Р Е Ш Е Н
И Е
№………
гр.***, 24,06,2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№1501 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ИМ от С.Ш.Д.,
ЕГН **********, от гр.***, З.Е.Й., ЕГН **********,***, и Ш.Е.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.В.Н. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, с посочено
правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК и цена на
иска 11 105,73 лева. Твърди се, че ищците са законни наследници на ***Д.,
починал на 20,10,2016 г. Сочи се, че приживе ***Д. поел задължения като
поръчител по договор за заем между *** и ***, но поради просрочие
банката инициирала съдебно производство, било образувано ч.гр.д.№189/2005 г. на
ПлРС и издаден изп.лист от
21,02,2005 г. срещу кредитополучателя и двамата поръчители /***Д. и ***/.
Твърди се, че било образувано изп.д.№127-45/2005 г.
при ДСИ при РС ***, връчена била ПДИ на ***Д. на 20,04,2005 г. Твърди се, че
през 2007 г. изп.д. било преместено по молба на взискателя при ЧСИ Н.***и образувано под №188/2007 г. Сочи
се, че в последствие вземането на банката било цедирано
двукратно, и въз основа на подадени молби по чл.429 от ГПК, настоящият ответник
бил конституиран като взискател по изп.дело. Твърди
се, че от образуване на изп.производство до смъртта
на ***Д. не са предприемани никакви валидни и резултатни изп.действия,
освен стандартното проучване на имуществото, които не са прекъсвали или спирали
погасителната давност за съдебно признатото вземане на първоначалния взискател.
Сочи се, че е имало валидни действия по отношение на другия поръчител, които са
прекъснали давността само по отношение на него. Твърди се, че погасителната
давност е изтекла по отношение на ***Д., а от нея следва да се ползват и
неговите наследници. Твърди се, че същите узнали за задължението едва през
м.февруари 2019 г., когато втората ищца получила ПДИ, с която е уведомена, че е
конституирана като длъжник по изп.дело в качеството
на наследник на своя баща. В заключение молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищците не дължат на взискателя
по изп.д.№188/2007 г. на ЧСИ Н.***- ***, сумите по
задължението, обективирани в изп.лист
от 21,02,2005 г., издаден от ПлРС по ч.гр.д.№189/2005
г. на ПлРС в размер на 3701,91 лева за всеки от
ищците, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски. В с.з.
процесуалният представител
на ищците сочи, че от образуване
на изп.дело, първоначално пред ДСИ, а в последствие прехвърлено
при ЧСИ, срещу наследодателя на ищците
не са извършване същински изпълнителни действия, които да прекъснат давността.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който сочи, че предявеният иск е
частично недопустим, тъй като
няма данни С.Д. и Ш.Д. да са страни по изпълнителното
дело. Сочи се, че искът е и неоснователен, тъй като още
от самото образуване на изп.дело са
постъпвали плащания на суми в разултат на наложен запор срещу длъжника по изп.дело ***, които плащания са продължили
до 23,01,2017 г. Твърди се още,
че по време на изп.процес давност не тече, а ТР
№2/26,06,2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се прилага от датата
на обявяването му. Твърди се, че не е налице
бездействие на взискателя по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй
като са постъпвали
суми по дълга. Възразява се и срещу част от сумата, като се сочи, че същата представлява дължими разноски по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендират
се разноски, като е направено
възражение за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото
е, че с издаден по ч.гр.д. №189/2005 г. на ПлРС
изпълнителен лист, ***Д. е осъден солидарно с *** и ***, да заплатят на ***
сумата от 4826,54 лева главница, 385,90 лева договорни лихви за периода
05,08,2004 г. – 24,01,2005 г., 18,90 лева наказателни лихви за периода 05,08,2004
г. – 24,01,2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25,01,2005 г. до окончателното изплащане.
От представеното
удостоверение за наследници на ***Д. се установява, че същият е починал на
20,10,2016 г., като е оставил за наследници ищците по делото.
От представеното в
заверено копие изп.д.№188/2007 г. на ЧСИ Н.***се
установява, че делото е образувано първоначално пред ДСИ при РС ***, с молба от
09,04,2005 г., възоснова на изп.лист,
издаден по ч.гр.д.№189/2005 г. на ПлРС, като е
образувано под №127-45/2005 г. по описа на ДСИ при РС ***. Установява се още,
че на 13,04,2005 г. до ***Д. е изпратена Призовка за доброволно изпълнение,
връчена на 20,04,2005 г., като на 13,04,2005 г. е изпратено и запорно съобщение до ***за налагане на запор върху ТВ на ***Д..
В следствие на наложения запор върху ТВ на ***Д., по изпълнителното дело
ежемесечно са постъпвали суми от трудовото възнаграждение до м.септември 2006
г. След преместване на изп.д. при ЧСИ Н.***/под
№188/2007 г./ след молба от взискателя от 22,06,2007
г., е извършена справка за декларирано имущество и действащи ТД на длъжника ***Д.
с вх.№04,07,2007 г., както и справка в Служба по вписванията – от дата
20,07,2007 г. и от м.юни 2008 г.
С молба от
22,06,2009 г. ***е поискало на основание чл.429 от ГПК да бъде конституирано
като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на ***. Към
молбата са приложени договор за цесия, пълномощно от ***към „***, пълномощно от
*** към „***, потвърждение за извършената цесия.
С договор за
продажба и прехвърляне на дългове от 29,02,2016 г. ***е прехвърлило на „***
вземането си срещу ***Д..
С писмо от
27,08,2018 г. взискателят по делото е поискал от ЧСИ
да се снабди с удостоверение за наследници на ***Д., а с ПДИ ответниците по делото са уведомени, че на основание чл.429
от ГПК са конституирани като длъжници по делото в качеството им на наследници
на ***Д..
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията на
ищците намира своето правно основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК. Касае се
за отрицателен установителен иск, предпоставка за
допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В конкретния случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност
по отношение на процесното вземане по отношение на техния наследодател. Този
факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.дело №189/ 2005 г.
на ПлРС. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума в размер на 3701,91
лева за всеки от ищците, е процесуално допустим, а по същество и
основателен. Тук е мястото да се отбележи, че издаването на заповед по реда на чл.417
от ГПК за процесното вземане не води до прекъсване на давността, доколкото
правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая погасителната
давност по отношение на вземането на *** е била прекъсната на 25,02,2005 г. с
издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на принудително
изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Съгласно т. 10 от ТР №
2 от 26,06,2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК – отм./, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно
трайната съдебна практика срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, а не давностен,
и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по
изпълнителното дело. Изтичането му води до прекратяване на започналото
изпълнително производство по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител
не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само констатира
едно вече настъпило прекратяване (така ***, Българско
гражданско процесуално право, VІІ допълнено и преработено издание, изд.***2001
г., стр.720). Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до
погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново
изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването
на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова
давност. Взискателят може, докато давността не е
изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист (пак там, стр.721). Всичко гореизложено, съотнесено към процесния случай, води до извода, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения -
от данните по делото е видно, че последното изпълнително действие, предприето
от ДСИ по отношение на ***Д., е наложения на 13,04,2005 г. запор върху
трудовото му възнаграждение. Считано от тази дата, съгласно т.10 от ТР № 2 от
26,06,2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГК на ВКС, е започнала да тече
погасителната давност за вземането и същата е изтекла на 13,04,2010 г., с което
вземането на взискателя се е погасило. На основание
чл.119 от ЗЗД не се дължат и всички задължения, начислени върху главницата и в
изпълнителното дело, включително и сумата за държавна такса по чл.53 от
Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК.
Доколкото след налагане на запора върху ТВ на ***Д.
на 13,04,2005 г. няма подавани молби от взискателя и
съответно извършвани действия, то следва да се приеме, че на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона по
отношение на ***Д. на 13,04,2007 г. След тази дата, всички действия, извършвани
както от взискателя, така и от ДСИ, съответно ЧСИ, са
правно ирелевантни, и все едно не са извършвани. Независимо, че взискателя е подавал молби и има извършване справи от ЧСИ след
13,04,2007 г., тези действия все едно не са извършвани и те нямат значение за
правния мир, тъй като производството е прекратено по закон по отношение на ***Д.
на 13,04,2007 г. Действието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК има задължителен, а не диспозитивен характер, и оттук определеният в него две
годишен срок е преклузивен, като тази норма е
предвидена като санкция за бездействащият взискател. Извършените след тази дата
действия на взискателя по изпълнението следва да
бъдат правно ирелевантни /така цит. решения № 223/12.07.2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Като извършени след
прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство по отношение на
***Д., те не съставляват годни действия за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116, б.”в” от ЗЗД, а само такова действие може да прекъсне давността.
Както се посочи и
по-горе, по образуваното изпълнително дело №127-45/2205 г. на ДСИ при РС ***,
продължено като изп.д. №188/2007 г. на ***, в
продължение на повече от пет години взискателят *** /първоначално/,
а в последствие и „*** /частен правоприемник на ***/ не е предприел никакви
действия по движението на изпълнителния процес, касаещи длъжника ***Д., след
наложения на 13,04,2005 г. запор на ТВ. Такива действия, изразяващи се в
налагане на възбрани върху недвижими имоти, запори на трудови възнаграждения и
други са били извършвани по отношение на останалите солидарни длъжници, но тези
действия са неотносими към настоящия правен спор. В случаите на пасивна
солидарност между кредитора и неговите длъжници съществуват множество
облигационни правоотношения, всяко от които има самостоятелен характер. По тази
причина юридическите факти, които засягат едно или няколко от задълженията не
оказват въздействие върху останалите задължения. Такъв юридически факт е и
погасителната давност: тя тече, спира и се прекъсва за всеки длъжник поотделно.
Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник
няма действие спрямо останалите съдлъжници, което
изрично е посочено и в разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗД. Именно поради това
предприетите от ответника „*** изпълнителни действия, прекъсващи давността по
отношение на длъжниците *** и ***, са без правно значение за съдлъжника и наследодател на ищците в настоящото
производство ***Д.. При това положение обоснована е тезата на ищците, че
задължението им за главница, лихви, такси и разноски, в качеството им на
наследници на ***Д., е изцяло погасено. Единственият юридически факт, който би
могъл доведе до отпадането на правните последици от изтичането на давността, се
явява отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но
настоящият случай не е такъв.
Горното позволява
да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат
общо сумата от 11 105,73 лева, или по 3701,91 лева за всеки от ищците /по изп.лист от 21,02,2005 г., издаден
по ч.гр.д.№189/2005 г. на ПлРС/, за които суми е
образувано изп.д.№188/2007 г. по описа на ***, поради изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците и сторените по делото разноски, които са в
размер на 900,00 лева за адвокатско възнаграждение, 444,23 лева за държавна
такса, 5,00 лева за издаване на обезпечителна заповед и 24,00 лева за държавна
такса за препис от изп.дело. Преди да се произнесе за
разноските, съдът следва да обсъди направеното в отговора на ИМ от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът счита същото за неоснователно, доколкото същото е към минимума, предвиден
в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /885,00 лева/. Ето защо ответникът следва да репарира всички
сторени от ищците разноски в пълен размер.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124 вр.чл.439,
ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че С.Ш.Д., ЕГН **********,***,
З.Е.Й., ЕГН **********,***, и Ш.Е.Д., ЕГН **********,***, /в качеството си на наследници на ***Д.,
починал на 20,10,2016 г./, НЕ ДЪЛЖАТ
на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано
от ***, сумата от общо 11 105,73
лева, или по 3701,91 лева за всеки от ищците /по изп.лист от 21,02,2005 г., издаден по ч.гр.д.№189/2005 г. на ПлРС/,
за които
суми е образувано изп.д.№188/2007 г. по описа на ***,
КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.Ш.Д., ЕГН **********,***, З.Е.Й.,
ЕГН **********,***, и Ш.Е.Д., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 900,00 лева за адвокатско
възнаграждение, 444,23 лева за държавна такса, 5,00 лева за издаване на
обезпечителна заповед и 24,00 лева за държавна такса за препис от изп.дело.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: