Решение по дело №122/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 145
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700122
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 21.07.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди  двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                           Председател: Кремена Борисова

                                                                  Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                            Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Е.Янчева от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 122 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда  на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по жалба на ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт Ц.С., срещу решение № 206/23.05.2022г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 703/2022г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 627503-F641653/20.03.2022г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн. чл. 179  ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Т.” ЕООД ***  с ЕИК *********, представлявано от Т.Р.А.е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че приобщените доказателства установяват с категоричност описаното в акта и в НП законово неизпълнение, при което не са налице обстоятелства, налагащи квалифициране на нарушението като „маловажно” по см. на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на санкционния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, „Т.” ЕООД ***, редовно и своевременно призован, се представлява от управляващия и представляващ дружеството - Т.Р.А., който оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за потвърждаване на обжалваното въззивно решение като законосъобразно и правилно.

      Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил НП№ 627503-F641653/20.03.2022г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн. чл. 179  ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Т.” ЕООД ***  с ЕИК *********, представлявано от Т.Р.А.е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 641653/31.01.2022г. Актът е съставен за това, че дружеството не е подало в законоустановения срок справка-декларация по ЗДДС , ведно с Дневник на покупките и Дневник на продажбите за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г., с което е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството –Т.А., без вписани възражения. Впоследствие  жалбоподателят не се е възползвал от законното си право на допълнителни възражения.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №627503-F641653/20.03.2022г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на осн. чл. 179  ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Т.” ЕООД ***  с ЕИК *********, представлявано от Т.Р.А.е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за допуснато нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС за това, че на 15.12.2021г. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде Справка – Декларация за ДДС за месец ноември 2021г. в законоустановения срок – до 14.12.2021г.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приела, че доказателствата по делото сочат на осъществен състав на административно нарушение, изразяващо се в забавено подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От събраните доказателства ставало видно, че санкционираният субект е просрочил това свое задължение, като декларацията била подадена по-късно след законоустановения срок, при нормативно установен срок до 14.12.2021г. Независимо от това, предходният съдебен състав констатирал, че конкретното законово правонарушение и извършителят му се отличават с по-ниска степен на обществена опасност, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съдът обосновал извода за приложението на чл.28 от ЗАНН с обстоятелството, че от неизпълнението на задължението не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да бъдат ценени като отегчаващи обстоятелства, тъй като забавеното подаване на СД не е довело до ощетяване на фиска, доколкото през процесния период фирмата не е осъществявала дейност и неподадената СД е била нулева , както и поради факта, че  нарушението е извършено за пръв път и съставлява инцидентна проява в дейността на санкционираното дружество.По тези съображения и с оглед приложимостта на института на „маловажния случай” отменил наложената имуществена санкция.

Така постановеният съдебен акт касационният състав намира за правилен и законосъобразен. При задълбочения прочит на приобщения доказателствен материал може да се заключи, че дружеството-ответник не е изпълнило в срок, произтичащото от чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС задължение да подаде изискуемата справка-декларация до 14.12.2021г. за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г.. Независимо от наличието на осъществена противоправна деятелност, съдът правилно е заключил, че са налице и предпоставки за квалифицирането `и като „маловажен случай” на административно нарушение. Както законосъобразно е приел и районният съд, от санкционираното неизпълнение не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство, тъй като в процесният период дружеството не е осъществявало дейност, а по-късно подадената СД е нулева, следователно не е налице ощетяване на фиска. На следващо място, декларацията е подадена в сравнително кратък срок след изтичане на нормативно регламентирания период за представянето `и, като от наличните писмени доказателства се установява, че това е първото нарушение на ЗДДС от страна на данъчния субект. Тези обстоятелства сочат с категоричност, че конкретното нарушение и неговият извършител се отличават с по-ниска обществена опасност, при което извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН е напълно оправдан и съответства на духа на закона. С приложението на този институт биха били постигнати и целите на генералната и индивидуалната превенция, без за целта да е необходимо да се ангажира отговорносттат на субекта. С оглед на това, решаващият извод на въззивната инстанция относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН се явява правилен и законосъобразен и напълно се споделя от настоящия съдебен състав, при което изложените в касационната жалба отменителни основания съдът намира за неоснователни.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

          Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/23.05.2022г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 703/2022г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................             ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                     

                                                                                         2..........................

 

   ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.07.2022 г.