№ 177
гр. Радомир, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730101447 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021 г. е сключен договор за потребителски
кредит № . между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, от една страна,
ответницата Л. Д. М., като длъжник и ответника Н. С. Н., като солидарен длъжник.
Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на
кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 190,95 лева; годишен процент на
разходите (ГПР) – 49,02%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението
– 6872,18 лева. Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по
която дължал възнаграждение в размер на 1000,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с
уговорено възнаграждение в размер на 2000,00 лева, като размерът на вноската по
закупените допълнителни услуги бил 83,34 лева.
Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел
паричната сума по кредита по посочената от длъжника банкова сметка.
На 11.05.2021 г. бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който
било уговорено, че вноски № 3 и 4 ще бъдат отложени.
На 13.08.2021 г. бил подписан анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който
било уговорено, че вноска № 6 ще бъде отложена.
На 27.09.2021 г. бил подписан анекс № 3 към договора за потребителски кредит, с който
било уговорено, че вноски № 7 и 8 ще бъдат отложени.
Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като
1
извършил плащания по договора в общ размер на 823,40 лева, с което погасил 260,41 лева от
главницата и 312,44 лева от уговореното договорно възнаграждение.
Сочи, че с решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник съдът е прогласил
нищожността на клаузите „Фаст“ и „Флекси“, включени в процесния договор за
потребителски кредит № ./26.02.2021 г.
Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита бил 15.07.2024 г. и с изтичането му
настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи
Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.
№ 1205/2024 г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена
заповед за изпълнение № 745/23.10.2024 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответниците Л. Д. М. и Н. С. Н. дължат солидарно на ищцовото дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3739,59 лева - главница по договор за
потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г. и законната лихва в размер на 1262,67
лева за периода от 04.12.2022 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г., до
окончателното изплащане.
Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищцовото дружество сумата в размер на 1705,93 лева, представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 04.12.2022 г.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове, с твърдения, че договорът за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП и сл., вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. Твърдят, че посочената в договора възнаградителна лихва надхвърляла с над 10
пъти размера на законната лихва, което от своя страна представлявало накърняване на
добрите нрави. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена в ПМС № 426/2014 г. Разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски, според ответниците, попадат в обхвата на понятието
2
„Общи разходи по кредита на потребителя“, а оттам и в обхвата на понятието ГПР, когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Според ответниците, тъй като договорът за кредит е нищожен,
същите дължат връщане единствено на предоставената в заем главница в размер на 4000,00
лева, от която сума били заплатени 260,41 лева, т. е. ответниците дължали на ищцовото
дружество солидарно сумата в размер на 3739,59 лева и до така посочената сума искът се
явявал основателен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 27.09.2024 г. до Пернишкия
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответниците Л. Д. М. и Н. С. Н. за дължими суми по договор за потребителски кредит от
26.02.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5635/2024 г. на ПРС, което
впоследствие е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на
образуваното пред РдРС ч. гр. д. № 1205/2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 745/23.10.2024 г. против длъжниците и настоящи
ответници.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжниците са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия
иск.
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № . от 26.02.2021 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като
кредитор, Л. Д. М., като длъжник и Н. С. Н., като солидарен длъжник. Договорът е сключен
при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца;
размер на вноската по кредита – 190,95 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,02%;
годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 9872,18 лева. Съгласно
приетия по делото погасителен план и анекси към договора за кредит първата погасителна
вноска е с падеж на 15.03.2021 г., а последната – на 15.07.2024 г.
На 11.05.2021 г. е подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който е
уговорено, че вноски № 3 и 4 ще бъдат отложени.
На 13.08.2021 г. страните са подписали анекс № 2 към договора за потребителски
кредит, с който е уговорено, че вноска № 6 ще бъде отложена.
На 27.09.2021 г. е подписан и анекс № 3 към договора за потребителски кредит, с който е
уговорено, че вноски № 7 и 8 ще бъдат отложени.
От приложеното към настоящото дело гр. д. № . г. по описа на РС – Перник се
установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Д. М. и
3
Н. С. Н. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. С решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС –
Перник е прогласена нищожността на раздел VI от договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № . от 26.02.2021 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД,
като кредитор, Л. Д. М., като длъжник и Н. С. Н., като солидарен длъжник. Със същото
решение съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Л. Д. М. и Н. С. Н.
сумата в размер на 250,02 лева, равняваща се на 3 заплатени вноски по сключения договор
за кредит от 26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 1328,32 лева по
договора за кредит, като 250,02 лева са му били възстановени от дружеството – кредитор. С
останалата сума в размер на 1078,30 лева са били погасени следните задължения по
договора за кредит: главница в размер на 260,41 лева, 312,97 лева – договорна лихва, 71,78
лева – лихва за забава, 403,14 лева – съдебни разноски, както и такси за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30,00 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради
което подлежат на разглеждане по същество.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит
България“ ЕООД и ответниците във връзка със сключения договор за потребителски кредит,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия
падеж на задължението.
По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит
България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя
уговорената сума по договора за кредит, а последният е следвало да погаси задължението си
на 36 месечни вноски, първата от които с падеж на 15.03.2021 г., а последната – на
15.07.2024 г. Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е
изтекъл на 15.07.2024 г., с оглед на което съдът не следва да обсъжда в настоящия съдебен
4
акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответниците
възражение за недействителност на процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция
на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита
на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на
разходите е 49,02%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти
включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на
разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това, настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК - ГПР е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за
неговото изчисляване. Освен това, възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в
ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото
от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48,
според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички
5
допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите - членки установяват система от санкции за нарушаване
на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица,
както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е нарушено
изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от
своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е
изведено като съществено условие на договора.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът
намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито се явяват начислените
неустойки, такси, лихви и пр.
Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата от 4000,00 лева,
която е усвоена от потребителя. От заключението по изслушаната ССчЕ е видно, че по
договора за кредит е била заплатена сумата от 260,41 лева от дължимата главница, от което
следва, че непогасената част от главницата се равнява на 3739,59 лева. Наред с това, по
договора за кредит са били заплатени и сумата от 312,97 лева – договорна лихва, 71,78 лева
– лихва за забава, 403,14 лева – съдебни разноски, като и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30,00 лева, като с тези суми са погасени задължения, които са приети
от съда за недължими поради нищожността на договора за кредит, поради което съдът
приема, че с тези суми следва да бъде намален размерът на претендираната главница до
2921,70 лева, до който размер искът за главница се явява основателен и доказан.
6
С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, следва да се отхвърли
акцесорната искова претенция за заплащане на сумата в размер на 1262,67 лева,
представляваща законна лихва, дължима за периода от 04.12.2022 г. до 26.09.2024 г., както и
предявеният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответнииците да заплатят
солидарно на ищцовото дружество сумата в размер на 1705,93 лева, представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 04.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът
доказва направени разноски в общ размер на 768,32 лева за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство. От така посочената сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в размер на 334,64 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Всеки от ответниците доказва направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 880,00 лева. което с оглед направеното
възражение за прекомерност, съдът намира, че не съответства на действителната правна и
фактическа сложност на делото. Относно начина, по който се определя от съда
възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-
57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита, че при
определяне размера на възнаграждението на адв. Н. Ц. от САК следва да вземе предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния
интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по
спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния
случай са проведени три открити съдебни заседания, като процесуалният представител на
ответниците се е явил в едно от проведените заседания по делото.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. Н. Ц. от САК в размер на 750,00 лева или общо за двамата
ответници в размер на 1500,00 лева.
От така посочената сума, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
всеки от ответниците сумата в размер на 423,34 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . и Л. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. .,
ет. ., ап. ., че дължат солидарно на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
„В“ сумата от 2921,70 лева (две хиляди деветстотин двадесет и един лева и седемдесет
стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния предявен размер от 3739,59 лева (три хиляди седемстотин
тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки), както и изцяло иска за законна лихва в
размер на 1262,67 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки)
за периода от 04.12.2022 г. до 26.09.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . и Л. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. .,
ет. ., ап. . да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата в размер на 1705,93 лева
(хиляда седемстотин и пет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 04.12.2022 г., произтичащо от
договор за потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.09.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . и Л. Д.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . да заплатят на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ сумата в размер на 334,64 лева (триста тридесет и четири
лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ да заплати на Н. С. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 423,34 лева
(четиристотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ да заплати на Л. Д. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.”, бл. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 423,34 лева
(четиристотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9