Решение по дело №9/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 471
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180700009
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 471

гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 9 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е образувано  по жалба на Л.Р.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез адв. С.Н.,***, против Решение № 2153-15-435/17.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-4760-3/22.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ  - гр. Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер от 74,29лв. дневно за периода от 20.05.2021 г. до 31.07.2021 г.

Твърди се, че решението на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, за което са изложени съображения. В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата, иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Претендират се разноски.

В писмено становище по делото - ответникът чрез юр. С. оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмена защита.

Жалбата   е процесуално допустима, а  разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление от жалбоподателя А. вх. № 3866/20.05.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че трудовото правоотношение на лицето с „Професионален футболен клуб Левски“ АД е прекратено, считано от 19.02.2021 г. Съответно, А. се е регистрирал като безработно лице в дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив на 05.04.2021 г.

При проверка на подаденото заявление компетентният орган е констатирал, че в него не е посочено основание за прекратяване на правоотношението, съответно документ/акт за прекратяване. На подателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-151-00-4760-1/25.05.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е изискано представяне на акт за прекратяване на правоотношението (в копие). В указания срок е представено ново заявление, в които е посочено, че правоотношението на жалбоподателя с ПФК „Левски“ АД е прекратено, считано от 01.07.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В подкрепа на твърденията се представя заверено копие на заповед № 34/26.05.2021 г. на изпълнителния директор на ПФК „Левски“ АД, в която се посочва, че трудов договор от 14.05.2019 г. със служителя Л.А. се прекратява, считано от 01.07.2020 г. и се отменя предходно издадената заповед № 15/19.02.2021 г. Заповедта е връчена на адресата на 04.06.2021 г.

Във второто заявление е посочено, че за периода 2001 г. – 2009 г. жалбоподателят е упражнявал трудова дейност във Федерална република Германия при работодателя VOICE GmbH. Представени са заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002, към което е приложен документ, издаден от ФРГ.

С цел сумиране на осигурителен стаж съгласно регламент (ЕО) № 883/2004 г., който е от съществено значение за отпускане на ПОБ при условията на чл. 54а, ал. 5 от КСО до компетентната институция в Германия е изпратено искане със СЕД U001 – Искане за осигурително досие. Получен е СЕД U002 от 15.10.2021 г., в който компетентните органи в Германия удостоверяват осигурителни периоди. След сумирането им с осигурителния стаж на лицето в РБ след 31.12.2001 г. съгласно справка за всички подадени уведомления за сключени трудови договори, се изчислява осигурителен стаж с общо времетраене 11 години и 06 месеца.

След извършване на допълнителни проверки на подадените за лицето данни в регистрите на НАП, НОИ и Агенция по заетостта (АЗ) е издадено оспореното разпореждане № 151-00-4760-3/22.10.2021 г., с което на Л.А. е отпуснато ПОБ в размер на 74,29лв. дневно за периода от 20.05.2021 г. до 31.07.2021 г.

Началният момент на прекратяване на трудовото правоотношение е посочен и в отговор от ИА „Главна агенция по труда“ от 08.06.2021 г. Съгласно получения отговор, жалбоподателят А. е завел иск на 01.07.2020 г. пред компетентна юрисдикция – Международна футболна федерация (ФИФА). Постановено е решение № 20-00939/08.12.2020 г. на Комитет по статута на играчите, в което предявеният иск е уважен изцяло. Предвид липсата на изрично волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, би следвало да се приеме, че с факта на подаване на иска на 01.07.2020 г. трудовият договор с ПФК „Левски“ АД следва да се счита прекратен едностранно, считано от посочената дата, на основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Това е направено със заповед № 34/26.05.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ПФК „Левски“ АД. В тази връзка, на работодателя са дадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00935408/11.06.2021 г., в срок от 20 работни дни от получаването им да заличи некоректно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация обр. 1), подадени за Л.А. за мм. 08 и 11.2020 г. и м. 01.2021 г.

След издаване на първоначалното разпореждане, във връзка с получен СЕД U002 от компетентната институция на Германия, с който се удостоверяват допълнителни осигурителни периоди, общият осигурителен стаж на А. след 31.12.2001 г., определен на 11 години и 06 месеца, се изменя на 13 години и 11 месеца. Издадено е второ разпореждане № 151-00-4760-4/15.11.2021 г., в което е посочено, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя след 31.12.2001 г. възлиза на 13 години и 11 месеца. В останалата си част първоначално издаденото разпореждане от 22.10.2021 г. не е променено.

Разпореждане № 151-00-4760-3/22.10.2021 г. е оспорено по административен ред и потвърдено с решение № 2153-15-435/17.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. В решението на горестоящия административен орган са обсъдени направените от А. възражения и са намерени за неоснователни.

В хода на съдебното производство не се ангажират допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По делото не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателят е регистриран като безработен в АЗ на 05.04.2021 г., както и че е подал заявление до ТП на НОИ – гр. Пловдив за отпускане на ПОБ на 20.05.2021 г. В първоначалното заявление е посочено, че трудовото му правоотношение с ПФК „Левски“ АД е прекратено, считано от 19.02.2021 г., но не е представен акт за прекратяването и не е посочено правното основание за прекратяването. Акт за прекратяване на трудовото правоотношение е представен на 08.06.2021 г., в отговор на уведомително писмо за констатирани нередовности в подаденото заявление от 20.05.2021 г. В представената заповед № 34/26.05.2021 г. е посочено, че трудовото му правоотношение с ПФК „Левски“ АД е прекратено, считано от 01.07.2020 г. на основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Във връзка с правния спор следва да бъде посочено, че същият се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 54а, ал. 5 от КСО, съгласно която ако заявлението за отпускане на ПОБ е подадено по неуважителни причини след изтичане на срока по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО ПОБ се изплаща от датата на подаване на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

Според жалбоподателя, датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ПФК „Левски“ АД следва да се счита 26.05.2021 г., когато е издадена заповедта на изпълнителния директор или 04.06.2021 г., когато му е връчена тази заповед. Дори да се приеме, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2020 г., то забавянето на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ се дължи на уважителни причини (без да се посочва от какво естество са).

В тази връзка, следва да бъде посочено следното: в първоначалното заявление за отпускане на ПОБ самият жалбоподател е посочил, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 19.02.2021 г., без да представя акт за прекратяването и да посочва правното основание за прекратяване. Този факт се потвърждава и от допълнително представената заповед за прекратяване № 34/26.05.2021 г. на изпълнителния директор на ПФК „Левски“ АД, в която се посочва, че се отменя първоначално издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 15/19.02.2021 г. Тъй като заповед № 15/19.02.2021 г. не е представена по делото, настоящият съдебен състав не е запознат със съдържанието й, съответно не може да се направи извод относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали това е сторено в изпълнение на решението на решението от 08.12.2020 г. на Комитет по статута на играчите, в което предявеният от А. на 01.07.2020 г. иск е уважен изцяло. В представената по делото заповед № 34/26.05.2021 г. са посочени както началният момент на прекратяване на трудовото правоотношение с ПФК „Левски“ АД – 01.07.2020 г., така и правното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Това означава, че заявлението за отпускане на ПОБ е следвало да бъде подадено най-късно до 01.10.2020 г., което не е направено. Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 54в, ал. 1, ред 4 от КСО периодът, през който следва да се изплаща ПОБ е 10 месеца, тъй като положеният от А. осигурителен стаж със сумиране след 31.12.2001 г. възлиза на 13 години и 11 месеца. При наличие на закъснение от 230 дни за подаване на заявлението за отпускане на ПОБ е изчислен остатък от времеви период за получаването му.

Между страните по делото се формира спор и относно наличието на уважителни причини за подаване на заявлението за отпускане на ПОБ след срока по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО, дължащи се на издаване със закъснение на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Съгласно разпоредбата на § 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ) „уважителни причини“ са налице при задържане на лицето от органите на властта, явяване в съд или в друг държавен орган, участие във военноучебен сбор или преподготовка, зоболяване или други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които ТП на НОИ е уведомено своевременно.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице уважителна причина, състояща се в забавено издаване от работодателя на акт, с която се прекратява трудовото правоотношение. С факта на завеждане на иска пред ФИФА за прекратяване на трудов договор № А-533/14.05.2019 г. между жалбоподателя и ПФК „Левски“ АД поради неизплатени трудови възнаграждения, жалбоподателят е бил наясно, че е предприел действие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Този факт е потвърден и в решението на Комитета по статута на играчите на ФИФА, в което е посочено, че трудовият договор следва да се счита за прекратен едностранно с подаването на иска, считано от 01.07.2020 г. Същевременно, в отговора на ИА „Главна агенция по труда“ е посочено, че Комитетът по статута на играчите на ФИФА разглежда спорове съобразно своята нормативна уредба и прекратяването на договора и присъдените обезщетения не се основават на българското трудово законодателство. Предвид констатацията за изплатени трудови възнаграждения на жалбоподателя до 30.06.2020 г. и дадените задължителни предписания на осигурителя ПФК „Левски“ АД за коригиране на погрешно подадени данни за осигурено лице, може да се направи обоснован извод, че трудовото правоотношение на А. е прекратено именно на посочената дата, на която е предявен искът – 01.07.2020 г.

При така изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена  жалбата на Л.Р.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез адв. С.Н.,***, против  Решение № 2153-15-435/17.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. (сто лева).

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Р.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез адв. С.Н.,***, против Решение № 2153-15-435/17.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА  Л.Р.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. София разноски в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно - чл.119 от КСО във вр. с  чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО.

 

                              

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: