претендирания
размер от дружеството – 77, 34 лева.
Мотивиран от горното, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на Районен съд – Бургас следва да се отмени като неправилно
в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
сумите от 390, 22 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва,
сума в размер на 77, 34 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г., както и сума в размер на 72, 68 лева,
представляваща административни разходи за уведомяването на длъжника и
извънсъдебно събиране на вземането, като се разпореди издаването на
заповед за тези суми.
В останалата част разпореждането за отказ следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят и разноски по делото в размер на още 22, 28 лева, както и 4 лева
разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважената част на
претенцията в съответствие с отправеното искане в жалбата.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ай Тръст“ ЕООД Разпореждане № 3334
от 02.07.2021г., постановено по частно гражданско дело № 4801/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
„Ай Тръст“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против Н. О. Я.. за следните суми - сума в размер на 390, 22 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 09.06.2021г.,
сума в размер от 77, 34 лева, представляваща законна лихва върху главницата
по Договора за кредит за периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г., както и за
сума в размер от 72, 68 лева, представляваща разходи за уведомяването на
длъжника и извънсъдебно събиране на вземането – сумите, дължими по
сключен Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 05.02.2020
между Н. О. Я.. и „Кредисимо“ ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по Заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище гр.
София, ЕИК: *********, адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146, сграда А, Бизнес център „България“ против Н. О. Я.., ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. С., бл. *, вх. *, ет. * за следните суми, дължими въз основа на
сключен Договор за потребителски кредит № **/05.02.2020г. между Н. О. Я..
и „Кредисимо“ ЕАД:
- сума в размер на 390, 22 (триста и деветдесет лева и двадесет и
две стотинки) лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата по сключения Договор за кредит от 05.02.2020г.;
- сума в размер на 77, 34 (седемдесет и седем лева и тридесет и
четири стотинки) лева, представляваща дължима законна лихва за забава по
Договора за кредит от 05.02.2020г. за периода от 21.05.2020г. до 08.06.2021г.;
- сума в размер от 72, 68 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3334 от 02.07.2021г.,
постановено по частно гражданско дело № 4801/2021г. по описа на Районен
9
съд – Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. О. Я.., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. С., бл. *, вх. *,
ет. * да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 146, сграда А,
Бизнес център България сума в размер на 22, 28 (двадесет и два лева и
двадесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сума в размер на 4 (четири) лева, представляваща направените
по делото разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената
претенция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10