Решение по дело №473/2021 на Районен съд - Враца

Производството е по реда на гл.28 от НПК, чл.376 и сл. от НПК.
Районна прокуратура, гр.**** е внесла Постановление от 05.05.2021г.,
с което на осн. чл.375 НПК е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на адм.наказание на подсъдимата Д. И. С.
за извършено от нея престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 НК.
Подсъдимата Д. И. С., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, а се представлява от адв. К.Т., която пледира за налагане на
минимално наказание, съгласно разпоредбата на чл.78а НК. В хода на
досъдебното производство в разпита си като обвиняем по делото твърди, че
не се признава за виновна, и че не е знаела, че трябва да подаде заявление за
откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид доводите на ВРП, изложени в процесното
постановление и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. И. С. по настоящем е на ****г. – от гр.****, родена на
****г. в гр.****, жител и живущ гр.**** ул.“****“ №5, българка, български
гражданин, грамотна с висше образование, разведена, неосъждана, управител
и собственик на търговско дружество “****” **** гр.****, с ЕГН **********
Търговско дружество “****” **** гр.****, с ЕИК **** и със седалище
и адрес на управление в гр.**** ул.“****“ №5 е основано на 25.11.2013г.,
съгласно приложения учредителен акт и същото е с предмет на дейност
консултантска, посредническа, агентска и информационна дейност, и др.
Едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ
дружеството е подс. Д. И. С. от гр.****, а самата дейност се изразява в услуги
на клиенти свързани с консултиране и изготвяне на проекти за
кандидатстване по различни програми финансирани от националния бюджет
и ЕС.
Счетоводната работа в дружеството се осъществявала по договор със
счетоводна къща „****“ **** гр.**** с управител св.М. ****, който бил
упълномощен да представлява процесното дружество пред различни
държавни органи. Докато дружеството развивало дейност в него били наети и
работили средно между трима и шестима служители, а финансовото му
състояние било добро без да притежава движимо и недвижимо имущество
/освен необходимата за дейността офис-техника/.През 2018 година
дружеството преустановило дейността си поради свиване на пазара свързан с
търсене на такива услуги, а в същото време имало и забавено разплащане от
страна на клиенти по вече извършена работа, за които от страна на фирмата
били издадени данъчни фактури без да е осъществено плащане. Недостига на
парични средства се отразило негативно и по внасяне в НАП на ДДС и
задължителните осигурителни вноски, което от своя страна предизвикало
1

натрупване на публични задължения към НАП. Същите не могли да бъдат
погасени и се стигнало до предприемане на обезпечителни мерки свързани с
налагане на запори по банкови сметки, но при извършеното проучване
станало ясно, че дружеството не притежава годно за изпълнение имущество.
За изпадането на дружеството “****” **** в неплатежноспособност и
спиране на плащанията обаче не били предприети мерки от страна на
управителя, който съгласно разпоредбата на чл.626 ал.1 от ТЗ е бил длъжен да
уведоми за това ОС-****, нещо което последният в лицето на подсъдимата не
е направил. С писменото съгласие на подсъдимата е разкрита банкова тайна
по реда на чл.62 от ЗКИ и данъчна и осигурителна информация по реда на
чл.74 ал.2 т.1 от ДОПК, отнасящи се до представляваното от нея търговско
дружество “****” **** гр. ****.
От назначена по делото СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
се установява че за 2015г., 2016г. и 2017г., съгласно коефициентите за
финансова автономност и за задлъжнялост - дружество “****” **** гр.****,
не било в затруднено финансово състояние, в такова то е изпаднало през 2018
и 2019г. ЕКСПЕРТИЗАТА установява и че дружество има ликвидни и
изискуеми задължения към държавата от ДОО, ЗО, УПФ, ДДФЛ, ДДС и
корпоративен данък в общ размер от 116 958.83 лв., от които главница 87
408.50 лв. и лихви 29 550.33 лв. Дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност към 27.09.2018г. и от дата 27.10.2018г. е в
несъстоятелност.
Дружество “****” **** гр.****, изпаднало в неплатежоспособност на
27.09.2018г., на която дата е станало изискуемо задължение в размер на 116
958,83 лева към държавата.С писмо № 60351 от 28.09.2020г. от ОС-**** по
делото е постъпило уведомление, че към 28.09.2020г. няма депозирана молба
за откриване на производство по несъстоятелност от “****” ****. Към датата
на изпадане в неплатежоспособност, едноличен собственик на капитала,
управител и представляващ дружество“****” **** е била подсъдимата Д. И.
С. от гр.****.
В 30 - дневен срок считано от 27.09.2018г., - /датата на изпадане в
неплатежоспособност на ТД/ и въпреки наличните писмени доказателства, че
към 27.10.2018г., цялата налична документация на дружеството е била в
нейна власт и същата като управител е имала задължение да стори това -
управителя на Дружество - “****” **** гр.****, подсъдимата Д. И. С., е
следвало да заяви пред ОС-**** неплатежоспособността на дружеството и да
се образува производство по несъстоятелност, но тя така и не е подала
заявление за откриване на производство по несъстоятелност в ОС - ****.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства обособени в
два тома, както следва: обясненията на подсъдимата, показанията на
2

свидетелите: св.**** ****а, св.****, Съдебно-Счетоводна Експертиза,
уведомление и справка на ТД на НАП, справка актуално състояние на “****”
**** гр.****, Писма до и от ОС- ****, писмо № 60351 от 28.09.2020г. от ОС-
****, Справка банкови, банкова информация, документи на “****” ****
гр.****, справка за декларирани движимо и недвижимо имущество, Справка
сектор ПП-ОДМВР-****, справка за съдимост, характеристични данни както
и останалите събрани по делото доказателства приобщени по реда на чл.283
от НПК.
При така установеното от фактическа страна е безспорен правния извод,
че подсъдимата Д. И. С., е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като за периода
от 27.09.2018г. до 27.10.2018г., в гр.****, в качеството на управляващ и
представляващ търговско дружество “****” **** гр.****, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.**** ул.“****“ №5, след като е
изпаднало в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 27.09.2018г., по установено, непогасено
изискуемо и ликвидно парично задължение към държавният бюджет в
размер на 116 958,83/сто и шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и
осем лева и осемдесет и три ст./лева, представляващо задължения за:
ДОО, ЗО, УПФ, ДДФЛ, ДДС и ЗКПО за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., не е
заявила това пред съда - Окръжен съд - ****, като съд по регистрация на
дружеството - да открие производство по несъстоятелност, съгласно
изискванията на чл.626, вр. чл.608 ТЗ.
Касае се за умишлено престъпление, засягащо обществени отношения, свързани със
защита интересите на кредиторите при осъществяване на търговска дейност.
Подсъдимата Д. И. С., е наказателноотговорно лице и в този смисъл
е годен субект на престъплението по престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1
от НК, тъй като видно от приложеното по делото удостоверение за актуално
състояние той представлява - търговско дружество “****” **** гр.****,.
Разпоредбата на чл.227б от НК има изискване субектът на
престъплението да има специално качество – да е лице, което управлява или
представлява търговското дружество и което следва да е физическо лице
със съответните три основни изисквания, а именно: 1.да са дееспособни
гражданско-правни субекти, 2.да извършват търговски сделки посочени в
чл.1, от ТЗ и 3.тези сделки да се извършват по занятие, тъй като нормата на
чл.227б ал.2 от НК, препраща към нормата на чл.626, ал.2 от ТЗ от което и
следва, че субект на престъплението е управителя на дружеството –
подсъдимата Д. И. С..
От обективна страна изпълнителното деяние по чл.227б, ал.2, вр.ал.1
от НК се изразява в „непоискване” от съда да открие производство по
несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащането, тоест се изразява
3

в бездействие, състоянието на неплатежоспособност на дружеството да се
обяви пред съда съгласно изискването на закона, още повече, че по своя
характер и естество състоянието на неплатежоспособност е трайно и
постоянно в определен времеви отрязък, произтича от необходимостта да се
постави начало на производство по несъстоятелност със следващите се от
това гражданско-правни последици за длъжника респективно кредиторите. За
отговорността по НК са от значение само действията, предписани от състава
на чл.227б от НК. Задълженията по други закони - ТЗ, ЗКИ, ЗДДС и др.,
когато няма изрично препращане към тях, са ирелевантни, т. е. без значение е
какво поведение е следвало да има търговецът по тези закони. Деянието по
чл.227б от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на
конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е
довършено в момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме
извършване на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-
дневния срок бездействието е несъставомерно, а след изтичането му
изпълнителното деяние е довършено.
Практиката на ВКС сочи, че за обективната страна на чл.227б от НК следва да са
налице кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на
плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност на търговеца в съда в
срока по чл.227б, ал.2 от НК.
За съставомерността на деянието представляващо бездействието на
търговеца изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали
неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда.
Тълкуването на понятието неплатежоспособност няма легално
определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон, какъвто е
Търговският закон, и се намира в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ
съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл.227б от НК се
изяснява напълно с категориите на търговското право и се намира в нормата
на чл.608 от Търговският закон. Според нея :„Неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4.задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.“
4

Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което
не зависи от волята му, и се изразява в липса на налични парични средства, с
които да изпълни паричния си дълг.
Деянието по чл.227б ал.2 от НК се изразява в бездействие,
несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни
последици и същото е довършено в момента, в който лицето, което управлява
и представлява търговското дружество, е било длъжно да предприеме
извършване на предписаното му действие – като управител или представител
на търговско дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е длъжен в
30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това пред съда и да поиска
производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение
дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд по
надлежния ред. Няма изискване да са настъпили съставомерни последици от
деянието и да е настъпило реално увреждане или поставяне на опасност за
кредиторите.
Краят на 30-дневния срок е всъщност начало на противоправното
бездействие по чл.626 от ТЗ, санкционирано от чл.227б ал.2 от НК.
В случая подсъдимата Д. И. С., в качеството си на управляващ и
представляващ търговско дружество “****” **** гр.****, чрез бездействието
си не е изпълнила вменените и` по силата на закона задължения, като не е
заявила неплатежоспособността на дружеството пред компетентния съд.По
делото не е спорно, че търговското дружество, е спряло плащанията си на
27.09.2018г., на която дата е станало изискуемо задължение в размер на 116
958,83 лева към държавата. Безспорно установено, е и че към дата -
27.09.2018г. управител на дружеството е подсъдимата Д. И. С..
От тази дата нататък законът свързва това състояние (продължено,
трайно, постоянно) с определено задължение - да се уведоми съда. В
посочения 30-дневен срок подсъдимата Д. И. С. не е сторила това и е
продължила да бездейства. Именно това трайно бездействие по изпълнение на
конкретно задължение за определено заявление е обявено от закона за
наказуемо и характеризира престъплението по чл.227б от НК. Затова не
могат да бъдат споделени изводите, а те не се и подкрепят от данните по
делото, че у подсъдимата е липсвало съзнание, че представляваното от нея
търговското дружество, е неплатежоспособно. Самият факт за състоянието на
неплатежоспособност към 27.09.2018г. и не уведомяването на съда за него в
тридесетдневния срок след тази дата са достатъчни за съставомерността на
деянието, защото подсъдимата е следвало да има поведение, съобразено с
изискванията по чл.227б НК.
Безспорно е, че в 30 - дневен срок след изпадане в неплатежоспособност и спиране
5

на плащанията не е поискано от нея, като управляващ и представляващ “****” ****
гр.****, от компетентния съд - Окръжен съд - **** да открие производство по
несъстоятелност. Като не е сторила това и е продължила да бездейства, въпреки, че
дружеството трайно е преустановило плащанията си, неизпълнявайки задължението си за
конкретно действие, подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното
престъпление. Същото е формално и за съставомерността му е без значение дали
неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл.Правното
задължение на подсъдимата като представител на търговското дружество произтича от
диспозицията на правната норма, съдържаща се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена
диспозиция се предвижда наказателна санкция по чл.227б ал.2 от НК. Същевременно тези
нейни задължения произтичат от нормите на ТЗ, вкл. и от учредителния договор и вписаните
в него обстоятелства, в. т. и чрез обяваване на несъстоятелност при основанията на закона.
Подсъдимата е съзнавала /знаел/, че е налице спиране на плащанията, знаела е, че следва да
се съобрази с нормите на ТЗ, предвиждала е обществено опасните последици от
неизпълнението си на това задължение и е искала настъпването им.
В случая подсъдимата Д. И. С., в качеството си на управляващ и
представляващ търговско дружество “****” **** гр.****, чрез бездействието
си не е изпълнила вменените и` по силата на закона задължения, като не е
заявила неплатежоспособността на дружеството пред компетентния съд.
Към момента на извършване на престъплението - 27.09.2018г.,
подсъдимата Д. И. С., е на ****г. – родена на ****г. в гр.****, жител и
живущ гр.**** ул.“****“ №5, българка, български гражданин, грамотна с
висше образование, разведена, неосъждана, управител и собственик на
търговско дружество “****” **** гр.****, с ЕГН **********
От свидетелството за съдимост на подсъдимата Д. И. С., от гр.****, е
видно, че същата е неосъждана, не е била освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, Раздел IV на НК. От престъплението не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, а за извършеното от подсъдим ата
престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева, следователно налице са предпоставките на чл.78а от НК в тяхната
кумулативна даденост, поради което и предложението на прокуратурата за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е основателно.
Съдът при определяне вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимата Д. И. С., за извършеното, и при спазване
задължителните разпоредби на чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.227б, ал.2,
вр.ал.1 от НК, вр.чл.78а от НК, отчете липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива, чистото
съдебно минало към датата на извършване на деянието, и липсата на други
противообществени прояви, което мотивира съда да наложи на подсъдимата
6

административно наказание при превес на смекчаващите вината и`
обстоятелства в предвидения от закона - чл.78а от НК минимален размер от
1000 лв. в полза на Държавата. Така наложеното наказание по преценка на
съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимата Д. И. С., да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР- **** сумата от
530.70 лева разноски по делото.
Причини за извършване на престъплението:незачитане установените
в страната правила, охраняващи правата на кредиторите.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	18
Дата:	23 юни 2021 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20211420200473
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 май 2021 г.

Решение по дело №473/2021 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите