Р Е Ш Е Н И Е № 193
гр.
Сливен 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 152/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.С.К., с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г., издаден от М. Х. М. – Б. на длъжност н. с., в. ревизията и П. Г. Д. на длъжност г. и. по п. – р. на ревизията при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 54/23.03.2020 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Д.С.К., ЕГН **********, с ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК ********* са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в общ размер на 21 784,53 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 6 348,37 лева, за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва :
- за 2013г. данък в размер на 1 987,33 лв. и лихви за просрочие - 1 149,63 лв.;
- за 2014г. данък в размер на 3 552,17 лв. и лихви за просрочие - 1 693,92 лв.;
- за 2015г. данък в размер на 3 672,45 лв. и лихви за просрочие - 1 377,34 лв.;
- за 2016г. данък в размер на 3 898,55 лв. и лихви за просрочие - 1 066,77 лв.;
- за 2017г.. данък в размер на 4 401,00 лв. и лихви за просрочие - 758,01 лв,;
- за 2018г. данък в размер на 4 273,03 лв. и лихви за просрочие - 302,70 лв.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че заповедта за възлагане на ревизия е издадена от некомпетентен орган; не са спазени сроковете по издаване актовете; неправилно ревизионното производство е протекло по особения ред на чл. 122 от ДОПК, констатациите на ревизията са неправилни и са довели до незаконосъобразни изводи за начисляване на допълнителни данъчни задължения. Моли съда да отмени ревизионния акт, като незаконосъобразен. В съдебно заседание се представлява от адв. К.К., който счита РА за нищожен, тъй като, както РА, така и съставените в хода на ревизионното производство актове не са подписани с квалифициран електронен подпис. Неангажира други доказателства, с оглед указаната му доказателствена тежест. Непретендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение
Ответникът по оспорването - Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение върху обжалваемия интерес в размер на 1374 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по делото:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г., издадена от М. Х. М. – Б. на длъжност н.-с. „Ревизии“ д. „Контрол" при ТД на НАП Бургас, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Д.С.К., ЕГН **********, с регистрация ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК *********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г.; Данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г.. Извършването на ревизията е възложено на П. Г. Д. – г. и. по п. /р. на ревизията/ и Т. С. К. – Г. и. по п.. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г. е връчена на Д.К. на 18.07.2019 г. На 15.10.2019 г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г., с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 18.11.2019 г. На 13.11.2019 г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г., с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 18.12.2019 г. Заповедта за възлагане на ревизия и Заповедите за ИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М. Х. М. – Б. в посоченото й длъжностно качество – н.-с. „Ревизии“ д. „Контрол" при ТД на НАП Бургас.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на документи.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – П. Г. Д. – г. и. по п. /р. на ревизията/ и Т. С. К. – Г. и. по п., е съставен Ревизионен доклад РД № Р-02002019004320-092-001/20.12.2019г. С Ревизионния доклад в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Д.С.К., ЕГН **********, с регистрация ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК ********* да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода на 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П. Г. Д. и от Т. С. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-02002019004320-092-001/20.12.2019г. на 30.12.2019 г. Д.К. е подала възражение, което възражение е основано на съображения, че ревизионният доклад е съставен при допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от М. Х. М. – Б. на длъжност н.-с. „Ревизии“, в. ревизията и П. Г. Д. – г. и. по п. – р. на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г., с който по отношение на Д.С.К., ЕГН **********, с ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК ********* са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в общ размер на 21 784,53 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 6 348,37 лева, за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва : за 2013г. данък в размер на 1 987,33 лв. и лихви за просрочие - 1 149,63 лв.; за 2014г. данък в размер на 3 552,17 лв. и лихви за просрочие - 1 693,92 лв.; за 2015г. данък в размер на 3 672,45 лв. и лихви за просрочие - 1 377,34 лв.; за 2016г. данък в размер на 3 898,55 лв. и лихви за просрочие - 1 066,77 лв.; за 2017г.. данък в размер на 4 401,00 лв. и лихви за просрочие - 758,01 лв. и за 2018г. данък в размер на 4 273,03 лв. и лихви за просрочие - 302,70 лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М. Х. М. – Б. и от П. Г. Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на хартиен и оптичен носител. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от Д.К. възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-02002019004320-092-001/20.12.2019г., като същото е прието за неоснователно. Ревизионен акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г. е връчен на Д.К. на 10.01.2020 г. по електронен път.
В хода на извършената ревизия органите по приходите са констатирали, че на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ Д.С.К. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. В качеството си на ЕТ „К.-Д.К." ревизираното лице е упражнявало с. д. – т. на д. в неспециализирани м., предимно с х. п., н. и т. и. Дейността се извършва в д. т. о., находящи се г.С., у."А." № *** и у."С. С." № **. Лицето е подавало годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало единствено доходи от с. д. като е. т., като за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2018г. е деклариран отрицателен финансов резултат /данъчни загуби/. Д.К. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
По отношение на извършваната с. д. от лицето в качеството му ЕТ „К. - Д.К." при ревизията не са констатирани несъответствия и не са установени допълнителни задължения по ЗДДС, както и за авансов и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
Във връзка с определяне на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ревизиращия екип е изследвал всички възможни източници на доходи за лицето. След направена справка е установено, че през ревизирания период лицето няма сключени трудови договори и за него не са подавани данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения по реда на чл.73 от ЗДДФЛ. Не са установени получени необлагаеми доходи по чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ и извършени разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество от Д.К.. По данни от информационната система на НАП ревизираното лице няма получени доходи през целия ревизиран период от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.
Едновременно с това, Д.К. е предоставила лични средства на фирмата си ЕТ „К. - Д.К." за покриване на финансови загуби, както следва по години: през 2013г. - 33 500.00 лв., през 2014г. - 30 500.00лв.. през 2015г. - 32 000.00лв., през 2016г. - 34 020,00 лв., през 2017г. - 39 000,00лв. и през 2018г. - 36 600,00лв. При извършения анализ на имущественото и финансово състояние на лицето са взети предвид и декларираните от него разходи за издръжка и живот, платените задължителни осигурителни вноски и банкови такси.
Събраните от ревизиращият орган доказателства и направените в резултат на тях констатации са подробно обсъдени в констативната част на ревизионния доклад.
Въз основа на събраната информация за постъпленията на средства и извършените разходи от лицето, както и наличните парични средства в брой и по банкова сметка, органите по приходите са направили съпоставка на имущественото и финансово състояние на Д.К. с получените и декларирани от нея доходи, при която са установили, че за периода от 2013г. до 2018г. /вкл./ направените от ревизираното лице разходи не съответстват на получените от него доходи, т.е. установени са обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Установеният недостиг на парични средства по години е: 2013г. - 19 873,27лв., 2014г. - 35 521,69лв.. 2015г. - 36 724,55лв., 2016г. - 38 985,51лв., 2017г. - 44 009,96лв. и 2018г. - 42 730,32лв., което е довело до извода, че Д.С.К. е разполагала със средства с неустановен произход, с които е покривала разходите си, както и данъчните загуби на ЕТ “К. - Д.К.".
На основание констатираното, ревизиращия екип е връчил на Д.К. уведомление № Р-02002019004320-113-001/03.12.2019г. по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно че са налице данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи/доходи, източниците на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на с. д. на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Задълженото лице не е представило становище по връченото му уведомление и декларация по чл.124 от ДОПК по образец с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица.
Предвид установеното, органът по приходите е определил данъчната основа по специалния ред на чл. 122, ал.2 от ДОПК, като се е съобразил с относимите за лицето обстоятелства, регламентирани в посочената разпоредба. Върху така установената данъчна основа е приложил регламентираната в чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ ставка на данъка в размер на 10 на сто и е определил дължимия от лицето данък за всяка година, както следва: за 2013г. данък в размер на 1 987,33лв.; за 2014г. данък в размер на 3 552,17лв.; за 2015г. данък в размер на 3 672,45лв.; за 2016г. данък в размер на 3 898,55лв.; за 2017г. данък в размер на 4 401,00лв.; за 2018г. данък в размер на 4 273,03лв.
За невнесените в срок задължения са определени и съответните лихви за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДДВ.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК Д.К. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 24.01.2020 г. до Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас жалба, регистрирана в ТД на НАП – Бургас.
С Решение № 54/23.03.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г., с който по отношение на Д.С.К., ЕГН **********, с ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК ********* са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в общ размер на 21 784,53 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 6 348,37 лева, за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва : за 2013г. данък в размер на 1 987,33 лв. и лихви за просрочие - 1 149,63 лв.; за 2014г. данък в размер на 3 552,17 лв. и лихви за просрочие - 1 693,92 лв.; за 2015г. данък в размер на 3 672,45 лв. и лихви за просрочие - 1 377,34 лв.; за 2016г. данък в размер на 3 898,55 лв. и лихви за просрочие - 1 066,77 лв.; за 2017г.. данък в размер на 4 401,00 лв. и лихви за просрочие - 758,01 лв. и за 2018г. данък в размер на 4 273,03 лв. и лихви за просрочие - 302,70 лв.
Не са представени доказателства за датата на връчване на Решение № 54/23.03.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Жалбата срещу ревизионния акт, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена на 09.04.2020 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г., потвърден с Решение № 54/23.03.2020 г., на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-3/02.01.2019г., директорът на ТД на НАП Бургас на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и във връзка с чл. 112, ал.2, т. 1 от ДОПК е оправомощил в раздел I. за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. съответните органи по приходите, поименно посочени да издават заповеди за възлагане на ревизии. Съгласно цитираната заповед М. Х. М. – Б. н. с. „Ревизии“ е оправомощено лице да в. ревизии за посочения период. Със Заповеди № РД-527/02.07.16г. и № РД-754/1.10.2019г., съответно в сила от 01.07.2019г. и 01.10.2019г. на основание чл.11, ал.1, т.1 от ДОПК, директорът на ТД на НАП Бургас е определил за периодите 01.07.2019г.-30.09.2019г. и 01.10.2019г.-31.12.2019г. екипите за ревизии. Съгласно чл.113, ал. 6 от ДОПК ръководител на ревизията е орган по приходите сред посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Н. с. в отдел "Ревизии" в ТД на НАП – Бургас.
Възложената за извършване ревизия на Д.К. е извършена от определените със ЗВР № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г. органи по приходите – П. Г. Д. – г. и. по п. /р. на ревизията/ и Т. С. К. – Г. и. по п., които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-02002019004320-092-001/20.12.2019г. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г. е издаден от М. Х. М. – Б. на длъжност Н. на с., в. ревизията на Д.К. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019004320-020-001/08.07.2019г. и от П. Г. Д. на длъжност г. и. по п., определен за р. на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. Относно направеното оспорване валидността на електронните подписи на органа в. ревизията М. Х. М. – Б. – Н. на с. при ТД на НАП – Бургас, на П. Г. Д. – г. и. по п. /р. на ревизията/ и Т. С. К. – Г. и. по п. в отрито съдебно заседание на 31.08.2020 г. в присъствието на страните и системния администратор на съда се извърши проверка в регистър „B-TRUST“ и се констатира, че същите са били валидни към датите на подписване на ЗВР и Заповедите за изменение на ЗВР, РД, РА и искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. От събраните по делото доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване материалната законосъобразност на оспорения акт съдът съобрази следното:
Задължително условие за преминаването към ревизия по чл. 122 – 124 ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа. С обжалвания ревизионен акт основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 7, ал. 1 от същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е констатирано несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените от него доходи - превишение на разходите на ревизираното физическо лице над доказаните му приходи, което с ревизията е определено като получени, но недекларирани доходи. За да оправдае разходното превишение лицето е декларирало в ревизионното производство, че е получило суми от *** за периода от 2009г. - 2012г. в общ размер на 24 500 долара, които са подробно описани в декларацията и като доказателство към нея са приложени платежни документи за получени парични преводи чрез международните системи за разплащане У. Ю. и М., както и е представена още една декларация /опис с вх.№ 13869/ 28.10.2019г../ в която се декларира, че жалбоподателката е получила парични преводи от р. в *** в размер на 25 000 долара /42 500 лв./, които да бъдат приети за налични пари в брой в началото на ревизирания период, без да ангажира доказателства за мястото и начина на съхранението им до 01.01.2013г..
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствена тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, жалбоподателят следва да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В съответствие с правилата на процесуалния закон /чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 170 от АПК/, с разпореждането за разпределяне доказателствената тежест в процеса, съдът е указал на жалбоподателя, че именно той носи доказателствената тежест да установи тези си твърдения, съставляващ благоприятния за него и положителен факт от обективната действителност. В хода на ревизионното, а и в съдебното производство, жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят изводите на приходните органи.
Съдът приема, въз основа на представените в хода на ревизионното производство документи, че жалбоподателката е представила документи за парични преводи, удостоверяващи получена от нея сума в общ размер на 24 500 щатски долара за периода 2009г. - 2012г./л.213-220/. Представените документи за парични преводи доказват, че за периода 2009г. - 2012г., ревизираното лице е получило от свои р. сумата от 24 500 щатски долара, но те не доказват съхранението и наличието на същите към 01.01.2013г., предвид дългия период от време. В представената декларация от М. К. С., заверена от нотариус от щ. Н. на 30.09.2019г. е декларирано, че за периода от 2009г. до 2017г. лицето е предоставило на Д.С.К. /с. на б. й/ парични средства като дарения, част от които чрез компании за международни парични преводи W. U. и M., а друга част на ръка при посещенията й в страната /България/. В декларацията не са посочени размерите на сумите, които са предоставени на Д.К., нито датите на които е станало това. Липсва и информация относно влизанията в страната на М. К. С. В хода на ревизионното производство не са представени документи, удостоверяващи получаването на парични средства за периода 2013г. - 2017г. Действително, декларацията обективира писмено твърденията на физическото лице, като не се оспорва автентичността й, а верността на изявленията в нея, предвид липсата на доказателства, които да ги обосновават. Тези документи нямат материална доказателствена сила и не доказват, че удостоверените факти и обстоятелства съответстват на обективната действителност. Относно сумите, за които жалбоподателката твърди /л.177/, че са получени от с. на с. й – М. С., съгласно чл. 49 от ЗМДТ Д.К. е следвало да подаде декларация, тъй като чл.47, ал.1 от ЗМДТ изисква при дарение на имущество да се заплати данък. Доказателства за деклариран и платен данък при придобиване на имущества по дарение не са представени. Съдът, споделя принципното разбиране, че простото твърдение, че определено лице е дало парична сума като дарение на ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума оправдава направени през периода разходи и автоматично следва да се има предвид в приходната част на паричния поток. Необходимо е доказването на реалното предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая, може да се приеме, че такова доказване не е извършено.
При изготвяне на съпоставката на имущественото състояние на лицето, органите по приходи правилно са приели, че към 01.01.2014г., 01.01.2015г., 01.01.2016г., 01.01.2017г. и 01.01.2018г. лицето не е разполагало с парични средства в брой.
По отношение на приходната част, при преглед на данните, съдържащи се в извършената от органа по приходите съпоставка се установява, че за ревизирания период лицето не е придобило облагаеми и необлагаеми доходи. Констатирано е, че за периода 2013 - 2018 година жалбоподателката е декларирала единствено доходи от с. д. като е. т., като е деклариран отрицателен финансов резултат.
Същевременно Д.К. е предоставила лични средства в брой на фирмата си ЕТ „К. -Д.К." за покриване на финансови загуби.
Предвид липсата на доказателства за получени приходи и документално обоснованите разходи, правилно органите по приходите са приели, че Д.С.К. е разполагала със средства с неустановен произход, с които е покривала разходите си, както и данъчните загуби на ЕТ „К. - Д.К." за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.
Настоящата инстанция счита, че органа по приходите правилно е определил, че последното представлява обстоятелство по чл.122, ал.1. т.7 от ДОПК, а именно че декларираните и/или получените приходи/доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Предвид всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. В тази връзка данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013г, 2014г, 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Относно начислените лихви в РА, предвид факта, че задължението за лихви е акцесорно и след като по изложените по-горе съображения съдът счита за доказано основното задължение, лихвите са начислени законосъобразно и в тази си част РА също е доказан и съответно следва да бъде оставен в сила.
Предвид крайния изход на правния спор, на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени 1 374 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по делото - 28 132,90 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.К., с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020г., издаден от М. Х. М. – Б. на длъжност н. с., в. ревизията и П. Г. Д. на длъжност г. и. по п. – р. на ревизията при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 54/23.03.2020 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Д.С.К., ЕГН **********, с ЕТ „К. - Д.К.", ЕИК ********* са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в общ размер на 21 784,53 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 6 348,37 лева, за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 374 /хиляда триста седемдесет и четири / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: