О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.08.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2475 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 11.10.2022 г. са обявени в търговския
регистър по партидата на „А.“ ООД, с ЕИК: ******* изготвените от синдика списъци
на приетите и неприетите предявени вземания от кредиторите на дружеството в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъците са постъпили в съда следните
възражения:
1. Възражение с вх. № 307302/18.10.2022 г. от кредитора „М.К.“ ЕООД с
искане да се допълни списъка на приети вземания с претендираното
от дружеството вземане за сумата 84 698,20 евро, тъй като по него няма
произнасяне от синдика, както и да се допусне поправка на фактическа грешка,
изразяваща се в размяна основанието и сумите по първите две предявени от него
вземания.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита,
че е допуснал техническа грешка, като не е включил претендираната
с молбата за предявяване сума от 84 698,20 евро в списъка на неприети
вземания, тъй като счита, че същите са погасени по давност. С оглед изложеното
иска да се остави подаденото възражение без уважение и да се одобри списъка на
предявени приети вземания така, както е изготвен.
2. Възражение с вх. № 307062/17.10.2022 г. от кредитора „Е.9.“ ЕООД срещу
включване на вземането на „М.К.“ ЕООД в размер 1 911 270,99 лева в
списъка на приети вземания като обезпечено с договорна ипотека и определянето
му като такова по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че е налице недействителност
на учредената ипотека на основание чл. 170 ЗЗД, поради неяснота относно
обезпеченото вземане. Поддържа, че учредената договорна ипотека с нотариален
акт № 114, том XIV, дело № 2520/2007 г. не обезпечава вземанията за
неустойка по време на строителството, както и че същата е погасена. Предвид
изложеното иска да се промени списъка с приети вземания по отношение на
предявените вземания от „М.К.“ ЕООД общо в размер на 1 911 270,99
лева и същите да бъдат включени като необезпечени вземания.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита
възражението за преждевременно подадено. Посочва, че образуваното т.д. №
783/2021 г. на СГС, ТО, VI-12 състав следва да приключи с
влязло в сила решение и това обстоятелство да се съобрази при изготвяне на
сметката за разпределение. С оглед изложеното не трябва да се уважава
възражението.
3. Възражение с вх. № 307060/17.10.2022 г. от кредитора „Е.9.“ ЕООД срещу
включване на вземането му в размер на 16 111 580,17 лева в списъка на
неприетите вземания. Твърди, че вземането му следва да се включи в списъка с
приети вземания, тъй като е установено с арбитражно решение и изпълнителен лист.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита
възражението за неоснователно. Посочва, че при проверка на арбитражното дело се
установява, че дружеството „А.“ ООД не е осъществило адекватна правна защита по
същото. Поддържа, че едва в производство по чл. 694, ал. 2 ТЗ правото на
кредитора „Е.95“ ООД може да се реализира за установяване съществуването на
неприетото вземане.
4. Възражение с вх. № 306969/17.10.2022 г. от кредитора „Т.б.Д“ АД с
искане да се допълни списъка на приети вземания на банката като бъде посочен
период на законната лихва по Договора за кредит № 0902.0811/29.06.2012 г.,
както и да бъде коригиран един от описаните нотариални актове за ипотека.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита
възражението за основателно.
5. Възражение с вх. № 306970/17.10.2022 г. от кредитора „Т.б.Д“ АД срещу
приетото предявено вземане на кредитора „М.К.“ ЕООД в общ размер на
1 912 130,97 лева като
обезпечено с договорна ипотека и с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че вземането на кредитора „М.К.“ ЕООД е необезпечено и с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Предвид изложеното иска да се
измени списъка на приетите предявени вземания по отношение реда за
удовлетворяване вземанията на „М.К.“ ЕООД.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита
възражението за частично основателно. Посочва, че ипотеката е частично заличена
за офиси №№ 5, 6, 7 и 8 в бл. В от Офис комплекса и в тази част възражението е
основателно. В останалата част поддържа, че предвид заведения търговски спор,
възражението е преждевременно подадено.
6. Възражение с вх. № 307251/18.10.2022 г. от кредитора „Е.9.“ ЕООД срещу
включване на вземания на „Т.б.Д“ АД в списъка на приетите вземания и като
обезпечени с ипотека. Оспорва наличието на каквито и да било обезпечения и
привилегии, тъй като счита, че същите са учредени след датата на действителната
неплатежоспособност на длъжника и възразява срещу приемането им като вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Твърди, че към молбата за предявяване на вземания не са представени
доказателства за точния размер на отпуснатите средства, което пряко влияе върху
определяне на главница, лихви и неустойки. Иска да се промени списъка с приети
вземания по отношение на предявените вземания от „Т.б.Д“ АД общо в размер на
12 038 992,15 лева, като същите бъдат включени в списъка с неприети
вземания.
Със становище от 21.11.2022 г. синдикът В.Л.Б. счита,
че възражението на кредитора „Е.95“ ООД е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се
произнесе с едно определение по всички възражения, като последното открито
съдебно заседание по възражението с
вх. № 307251/18.10.2022 г. е проведено на 10.07.2023 г., като ход на делото по
същество по останалите възражения е даден в съдебно заседание на 16.01.2023 г.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
1. По
възражение с вх. № 307302/18.10.2022 г., подадено от кредитора „М.К.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на
18.10.2022 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
Кредиторът „М.К.“ ЕООД възразява срещу липсата на
произнасяне на синдика по вземането му заявено под № 4 с молбата за предявяване
за сумата в размер на 84 698,20 евро.
В становище от 21.11.2022 г. синдикът заявява, че
гореописаното вземане следва да се счита включено в списъка с неприети вземания,
поради погасяването му по давност.
Включването на претендираното
вземане в списък на неприети вземания, доколкото в становището има произнасяне
на синдика, както и наличието на възражение от кредитора в срок, дава основание
на настоящия съдебен състав да се произнесе по същество.
С молба за предявяване на вземания от 02.09.2022 г. „М.К.“
ЕООД е предявило по пункт I – Вземания, установени с влезли в
сила съдебни решения и утвърдени от съда съдебни спогодби, които синдикът е
включил в списъка с приети вземания и по пункт II – Вземания, произтичащи от сключени
с „А.“ ООД споразумения и договори.
За вземането, включено със становището от 21.11.2022
г. в списъка на неприети вземания, описано по пункт II от молбата се твърди, че със
споразумение от 02.04.2012 г. между „Р.“ ООД и „А.“ ООД страните са предоговорили част от поетите задължения във връзка със
строителството на офис-сградата „Стела парк“, като с т. III.3.1. са се
споразумели, че „А.“ ООД дължи сумата от 84 698,20 евро – обезщетение за
удължаване на срока на строителството на офис-сградата от 30 на 40 месеца. Сочи
се, че вземането е обезпечено с описаната в пункт I от молбата ипотека, доколкото е
част от обезпеченото задължение за строителство на офис-сградите.
За доказване на вземането молителят представя
двустранно подписано на 02.04.2012 г. споразумение между „Р.“ ООД и „А.“ ООД, с
което в т. III.3.1.
страните са се съгласили, че сумата от 84 698,20 евро остава дължима от „А.“
ООД и по отношение на нея споразумението има сила на признаване по смисъла на
чл. 116, буква „а“ ЗЗД и прекъсва давността на вземането.
Видно е от извършените вписвания в търговския регистър
при Агенция по вписванията и представеното по делото удостоверение от
17.08.2021 г., че по партидата на „М.К.“ ЕООД с ЕИК: ******** е вписано вливане
на дружеството „Р.“ ООД с ЕИК: ******** в „М.К.“ ЕООД.
Предвид изрично обективираната
воля на „А.“ ООД, че дължи на „Р.“ ООД сумата от 84 698,20 евро и липсата
на доказателства, че същата е заплатена съдът намира, че претендираното
от кредитора „М.К.“ ЕООД вземане следва да се включи в списъка с приети
вземания.
Неоснователен е доводът на синдика, че вземането
подлежи на включване в списъка с неприети вземания поради погасяването му по
давност. Погасителната давност е институт на материалното право, който се
свързва с изтичане на определен, установен от закона период от време – давностен срок, след който правото на кредитора да иска
принудително реализиране на своето право се погасява. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и и да е знаел за
давността. Това е така, тъй като се погасява единствено правото на кредитора да
иска принудително реализиране на своето вземане, но не и задължението, което
продължава да съществува в същия вид, обем и модалитети,
но без възможност за принудителното му събиране. Ето защо задължението може да
бъде изпълнено валидно от длъжника и след изтичане на давностния
срок, включително и принудително, ако длъжникът не се позове в срок на
давността. В теорията и в съдебната практика погасителната давност се определя
като право на длъжника да осуети с волеизявление пред компетентния съдебен
орган правото на иска на кредитора или правото на принудително изпълнение.
Погасителната давност е установена в интерес на длъжника, който позовавайки се
на бездействието на своя кредитор в давностния период
би могъл да осуети уважаването на предявен срещу него осъдителен иск. В този
смисъл погасителната давност ползва пряко длъжника – така решение № 320 от
17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни
за конкретното облигационно правоотношение лица. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно.
Ето защо правните последици на давността, съобразно трайната и непротиворечива
съдебна практика, могат да бъдат постигнати единствено въз основа на наведено в
срок и по установения ред възражение от страна на длъжника, като страна по
материалното правоотношение, но не и от синдика, който е трето за
облигационната връзка лице.
Предвид изложеното съдът намира, че претедираното от „М.К.“ ЕООД вземане за сумата
84 698,20 евро по споразумение от 02.04.2012 г. между „Р.“ ООД и „А.“ ООД,
уговорено в т. III.3.1. за обезщетение за удължаване на срока на строителството
на офис-сградата от 30 на 40 месеца следва да се включи в списъка на приети
вземания. Неоснователно е обаче искането вземането да се включи като
обезпечено, доколкото не са налице доказателства, че вземането за обезщетение
по договора за строителство е обезпечено с ипотека. Ето защо поредността следва да е по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Във възражението кредиторът прави искане и за поправка
на фактическа грешка, изразяваща се в размяна основанието и сумите по първите
две предявени от него вземания, но доколкото е ясно от молбата за предявяване
на вземания и сумите, съответстват на заявените, съдът намира, че в тази част
списъкът, макар и не дотолкова прецизен, не съдържа грешки, които да полежат на
поправка по този ред.
2. По възражението
с вх. № 307062/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Е.9.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на 17.10.2022
г., което е в законоустановения седмодневен срок.
С възражението кредиторът възразява срещу включване в
списъка на приетите вземания на вземанията на „М.К.“ ЕООД в общ размер на
1 911 270,99 лева като обезпечени с договорна ипотека и определянето
им като такива за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Видно е, че с молбата за предявяване на вземания от
02.09.2022 г. „М.К.“ ЕООД е предявило по пункт I – Вземания, установени с влезли в
сила съдебни решения и утвърдени от съда съдебни спогодби, а именно: 1. Сума в
размер на 659 547 евро, представляваща неустойка за забава за периода от
28.11.2012 г. до 27.11.2015 г., съгласно т. IX.2 от нотариален акт № 113, том
XIV, рег. № 16360, дело № 2519/2007 от 27.12.2007 г. на нотариус И.Н., заедно с
разноски 30 526,51 лева, 3 000 лева за въззивна
инстанция и 3 000 лева за касационна инстанция, всичките суми присъдени по
влязло в сила решение по т.д. № 9072/2016 г. на СГС, ТО, VI-23 състав; 2. Сумата
263 818,80 евро за неустойка за забава за периода от 01.12.2015 г. до
01.12.2016 г., ведно със законната лихва от 27.11.2018 г., съгласно т. IX.2 от
нотариален акт № 113, том XIV, рег. № 16360, дело № 2519/2007 от 27.12.2007 г.
на нотариус И.Н. и присъдена по
утвърдена от съда спогодба по т.д. № 2495/2018 г. на СГС, ТО, VI-20 състав и
3. Сумата 21 984,90 евро за неустойка за забава за периода от 01.07.2015
г. до 31.07.2015 г., т. IX.2 от нотариален акт № 113, том XIV, рег. № 16360,
дело № 2519/2007 от 27.12.2007 г. на нотариус И.Н. и сумата 859,98 лева за
разноски, и двете суми признати със съдебна спогодба по т.д. № 832/2019 г. на
СГС, ТО, VI-5 състав.
С молбата за предявяване „М.К.“ ЕООД претендира, че
горепосочените вземания са обезпечени с ипотека, учредена с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот срещу задължение за
построяване на обекти в нея № 114, том XIV, рег. № 16361, дело № 2520/2007 г.
от 27.12.2007 г. на нотариус И.Н..
Цитираният нотариален акт № 114, том XIV, рег. №
16361, дело № 2520/2007 г. от 27.12.2007 г. на нотариус И.Н. е представен към
молбата за предявяване на вземания. Видно от същия в пункт I е записано,
че учредителят „А.“ ООД се задължава към „Р.“ ЕООД за сума в размер на
1 100 000 евро, която представлява обезпечение на приемателя относно
неизпълнение от страна на учредителя на договорните му задължения към него по
предварителен договор между страните за преустрояване и цялостно завършване на
административна сграда срещу задължение за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот от 17.11.2005 г., анексите и приложенията към его, както и
нотариален акт за продажба на идеални части от урегулиран поземлен имот,
взаимно учредяване право на строеж за преустройство и цялостно изграждане на
офисна сграда и задължение за построяване на обектив в нея, подземни гаражни
клетки на две нива, включително ограда по регулационните линии, външни връзка
на сградите и трафопост с акт № 113, том XIV, рег. № 16360, дело № 2519/2007 от
27.12.2007 г. на нотариус И.Н., с краен срок за изплащане 30.06.2010 г. В пункт
II е конкретизирано, че се учредява
договорна ипотека върху правото на строеж за конкретно изброени имоти, които следва да бъдат изградени. В пункт III е записано,
че неизпълнението на задълженията на учредителя „А.“ ООД да построи описаните в
пункт II на
нотариален акт за продажба на идеални части от поземлен имот, взаимно
учредяване право на строеж за преустройство и цялостно изграждане на офисна
сграда и задължение за построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на
две нива, включително ограда по регулационните линии, външни връзки на сградите
и трафопост, посочен по-горе, а именно: офис комплекс и подземни гаражни клетки
на две нива по метода монолитно строителство-железобетонна конструкция с
топлоизолация по всички фасади, съгласно БДС и утвърдените инвестиционни
проекти; завършване на обектите на приемателя, подробно описани в пункт IV на
нотариалния акт, подробно описан по-горе в степен на завършеност, съгласно
клаузите на предварителен договор между страните за преустройство и цялостно
завършване на административна сграда срещу задължение за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот от 17.11.2005 г., анексите, протоколите и
приложенията към него, включително всички спомагателни инсталации, а именно:
Климатична инсталация /ОВК/, Система за контрол на достъпа, Пожароизвестителна
инсталация, Мълниезащита и заземителна инсталация, Заземителна инсталация за компютърни конфигурации, Система
за сигнализация и охрана, Структурно окабеляване, Система за видеонаблюдение, изпълнени в степен на завършеност
осигуряваща тяхното функциониране за обектите, включително с подписан акт
образец 15, за срок от 30 месеца, считано от датата на подписване на
нотариалния акт подробно описан в пункт I на този акт, в цялост, съгласно
съответните срокове, прави изискуемо дължимото обезщетение като приемателят има
право да събере сумата чрез продажба на ипотекираните имоти за удовлетворяване
на вземането си по съответния ред.
Установява се, че със споразумение от 21.12.2009 г.
страните са променили описания в пункт III срок от 30 месеца на 40 месеца.
Съдът намира за основателно възражението на кредитора
„Е.9.“ ЕООД, че учредената ипотека, която е послужила като основание за синдика
да приеме, че вземанията на „М.К.“ ЕООД са обезпечени, е недействителна на
основание чл. 170 ЗЗД.
Съгласно чл. 170 ЗЗД учредяването на ипотека е
недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на
законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува
неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за
която се учредява ипотеката.
В разглеждания случай съществува неизвестност относно
обезпеченото вземане. Видно е от цитирания по-горе нотариален акт № 114, том XIV, рег. №
16361, дело № 2520/2007 г. от 27.12.2007 г. на нотариус И.Н., че е посочена
сумата, за която се учредява ипотеката 1 100 000 евро, но не е ясно
какво вземане е обезпечено. Същото не е индивидуализирано, а единствено е
посочено, че е в резултат от неизпълнение на договорни задължения по сключени
между страните договори. Не е ясно дали с ипотеката се обезпечава парично
вземане, например за обезщетение или непарично, например за изграждане на
обекти. Не е известно също така кое или кои конкретни вземания от съответния
вид обезпечава ипотеката – дали главните и кои от тях или акцесорните
и кои от тях. Липсата на известност относно обезпеченото вземане прави
учредяването на ипотеката недействително.
Дори да се приеме, че ипотеката, учредена с нотариален
акт № 114, том XIV, рег. № 16361, дело № 2520/2007 г. от 27.12.2007 г.
на нотариус И.Н. е действителна, то в производството са представени доказателства,
че са настъпили част от уговорените в пункт IV основания за прекратяването й.
Предвид изложеното съдът намира, че списъкът на приетите
вземания следва да се измени като се приеме, че вземанията на кредитора „М.К.“
ЕООД следва да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а не по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
3. По възражението
с вх. № 307060/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Е.9.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на
17.10.2022 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
Кредиторът „Е.9.“ ЕООД възразява
срещу включването на вземането му в размер на 16 111 580,17 лева в
списъка на неприетите вземания.
С молба от 23.08.2022 г. „Е.9.“ ЕООД
предявило вземания от „А.“ ООД въз основа на влязло в сила арбитражно решение
от 28.04.2021 г. по вад № 12/2020 г. на Международния
арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ и издаден
изпълнителен лист от 01.07.2021 г. по ч.т.д. № 20211100900815/2021 г. по описа
на СГС, ТО, VI-4 състав за
общ размер 14 996 929,78 лева, както и вземания без съдебно и
изпълнително основание в размер на 539 546,92 евро.
Установява се, че на 01.07.2021 г. е
издаден по ч.т.д. № 815/2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав изпълнителен лист, след
като съдът е констатирал, че решението от 28.04.2021 г. по в.а.д. № 12/2020 г.
на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“
е влязло в законна сила. По изпълнителния лист „А.“ ООД е осъдено да заплати на
„Е.-**“ ЕООД следните суми: 55 968 лева – получена на отпаднало основание
по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2013 г.,
ведно с договорна неустойка от 0,5% на ден от 07.12.2020 г. до окончателното
плащане; 40 115,20 лева – остатък по фактура № *********/30.03.2010 г. и
фактура № *********/30.04.2010 г. по договор за доставка от 19.08.2006 г. във
връзка с разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.04.2020 г., ведно с договорна неустойка от 0,5% на ден от 07.12.2020
г. до окончателното плащане; 354 668,45 лева – неустойка за забава по чл.
3 от анекс № 1 от 20.04.2020 г. към предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 31.01.2013 г. в размер на 0,5% на ден върху сумата от
46 640 лева за периода 12.05.2016 г. – 01.09.2020 г., дължима при
разваляне на предварителния договор; 13 749 248,35 лева – неустойка
по чл. 14.2 от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.04.2014
г. в размер на 0,5% на ден върху сумата от 975 786 евро за периода
12.05.2016 г. – 01.09.2020 г., дължима при разваляне на предварителния договор;
300 000 лева – неустойка по чл. 13 от договора за доставка на материали от
19.08.2006 г. в размер на половин процент на ден за периода 30.04.2010 г. –
01.09.2020 г. върху сумата от 40 115,20 лева по договор за доставка от
19.08.2006 г.; 163 020 лева – разноски за арбитражна такса, както и сумата
29 326,04 лева – съдебни разноски в производството по чл. 405, ал. 3 ГПК.
Към молбата за предявяване на
вземания е представен и препис от постановеното арбитражно решение, цитирано в
горепосочения изпълнителен лист.
Арбитражното решение се ползва със
сила на пресъдено нещо, която обвързва страните по
арбитражното дело, като пререшаването на спора е недопустимо по аргумент от чл.
299 ГПК. Ето защо заявеното от синдика и то едва в становището му по подаденото
възражение, че дружеството „А.“ ООД не е осъществило адекватна правна защита по
същото, не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство.
Единственият възможен ред за атакуване на арбитражното решение е по чл. 47
ЗМТА, като в случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че
такова производство е инициирано от страна на длъжника. Следователно съдът
следва да зачете и е обвързан от арбитражното решение, постановено между
страните.
Предвид изложеното предявените
вземания от „Е.9.“ ЕООД по постановенето арбитражно
решение в.а.д. № 12/2020 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение
„Алианс за правно взаимодействие“ и издадения въз основа на него изпълнителен
лист по ч.т.д. № 815/2021 г. на СГС, ТО,
VI-4 състав в
общ размер към датата на предявяване 14 996 929,78 лева следва да се
изключат от списъка с неприети вземания и да се включат в списъка с приети
вземания.
Предявеното вземане в размер на 539 546,92
евро, равняващо се на 1 113 700,39 лева, представлява разликата до
пълния размер на иска от 7 569 425,97 евро – неустойка по чл. 14.2 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.04.2014 г. в
размер на 0,5% на ден при разваляне, считано от 12.05.2016 г. до 01.09.2020 г.
върху сумата от 975 786 евро. В мотивите на постановеното арбитражно
решение е прието, че неустойката в размер на 7 569 425,97 евро,
представляваща 0,5% на ден неустойка за разваляне на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.04.2014 г., считано от 12.05.2016 г. до
01.09.2020 г. върху сумата от 975 786 евро, е доказана по основание и
размер. Ищецът в арбитражното производство е предявил частична претенция за 7 029 879,05
евро, от общо заявена 7 569 425,97 евро, представляваща 0,5% на ден
неустойка за разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.04.2014 г., считано от 12.05.2016 г. до 01.09.2020 г. върху сумата
от 975 786 евро, поради което искът е бил уважен до този размер. Съгласно
чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА, с връчването му арбитражното решение влиза в сила и
става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Следователно правните последици, които поражда арбитражното решение са същите,
които поражда и влязлото в сила съдебно решение, постановено в хода на исковото
производство. Както е прието в решение от 26.07.2021 г. по т.д. № 95/2020 г. на
ВКС, I Т.О.,
решение от 12.12.2022 г. по т.д. № 1133/2021 г. на
ВКС, I Т.О. и др.
силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има
същото съдържание като силата на пресъдено нещо на
съдебното решение, същите субективни и обективни предели и подлежи на
задължително зачитане от държавните съдилища и други държавни органи. След като
в арбитражното решение между страните е установено, че дължимата неустойка е
доказана по основание и размер за сумата 7 569 425,97 евро и в
производството по предявяване на вземания не се твърди да се настъпили нововъзникнали факти след постановяване на решението, то
съдът намира, че формираната разлика до пълния заявен размер, за която са
изложени мотиви в арбитражното решение, че се дължи следва да се включи в
списъка с приети вземания.
Предявените вземания от кредитира, присъдени с
арбитражното решение и това за остатъка от дължимата неустойка са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Основателно е възражението и в частта, в която се
претендира включване в списъка с приети вземания на сумата 950 лева за
разноски, присъдени с решението от 02.08.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г. на СГС,
VI-1 състав.
Разходите, които са направени във връзка с откриването и провеждането на
производството по несъстоятелност, които се включват в понятието разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, са изброени по
изчерпателен начин в чл. 723 ТЗ. Сумата е присъдена с решението по чл. 625 ТЗ и
представлява разноски, които са направени от кредитор във връзка с откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „А.“ ООД. Следователно сумата
от 950 лева следва да се включи в списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
При горните мотиви съдът намира, че възражението на „Е.9.“
ЕООД е основателно и предявените от него вземания следва да се включат в
списъка с приети вземания.
4. По възражението
с вх. № 306969/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Т.б.Д“ АД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на 17.10.2022
г., което е в законоустановения седмодневен срок.
По същество възражението представлява молба от
кредитора да се оправи фактическа грешка в списъка на приетите вземания, като
коректно се посочи период на законната лихва по Договора за кредит № 0902.0811/29.06.2012
г., както и да бъде коригиран един от описаните нотариални актове за ипотека.
Съдът намира, че следва да внесе корекции в списъка,
които съответстват на предявените и приети вземания и да се посочи период на
законната лихва по договор за кредит № 0902.0811/29.06.2012 г. с 22 бр. анекси
към него – законна лихва в размер на 33 444,70 лева, дължима за периода от
18.09.2020 г. до 02.08.2022 г. вкл.; законна лихва в размер на 1 369,08
лева, дължима за периода от 03.08.2022 г. до 30.08.2022 г. вкл., както и да
бъде коригиран един от описаните нотариални актове за учредена ипотека в полза
на банката, а именно: № 60, том I, рег. № 1368, дело № 52 от 2018 г.
5. По възражението
с вх. № 306970/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Т.б.Д“ АД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на
17.10.2022 г., което е в законоустановения седмодневен
срок.
Кредиторът „Т.б.Д“ АД възразява срещу приетото
предявено вземане на кредитора „М.К.“ ЕООД в общ размер на
1 912 130,97 лева като
обезпечено с договорна ипотека и с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като счита, че вземането на кредитора „М.К.“ ЕООД е необезпечено и с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Съдът намира възражението за основателно по изложените
мотиви по подаденото от „Е.9.“ ЕООД възражение в точка 2 от по-горе, които не
намира за необходимо да приповтаря.
6. По
възражение с вх. № 307251/18.10.2022 г., подадено от кредитора „Е.9.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 11.10.2022 г., а възражението е подадено на
18.10.2022 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
Кредиторът „Е.9.“ ЕООД възразява срещу включване на
вземанията на „Т.б.Д“ АД в списъка на приетите вземания и като обезпечени с
ипотека.
С молба от 31.08.2022 г. „Т.б.Д“ АД предявява вземания
срещу „А.“ ООД произтичащи от следните договори за кредит, както следва:
Договор за кредит № 0533.12.10/10.12.2010 г. и
анексите към него; Договор за кредит № 0534.12.10/16.03.2011 г. и анексите към
него; Договор за кредит № 0902.0811/29.06.2012 г. и анексите към него; Договор
за кредит № 1577.0414/19.09.2014 г. и анексите към него; Договор за кредит №
2743.0117/26.01.2017 г. и анексите към него; Договор за кредит № 4091.1119/08.11.2019
г. и анексите към него и Договор за кредит № 4342.0420/04.05.2020 г. и анексите
към него. В молбата за предявяване на вземания са описани подробно основанието
и размера на вземанията, както и привилегиите и обезпеченията.
За доказване възникването и изискуемостта на
предявените вземания към молбата кредиторът представя сключените между банката
и „А.“ ООД 7 бр. договори за кредит, анексите към тях, исканията за усвояване
на суми от страна на длъжника и нотариалните актове за учредяване на договорни
ипотеки върху недвижими имоти.
В подаденото възражение кредиторът „Е.9.“ ЕООД оспорва
приетите като дължими размери на вземания по договорите за кредит, прави
възражение за погасяване на част от сумите по давност и възразява срещу
наличието на обезпечение.
Съдът намира за неоснователно възражението заявено от
кредитора за погасяване на част от вземания по давност. Съдът изложи мотиви
по-горе защо счита, че трето лице, извън длъжника, не може да прави възражение
за погасяване по давност. Погасителната давност е установена в интерес на
длъжника, който позовавайки се на бездействието на своя кредитор в давностния период би могъл да осуети уважаването на
предявен срещу него осъдителен иск. В този смисъл погасителната давност ползва
пряко длъжника – така решение № 320 от 17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на
ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни за конкретното облигационно
правоотношение лица. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно
която давността не се прилага служебно. Ето защо правните последици на
давността, съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, могат да
бъдат постигнати единствено въз основа на наведено в срок и по установения ред
възражение от страна на длъжника, като страна по материалното правоотношение.
Не следва да се разглежда възражение на друг кредитор, който е чужд за
облигационното отношение. Ето защо възражението на кредитора „Е.9.“ ЕООД за
изтекла погасителна давност по отношение вземанията на „Търговска бака Д“ АД е
несъстоятелно. Отделно от това, длъжникът с подписване на всеки един от
анексите към договорите за кредит е правил признание на вземането на банката, с
което е прекъснал течението на погасителната давност. В преамбюла на всеки
анекс има констативна част, съгласно която страните по договора са приели за
установено какъв е размерът на дължимите главници и лихви към датата на
подписване на всеки анекс.
Неоснователно е също така възражението на „Е.9.“ ЕООД,
че предявените от банката вземания са необезпечени. Видно от представените към
молбата за предявяване на вземания нотариални актове, учредените в полза на
банката обезпечения – договорни ипотеки и особени залози, са действителни и
същите са във връзка с предоставените на длъжника кредити.
По отношение доводите във възражението, че е налице
неяснота относно размера на вземанията на банката, съдът намира, че в
сключените и представени по делото договори за кредит се съдържат подробни
уговорки за размера на дължимите главници, договорни и наказателни лихви,
таксите за управление на кредитите, както и за начина, по който се начисляват и
сроковете, в които се дължат.
В настоящото производство е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че по Договор
за кредит № 0533.12.10/10.12.2010 г. по сметка на „А.“
ООД между 14.01.2011 г. и 04.05.2011 г. са постъпили суми в общ размер на
450 000 евро; по Договор за кредит № 0534.12.10/16.03.2011 г. по сметка на
длъжника са постъпили суми в общ размер на 880 508,96 евро между
30.03.2011 г. и 26.03.2012 г.; по Договор за кредит № 0902.0811/29.06.2012 г.
по сметка на „А.“ ООД между 25.07.2012 г. до 22.10.2014 г. са постъпили суми в
общ размер на 957 708,02 евро, а по сметка на „С.-П.“ ЕООД сумата
2 423,52 евро; по Договор за кредит № 1577.0414/19.09.2014 г. кредитът е
усвояван по сметки на „АС-С.“ ООД и „С.-П.“ ЕООД, като длъжникът е усвоил в периода
между 23.10.2014 г. и 28.04.20156 г. сумата 365 065,44 евро, а по сметка
на другото дружество между 10.11.2015 г. до 14.03.2017 г. са постъпили суми в
общ размер 190 451,78 евро; по Договор за кредит № 2743.0117/26.01.2017 г.
суми са усвоявани по сметки на „С.-П.“ ЕООД в общ размер на 335 827,58
лева за периода между 14.03.2017 г. и 24.01.2019 г. и 64 172,42 лева на
24.01.2019 г.; по Договор за кредит № 4091.1119/08.11.2019 г. банката е превела
по сметка на „С.-П.“ ЕООД суми в общ размер на 162 190,73 лева, а по Договор
за кредит № 4342.0420/04.05.2020 г. суми в общ размер на 59 051,35 лева и
48 948,65 лева. Установи се също така от заключението на вещото лице, че
размерът на непогасената главница по всеки един от договорите за кредит, както
и акцесорните вземания за лихви и такси са в
размерите, в които са предявени от „Т.б.Д“ АД и включени в списъка на приети
вземания от синдика.
По искане на възразилия кредитор е изслушано
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
установява, че усвоените суми са отпускани от банката при нареждане за теглене,
превод или плащане на задължение, за които не е имало достатъчни налични
средства по банковата сметка, до достигане на максималния размер на разрешения
кредитен лимит по съответния кредит.
Съдът намира за недоказано възражението на „Е.9.“
ЕООД, че банката не е изпълнила задълженията си по договорите за кредит и е
допуснала натрупване на лихви поради усвояване на нови главници.
При съобразяване изложеното, представените към молбата
за предявяване на вземания от „Т.б.Д“ АД документи и изслушаните основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира, че възражението на „Е.9.“
ЕООД срещу списъка на предявените и приети вземания на „Т.б.Д“ АД е
неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да остави
без уважение искането на кредитора „Т.б.Д“ АД за присъждане на разноски за
настоящото производство. Производството по чл. 692 ТЗ е част от фазата по
установяване наличието на вземания на кредиторите към несъстоятелния търговец и
е специфично по своя характер. Постановеният акт от съда по реда на чл. 692,
ал. 4 ТЗ не представлява „акт, с който приключва делото в съответната
инстанция“, поради което правилата на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК са
неприложими и разноски не следва да се присъждат.
По останалите включени в списъците с приети от синдика
вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги одобри във вида, в
който са изготвени и приети от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –
определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, определяне
метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнагражденията им. На основание чл. 669, ал. 4 ТЗ в дневния ред следва да се
включи и избирането на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в търговския
регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал.
1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ и графика на заседанията на
състава. Ето защо като дата на събранието, съдът определя 18.09.2023 г. от
13:30 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 307302/18.10.2022 г. от кредитора „М.К.“ ЕООД
срещу списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 11.10.2022 г. като ИЗКЛЮЧВА вземането на „М.К.“ ЕООД от
списъка с неприети вземания и включва същото в списъка с приети вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както следва: сумата 84 698,20 евро по споразумение от 02.04.2012 г. между „Р.“
ООД и „А.“ ООД, уговорено в т. III.3.1. за обезщетение за удължаване на срока
на строителството на офис-сградата от 30 на 40 месеца с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 307062/17.10.2022 г. от кредитора „Е.9.“ ЕООД и
по възражение с вх. № 306970/17.10.2022
г. от кредитора „Т.б.Д“ АД срещу списъка на приетите от синдика вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
11.10.2022 т. определената поредност на удовлетворяване
на вземанията на „М.К.“ ЕООД в общ размер на 1 911 270,99 лева, като вземанията следва да се считат с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а не както е
посочено в списъка по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по възражението с вх. № 307060/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Е.9.“
ЕООД срещу списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 11.10.2022 г. като ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите вземания и включва в списъка на
приети вземания вземанията на „Е.9.“ ЕООД в общ размер на
16 111 580,17 лева, от които
14 996 929,78 лева присъдени с влязло в сила арбитражно решение по
в.а.д. № 12/2020 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за
правно взаимодействие“ и издадения въз основа на него изпълнителен лист по
ч.т.д. № 815/2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав и
1 113 700,39 лева за неустойка, и двете вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и сумата 950 лева
разноски за производството по несъстоятелност с поредност
по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
ВНАСЯ по възражението с вх. № 306969/17.10.2022 г., подадено от кредитора „Т.б.Д“
АД корекция в списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 11.10.2022 г. по отношение
вземания на „Т.б.Д“ АД, като се чете период на законната лихва по договор за
кредит № 0902.0811/29.06.2012 г. с 22 бр. анекси към него – законна лихва в
размер на 33 444,70 лева, дължима за периода от 18.09.2020 г. до
02.08.2022 г. вкл.; законна лихва в размер на 1 369,08 лева, дължима за
периода от 03.08.2022 г. до 30.08.2022 г. вкл., както и се коригира един от
описаните нотариални актове за учредена ипотека в полза на банката, а именно: №
60, том I, рег. №
1368, дело № 52 от 2018 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 307251/18.10.2022 г., подадено от кредитора „Е.9.“
ЕООД срещу включване на вземания на „Т.б.Д“ АД в списъка на приетите
вземания.
ОДОБРЯВА, с отчитане на горните промени,
списъците на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „А.“ ООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и обявени в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 11.10.2022 г.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, на 18.09.2023
г. от 13.30 часа в Съдебната
палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, в залата за провеждане
на съдебните заседания на VІ-1 състав, ТО, СГС, при дневен ред: 1. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 2. Определяне реда и
начина за осребряване имуществото на длъжника; определяне метода и условията на
оценка на имуществото и избор на оценители и определяне на възнагражденията им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: