Р Е Ш Е Н И Е
№…..гр.Варна,
30.12.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публичното заседание на шестнадесети декември през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА
при
секретаря М.П. , като разгледа докладваното от Б.Николова
т.дело № 360 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД С. срещу “Порт Инвестмънт Дивелопмънт
– България 2 ” ЕАД Т. за установяване на
обстоятелството, че ответното дружество дължи на ищеца сумата
2 500 000 евро, представляваща незаплатена главница по договор за
банков кредит № 014LD-L-000002/02.10.08 г. и анекс №1 от 31.03.09 г., анекс № 2
от 15.12.09 г. към договора за банков кредит, сумата 1 465 612,50
евро, представляваща просрочена наказателна лихва по договора за периода
25.10.10 г. – 21.06 .12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.06.12 г. и
направените в заповедното производство разноски в размер на 155 121,28
лева -
държавна такса и 78 010 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № 4868/25.06.12 г. по
ч.гр.дело № 8968/12 г. на ВРС, ІХ състав.
Ищецът
излага, че заповед за изпълнение № 4868/25.06.12 г. по ч.гр.дело № 8968/12 г. на
ВРС, ІХ състав е
издадена по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на счетоводно извлечение от
сметка, за вземанията му срещу ответника по договор за банков кредит № 014LD-L-000002/02.10.08 г. ,
което са обезпечени с поръчителство и договорна ипотека върху недвижим
имот, учредена с нот.акт № 56, том.VІІІ, дело № 2138808 , вх.рег
№ 3670/03.10.08 г. на Службата по вписвания гр.Б..
Ищецът сочи, че за част от вземанията му по същия договор за банков
кредит за периода 30.06.10 г. – 25.10.10 г. е издадена заповед за изпълнение №
9725/29.10.10 г. по ч.гр.дело № 16 698/10 г. на
ВРС, Х състав . Вследствие депозираното от ответника възражение се е развило
исково производство по т.дело № 2221/10 г. на ВОС, с което в влязло в законна сила съдебно решение вземанията на
ищеца по частично предявената претенция са признати за съществуващи.
Установените правопораждащи факти по частичния иск се
ползват със сила на присъдено нещо, тъй като същите индивидуализират спорното право,
чрез неговото основание и петитум. За останала част от дълга кредиторът са снабдил със
заповед за изпълнение № 4868/25.06.12 г. по ч.гр.дело
№ 8968/12 г. на ВРС, ІХ състав за следните суми - сумата 2 500 000
евро, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит №
014LD-L-000002/02.10.08 г. и анекс №1 от 31.03.09 г., анекс № 2 от 15.12.09 г.
към договора за банков кредит, сумата 1 465 612,50 евро, представляваща
просрочена наказателна лихва по договора за периода 25.10.10 г. – 21.06 .12 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 21.06.12 г. и направените в заповедното
производство разноски в размер на 155 121,28 лева - държавна такса и
78 010 лева юрисконсултско възнаграждение, които
въпреки настъпилият падеж на задължението и неговата изискуемост не са заплатени. Твърди, че
съобразно договорните клаузи договорът е предоставен за ползването му като
оборотни средства от страна на
кредитополучателя, като в изпълнение на
уговореното между страните сумите са преведени по неговата разплащателна
сметка. Последващите преводи от същата сметка са
извършвани винаги по изричното разпореждане на титуляра
на сметката, чрез представляващите го по това време лица или чрез надлежно
упълномощени лица. Ищецът моли съда да уважи предявения иск. Същият е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ответникът “Порт Инвестмънт Дивелопмънт – България 2 ” ЕАД В.
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че въз
основа договор за поръчка, сключен на 19.02.2010 г. между него и трето лице - „Еър
Лоджистик Лимитед“ Инк САЩ
, на 04.06.10 г. като изпълнителна сделка по възложения мандат е сключен договор за покупко-продажба на вземания между
„Еър Лоджистик Лимитед“ Инк
САЩ и Първа инвестиционна банка. Излага, че договорът за цесия е в пряка и
непосредствена връзка с кредитното правоотношение, като цесионерът “Еър Лоджистик Лимитед“ Инк се намира в договорни отношения с ищеца относно
рефинансирането и изкупуването на вземанията по процесния
договор за банков кредит , което е осъществено по силата на договор от
04.06.10. г. , сключен между банката и “Еър Лоджистикс
Лимитед Инк” САЩ. С оглед на това задължено лице
по договора за кредит се явява “Еър Лоджистикс
Лимитед Инк” САЩ, като падежът на задължението -
30.06.10 г. е определен в съответствие със сключения между него и банката
договор за цесия. Сочи, получените
средства по договора за кредит са прехвърлени по сметка на трето лице - „Ол Сийз Мениджмънт“ в банка във Валета, Република Малта, което
е по естеството си отклонение на средствата, предоставени по договора, което е
осъществено в нарушение на действащите договорености. С оглед на това кредитополучателят
се е съгласил да ползва и да се задължи с плащането на сумите по процесния
договор, като без негово съгласие са договорните клаузи са подменени по
същността си, което е довело до поставянето
му положение на трайно
неизпълнение. Ответникът сочи, че горното фактическо положение на причинно-следствена връзка, обусловила
неизпълнението се е разбирало и
съзнавало от „Първа инвестиционна банка” АД,
в съотношение на евентуланост твърди, че
банката е следвало да предвиди подобен резултат. Сочи, че с договора от
19.02.10 г. е възложил на “Еър Лоджистикс Лимитед Инк” САЩ рефинансирането на договора за кредит №
014LD-L-000002/02.10.08 г., но имотите, за покупката на които е получен кредита
са придобити от трето лице- “Еър Пропърти Дивелопмънт” АД, а кредитът станала непосилен за
кредитополучателя, поради неправомерно
изразходване на получените средства. Твърди, че банката неправомерно е
разходвала отпуснатите средства, като ги е превела от разплащателната му сметка
по сметка на гаранта по договор без негово знание и съгласие. Излага, че без негово съгласие банката е
отнеса средствата по процесния договор за кредит по сметка на “Ол Сийз Мениджмънт” ЛТД Република
Маршалови острови, на 08.10.08 г. и на 03.04.09 г. ,
което е по естеството си предоставяне на средствата в заем на това дружество,
който обаче не е обезпечен. Банката е допуснала и гарантът “Ол Сийз Пропърти 2” ООД да се
разпореди с отпуснатите средства, които са задължени с погасяването на
кредитните задължения по процесния договор за кредит.
Горното съставлява неизпълнение на договорно задължение, доколкото поръчителят също е задължено по
договора лице. Тази действия на банката са поставили ответника в трайна
фактическа невъзможност да изпълни задължения си по договора за банков кредит.
Ответникът излага, че не дължи сумата
58 153,17 евро, представляваща такса за предоговаряне на падежа от
15.12.09 г. на 30.06.10 г, тъй като в качеството си на кредитополучател не е
давал съгласие за нейното начисляване. Твърди, че в нарушение на установените правила
банката не отчита и повторно калкулира
като задължение плащанията, получени по изп.дело №
20108080400369 на ЧСИ З. Д. в размер на 70 611,57 лева, които следва да бъдат отнесени за
погасяване на дълга. Банката начислява неоснователно и наказателна лихва след
периода на настъпили изискуемост на задължението. Навежда доводи за “незаконност на дълга”, с твърдения, че
превеждането на отпуснатите по договора за банков кредит средства директно по
сметката на трето лице, при липса на съгласие от страна на кредитополучателя е
по естеството си скрито финансиране на третото лице “Ол Сийз Мениджмънт” ЛТД Република Маршалови
острови, поради което ищецът би могъл да претендира връщане на сумите едва при
възстановяване на фактическото
положение, съществувало преди превеждането на средствата. В съотношение на евентуалност, в случай, че
се приеме че анекс № 2 от 15.12.09 г. към договора за банков кредит е валидно
сключен, твърди, че задължението по същия е погасено чрез обективна и
субективна новация на задължението по договор за
банков кредит, обективирана в същия анекс. В случай на
отхвърляне на това възражение ответникът
се позовава на привидност на споразумението от 04.06.10 г., което по
естеството си прикрива новация на задължението по процесния договор за кредит. Вследствие на горното и
съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗДД, ответникът твърди, че има право
за изиска изпълнение на задълженията по
договора за кредит от третите лица,
странни по споразумението от 04.06.10 г., което е противопоставимо
на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Между
страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 02.10.08 г. между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за банков кредит №
014LD-L-000002/02.10.08 г., по силата на който
банката е предоставила на ответника сумата от 1 000 000 евро, предназначен за оборотни средства за
осъществяване на дейността – чл.4 р.ІІІ
от договора. Съгласно клаузата на чл. 6 р.ІV от договора срокът за усвояване на
кредита е 30.10.08 г., а крайният срок за погасяване- 31.03.2009 г. С анекс №1 от 31.03.09 г., размерът на
предоставената в заем сума е променен на 2 500 000 евро, при
запазване на посоченото в договора предназначение - за оборотни средства за осъществяване на
дейността на кредитополучателя, а срокът
на усвояване на 30.04.09 г. С анекс № 2
от 15.12.09 г. срокът за погасяване на кредита е променен на 30.06.2010 г. С двата
анекса е договорена промяна и в лихвения процент за начина на изчисляване на
договорната лихва. Възраженията на ответника за нищожност на че анекс № 2 от 15.12.09 г. към
договора за банков кредит е нищожен, като сключен при липса на съгласие са недоказани
в процеса.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че не е изпълнил
задължението си за връщане на получените суми по договора за кредит на падежа , посочен в същия - на
30.06.10 г. и по уговорения в клаузата на чл.16 р.VІІІ начин – еднократно на падежа,
а договорната лихва съгласно погасителен план, съставляващ приложение №1 към
договора. Същият не е навел твърдения за извършено плащане на договорната лихва
в уговорените в договора срокове, нито такива за връщане на предоставената в
заем сума на датата на падежа. Твърди, че за погасяване на дълга му по изп.дело
№ 20108080400369 на ЧСИ З. Д. е събрана сума в размер на
70 611,57 лева, която следва да бъде отнесена за погасяване на задължението
му.
Основното спорно обстоятелство в
процеса е дължи ли ответното дружество връщане на исковата сума, предвид възраженията му за прехвърляне
на вземането спрямо него от страна на банката на трето лице по силата на
договор за цесия от 04.06.10 г. / който от своя страна е сключен в изпълнение на мандатно правоотношение между
ответника и третото лице-цесионер/, което го е
освободило от отговорност, както и съобразно възражението му за “незаконност на
дълга”, предвид обстоятелството, сумата, предоставена по кредита е била
преведена по сметка на трето лице- „Ол Сийз Мениджмънт“ в банка във В., Република Малта, в нарушение на
договорните клаузи. Твърди, че преводът
е осъществен от банката без негово съгласие, като превеждането на средствата от
негова сметка по сметката на третото лице със съгласие на банка е обосновало
забава на кредитора, тъй като последният
е бил длъжен да контролира целевото изразходване на средствата ,
предоставени по договора с цел заплащане на държава такса за изваждане на
закупените от ответното дружество земи от държавния горски фонд.
Съдът намира така наведените
възражения за неоснователни. Доводите на ответника, че въз основа на договор за поръчка от 19.02.10 г. , сключен
между него и „Еър Лоджистик Лимитед“
Инк САЩ на 04.06.2010 г. е сключен договор за цесия между „Еър Лоджистик Лимитед“ Инк и Първа
инвестиционна банка , който се явява изпълнителна сделка по възложения мандат,
и е в пряка и непосредствена връзка с кредитното правоотношение , тъй като със
същия вземането на ищеца към ответника по процесния
договор за кредит е прехвърлено на цесионера „Еър Лоджистик Лимитед“ Инк не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Представеният на лист 110 и
следващите от делото документ, наименован договор за цесия с дата 04.06.10 г. не обективира договор
за цесия, както твърди ответникът , а предварителен договор за закупуване на вземания. Съобразно клаузата на чл. 1
от същия “Първа инвестиционна банка” АД С. се е съгласила в случай, че “ Еър
Лоджистик Лимитед“ Инк
заплати по сметка на банката сумата 31 297 827 евро в срок до 07.07.10 г.,
представляващи пълния размер на вземанията на банката по договори за
банков кредит/ сред които изрично е посочен и процесния
договор за банков кредит № 014LD-L-000002/02.10.08 г ./ да прехвърли правата си по така описаните вземания на “ Еър Лоджистик Лимитед“ Инк САЩ. С оглед на изложеното съдът намира, че “ Еър Лоджистик
Лимитед“ Инк САЩ се е намирал в преддоговорни
отношения с ищеца относно придобиването на тези вземания с договор за цесия, но
доказателства за заплащане на сумата 31 297 827 евро в срок до 07.07.10 г. от страна на “ Еър Лоджистик
Лимитед“ Инк САЩ по сметка на ищеца, респективно за
сключване на окончателен договор за цесия не са представени по делото. С оглед
на изложеното доводите на ответника, че по силата на договор от 04.06.10. г. , сключен
между банката и “Еър Лоджистикс Лимитед
Инк” САЩ задължено лице по процесния договор за
банков кредит се явява цесионера , а ответникът в
качеството си на цедент се е освободил от задължението си, се явяват
неоснователни.
В тази връзка неоснователно се
явява и наведеното в съотношение на евентуалност възражение за привидност на споразумението от 04.06.10 г.,
съобразно твърденията на ответника, че същото прикрива новация
на задължението по процесния договор за кредит. По
делото липсват доказателства за нищожност на договора от 04.06.10г., поради
характера му на привидна сделка, прикриваща новация
на договора за кредит . Естеството на съглашението от 04.06.10 г. на предварителен
договор за цесия страните по същото – кредотодателят и трето лице изключват априори
възможността за прикриване на договор за новация,
който по правило се сключва винаги между страните по договора, задължението по
който се новира / чл.107 от ЗЗД/. В настоящият случай ответникът не е страна по
предварителния договор за цесия от 04.06.10 г., поради което и осъществяването
на новация на задължението по договора за кредит без
неговото съгласие е невъзможно. С оглед на горното твърденията на ответника,
че съобразно разпоредбата на чл. 22, ал.
1 от ЗЗД има право за изиска изпълнение
на задълженията по договора за
кредит от третите лица, страни по споразумението от 04.06.10 г., което е
противопоставимо на ищеца се явява неоснователно,
предвид естеството на съглашението от 04.06.10 г. на предварителен договор за
цесия и липсата на валидно сключен договор в полза на трето лице.
Неоснователни
се явяват и доводите на ответника за наличие на
забава на кредитора, обосновала невъзможност на ответника да ползва и да
върне кредитния ресурс, тъй като в нарушение на договорните клаузи и без негово
съгласие сумата била неправомерно преведена от собствената му сметка по сметка
на трето лице - „Ол Сийз Мениджмънт“ в банка във В., Република Малта. Твърденията на
ответника, че кредитът е отпуснат
целево- за заплащане на държавна такса за изваждане на земите от ДГФ не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. В клаузите на чл.4 р.ІІІ от договор за банков
кредит № 014LD-L-000002/02.10.08 г. и т.1 от анекс №1 от 31.03.09 г. ясно
и недвусмислено е посочена целта на предоставяне на кредита- “
за оборотни средства за осъществяване на дейността”, което сочи, че с факта на
предоставяне на сумата по сметка на кредитополучателят банката е изпълнила
изцяло задълженията си по договора за кредит. Видно от заключението на
назначената съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обекивно и
компетентно дадено и неоспорено от страните,
сумите по договора за кредит и по анекса от 31.03.09 г. са преведени по разплащателна сметка на ответника както
следва: на 08.10.08 г., когато сметката му е заверена със сумата 1 000 000
евро и на 03.04.2009 г., когато сметката е заверена със сумата
1 500 000 евро. Предвид редовното заверяване на сметката на ищеца с
тези суми, начина на тяхното последващо разходване,
осъществено в периода 08.10.08 г. – 04.11.08 г. по първия превод и незабавно на
03.04.09 г. по втория превод е ирелевантно в процеса.
Видно от заключението на вещото лице , всички последващи
разпореждания със сметката на ответника
са извършвани не едностранно от ищеца, а по изрично нареждане на
ответника , в качеството му на титуляр на сметката.
С оглед
на изложеното съдът намира доводите на ответника за забава на кредитора , чрез
допускане неправомерно, нецелево
разходване на средствата от страна на ответника, което го е лишило от
възможността да ползва, и съответно да върне получените средства за
неоснователни . За кредитодателя не е налице
задължение да проследи целевото изразходване на средствата, предвид липсата на
уговорена цел за тяхното предоставяне, респективно конкретен начин и условия за
усвояване. Дори и да се приеме, че проследяването на начина на изразходване на
средствата , предоставени по силата на договор за кредит с ясно посочена цел на
кредитирането е иманентно задължение на кредитодателя
и представлява част от дължимата грижа,
превеждането на сумата от сметката на кредитополучателя по сметка на
трето лице, което е осъществено съгласно
изричното разпореждане на кредитополучателя / и то след като сметката на
кредитополучателя е вече надлежно заверена с предоставените средства/ не
съставлява неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитодателя. С оглед конкретно посочената цел на
предоставяне на кредита - за оборотни средства за дейността на дружеството,
изпълнението на подобно задължение от страна на банката би означавало същата да
следи ежедневно търговка дейност на кредитополучателя, реализираните обороти , като изисква
доказателства за произход на сумите за всяка стопанска операция на
кредитополучателя, което надхвърля
пределите на грижата на добрия търговец. С оглед на изложеното съдът намира,
че изпълнението на указанията на
кредитополучателя за прехвърляне на средствата от негова сметка по сметка на
трето лице не съставлява неизпълнение на договорните задължения от страна на
банката , поради което и твърдяната ответника забава на кредитора не е налице.
Фактът на първоначално заверяване на
сметката на кредитополучателя с пълния размер на средствата по процесния договор за кредит представлява точно в
количествено, времево и качествено отношение изпълнение на задължението на
ищеца за предоставяне на средствата по
договора, поради което фактическият състав на чл. 95 от ЗЗД не е налице
в настоящия случай. Дори и забава на кредитора да беше налице , предвид
наличието на изрично нареждане за превеждане на
средствата от страна на ответника е невъзможен извода, че забавата на кредитора е освободила длъжника
от неговата собствена забава, доколкото за кредитора не е налице задължение да
следи за целевото разходване на средствата по договора, а длъжникът е
разполагал с възможността да изпълни задължението за връщане на сумите в хипотезата на чл.97 от ЗЗД.
Възраженията на ответника за освобождаването
му от отговорност, предвид наличието на предпоставките на чл. 8 ал.2 чл. 63,
чл. 83 ал.1 и ал.2 от ЗДЗД се явяват неоснователни. Нормите на чл.8 ал.2 е на чл. 63 от ЗЗД имат основополагащо значение в материята
на неизпълнението, но в същите липсва санкционна част, поради като прогласените
в тях принципи намират доразвитие в други текстове на
ЗЗД. Дори да се приеме обаче, е разпоредбите на чл.8 ал.2 и на чл.63 от ЗЗД
могат да бъдат приложени директно към процесните
отношения, предвид установеното стриктно изпълнение на задълженията от страна
на ищеца и полагането на дължимата грижа от негова страна в пълен обем и
липсата на злоупотреба с право,
позоваването на същите от страна на ищеца е неоснователно. Разпоредбите
на чл.83 ал.1 и ал.2 от ЗЗД са неотносими към процесните отношения,
тъй като същите уреждат правни последици при реализиране на отговорност за
вреди от облигационни отношения, а искът в настоящото производство е предявен за връщане на суми,
предоставени по силата на договор за банков кредит , ведно с възнаградителна лихва, т.е същият представлява иск за
реално изпълнение на договорно задължение, а не за обезщетение за вреди от
неизпълнението.
По
изложените съображения съдът намира, че
към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи ищеца установените от представеното в
заповедното производство счетоводно извлечение от сметка суми, а именно -
сумата 2 500 000 евро, представляваща незаплатена главница по
договор за банков кредит № 014LD-L-000002/02.10.08 г. и анекс №1 от 31.03.09
г., анекс № 2 от 15.12.09 г. към договора за банков кредит, сумата
1 465 612,50 евро, представляваща просрочена наказателна лихва по
договора за периода 25.10.10 г. – 21.06 .12 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.06.12 г. и направените в заповедното производство разноски в
размер на 155 121,28 лева - държавна такса и 78 010 лева юрисконсултско възнаграждение. До размера на тези суми
претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена.
На
основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 от ГПК двамата
ответникът следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер
на 155 421,28 лева – държавна такса
и разноски в производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 155 571,27 лева, изчислено съобразно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/04 г. за минималните размера ни
адвокатските възнаграждения. По делото е
представен списък на разноските.
Водим
от гореизложеното, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Първа инвестиционна банка” АД С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори В. Х.Х. и Д. К. К. , че “Порт
Инвестмънт Дивелопмънт – България 2 ” ЕАД Т. , ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Л. В. Б. дължи на ищеца сумата 2 500 000 евро,
представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит №
014LD-L-000002/02.10.08 г. , анекс №1 от 31.03.09 г., анекс № 2 от 15.12.09 г.
към договора за банков кредит, сумата 1 465 612,50 евро,
представляваща просрочена наказателна лихва по договора за периода 25.10.10 г.
– 21.06 .12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.06.12 г. и направените
в заповедното производство разноски в размер на 155 121,28 лева - държавна такса и
78 010 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които е издадена заповед за изпълнение № 4868/25.06.12 г. по ч.гр.дело №
8968/12 г. на ВРС, ІХ състав.
ОСЪЖДА “Порт Инвестмънт Дивелопмънт – България 2 ” ЕАД Т., ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Л. В. Б. да заплати на “Първа
инвестиционна банка” АД С. , ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. направените по делото разноски в
размер на 155 421,28 лева –
държавна такса и разноски в производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на
155 571,27 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: