Определение по дело №2665/2017 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

15.12.2017 год., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на петнадесети декември 2017 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 2665 по описа за 2017 г.

Проект за доклад на делото:

Предявен е иск от Г.Д.С. *** срещу К.Д.С. *** с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване, че вземането на ответника към ищеца в размер 1280 лв. не съществува, тъй като е погасено чрез прихващане.

В исковата молба се твърди, че по съдебен спор между страните, приключил с влязло в сила решение, на ищеца Г.С. били присъдени разноски за различните инстанции в общ размер 2709 лв., а на ответника К.С. – в размер 1280 лв. Ищецът образувал изпълнително дело срещу ответника по издадения в негова полза изпълнителен лист, като изрично заявил, че прихваща двете насрещни задължения до размера на по-малкото (1280 лв.). Изявлението било връчено на ответника чрез частния съдебен изпълнител и по изпълнителното дело останала да се събира само разликата. Въпреки това ответникът се снабдил с изпълнителен лист за присъдените му 1280 лв., вече погасени чрез прихващане, и на свой ред образувал изпълнително производство.

            Поискано е обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнителното производство по издадения в полза на К.С. изпълнителен лист за сумата 1280 лв. и обезпечението е допуснато.

С исковата молба са представени писмени доказателства и се заявява, че допълнително ще бъдат представени и други доказателства, с които към момента ищецът не разполага.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска изцяло като неоснователен, като сочи, че според него извършеното прихващане на двете насрещни вземания е незаконосъобразно извършено, а уведомяването от ЧСИ и редуцирането на дълга от ЧСИ е извън неговите правомощия. Сочи съдебна практика в подкрепа на становището си, че съдебните изпълнители нямат правомощия нито да извършват, нито да констатират прихващания, а за да може да се зачете от тях прихващането, длъжникът следва да е провел успешен иск по чл. 439 от ГПК – става дума за материалноправен спор, който съдебният изпълнител не може да разрешава; компенсацията не представлява и изпълнителен способ, който да бъде приложен от него. Отделно от това ответникът сочи, че самото прихващане е извършено в нарушение на материално­правните разпоредби – не е ясно как е към момента кой каква сума дължи, тъй като уведомлението за редуциране на дълга от съдебния изпълнител е неясно, ищецът не е заявил кое вземане прихваща и затова следва да се приложи чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, който обаче не е приложен – не са прихванати най-напред лихвите и разноските, и поради това противоречие с материалния закон прихващането не поражда правно действие. Сочи и че прихващането като способ за погасяване поражда действие към минал момент, „поради което е следвало предмет на изпълнителното дело да е различна от претендираната пред съдебния изпълнител сума“.

Представя писмени доказателства и прави искане да му бъде дадена възможност да представи допълнително други писмени доказателства.

Ищецът носи тежестта да докаже, че вземането, с което твърди, че е направил при­хващането, е съществувало, и че изявлението за прихващането е достигнало до ответника.

В първото заседание при окончателното извършване на доклада на делото и разпре­деляне на тежестта на доказване страните ще могат да представят и нови доказателства.

Писмените доказателства, представени от страните, са допустими и относими.

На осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

Насрочва съдебно заседание на 26.01.2018 г. от 11,15 ч.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и от отговора.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: