Р Е Ш Е Н И Е
№ V-61 30.09.2019 г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав
На десети юни две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 568 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите ГПК.
С решение №23 от 6.02.2019г. по гр.д.№808/18г. на РС- Несебър, „Виста Мениджмънт“ ЕООД е
осъдено да прекрати създадените на Р.Л. и Д.Б. , граждани на Р.Л., пречки за
ползване на асансьорните уредби в сграда с идентификатор №51500.507.170.1.104
по КККР на гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, комплекс „Авалон“, като осигури на
ищците работещи и активирани електронни чипове за ползване на асансьорните
уредби.
Със същото решение е отхвърлен иска на Р.Л. и Д.Б.,
против „Виста Мениджмънт“ ЕООД за прекратяване на създадените пред ищците
пречки чрез снабдяването им с нужните за отключването ключове и/или други
заключващи устройства, осигуряващи достъп до конкретни помещения в описаната
по-горе сграда, подробно изброени в решението.
Ответното дружество е осъдено да заплати по равно на
ищците сумата от 381,28 лв., представляващи деловодни разноски съразмерно на
уважената част от иска.
Против решението е постъпила въззивна
жалба вх.№1709/1.03.19г. по описа на РС-Несебър, подадена от адв.Чакърова като
пълномощник на Р.Л. и Д.Б.. С нея въззивниците са обжалвали решението в частта,
с която исковете им са отхвърлени. Жалбоподателите считат, че в обжалваната
част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, понеже
противоречи на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Неправилен бил изводът на
съда, че по делото не било установено, че заграждането и обособяването на
процесните помещения е било извършено от ответното дружество. Изтъкват, че
според съдебната практика на ВКС не само извършителят на нарушението е пасивно
легитимиран да отговаря по иска по чл.109 ЗС, но всяко лице, което към момента
на предявяването на иска поддържа противоправното състояние в имота. Неправилен
бил и извода, че липсват доказателства, че ответното дружество е извършвало
сочените в исковата молба действия. Освен това се сочи, че в становището на
процесуалния представител на ответното дружество не са наведени твърдения, че
процесните помещения са собственост на дружеството. Според въззивниците те са
общи части на етажната собственост и служат за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици, включително ищците, поради което същите следва да имат
достъп до тях по закон. Развити са подробни съображения. Молят решението да
бъде отменено в обжалваната от тях част, като вместо това се постанови ново, с
което исковете им против ответника се уважат и по отношение на процесните
помещения. Молят да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Представят
писмени доказателства.
Ответното дружество не е представило отговор на жалбата, въпреки
предоставената му възможност за това.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на лица, които имат правен интерес да го обжалват в
частта, с която са отхвърлени претенциите им по чл.109 ЗС против ответника.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което делото следва да се разгледа по същество.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект
в сграда- апартамент №507А с идентификатор 51500.507.170.1.104 по КККР на
гр.Несебър, находящ се на пети етаж в „Апартхотел Авалон“, със застроена площ
от 50,88 кв.м., като ведно с 10,93 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата
общата площ на апартамента е 61,81 кв.м., придобит чрез покупко-продажба през
2016г. През м.април 2014г. било проведено общо събрание на етажната собственост
/ОСЕС/ на апартхотела, на което били взети решения за избор на тричленен
управителен съвет, за част от който била избрана ищцата. Взето било също
решение поддръжката на комплекса да бъде възложена на ответното дружество. С
последното бил сключен договор за стопанисване и поддържане. През м.ноември
2016г. било проведено друго ОСЕС, на което бил избран нов управителен съвет, в
чийто състав отново влизала ищцата, която по-късно била избрана за председател
на управителния съвет. На същото събрание било прието решение за прекратяване
на договора с изпълнителя на услуги по поддръжката на комплекса. В изпълнение
на решенията на ОСЕС ищцата изпратила на ответника предизвестие за
прекратяването на договора. Решенията на ОСЕС от 11.2016г. влезли в сила,
въпреки оспорването им от ответника. През 2017г. ответното дружество завело
дела срещу собственици от комплекса, включително срещу ищцата, с които
претендирало от собствениците заплащане на такса за поддръжка и суми за фонд
ремонти. Същите били отхвърлени с влезли в сила съдебни решения, поради
недействителност на договора за стопанисване и поддръжка.
На 2.06.2017г. било проведено трето ОСЕС, с което било
взето решение да се продължи договора с ответното дружество, извършващо
дейности по поддържане на общите части в комплекса, възложени с решение на ОСЕС
от 9.04.2014г. и съответно да бъде подписан договор за стопанисване и поддържане
на комплекса за срок от още две години. Тези решения /както и всички останали,
приети на това ОС/ били оспорени пред НРС и отменени като незаконосъобразни. По
тази причина ищците считат, че ответното дружество както към 2017г., така и към
предявяването на иска продължава да се намира на територията на комплекса, да
получава такси за поддръжка от собствениците без да има право и основание за
това. Неплатилите собственици били поставени в положение да плащат както чрез
прекъсването на електричеството към имота им, така и чрез лишаването им от
възможността да ползват асансьорите в комплекса, както било в случая на ищците.
Това било в резултат на незаконно предприети действия от страна на ответното
дружество. Освен, че били лишени от възможност да ползват асансьорите на апартхотела,
ищците сочат, че били лишени от възможността да упражняват в пълен обем правото
си на собственост върху общите части на сградата съобразно тяхното
предназначение. По неизвестни причини служители на ответното дружество
продължавали да се намират на територията на комплекса. Дружеството
ограничавало достъпа до общи части в сградата, намираща се в режим на етажна
собственост- това били пространства, намиращи се в коридорните/ площадковите
пространства между самостоятелните обекти в сградата, които нямали
самостоятелни идентификатори, но били обособени чрез преградни съоръжения
/врати/ като помещения. В някои от тях се намирали електромерите на цялата
сграда, други се ползвали като помещения за камериерки и други служители на
ответното дружество, трети били отдавани под наем на туристи, а едно от
помещенията се ползвало като рецепция. Сочат, че единствено ответното дружество
имало достъп до тези помещения и отказвало такъв на всеки, който се обръщал към
дружеството с подобно искане. Молят /виж петитума на втория обективно съединен
иск от уточняващата молба на л.109 от делото на БРС, / ответникът да бъде
осъден да прекрати създадените пречки по отношение на ищците да ползват общите
части на етажната собственост, подробно описани в исковата молба, находящи се
на територията на етажна собственост в сграда с идентификатор №51500.507.170.1
по ККР на гр.Несебър, като им осигури достъп до тях- чрез снабдяването им с ключове
или други заключващи устройства. Претендират разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба
в законния срок. Преди първото по делото съдено заседание е представило
становище, чрез пълномощника адв.Койнов, с което исковата претенция оспорена изцяло. Заявява се, че дружеството
не е пасивно легитимирано да отговаря по иска, поради това, че не притежава
право на собственост в комплекса и няма каквото и да било отношение- правно или
фактическо, към описаните в исковата молба обособени помещения. Ищцата била
избрана за председател на УС на ЕС, считано от 29.11.2016г., поради което имала
задължение да осигури достъп до описаните в исковата молба помещения. Затова
намират иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Районният съд е приел писмените доказателства по делото и
е разпитал водените от страните свидетели.
С решението си НРС е уважил иска за осъждане на ответното
дружество да осигури достъп на ищците до асансьорите на апартхотела /което не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което същото не включено в пределите на въззивното
производство/. Отхвърлил е иска за осигуряване на достъп на ищците до конкретно
обособени помещения от общите части на етажната собственост по съображения, че
от събраните по делото доказателства не се установява, че заграждането и обособяването
на процесните помещения е било извършено от ответника. От показанията на св.Д.
се установявало, че на камериерките били създавани трудности и не можели да
ползват офисите да се приобличат, не можели да се ползват общите части,
рецепцията, където били електромерите, понеже помещенията били заключени.
Единственото конкретно действие, което според свидетелката се извършвало от
ответното дружество било, че дружеството спирало електричеството на
собствениците, а това станало известно на свидетелката от разговори с част от
собствениците. Предвид това съдът е приел, че не са доказани по несъмнен начин
твърденията на ищците, че именно представители на ответното дружество
ограничават правата на собственост на ищците по отношение на конкретните помещения
от общите части. Показанията на свидетелката били общи, в тях липсвала
конкретика както по отношение на помещенията, които не можели да се ползват,
така и спрямо лицата, които създавали пречки за достъп до тях. Освен това тя не
пресъздавала свои лични впечатления, а пресъздавала казаното ѝ от собственици
в комплекса.
След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото
доказателства и закона Бургаският окръжен съд приема, че в обжалваната част решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съображения:
Безспорно е, че ищците- сега въззивници са собственици на самостоятелен
обект- апартамент в сграда с идентификатор №51500.507.170.1.104 по КККР на
гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, комплекс „Авалон“ /така- нотариален акт на л.8
от делото на НРС/, както и че ищцата е била избрана за член на управителния
съвет на етажната собственост /виж протокол от ОСЕС от 9.01.2014г.- л.10/, а
по-късно и за председател на управителния съвет на етажната собственост в същия
комплекс /виж протокол на л.37 от делото на НРС/. Не е спорно също, че с решение
на ОСЕС от 9.01.2014г. ответното дружество било избрано да извършва поддръжката
на общите части на етажната собственост. Управителния съвет на ЕС /Е.Г., Е.П.и Р.Л./
сключил с ответното дружество договор за стопанисване и поддържане. Срокът му на
действие бил една година- от 1.05.2014г. до 30.04.2015г. По силата на този
договор ответното дружество следвало да изпълнява срещу заплащане на
възнаграждение задълженията, уговорени в раздел II, т.2 от договора. В раздел V, т.9 е уговорено автоматично продължаване на договора за
срок от една година, в случай че някоя от страните не го прекрати в едномесечен
срок преди изтичането на срока, уговорен в раздел I, т.1. С решение по т.11 от ОСЕС, проведено на
28.11.2016г. /за което няма данни да е било обжалвано по реда на ЗУЕС и
отменено/, председателят на управителния съвет на ЕС бил упълномощен да
прекрати договора с ответното дружество. Приложено е предизвестие за
прекратяването на договора за стопанисване и поддръжка от 2014г., отправено от
ищцата, в качеството ѝ на председател на УС на ЕС, до ответното
дружество, получено на 2.02.2017г. /виж известие за доставяне на л.43/. Приложени
са съдебни решения по различни правни спорове между ответното дружество и
етажни собственици, с които са отхвърлени като неоснователни претенциите на
ответника към етажните собственици за заплащане на такси и разходи за поддръжка,
в мотивите на които /които не се ползват със сила на пресъдено нещо/ е прието,
че договорът за стопанисване и поддържане не е произвел действие.
Страните не спорят, а и видно от приложеното решение №127 от 11.07.2018г.
по гр.д.№657/2017г. по описа на НРС, на 2.06.2017г. било проведено поредно ОСЕС
в к-с „Авалон“. На него било взето решение- т.7 от протокола за ОСЕС, за продължаване
за още две години на договора за стопанисване и поддържане, сключен с ответното
дружество в изпълнение на решението от 9.04.2014г. Това решение /както и
останалите приети на ОСЕС на 2.06.2017г. са били отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС/.
При така събраните доказателства и съобразно становището на ответника, че
няма собственост в комплекса, нито отношение /правно или фактическо/ към
описаните в исковата молба обособени помещения, може да се направи обоснован
извод, че ответното дружество не притежава вещни или облигационни права, въз
основа на които да осъществява фактическа власт /включително държане/ на
процесните помещения, изградени в общите части на етажната собственост на
комплекс „Авалон“, относно които ищците твърдят, че са лишени от достъп.
По делото е прието като доказателство и не е оспорено от ответната страна
електронно писмо от 26.04.2018г., с автор управителя на ответното дружество, от
което се установява, че дружеството е започнало ремонт на общите части на
комплекс „Авалон“ и по-конкретно на асансьорите, като била изградена и чипова
система за контрол на достъпа до асансьорните уредби. В него е отразено
намерението на дружеството да ограничи ползването на асансьорните съоръжения от
лицата, които не плащат такса поддръжка и фонд ремонти, които се събират от
„Виста мениджмънт“. Посочено е още, че независимо от споровете с „представящата
се за „председател“ на етажната собственост Р.Л.“ /т.е. ищцата по настоящото
дело/ дружеството ще продължава да изпълнява ангажиментите си по поддръжката на
комплекс „Авалон“, ще осигурява денонощна охрана, грижи за чистотата, заплащане
на комуналните разходи на общите части, абонамент асансьори и електричество за
целия комплекс. Отправен е апел към етажните собственици да не заплащат суми и
такси към „представящата се за „председател“ на етажната собственост Р.Л.“.
За установяване твърденията на ищците, че са били лишени от достъп до
процесните помещения и асансьорни уредби пред РС- Несебър е била разпитана
свидетелката Снежанка Д.. Същата сочи, че работи като камериерка в комплекса
целогодишно, като почиства апартаментите, общите части, прозорците и прочее. От
нейните показания се изяснява още, че ответното дружество като поддържаща фирма
е поставило чипове на асансьорите, които не можели да се ползват от всички
собственици, в това число и от ищците, понеже отказвали да плащат такса
поддръжка. Тази свидетелка установява още, че работи във фирма „Дим райс“ ЕООД
от две години. Свидетелката сочи, че камериерките работят за тази фирма, която
според нея е управляваща, а договорът за поддръжка с ответното дружество бил
прекратен. Камериерките също нямали достъп до асансьорите, нито можели да
ползват общите части, рецепцията /където били електромерите/, понеже
помещенията били заключени и заградени. Заявява също, че собствениците са
ѝ казвали, че ответното дружество редовно им спира електричеството.
При така установената фактическа обстановка въззивната
инстанция приема следните правни изводи:
Съгласно чл.109 от ЗС всеки собственик може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. С негаторния иск по чл.109 от ЗС се осъществява защита на правото
на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, което ограничава и пречи на пълноценното използване
на имота според вида му и неговото предназначение.
Законът не поставя ограничения за това кое лице може да
отговаря по иск с правно основание чл.109 ЗС, като няма съмнение, че това е
всяко лице, за което се твърди, че с неоснователните си действия пречи на
собственика да упражнява своето право.
За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС, ищецът следва да
докаже не само правото си на собственост /в случая се касае за помещения в
общите части на ЕС/, но и това, че ответникът с неоснователни действия
препятства упражняването на правото на собственост на ищеца. От показанията на
св.Д. не се установяват твърденията на ищците в исковата молба, че именно
ответното дружество е ограничило достъпа на ищците до процесните помещения,
обособени в общите части на сградата, нито че това дружество отказва да им
осигури достъп до тези помещения. Доколкото ответното дружество оспорва изобщо
да има нещо общо /правно или фактически/ с тези помещения, тежестта за
установяване на тези факти лежи върху ищците.
Действително без значение е обстоятелството дали
ответникът е обособил процесните помещения в общите части, което обстоятелство
е било прието за недоказано от районния съд. Ищците не основават иска си на
подобни твърдения, поради което и не е следвало да доказват по какъв начин и от
кого са били обособени тези помещения.
Въпреки това, като краен резултат решението е правилно.
Показанията на св.Д. не съдържат конкретни данни за това кой е заградил или заключил
обособените помещения, нито дали същите се ползват от някого /включително
рецепцията/, нито за това кой е създал пречките пред камериерките от фирмата, в
която тя работи, да ползват тези помещения. Единственото обстоятелство, касаещо
иска пред въззивната инстанция за конкретни действия на ответника, изложено от
тази свидетелка е, че по данни на собственици в комплекса ответното дружество
им спира електричеството. Дори това да е вярно /понеже свидетелката няма лични
впечатления, а възпроизвежда казаното ѝ от други лица, както правилно е
посочил НРС/ не доказва твърденията на ищците, че именно ответното дружество
препятства достъпа на ищците до процесните помещения в общите части на
сградата. Това, че ответното дружество осъществява поддръжката на етажната
собственост, въпреки че не се установява да има правно основание за това /
видно от електронното писмо, неговата дейност по договора от 2014г. е
продължила и след изричното му прекратяване, както и след отмяна на решенията
на ОСЕС от 2.06.2017г. за продължаването на срока на действие на договора/ и
събира такси за поддръжка и управление, не дава основание да се приеме, че именно
ответното дружество ограничава достъпа на ищците до процесните помещения.
Поради съвпадане фактическите и правни изводи на двете
инстанции решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото (жалбата е приета за
неоснователна) на въззивниците не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №23 от 6.02.2019г. по гр.д.№808/18г. на РС- Несебър В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ- в която е отхвърлен
иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на „Виста мениджмънт“ ЕООД да
прекрати създадените пред ищците Р.Л. и Д.Б., граждани на Р.Л. пречки за достъп
до обособени помещения в общите части на сграда с идентификатор
№51500.507.170.1.104 по КККР на гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, комплекс
„Авалон“, чрез снабдяването им с нужните за отключването ключове и/ или други
заключващи устройства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Л. и Д.Б. , граждани на Р.Л., за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.