Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47/13.4.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 2/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на
„Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр.Попово срещу решение №
176/18.11.2019 г. по гр.д.№ 200/19 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е
уважен иска, предявен от „Агро - Т и Я“ ООД, гр.Попово, за заплащане
на сумата от 37752.26 лева – обезщетение за имуществени вреди от стопанисван от
сдружението дивеч, изразяващи се в унищожаване на посеви,
подробно описани в диспозитива, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЛОД, ведно с
лихва за забава, законна лихва върху главницата и разноски по делото.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и
за отхвърляне на исковете.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът
на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Предявени са обективно
съединени искове от „Агро - Т и Я“ООД, гр.Попово против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за сумата от
37 752.26 лв., представляваща пазарната стойност на добива, от който е
лишен, ведно с лихва за забава в общ размер на 2663.63 лв. за времето от 24.07.2018
г. до 03.04.2019 г., с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за лова и
опазване на дивеча и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2663.63 лв.
Оспорвайки иска, ответникът възразява за
липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, предвид
точното изпълнение на нормативните задължения и неустановяване на щетата по
надлежния административен ред, евентуално и относно размера на обезщетението,
предвид допуснато от ищеца съпричиняване от 70% от вредоносния резултат,
изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД.
Не се спори между страните, установява се
от доказателствата по делото, че ищцовото дружество е регистрирано като
земеделски стопанин, който въз основа на споразумение за ползване обработва
ниви в землищата на с.Светлен и с.Глогинка, попадащи в ловностопанския район на
ответното сдружение.
По подадена от ищеца жалба на 23.07.2018 г.,
назначената комисия по чл.82 от ЗЛОД е констатирала унищожаване на посевите от
царевица и слънчоглед в обработваните от дружеството ниви, причинено от диви жимотни
и описано в проктокол от 15.08.2018 г. Стойността на щетата по
относно характера, вида и размера
на нанесените щети, като констатациите в него са оборими.
Обсъдени
са показанията на свидетелите Стефан Дянков - ловен надзирател в ответното
сдружение, Иван Костов - председател на ловно-рибарската дружинка данни на МЗХГ е установена в общ размер на
37752.26 лв., съгласно протокол от 20.02.2019 г. на комисията, която е отчела липса на мерки по
чл.78, ал.2
от ЗЛОД за ограничаване на щетите.
Разпоредбите
на чл.79, ал.1 и чл.80, т.3 от ЗЛОД предвиждат възможност за обезщетяване за
щети на земеделски култури от лицата, стопанисващи дивеча в съответния
ловностопански район при доказване, че земеделският производител е изпълнил мерките
по чл.78, ал.2 от ЗЛОД за ограничаване на щетите.
Съдът
е приложил правилно процесуалните правила на чл.179, ал.1 от ГПК и е приел, че
протоколът на комисията по чл.82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ документ с
обвързваща доказателствена сила в с.Светлен и Владимир Вълчев - председател на
ловно-рибарската дружинка в с.Глогинка, установяващи, че сдружението изпълнява
задълженията си по изхранване на дивеча през зимните месеци, но животните се
движат и правят миграция в рамките на 50 - 100 км на вечер.
Показанията на сочените от ищеца
свидетели: Янко К. - съпруг на управителя на ищцовото дружество, Назиф Хюсеинов
и Светослав Петров - работници в ищцовото дружество установяват, че щетите по
описаните култури са причинени от благороден елен и кошута, които през лятото
са на стада от 50 - 60 животни и набезите им са обикновено през нощта, от м.май
до м.август, а показанията кореспондират с писмените доказателства, както и
заключението на назначената по делото агро-техническа експертиза.
Описаните
в протокола от 15.08.2018 г. материални щети от дивеч са доказани, което предпоставка
за ангажиране на имуществената отговорност на ответното сдружение. Тази
отговорност е обективна и се носи независимо от това, дали длъжностни лица са
изпълнявали служебните си задължения по изхранването на дивеча. Изводът на
съда, че неспазването на срока за незабавно заявяване на щетата, не е основание
за отпадане на отговорността, е правилен, тъй като срокът по чл.117, ал.2 от
ППЗЛОД е инструктивен.
Съдът
е обсъдил възраженията на ответника за изключване или намаляване на
отговорността по чл.80, т.3, вр. с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, поради неизпълнение от
земеделския производител на мерките за ограничаване на щетите.
Събраните
гласни доказателства установят, че в посочените населени места няма организирана
от кметствата полска охрана, а служители на ищцовото дружество вечер са
обикаляли нивите, за да сплашват дивеча с “пиратки“, но тези мерки не са ефективни,
тъй като дивечът е привиквал с гърмежите, а площите са големи и отдалечени, в горист
и пресечен терен.
Заключението
на вещото лице установява, че подсяване на културите не е възможно; ограждането
на нивите, включително електронен пастир са неприложими, тъй като земеделският
производител е арендатор и ползва различни площи всяка стопанска година; през
част от имотите преминават общински пътища, които се ползват от всички. С оглед
горното, правилно съдът е приел, че не е доказано виновно бездействие на
земеделския производител за ограничаване на щетите, намаляващо отговорността на
лицето, стопанисващо дивеча.
Назначената
агро-техническа експертиза установява действителната вреда за ищеца - 37993.80
лв., представляваща стойността на добивите, от които той е лишен, с оглед на
което, правилно съдът е приел, че искът чл.79, ал.1 от ЗЛОД следва да бъде
уважен изцяло в посочения размер, с произтичащите последици
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът заплати на въззиваемото
дружество сумата от 800.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 176/18.11.2019 г. по
гр.д.№ 200/19 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и
риболовците в Попово“-гр.Попово, Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агро-Т
и Я“ООД, гр.Попово, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева разноски по водене на
делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.