Р Е Ш Е Н И Е
260295/18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3894 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени осъдителни
иска, от които два с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК, във вр. с чл.99 от ЗЗД
и два с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
депозирана в ШРС искова молба от Г.Х.В.-Ц., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***,
офис 12, чрез адв.С. С.от ШАК срещу ППК „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: с.***, община Шумен, област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана от председателя К.
Г. К., с ЕГН**********.
Ищцата твърди, че закупила четири недвижими имота,
като по отношение на имотите имало сключени договори за наем от 16.05.2017 год.
между предишните собственици – А. Ц. З. и Й. Ц. Б. и ответната кооперация.
Едновременно с извършената покупко-продажба била извършена и цесия на
вземанията за заплащане на наемната цена за ползване на земята за текущата
2018/2019 год. С уведомление вх.№33/11.04.2019 год. ответника бил уведомен за
извършената покупко-продажба на имотите, както и за извършената цесия.
Ответната кооперация била уведомена за извършената цесия и от цедентите по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба излага, че след изтичане на стопанската
година на 08.10.2019 год. изпратила уведомление до ответника, като им дала срок
до 14.10.2019 год. да заплатят доброволно задължението си, но плащане не било
постъпило. Твърди, че договорите били прекратени от нея на 01.10.2019 год. след
прибиране на реколтата от ответника, като счита, че ответникът й дължи
заплащане на дължимата наемна цена в размер на 20% от произведената
селскостопанска продукция за среден добив в натура или в лева, независимо от
обстоятелството дали е обработвала земята или не. Претендира заплащане на така
посочените суми на основание чл.31, ал.4 от ЗК за периода до прехвърляне на
собствеността, съответно до 25.01.2019 год.
за първите два имота и до 11.02.2019 по отношение на вторите два имота.
В същото време счита, че ответната кооперация й дължи обезщетение за ползването
на земя, без правно основание на основание разпоредбата на чл.59 от ЗЗД за
периода след придобиване на собствеността, тъй като се е обогатила
неоснователно за сметка на собственика, ползвайки земята, получавайки субсидии
за обработката на същата и събирайки плодовете от същата.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответната кооперация да й заплати общо
сумата от 1526.37 лева, от която 711.08 лева, представляваща дължима сума
съгласно Договор за съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год.
за 31997 кв.метра земеделска земя за периода от 01.10.2018 год. – началото на
стопанската година до 24.01.2019 год. – датата, на която земята е била
прехвърлена на ищцата и 815.29 лева, представляваща дължима сума съгласно
Договор за съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год. за 32002
кв.метра земеделска земя за периода от 01.10.2018 год. – началото на
стопанската година до 11.02.2019 год. – датата, на която земята е била прехвърлена
на ишцата, както и сумата от 2948.53 лева, от която 1526.37 лева по отношение
на 31997 кв.метра земеделска земя за периода от 25.01.2019 год. - датата на прехвърляне на земята на ищцата
до 30.09.2019 год. – края на стопанската година и 1422.16 лева по отношение на
32002 кв.метра земеделска земя за периода от 11.02.2019 год. - датата на
прехвърляне на земята на ищцата до 30.09.2019 год. – края на стопанската
година. Претендира и законната лихва върху претендираните суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
както и направените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен
представител – адв.С. С.от ШАК, като поддържат исковете. В представени по делото
писмени бележки излагат допълнителни съображения относно исковете.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени
доказателства. В отговора ответникът оспорва предявените искове както по
основание, така също и по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че сключените
на 16.05.2017 год. Договори представляват Договори за наем на земеделска земя,
като твърдят, че действителната воля между страните е била да бъдат сключени
именно Договори за предоставяне за съвместно обработване на земеделска земя. С
оглед на изложеното намира исковете с правно чл.59 от ЗЗД за неоснователни. Не
оспорват твърдението, изложено в исковата молба, че ищцата действително е
придобила собствеността върху посочените земеделски земи, но считат, че
доколкото договорът за цесия предполага наличие на съществуващо вземане, то
същият има действие по отношение на тях от момента, в който предишният кредитор
им съобщи за цесията. Считат, че действието извършено от цесионера не е
възпроизвело действие спрямо тях.
Считат, че доколкото се явяват изправна страна по
сключените договори за предоставяне на земеделска земя за съвместна обработка
за тях е възникнало право на парично обезщетение в посочените в тези
договори размери. В тази връзка правят
възражение за съдебно прихващане на претенциите по исковата молба суми с
насрещното им вземане за обезщетение, предвидено в Договорите за предоставяне на
съвместно обработване на земеделски земи от 16.05.2017 год., поради виновно
неизпълнение на цедентите А. Ц. З. и Й. Ц. Б. до размера на по-малкото от тях.
В съдебно заседание за ответната страна се явява упълномощен
представител – адв.В.
В.от ШАК, като оспорва изцяло
предявените искове. В съдебно заседание и в представени поделото писмени
бележки излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за покупко–продажба на
недвижим имот №27, том I, рег. №283, дело №20 от 2019 год. ищцата Г.Х.В.-Ц.
закупила два недвижими имота, съответно ПИ с идентификатор №78104.11.5 и площ
от 9000 кв.метра и ПИ с идентификатор №78104.26.15 с площ 22997 кв.метра, а по
силата на Нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №68, том I, рег.
№534, дело №55 от 2019 год. – други два имота, съответно с ПИ с идентификатор
№78104.11.6 и площ от 9001 кв.метра и ПИ с идентификатор №78104.26.16 с площ
23001 кв.метра. По отношение на имотите имало сключени договори за наем от
16.05.2017 год. между предишните собственици – А. Ц. З. и Й. Ц. Б. и ответната
кооперация. Едновременно с извършената покупко-продажба била извършена и цесия
на вземанията за заплащане на наемната цена за ползване на земята за текущата
2018/2019 год., която била обективирана в самите нотариални актове. С
уведомление вх.№33/11.04.2019 год. ответникът бил уведомен за извършената
покупко-продажба на имотите, както и за извършената цесия. Със същото до
ответника било изпратено и предизвестие, с което ищцата го уведомила, че
прекратява действието на договорите след изтичане на стопанската 2018/2019 год.
и моли владението върху имотите да й бъде предадено. В същото време ищцата
изпратила до ответната кооперация чрез куриер и покана в същия смисъл, с която
ги уведомявала и че тъй като стопанската година 2018/2019 год. е приключила
следва да й заплатят обезщетение за ползване на земята в размер на 70 лв. на
декар. Ответната кооперация била уведомена за извършената цесия и от цедентите
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като уведомлението било получено на 19.12.2019
год.. В предоставения срок за плащане на посочените по-горе претенции от страна
на ответната кооперация не е постъпило плащане.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №27, том I, рег. №283, дело
№20 от 2019 год., Скица на поземлен имот №15-24695-15.01.2019 год., Скица на
поземлен имот №15-24698-15.01.2019 год., Нотариален акт за покупко–продажба на
недвижим имот №68, том I, рег. №534, дело №55 от 2019 год., Скица на поземлен
имот №15-93446-05.02.2019 год., Скица на поземлен имот №15-93439-05.02.2019
год., Уведомление относно прекратяване на договори за наем, Покана, Известие за
доставяне, Уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Разписка №13162, Разписка №13164,
Пълномощно, Договори за предоставяне за
съвместно обработване на земеделска земя от 16.05.2017 год., Справки за заявени
кадастрални имоти, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Калкулация на разходите за обработка на земя, обработвана от ППК „***“,
с.***, Договор за аренда на земеделска земя вх. №
4961/01.08.2017 г., Договор за аренда на земеделска земя вх. № 3614/02.07.2019
г., Договор за аренда на земеделска земя рег. № 5106/2016 г., Заповед №
РД13-10-18/05.10.2018 г., Споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с
приложения, Договор за аренда на земеделска земя вх. № 3242/04.06.2018 г.,
Договори за аренда на земеделска земя с вх. № 4910/2016 г., Анекс към Договор
за аренда на земеделска земя вх. № 4176, Договор за аренда на земеделска земя с
вх. № 2165/10.06.2020 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. №
3676/05.07.2019 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. №
4680/12.07.2016 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. №
4369/29.06.2016 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. №
1120/06.03.2019 г., Договор за аренда на земеделска земя вх. № 1117/06.03.2019
г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. № 1993/13.04.2018 г., Договор за
аренда на земеделска земя с вх. № 4211/06.07.2017 г., Договор за аренда на
земеделска земя с вх. № 2728/15.05.2017 г., Договор за аренда на земеделска
земя с вх. № 695/20.02.2017 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. №
697/20.02.2017 г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. № 549/13.02.2017
г., Договор за аренда на земеделска земя с вх. № 2319/26.04.2018 г., 2 бр.
договори за цесия, Договор за наем за процесните земи, сключен за стопанската
2019/2020 г., Протокол № 272/26.10.2018 г. и заверено копие на Заповед №
38/14.10.2019 г., писмо изх. №02-270-6500/2380/24.07.2020 год. по описа на ДФ
„Земеделие“.
За изясняване на фактическата обстановка е изготвена и приета от съда
съдебно счетоводно-техническа експертиза, която дава заключение, че средната
рента, изплащана от ППК „***“, с.*** за стопанската 2018/2019 год. за
различните договори е 35-55 лв./дка, средната рента, изплащана от арендаторите
„Фаворит 97“ ЕООД и „***“ ООД за земи, намиращи се в землището на с.*** е 55
лв./дка, средната рента за Община Шумен, съгласно бюлетин на НСИ за стопанската
2018/2019 год. е 55 лв./дка; че средния добив в посоченото землище за всяка
една от оглежданите култури за стопанската 2018/2019 год. по данни на ППК „***“,
с.*** е 311.825 кг./дка – пшеница, 154.850 кг./дка трикале, 163.605 кг./дка
слънчоглед, 614.228 кг./дка царевица силажна, 558.410 кг./дка царевица и
441.648 кг./дка люцерна, като вещото лице дава заключение и относно средния
добив от други арендатори и за Община Шумен, както и за паричната стойност на
килограм на различните селскостопански култури, отглеждани землището на с.*** по цени от продажби на
ответната кооперация, на други арендатори и по цени на НСИ.
За изясняване на фактическа обстановка е била изготвена и приета от съда и
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че съгласно представени договори
на други арендатори, които обработват земи в землището на с.*** средната наемна
цена за земи в това землище за стопанската 2018/2019 год. е 69.55лева. В същото
време след извършена справка в счетоводството на ППК „***“, с.*** е установено,
че за 2018/2019 год. за посочените от вещото лице конкретни имоти е изплатена
рента по 55 лв./дка, като вещото лице дава становище и за разходите на декар за
засятите култури през стопанската 2018/2019 год.
Съдът намира, че заключенията на изготвените експертизи следва да се
кредитират изцяло, доколкото всяка една от тях е отговорила пълно и ясно на
поставените й въпроси и независимо от различните източници на изследване
заключенията им кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първите два обективно
съединени осъдителен иска с правна квалификация чл.31, ал.4 от ЗК съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл.31, ал.4 от ЗК Членът на кооперацията избира начина на ползване
на своите земи, като в т.3 от същия законов текст е предвидена възможност да ги
предостави за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който преди
изменението, въведено с ДВ бр.42 от 2018 год., в сила от 22.05.2018 год. не е подлежал
на нотариална заверка и вписване.
От материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че
между ответната кооперация ППК „***“, с.*** и А. Ц. З. и Й. Ц. Б. по отношение
на собствените на ищцата земеделски земи са били сключени два Договора за
предоставяне за съвместно обработване на земеделска земя на 16.05.2017 год. Не
се спори и че посочените в договорите недвижими имоти са били предмет на
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко–продажба на недвижим
имот №27, том I, рег. №283, дело №20 от 2019 год. и Нотариален акт за
покупко–продажба на недвижим имот №68, том I, рег. №534, дело №55 от 2019 год.
и считано от 25.01.2019 год. по отношение на първите два имота, респективно
11.02.2019 год. по отношение на последните два имота, същите са били придобити
от ищцата.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Договорите е било договорено право на
собственика, внесъл земята за съвместна обработка да получава рента в натура в
размер на 20% от произведената селскостопанска продукция за среден добив или в
лева. По делото липсват данни дължимата рента за стопанската 2018/2019 год. да
е била заплатена от страна на ответната кооперация на праводателите на ищцата. В
същото време видно от представените по делото нотариални актове в същите е бил
обективиран договор за цесия, по силата на който продавачите са прехвърлили на
купувача вземането си за наемната цена
по отношение на посочените недвижими имоти, както за стопанската 2018/2019
год., така също и за следващите стопански години. Ответната кооперация е била
уведомена за настъпилата цесия с Уведомление, изпратено им от ищцата и получено
от тях на 11.04.2019 год. Със същото от страна на ищцата им е било изпратено
предизвестие за прекратяване на договорите, като им е заявила, че желае владението
върху имотите да й бъде предадено след изтичане на стопанската 2018/2019 год.
Впоследствие до ответната кооперация е била отправена покана от страна на
ищцата, с която същата ги е поканила доброволно да й заплатят дължимата сума по
договорите, равняваща се на 70 лева на декар в срок до 14.10.2019 год. Ответната
кооперация била уведомена за извършената цесия и от цедентите по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, като уведомлението било получено на 19.12.2019 год..
С оглед на изложеното настоящия състав приема, че ответната страна следва
да се счита уведомена за настъпилата цесия на 19.12.2019 год., доколкото едва
на посочената дата е било изпълнено задължението за уведомяване, съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД от страна на първоначалния кредитор. Извършените
по-рано уведомления нямат стойност за длъжника,
доколкото по делото липсват доказателства цедентът да е бил упълномощен по
някакъв начин от страна на цесионера с правото да уведоми длъжника от негово
име. В този смисъл е константната съдебна практика
и по-конкретно Тълкувателно решение № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК и др. А с оглед на изложеното се налага извода, че
уведомяването за настъпилата цесия е било извършено преди датата на депозиране
на исковата молба. Липсват доказателства, както преди датата на уведомяване, а
така също и след тази дата длъжникът да е изпълнил задължението си, поради
което и с оглед валидността на извършената цесия първите два обективно съединени иска с правно
основание чл.31, ал.4 от ЗК се явяват основателни. Именно с договорите за
цесия, обективирани в двата посочени по-горе нотариални акта първоначалните
собственици на земята и страни по договорите за съвместна обработка са
прехвърлили на ищцата правото да получи дължимите им се по договорите плащания
за стопанската 2018/2019 год.
При преценка размера на претенцията по първите два
обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.31, ал.4 от ЗК
съдът съобрази обстоятелството, че в чл.3, ал.2 от Договорите за предоставяне
за съвместно обработване на земеделска земя от 16.05.2017 год. е било
договорено право на собственика на земята да получава рента в натура в размер
на 20% от произведената стопанска продукция за среден добив или в лева.
Посочената разпоредба създава неяснота относно
действителната воля на страните за конкретния размер на дължимата рента – дали
са имали предвид среден добив от произведената стопанска продукция от всички
обработвани от кооперацията земи или среден добив от произведената стопанска
продукция само от земите, предмет на Договора, както и под каква форма да бъде
изплатена рентата – в натура или в лева.
При тълкуване на посочените по-горе клаузи от договора и
уговорките между страните съдът следва да се съобрази с общоприетото значение
на думите, с целта на договора, обичаите в практиката, добросъвестността и
поведението на страните по договора в хода на изпълнението му и след него. Обичайно
е наемната цена да се изплаща в парична равностойност на определена част /%/ от
стойността на продукцията от дка площ. Плащането на наемна цена в натура е било
характерно за първите години след реституцията на земеделските земи и като
практика е изоставено отдавна в страната. Видно от материалите по делото както
ответната кооперация, така също и останалите арендатори за последните стопански
години, в това число и за стопанската 2018/2019 г. са изплащали рента в лева,
като по този начин са сключени и представените като писмено доказателство по
делото договори. С оглед на изложеното
се налага извода, че действителната воля на страните, вложена в договора е била
рентата да се изплаща в лева. Нормалната
житейска логика навежда на извод, че страните са имали предвид парична
равностойност, равняваща се на 20% от средния добив на произведената стопанска
продукция, добита от всички култури от всички обработвани от кооперацията ниви,
защото определянето на такава само от продукцията от конкретните земи - предмет
на договора за съвместно ползване е практически невъзможно, предвид
общоустановената практика между кооперациите и други правни субекти-арендатори
да се извършва комасиране на земите, обработвани от тях. При комасирането
кооперацията може дори да не обработва наетия имот, а съвсем друг равностоен по
площ имот, което прави обективно невъзможно определяне на наемна цена въз
основа на продукция, добита от конкретна култура от конкретния имот. Горното е
наложило в практиката наемната цена да се определя като средна стойност на 1
дка площ на база продукцията от всички култури от всички обработвани земи от кооперацията.
По делото липсват конкретни доказателства, от които да се направи извод, че
действителната воля на страните е била различна от изложената по-горе. Предвид изложеното
и поведението на страните в хода на изпълнение на договора и предвид обичайната
практика съдът приема именно горния смисъл в уговорката за дължимата рента в
процесните договори. Следователно при определяне на рентата за 1 дка площ
следва да бъде взета предвид средната стойност на изплатената от страна на
кооперацията рента по отношение на всички обработвани от нея земи, която
съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е в размер
на 55 лева. Съдът намира, че следва да бъде кредитиран отговорът на този
въпрос, даден именно от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза по
делото, доколкото същото е изследвало конкретните договори, сключени от ответната
кооперация и конкретно извършените от нея плащания именно във връзка с
обработваните от тази кооперация земи.
Срок за
плащане на рентата не е уговорен, но с оглед характера на земята и особеностите
на договора, е ясно, че същата подлежи на плащане след изтичане на съответната
стопанска година и след реализация на продукцията.
При
преценка на размера на първите два иска съдът съобрази обстоятелството, че ищцовата
страна претендира плащане на арендната вноска във връзка с посочените в двата
договора имоти за конкретен период, а именно от 01.10.2018 год. /началото на
стопанската година/ до 24.01.2019 год. /датата, предхождаща датата, на която
ищцата е закупила имотите от лицето А. Ц. З./, респективно до 10.02.2019 год.
/датата, предхождаща датата, на която ищцата е закупила имотите от лицето Й. Ц.
Б./. Следователно имайки предвид площта на имотите /31.999 дка по първия договор
и 32.002 дка – по втория/ средния размер на дължимата рента /55 лева/ и
периода, за който се претендират първите два обективно съединени осъдителни
иска с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК се налага извода, че първият от исковете следва да бъде уважен за
сумата от 553.52 лева, а втория за сумата от 639.12 лева. В същото време
първият иск с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК следва да бъде отхвърлен за
разликата над 553.52 лева до пълния претендиран размер от 711.08 лева, а
вторият иск с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК следва да бъде отхвърлен за
разликата над 639.12 лева до пълния претендиран размер от 815.29 лева.
В същото
време ответната кооперация дължи и законната лихва върху посочените суми, считано от дата на депозиране на исковата
молба – 27.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на предявените
обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗК съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран
общият състав на института неоснователно
обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за
сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за
обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия.
В настоящия случай не се спори между страните по
делото, че ответната кооперация е обработвала процесните земи на валидно правно
основание, обективирано в сключените на 16.05.2017 год. Договори за
предоставяне за съвместно обработване на земеделска земя. Видно от материалите
по делото след прехвърляне на собствеността върху посочените земеделски земи от
страна на ищцата е било изпратено уведомление до ответната кооперация, в което
изразява съгласието си последната да продължи да обработва земите до края на
стопанската 2018/2019 год., като им отправя предизвестие за прекратяване на
договорите, именно след изтичане на стопанската година. С оглед на изложеното
се налага извода, че ползването на посочените земеделски земи от момента на
тяхното закупуване от ищцата до края на стопанската 2018/2019 год. година –
30.09.219 год. е станало със знанието и
съгласието на ищцата. От изложеното се налага извода, че считано от посочената
по-горе дата – 25.01.2019 год. по отношение на първите два имота и от
11.02.2019 год. по отношение на другите два имота между страните е възникнало
договорно отношение, по силата на което ответната кооперация е продължила да
ползва вече засетите от нейна страна имоти, като за ищцата е възникнало право
да получи съответното възнаграждение за ползването. Следователно с оглед на
изложеното се налага извода, че ищцата е разполагала с друг път за защита на
правото си да получи възнаграждение за ползване на придобитите от нейна страна
земеделски имоти – въз основа на договора за цесия, който й е давал право да
получи съответните рентни плащания за
цялата 2018/2019 стопанска година или въз основа на устно постигната между
страните договорка за ползване на земята срещу определено възнаграждение, на
което никоя от страните не се е възпротивила, след извършеното прехвърляне на
собствеността върху имотите. В подкрепа на изложеното е константната съдебна
практика и по-конкретно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС, Решение №627 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№1620/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 1162 от
24.10.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2006 г., III г. о. и др.
А с оглед на изложеното се налага извода, че
доколкото за страна е съществувал друг път за защита то предявените искове с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явяват недопустими и следва да бъдат
оставени без разглеждане.
По
отношение възражението за прихващане съдът установи следното:
По
отношение приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане съдът
намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че с договора за цесия, обективиран в двата нотариални акта е било цедирано
вземането на продавачите по сделката по двата Договора за предоставяне на
земеделски земи за съвместно ползване, касаещо
стопанската 2018/2019 год. и следващите стопански години. Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите, но от съществено значение е предметът
на прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по
въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято
прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество. От правилото,
установено в разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този
извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо
от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба,
дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта
на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от
тях. Към момента на сключване на договора за цесия вземането на ответната
кооперация не е съществувало, като както
става ясно от материалите по делото същата е продължила ползването на земята до
края на стопанската 2018/2019 година. Следователно вземането по смисъла на
чл.6, ал.3 от Договора би могло да възникне една след прекратяване на договора,
т.е. след 30.09.2019 год.
В същото време, доколкото
ищцовата страна не е член кооператор и
не би могла да встъпи като страна в сключения договор за съвместно ползване,
то претенцията на ответното дружество,
възникнала след датата на прехвърлянето на собствеността, би следвало да бъде
насочена не към ищеца, а към предишните собственици на земята, в качеството им
на член-кооператори и страни по сключените договори, от чието поведение
евентуално са възникнали вредите за кооперацията.
С оглед на изложеното съдът
намира, че възражението за прихващане като неоснователно и недоказано следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото на основание разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ЗЗД ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 158.35 лева, представляваща направени по делото разноски,
включващи държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете и съгласно представен списък.
В същото време на основание разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ответната страна също има право на разноски в размер на 753.77 лева,
представляващи заплатени в настоящото производство разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената и прекратена част от
исковете и съгласно представен списък. Във връзка със заплатеното от ответната
страна възнаграждение за вещо лице, доколкото същото е направено във връзка с
възражението за прихващане, което бе оставено без уважение, то на страната
разноски във връзка със заплатеното възнаграждение за вещо лице не се
дължат.
В тази връзка съдът не кредитира направеното от
ищцовата страна възражение за несвоевременно представяне на доказателства за
начина на разпределение на изплатеното адвокатско възнаграждение. Разпоредбата
на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при
прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на
който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. А
доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането
за присъждане на разноски, то в настоящия случай следва да намери приложение
общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални
искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените
разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на
исковата молба /по аргумент от чл.131, ал.2 от ГПК/ нито да представи с
отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от
разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /като
разноски за вещи лица, за събиране на доказателства и др./
Производството по настоящото дело е частично прекратено,
поради оттегляне на два от исковете по отношение на този ответник. Следователно
е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е
пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Искането за прекратяване
на производството е направено от ищеца с писмена молба в срока по чл.232 от ГПК, т.е. до приключване на първото заседание по делото, а в настоящия случай
дори преди него, поради което препис от молбата не е връчван на ответника,
доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не
е необходимо. Следователно ответникът не е разполагал с възможност да изрази
становище по искането и да заяви претенцията си за присъждане на направените
разноски, както и да представи
доказателства за реалното им извършване. Същият обаче е получил препис от
исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок
преди постъпване на изявлението за оттегляне на исковете. В тази връзка следва
да се направи извода, че ответникът е сторил посочените в молбата разноски по
повод подадената срещу него искова молба в частта на прекратените искове и
същите следва да му бъдат присъдени.
Действително, въпреки, че в отговора на исковата
молба ответникът е направил искане за присъждане на разноски, представяйки
единствено адвокатско пълномощно, без доказателства за заплатен адвокатски
хонорар и без разноските да бъдат конкретизирани. В същото време обаче, както
бе посочено по-горе, ответникът има право да представя доказателства за
сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответна
съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на
ищеца в хипотезата на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото
съдебно заседание по делото и след постановяване на определението, с което
производството е прекратено. Достатъчно условие за възникване на правото по
чл.78, ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от
исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за
прекратяване на производството, като законът не предвижда някаква формална
процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на
разходите. В случая ответникът е представил с молбата за присъждане на разноски
договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.07.2020 год., т.е. преди постановяване
на определението за прекратяване на производството по делото и преди подаване
на молбата за оттегляне на иска. Представеното към отговора на исковата молба
пълномощно също е от дата, предхождаща молбата за оттегляне на иска. Съдът
намира, че доколкото представяния по делото договор за правна защита и
съдействие удостоверява извършено плащане, то същия следва да се възприеме като
доказателство за извършените от страна на ответника разноски. По повод на
направеното от страна на ищеца възражение, че представения договор е
антидатиран, съдът съобрази обстоятелството, че евентуално антидатиране на
документа в подобна хипотеза не би могло да се установи в настоящото
производство, а освен това процесуалният закон не допуска съмнения да се
тълкуват във вреда на страните. При преценка на молбата съдът съобрази
константната съдебна практика по обсъдените по-горе спорни въпроси и
по-конкретно: Определение №101 от 12.03.2012 год. на ВКС по гр.д.№102/2012
год., ІІ г.о., ГК; Определение №289 от
12.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.д. №255/2011 год., ІV г.о., ГК; Определение №63
от 24.03.2011 год. на ВКС по гр.д.№1630/2010 год., ІІІ г.о., ГК и др.
В същото време съдът намира
за несвоевременно направеното от процесуалният представител на ищцата
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №6
от 06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС претенцията
за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията
са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След
приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за
разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Практиката на ВКС
разпростира това разрешение и за възражението по чл.78,
ал.5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него като процесуално
действие. В тази насока са Определение
№36 от 26.01.2015 год. по ч. гр. дело №5936/2014 год. на ВКС, I г.о., Определение №18 от
31.01.2017 год. по гр. д. №2182/2016 год. на ВКС, I г.о, Определение №130 от 05.05.2017
год. по гр. д. №152/2017 год. на ВКС, III г.о. на ВКС и др..
Безпротиворечиво ВКС е приемал, че когато възражението за прекомерност по чл.78,
ал. 5 ГПК се прави за първи път с писмените бележки по делото, доколкото те
не са част от съдебното заседание, то е несвоевременно. За възражението за
прекомерност сроковете, посочени в чл.80 ГПК,
не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да
вземе участие в него. Ако обаче тя е имала възможност да участва в
производството, но не е направила искане за присъждане на платеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл.78,
ал. 5 ГПК не може да бъде заявено, респ. уважено впоследствие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ППК „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: с.***, община Шумен, област Шумен,
ул.“***“ №18, представлявана от председателя К. Г. К., с ЕГН********** да заплати на Г.Х.В.-Ц., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, офис 12, чрез адв.С. С.от ШАК сумата от 553.52 лева /петстотин петдесет и три
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща рентно плащане съгласно Договор за съвместна обработка на
земеделска земя от 16.05.2017 год. за 31997 кв.метра земеделска земя /касаещо поземлени имоти с идентификатор №78104.11.5 с площ от 9000 кв.метра и с идентификатор
№78104.26.15 с площ 22997 кв.метра/ за периода от 01.10.2018 год. – началото на
стопанската 2018/2019 година до 24.01.2019 год. – датата, предхождаща датата на
която земята е била прехвърлена на ищцата, което вземане е било прехвърлено
чрез договор за цесия, обективиран в Нотариален акт за покупко–продажба на
недвижим имот №27, том I, рег. №283, дело №20 от 2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата над 553.52 лева до пълния претендиран размер от
711.08 лева.
ОСЪЖДА ППК „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: с.***, община Шумен, област Шумен,
ул.“***“ №18, представлявана от председателя К. Г. К., с ЕГН********** да заплати на Г.Х.В.-Ц., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, офис 12, чрез адв.С. С.от ШАК сумата от 639.12 лева /шестстотин тридесет и
девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща рентно плащане съгласно Договор за съвместна обработка на
земеделска земя от 16.05.2017 год. за 32002 кв.метра земеделска земя /касаещо поземлени имоти с идентификатор №78104.11.6 и площ от 9001 кв.метра и с идентификатор №78104.26.16
с площ 23001 кв.метра/ за периода от 01.10.2018 год. – началото на стопанската
2018/2019 година до 10.02.2019 год. – датата, предхождаща датата на която
земята е била прехвърлена на ищцата, което вземане е било прехвърлено чрез
договор за цесия, обективиран в Нотариален акт за покупко–продажба на недвижим
имот №68, том I, рег. №534, дело №55 от 2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.12.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за
разликата над 639.12 лева до пълния претендиран размер от 815.29 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения осъдителен иск за сумата от 1526.37 лева /хиляда петстотин
двадесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща претенция с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на 31997 кв.метра земеделска
земя за периода от 25.01.2019 год. -
датата на прехвърляне на земята на ищцата до 30.09.2019 год. – края на
стопанската година И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ДОСЕЖНО НЕГО.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения осъдителен иск за сумата от 1422.16 лева /хиляда четиристотин
двадесет идва лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение
на 32002 кв.метра земеделска земя за периода от 11.02.2019 год. - датата на прехвърляне на земята на ищцата
до 30.09.2019 год. – края на стопанската година И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО
ДЕЛОТО ДОСЕЖНО НЕГО.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ приетото за съвместно
разглеждане възражение за прихващане, направено от ответната страна и представляващо претенция за прихващане с
уважената сума по исковете с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК на претендирано
обезщетение на основание чл.6 от Договор за съвместна обработка на земеделска
земя от 16.05.2017 год., изчислено за периода от 30.09.2019 год. – края на
стопанската 2018/2019 год. до изтичане срока на договорите – 30.09.2021 год. в
размер на 215 лева за дка пшеница и 244 лева за дка царевица за посочените в
двата Договора за съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год.
имоти.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ППК
„***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***, община Шумен,
област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана
от председателя К. Г. К., с ЕГН**********
да заплати на Г.Х.В.-Ц., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 12,
чрез адв.С. С.от ШАК сумата от 158.35
лева /сто петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, включващи държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК Г.Х.В.-Ц., с ЕГН**********,***, съдебен
адрес:***, офис 12, чрез адв.С. С.от ШАК да
заплати на ППК „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***,
община Шумен, област Шумен, ул.“***“
№18, представлявана от председателя К. Г. К., с ЕГН********** сумата от 753.77 лева /седемстотин
петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляващи заплатени в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената и прекратена част от исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: