Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 15.06.2018 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 15.05.2018 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 514 по описа на
2017 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
В
искова молба /ведно с уточнителна молба вх. №
2504/13.10.2017 г./ пред Районен съд – Средец С.А.А.,
З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В. са предявили положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против Я.С.Ч. и Я.И.Ч. и ревандикационен
иск с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС против А.М.А. – на основание
наследствено правоприемство от Станко Г.Ч. – баща на
покойните Радка Станкова Налбантова /майка на ищците Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В./
и Недка Станкова А. /майка на ищците С.А.А. и З.А.Г./,
при посочени в исковата и уточнителна молби квоти в
съсобствеността, по отношение на 1/4 идеална част от недвижим имот – поземлен
имот № 501.46 в квартал 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ 1 290
кв. м., ведно с построена в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната
площ 130 кв. м., при граници: имоти №№ 501.42, 501.45, 501.47, 501.9501 – улица
и 501.9511 – улица. Ищците твърдят, че са съсобственици на описания имот с
ответника Я.С.Ч., който е придобил останалите ¾ ид. части от имота на
основание наследяване от баща си Станко Г.Ч. и от прехвърлителна
сделка от покойната си майка Злата Димитрова Ч.. Сочат, че с Нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 1396, нот. дело № 321 от 21.06.2017 г. ответниците-съпрузи
Я.С.Ч. и Я.И.Ч. са били признати за
собственици на процесния недвижим имот по давностно владение. Отричат тези
ответници да са владяли изцяло имота, както и да са
демонстрирали подобно поведение пред тях. Ищците поддържат, че тъй като са владяли своите идеални части, интересували са се от
състоянието и поддръжката на имота, и са заплащали съответните данъци, в полза
на ответниците Чиликови не е текла придобивна давност. Твърдят още, че тези
двама ответници, макар и несобственици на сочената ¼ ид. ч., са
извършили продажба на целия имот, обективирана в
Нотариален акт № 153, том ІІ, рег. № 1400, дело № 323 от същата дата 21.06.2017
г. Ищците считат, че продажбата от несобственици не е породила транслативно-вещен ефект и купувачът по сделката –
ответникът А.М.А. не е станал
собственик на техните идеални части от имота, поради което ги владее без правно
основание. Като последица от решаването на спора за собственост
претендират на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмени констативния
нотариален акт на ответниците Я.С.Ч. и Я.И.Ч. за
¼ ид. ч. от имота. Същевременно предявяват конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС
срещу ответниците за изкупуване на останалите ¾ ид. ч. от имота за
сумата 2 550 лева, представляваща ¾ от платената цена по обективираната в Нотариален
акт № 153, том ІІ, рег. № 1400, дело № 323/21.06.2017 г. покупко-продажба, като
заменят ответника-купувач А.М.А. при
условията по сделката – с твърдение, че част от ищците са узнали за
покупко-продажбата на 26.07.2017 г., а останалите ищци – на 28.07.2017 г. и че
ответникът Я.С.Ч. не им е предложил
/в качеството им на съсобственици/ да изкупят неговите ид. части от имота, при
заобикаляне на закона по чл. 33, ал. 1 от ЗС. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Я.И.Ч. не е депозирала отговор на исковата
молба.
В писмен отговор
ответникът Я.С.Ч. оспорва основателността на предявените срещу
него искове. Твърди, че за него е налице установената от нотариуса с
обстоятелствената проверка придобивна давност, изискуема по закон, тъй като той
и съпругата му владеят добросъвестно целия процесен имот повече от 20 години
спокойно и непрекъсвано от никого, като от смъртта на общия наследодател Станко
Ч. до депозиране на исковата молба никой не е предявявал претенции за имота,
нито пък е положил каквато и да е грижа за неговото поддържане и направените в
него подобрения. Сочи, че имотът е водоснабден от него и от съпругата му. Я.Ч.
заявява, че Радка Станкова Налбантова и Недка Станкова А., респективно
техните наследници, са получили чрез дарение други три недвижими имоти от патримониума на техните наследодатели Станко Ч. и Злата Ч.,
като волята на последните да му дарят изцяло процесния имот е останала неосъществена
със смъртта на Станко Ч., поради което счита, че е нарушена запазената му част
от наследството. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира направените по
делото разноски.
В писмен отговор
ответникът А.М.А. оспорва
основателността на предявения срещу него ревандикационен
иск, моли за отхвърлянето му и заявява
претенция за присъждане на разноски. Счита, че ищците не са собственици на
претендираните ид. части от процесния имот, тъй като същите са придобити по
давност от другите ответници и негови праводатели по
договора за покупко-продажба. Изразява становище за недопустимост на иска за
допускане изкупуването на съсобствен дял от имота, тъй като конкретният случай
не попадал в хипотезата на ал. 2 на чл. 33 от ЗС – не се касаело за продажба на
съсобствен имот, тъй като продавачите са се легитимирали като изключителни
съсобственици; липсвало твърдение за представена неистинска декларация или за
привидност на условията в атакуваната продажбена сделка. По възражението за
допустимост на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС съдът се е
произнесъл мотивирано с определението по чл. 140 от ГПК, като е приел, че претенцията
е допустима за разглеждане.
В срока за отговор ответникът А.М.А. е заявил
привличане на Я.С.Ч. и Я.И.Ч. като трети лица-помагачи на своя страна по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 108 от ЗС на С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В. и е предявил
срещу третите лица обратен иск с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 190,
ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД – за разваляне на процесния договор за
продажба в случай на съдебното му отстраняване при уважаване на иска по чл. 108
от ЗС. Твърденията му, обосноваващи правния интерес от иска са, че е
добросъвестен купувач, че не би сключил процесния договор за покупко-продажба,
ако знаеше за претенциите на ищците за съсобственост, че не е имал намерение да
става съсобственик с някого и да упражнява съвместно с други лица правото на
собственост. Поискал е осъждане на ответниците по обратния иск да му върнат
платената цена в размер на 3 400 лева и да му заплатят разноските по
сделката – местни и нотариални такси в размер на 236,44 лева, както и
разноските по делото, който иск е приет с нарочно определение на съда. С
разпореждане съдът е оставил производството по обратния иск без движение с
указания към ищеца по него, като в тяхно изпълнение същият е депозирал нова
нарочна молба, с която предявеният иск е с увеличен размер със сумата
6 336,75 лева и на заявени изцяло нови допълнителни основания – необходими
и полезни разноски за имота, както и вреди при неизпълнение на сключения
договор. Следва да се отбележи, че заявеният с последната писмена молба /на л.
122 от делото/ обратен иск представлява нов такъв, а не уточнение или изменение
на вече заявения. Това е така, защото с последващата молба е изменен както
размерът на първоначалния в посока увеличението му спрямо първоначалния, така и
въведени нови основания, за
които се търси сумата. Същевременно, такова последващо обективно съединяване е
недопустимо, като се има предвид момента, в който същото е било предприето –
извън срока по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, предл. 2 от ГПК. По тези доводи и
съображения с определението по чл. 140 от ГПК съдът не е приел за разглеждане
иск за сумата 6 336,75 лева, представляваща необходими и полезни разноски
за имота, както и вреди при неизпълнение на сключения договор.
В писмен отговор /в срок за третото
лице-помагач и ответник Я.Ч. и извън срока за третото лице-помагач и ответница Я.Ч./
е изразено становище за неоснователност на обратния иск с идентични аргументи
от отговора на първоначалната искова молба и коментирани по-горе, поради което
не е необходимо да бъдат повторени. В отговора се съдържат още възражения,
оспорвания и доказателствени искания досежно
„допълнителния“ иск на А.М.А. за сумата 6 336,75 лева, представляваща
необходими и полезни разноски за имота, както и вреди при неизпълнение на
сключения договор, по които съдът не се е произнесъл, тъй като такава претенция
не може да бъде приета за разглеждане по изложените по-горе съображения.
В срока за отговор на първоначалната искова
молба ответникът А.М.А. е предявил срещу С.А.А., З.А.Г.,
Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В. при условията на евентуалност насрещни искове с
правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за сумата 2 112,25 лева,
представляваща ¼ от сумата, с която се е увеличила стойността на имота в
следствие на извършени от него подобрения след закупуването му, като е посочил
припадащата се част на всеки от ответниците по НИМ. Заявена е законна лихва
върху сумата. Позовава се на добросъвестност при придобиване, а в последствие и
при владение на имота. Заявените подобрения е индивидуализирал по видове и
стойности, в това число разходи за материали, транспорт и труд.
В писмен отговор ответниците по НИМ оспорват
насрещните искове по размер. Считат, че не следва да отговарят за
административни такси и разноски по отношение на извършените в имота дейности.
Заявяват, че сторените разноски за ВиК мрежа и инсталация в имота, както и за пречиствателно
съоръжение не са необходими, тъй като на тях подобни подобрения не са им
потребни. Нямат претенции за собственост върху движимите вещи, намиращи се в
процесния имот, представляващи собственост на А.М.А., поради което той би могъл
да си ги изнесе по всяко време – в това число водомер, арматура, пречиствателно
съоръжение /танк за септични отпадни води/, инструменти за изкопни работи и
други, нетрайно прикрепени към имота. Становището им е, че собствеността върху
движимите вещи не би следвало да се промени, независимо от изхода на делото. На
следващо място твърдят, че къщата е имала изграден покрив, който ищецът по НИМ
е покрил с керемиди, купени „на старо“. Поддържат, че не следва да им се
вменяват разноски за транспортиране на движими вещи от София, при все, че
такива са налични в по-близки до с. Росеново населени места. Считат, че изключая горепосочените пера, биха могли да отговарят
единствено при доказани реално вложени в къщата материали.
Като съобрази релевантните факти, наличните
доказателства и становищата на страните, съдът прие от фактическа и правна
страна следното:
В доказателствена тежест на ищците по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК е да
установят, че са собственици на частта от имота на заявеното основание, като
докажат, че са наследници на Станко Г.Ч. и че същият е бил собственик на
процесния имот. В доказателствена тежест на ответниците по иска е да установят
обстоятелства или права, които изключват правата на ищците върху съответната
част от имота.
По делото са представени 2 бр. Удостоверения
за наследници №№ 94-00-1033/19.07.2017 г. и 94-00-1034/19.07.2017 г. на Община
Средец, от които се установява, че Станко Г.Ч., починал на 15.03.1997 г., е оставил
за свои наследници Злата Димитрова Ч. – съпруга, починала на 31.01.2008 г.;
ответника Я.С.Ч. – син; Недка Станкова А. – дъщеря, починала на 13.07.2009 г. /майка на ищците С.А.А. и З.А.Г./; Радка Станкова Налбантова – дъщеря, починала на 22.12.2003 г. /майка на ищците
Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В./.
Представен е като доказателство по делото
констативен Нотариален акт № 176, том ІV, дело № 2260/27.09.1983 г., издаден по
обстоятелствена проверка, в резултат на която наследодателят на ищците и на
ответника Я.Ч. – Станко Г.Ч. е бил признат за собственик на основание давностно
владение на недвижим имот – дворно място, находящо се
в с. Росеново, с площ 870 кв. м. и на построената в него масивна двуетажна
жилищна сграда, при граници на юг – улица, на север – Петко Буланов,
на изток – Димитър Кичуков, на запад – Георги Долапчев.
Страните не спорят, а и видно от Скица № 489/30.08.2017 г. на Община Средец и
Удостоверение за данъчна оценка № **********/08.09.2017 г. на Община Средец,
понастоящем имотът представлява и се индивидуализира като поземлен имот № 501.46 по
кадастрален план на с. Росеново, ЕКАТТЕ: 63055, Община Средец, одобрен със
Заповед № РД-02-14-1475/05.11.1997 г. и решение № 15/02.12.2003 г., с площ 1
290 кв. м., ведно с построена в него масивна двуетажна жилищна сграда с
разгъната площ 130 кв. м., при граници: поземлени имоти №№ 501.42, 501.45, 501.47,
501.9501 – улица и 501.9511 – улица. Придобиването на собствеността върху имота
се е случило по време на брака на съпрузите Станко Г.Ч.
и Злата Димитрова Ч.. Анализираните до тук доказателства сочат, че
наследодателите на ищците и на ответника Я.Ч. – Станко
Г.Ч. и Злата Димитрова Ч., са били собственици на процесния имот.
Установява се и наследственото правоприемство на ищците и на ответника Я.Ч. по
отношение на имота, степените на родство между тях и първоначалния приобретател на имота Станко Г.Ч. в режим на СИО, съобразно които се определят
квотите им в съсобствеността на основание чл. 5, ал. 1и чл. 9, ал. 1 от ЗН, след смъртта му на 15.03.1997
г., както следва: обща ¼ ид. ч за ищците С.А.А.
и З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В.; 1/8 ид. ч.
за ответника Я.С.Ч.. По повод на твърдението на ищците, че Я.Ч. е придобил идеални
части от имота на основание прехвърлителна сделка от
покойната си майка Злата Димитрова Ч., липсват доказателства, но
обстоятелството не е спорно между страните по делото. При това положение ответникът
Я.С.Ч. е станал собственик на още 5/8 ид. ч. от сделка или общо на ¾ ид.
ч. на основание наследствено правоприемство и прехвърлителна
сделка от майка си.
В случая основният спорен въпрос, решаващ
изхода на делото по всички предявени искове е: придобил ли е Я.Ч. /съответно и Я.Ч.,
като негова съпруга/ по силата на давностно владение целия имот, в това число
наследствената ¼ идеална част на ищците, които права на Чиликови да
изключват правата на ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и по
аргумент от разпоредбата на чл. 81 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без
противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от
шест месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на
лицето-собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС – да се упражнява фактическа власт
върху вещта и същата да бъде своена, са налице по
отношение на претендиращия собствеността владелец, твърдението за изтекла
придобивна давност се явява основателно. В настоящия случай ответникът Я.Ч. се
позовава на придобиване на процесния имот, представляващ дворно място и къща в
с. Росеново, посредством изтекла в полза на сем. Чиликови давност през периода от смъртта на Станко Ч. до депозиране на исковата
молба, т. е. двадесетгодишен период. Представен е констативен Нотариален
акт № 151, том ІІ, рег. № 1396, дело № 321/21.06.2017 г., издаден по
обстоятелствена проверка, в резултат на която ответниците-съпрузи
Я.С.Ч. и Я.И.Ч. са били признати за собственици на основание давностно владение
на горепосочения недвижим имот с индивидуализация, както следва: поземлен имот
№ 501.46, в квартал 3 по плана на с. Росеново, ЕКАТТЕ: 63055, Община Средец,
одобрен със Заповед № РД-02-14-1475/05.11.1997 г. на Кмета на Община Средец, с
площ 1 290 кв. м., ведно с построена в него масивна двуетажна жилищна сграда с
разгъната площ 130 кв. м., при граници: поземлени имоти №№ 501.42, 501.45,
501.47, 501.9501 и 501.9511. Твърди се наличието на предпоставките за
приложение в случая на обикновената придобивна давност, а именно осъществявана
фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от десет години.
Ангажираните от ответника Ч. гласни
доказателства – свидетелски показания на Красимир Стоянов Тодоров, съответстват
на сочения в отговора период от смъртта на баща му до преди пет години, т. е.
повече от 10 години, а свидетелските показания на Коста Иванов Качулков
съответстват за периода 2002 г. – 2007 г. От показанията на тези двама
свидетели се установява упражняваната от ответниците Я.Ч.
и Я.Ч. фактическа власт върху процесния имот. Тримата със Злата Ч., която е
обитавала имота, а след смъртта й двамата съпрузи Чиликови са стопанисвали
имота без каквото и да е участие на други лица, използвайки го и за живеене, и
за отглеждане на животни. Владението им не е било обезпокоявано от другите
наследници на Станко Г.Ч.. Така св. Красимир Стоянов сочи „Само двамата съм ги
виждал там, бате Я. и жена му. Друг човек не съм виждал там в имота.“, „И като
беше починала жената, той си е все там човекът…Той е все там. В селото са 5
човека и ако имаше друг, щях да го забележа.“, „Бабата и дядото все казваха:
Добре, че е Я. а ни гледа, друг никой не ни поглежда.“ Свидетелят Коста
Качулков изнася данни „Друг никой не съм виждал от роднините му.“, „Един път,
когато сядаме да ядем вътре, а Я. си вършеше неговата работа, викам на баба З.
„Бабо Златке, много работи“, а тя викаше „Работи,
нали за него остава това“, този имот.“ Тези данни показват без съмнение, че
ответниците Чиликови не само са ползвали имота, но и са го завладяли.
Липсват данни по делото, от които да се приемат действия, които да нарушават
необезпокояваното осъществяване на фактическата власт. Такива данни не се
извличат и от показанията на ангажираните от ищците свидетели Г.С.Т. и Мария
Димитрова Габровска. Изявленията на първата свидетелка, че ключ за къщата в с.
Росеново е имал само Я.Ч. и на втората свидетелка „Не знам дали са имали изобщо
достъп до тази къща“, индикират, че владението не е било обезпокоявано от
останалите наследници, които са били наясно със завладяването на правата им, но
не са ги защитили чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на
владението или отстраняване на фактическата власт на ответниците
Я. и Я. Чиликови. Не може да се приеме за нарушаване на фактическата власт и двуразовата активност на две от ищците-наследници – в
единия случай според св. Т. да бъде „предоставен ключ“, за да бъде „посетен“
имотът от ищцата З.В., а във втория случай според св. Габровска посещение в
имота от ищцата В.К. преди повече от 10 години, за да „види баба си“ З.. В този
ред на анализ на гласните доказателства е изводимо, че владението не е било
установено насилствено или тайно, било е спокойно и явно – ответниците Чиликови,
държейки ключа за имота са демонстрирали, че го държат и владеят само и
единствено за себе си чрез позитивно извършени в тази насока действия.
Съществуващите данни в показанията на свидетеля
Красимир Тодоров „Едната жена, сестра му, която почина, съм я виждал преди
много години да върви по пътя за с. Росеново, но в двора не съм ги виждал
роднините му.“ и на свидетелката Мария Габровска „През цялото време са си
ходили в с. Росеново, но дали са били в къщата, не съм наясно.“ могат да бъдат
отнесени към твърдението на ответника Я.Ч., че Радка Станкова Налбантова и Недка Станкова А. са получили чрез дарение
/респективно техните наследници-ищците по наследствено правоприемство/
други три недвижими имоти
от патримониума на техните наследодатели Станко Ч. и Злата Ч., като волята на последните е била процесният имот да остане за Я.Ч.. Именно тези
други три имота са били посещавани в с. Росеново от останалите наследници, но
не и процесния имот. Тази теза се подкрепя и от представения по делото
Нотариален акт № 149, том V, дело № 1741/08.04.1992 г., обективиращ
дарение от наследодателите Станко Г.Ч. и Злата
Димитрова Ч. на дъщерите им Недка Станкова А. и Радка Станкова Налбантова на
други три имота в с. Росеново – празни дворни места с площ 200 кв. м., 800 кв.
м. и 350 кв. м. Тезата намира опора и в показанията на св. Красимир Тодоров „Бабата
и дядото все казваха: …Каквото трябваше, им дадохме там и пари и имоти и земи и
вече не ни погляват.“ и на св. Коста Качулков „Чул
съм от бате Я., че имат някакви земи, дадени на сестрите му.“
От момента, когато
наследодателят Станко Ч. е починал, като начало на осъществяване на фактическа власт върху процесния имот, съгласно твърденията
в отговора, потвърдени от събраните по делото гласни доказателства, са изминали
изискуемите съгласно закона десет години владение и то много преди
момента на снабдяване на ответниците Чиликови с констативния нотариален акт. В
представената по делото скица е отразено, че имотът не е общинска собственост,
съответно по отношение на него не са налице ограничения за придобиване по
давност. През периода на изтичане на твърдяния давностен срок двамата
ответници Чиликови заедно с починалата Злата Ч. /приживе/ са упражнявали
фактическа власт, поради което следва да се приеме, че придобитите от тях права
са възникнали по заявения в отговора начин, обективиран
в констативен Нотариален акт №
151, том ІІ, рег. № 1396, дело № 321/21.06.2017 г., годен да ги направи собственици.
Само за пълнота на
решението съдът отбелязва, че представените от ищците и ответниците документи,
установяващи плащания на местни данъци и такси, нито доказват реално
упражнявана фактическа власт с намерение за своене, нито противното – да доказват
действия по нарушаване на фактическата власт на
лицето, което свои.
С оглед на всичко
изложено се налага извод, че ответниците Я.С.Ч. и Я.И.Ч.
са станали собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност при осъществявано от тях недобросъвестно владение, което изключва
правата на наследниците-ищци в съсобствеността, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли, ведно с искането за отмяна в съответната на наследствените
им квоти идеална част констативен Нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 1396, дело №
321/21.06.2017 г.,
издаден по обстоятелствена проверка.
По изложените до тук фактически
и правни съображения, неоснователен се явява и искът с правно
основание чл. 108, ал. 1 от
ЗС. Предоставянето на търсената от ищците собственическа защита, предвид
фактическия състав на ревандикацията по чл. 108 от
ЗС, е обусловено от едновременното установяване по безспорен и категоричен
начин, че същите са съсобственици на твърдяното в исковата молба основание на процесната 1/4 ид. ч. от имота, която се
владее или държи от ответника А.М.А. без правно основание, оправдаващо
задържането. Не са налице две от трите посочени от закона предпоставки за
уважаването на иска. Установи се,
че ищците са загубили правото
си в съсобствеността, което е било придобито
от ответниците Я.Ч. и Я.Ч.,
поради което не биха могли
да основат активната си материално-правна легитимация по спора на твърдяното придобивно основание
–наследствено правоприемство. От своя страна, по
силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт № 153, том ІІ, рег. № 1400, дело № 323/21.06.2017 г., третият по делото ответник
А.М.А. е придобил от ответниците Я.С.Ч. и Я.И.Ч.
собствеността върху целия процесен имот срещу заплащане на цена в размер на
3 400 лева. Договорът е породил вещно-прехвърлителния
си ефект, поради което собствеността на ответника А. върху процесния имот е годно
правно основание, определящо владението му като добросъвестно.
Исковата претенция по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявена от трети на атакуваната
покупко-продажба лица, като техният правен интерес е обусловен от правната
възможност като съсобственици на процесния имот, при уважаване на исковете по
чл. 124, ал. 1 от ГПК/чл. 108, ал. 1 от ГПК, идеалната част, с която
съсобственика-ответник се е разпоредил в полза на третото за съсобствеността
лице, да се върне в патримониума на съсобствениците и
ищците да се възползват от възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС. Следователно за
установяване на възникнало за ищците право на изкупуване и съответно за
основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ищците следваше да установят
следните предпоставки: 1. съсобственост върху недвижимия имот между ищците и прехвърлителя по процесния договор; 2. сключен договор за
продажба на част от имота от съсобственик на трето за съсобствеността лице; 3.
на съсобствениците-ищци да не е предлагано от продавача да закупи идеалната
част – предмет на процесния договор при условията, при които тя впоследствие е
продадена. Тъй като по делото се установи, че ищците не притежават материално-правната
легитимация на съсобственици в процесния имот по изложените по-горе
съображения, искът за упражняване правото на изкупуване също е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Обратният иск с правно основание чл. 87, ал.
3, вр. чл. 190, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД на подпомаганата срещу
подпомагащата страна е евентуален и се разглежда само, ако бъде постановено
неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Разрешаването на
спора по ревандикационния иск е благоприятно за подпомаганата страна А.А., поради което съдът не дължи произнасяне по обратния иск
за разваляне на договора за продажба, обективиран в Нотариален
акт № 153, том ІІ, рег. № 1400, дело № 323/21.06.2017 г. и за връщане на
заплатените по сделката разноски, в случай на съдебното му отстраняване при
уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. На същите правила се подчинява и
предявеният под формата на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 72,
ал. 1 от ЗС за заплащане на сумата 2 112,25 лева, представляваща ¼
от сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на извършени
от А. подобрения след закупуването му, ведно законна лихва върху сумата. В този
смисъл съдът не намира за необходимо да обсъжда ангажираните писмени доказателства
и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза за оценка
на подобрения.
Предвид изхода от спора и направеното от
ответниците искане, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените по делото разноски, както следва: на А.М.А. в размер на 1 044,22 лева, на Я.С.Ч. в размер на 500 лева и на Я.И.Ч. в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.А., с ЕГН **********,***, З.А.Г., с ЕГН **********,***, Т.Г.Н.,
с ЕГН **********,***, В.Г.К., с ЕГН **********,***, А.Г.Б., с ЕГН **********,***
и З.Г.В., с ЕГН **********,***, против Я.С.Ч.,
с ЕГН ********** и Я.И.Ч., с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК – да се приеме за установено по отношение на двамата
ответници, че ищците са собственици по наследство на 1/4 ид. ч. от недвижим
имот – поземлен имот № 501.46 в квартал 3 по плана на с. Росеново, Община
Средец, с площ 1 290 кв. м., ведно с построена в него масивна двуетажна жилищна
сграда с разгъната площ 130 кв. м., при граници: имоти №№ 501.42, 501.45,
501.47, 501.9501 – улица и 501.9511 – улица, оставени от общия за ищците и
ответника Я.С.Ч. наследодател Станко Г.Ч., поч. на
15.03.1997 г., ведно с искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да
бъде отменен Нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 1396, дело № 321/21.06.2017 г. за ¼ ид. ч. от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.А., с ЕГН **********,***, З.А.Г., с ЕГН **********,***, Т.Г.Н.,
с ЕГН **********,***, В.Г.К., с ЕГН **********,***, А.Г.Б., с ЕГН **********,***
и З.Г.В., с ЕГН **********,***, против А.М.А.,
с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС – да се приеме за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици по наследство на
1/4 ид. ч. от недвижим имот – поземлен имот № 501.46 в квартал 3 по плана на с.
Росеново, Община Средец, с площ 1 290 кв. м., ведно с построена в него масивна
двуетажна жилищна сграда с разгъната площ 130 кв. м., при граници: имоти №№
501.42, 501.45, 501.47, 501.9501 – улица и 501.9511 – улица, оставени от общия
за ищците и ответника Я.С.Ч. наследодател Станко Г.Ч., поч.
на 15.03.1997 г. и за предаване на
собствеността и владението на тези идеални части от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.А., с ЕГН **********,***, З.А.Г., с ЕГН **********,***, Т.Г.Н.,
с ЕГН **********,***, В.Г.К., с ЕГН **********,***, А.Г.Б., с ЕГН **********,***
и З.Г.В., с ЕГН **********,***, против А.М.А.,
с ЕГН **********,***, Я.С.Ч., с ЕГН ********** и Я.И.Ч., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – за изкупуване на ¾ ид. ч.
от недвижим имот – поземлен имот № 501.46 в квартал 3 по плана на с. Росеново,
Община Средец, с площ 1 290 кв. м., ведно с построена в него масивна двуетажна
жилищна сграда с разгъната площ 130 кв. м., при граници: имоти №№ 501.42,
501.45, 501.47, 501.9501 – улица и 501.9511 – улица, за сумата 2 550 лева,
представляваща ¾ от платената цена по Нотариален акт № 153, том ІІ, рег. № 1400, дело № 323/21.06.2017 г. за покупко-продажба,
като заменят ответника-купувач А.М.А.
при условията по сделката.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.А.А., с ЕГН **********,***, З.А.Г., с ЕГН **********,***,
Т.Г.Н., с ЕГН **********,***, В.Г.К., с ЕГН **********,***, А.Г.Б., с ЕГН **********,***
и З.Г.В., с ЕГН **********,***, да
заплатят на А.М.А., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 1 044,22 лева, да заплатят на Я.С.Ч., с ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 500 лева и да заплатят на Я.И.Ч., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: