Р Е
Ш Е Н И Е № 3266
гр.Пловдив,
28.09.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I гр. с., в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретар: Цвета Тошева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7831 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92
от ЗЗД.
Ищцата Н.С.Ш. с ЕГН ********** *** е предявила иск против „Жаник“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Брацигово № 1
за осъждането му да заплати сумата от 930 евро, представляваща останалата след
извършено прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми задължения част от
договорна неустойка за забава съгласно т. 5 от сключения на 17.02.2015г. анекс
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2015г.
при въвеждане на сградата в експлоатация, ведно със зак. лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че има сключен с ответното дружество
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2015
година, а на 17.02.2015 година е сключила и Анекс към предварителния договор по
силата на който ответникът се задължил да й продаде правото на строеж върху
апартамент и изба срещу заплащане на определената в т. 2 от Договора продажна
цена, както и да реализира строителство на обектите, описани в предварителния
договор, в определената степен на завършеност срещу заплащане на цена, посочена
в т. 2 от предварителния договор.
Ищцата твърди, че по силата на предварителния договор и
анекса към същия е поела задължението да заплати на ответника сумата от 37 350 евро, представляваща сбор от продажната цена на правото
на строеж и цената за извършване на СМР-та за изграждането на апартамент, изба
и гараж, от които продажната цена на правото на строеж е в размер на 16 870 евро, която е следвало да бъде заплатена по следния
начин: 13145 евро в 10- дневен срок от подписване на Акт образец 14, а
остатъкът от 3735 евро в 10- дневен срок от снабдяването й с удостоверение за
въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди се, че продажната цена на СМР-та,
предмет на предварителния договор, е в общ размер на 20 470 евро, които ищцата е следвало да заплати по следния начин: 1795 евро на 09.02.2015 година, при сключването на
предварителния договор, а остатъкът в
размер на 18675 евро на 17.02.2015 година, чрез банков превод по посочена от
продавача банкова сметка.
***, че съгласно предварителния договор и анекс към същия,
страните са поели задължение да сключат окончателен договор за прехвърляне на
правото на строеж на 18.02.2015 година в 9,30 часа при *******, като за
неизплатената сума от продажната цена към момента на прехвърлянето, продавачът
е следвало да впише в своя полза законните права върху недвижимите имоти, за да
обезпечи вземането си. Съгласно предварителния договор и анекса, ответното
дружество е било задължено да извърши строителството на сградата и да я въведе
в експлоатация не по-късно от 30.09.2015 година, като за неизпълнение на това
задължение в този срок, продавачът следва да заплати на купувача месечна
неустойка в размер 311 евро за всеки просрочен месец, считано от 01.10.2015
година до въвеждане на сградата в експлоатация.
Ищцата твърди, че на 18.02.2015 година между страните бил
сключен окончателен договор за покупко- продажба на правата на стоеж,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба, приложен по делото. Към тази
дата ответното дружество е следвало да завърши строителството и да въведе
сградата в експлоатация не по-късно от 30.09.2015 година. Доколкото ответното
дружество не е изпълнило задълженията си да завърши строителството и да въведе
сградата в експлоатация до 30.09.2015 година, за
ищцата е възникнало правото да претендира неустойка по т. 5 от сключения анекс
към предварителния договор. Ищцата твърди, че сградата е въведена в
експлоатация на 22.12.2016 година, като към тази дата ответникът й дължи неустойка за забава в размер на общо 4 665 евро. Ищцата твърди, че от началото на 2017 година до
подаване на исковата молба, е предлагала многократно до ответника уреждане на
финансовите отношения, чрез приспадане на дължимата от нея сума в размер на
3735 евро с дължимата от ответника неустойка в размер на 4465 евро и заплащане на разликата между двете страни.
Ищцата твърди, че на 30.04.2018 година е изпратила по пощата
с обратна разписка до ответника заявление за прихващане, получена от ответника на
02.05.2018 година и по този начин счита, че има извършено прихващане на нейното
вземане с насрещното вземане на ответника.
От ответника не е постъпил писмен отговор. В първото съдебно
заседание ответникът, представляван
от адв. Д., не признава извършеното прихващане,
доколкото същото не отговаря на изискуемите от закона предпоставки, както и че ищцата няма право да търси договорна неустойка за забава за
въвеждане на сградата в експлоатация, доколкото е обитавала апартамента преди
въвеждане на сградата в експлоатация.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените от ищцата и приети като доказателства
писмени доказателства - предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2015 година и сключен на 17.02.2015 година Анекс към този предварителен договор
се установява, че ответникът е поел задължението да продаде на ищцата право на строеж върху апартамент и изба срещу заплащане на
определената в т. 2 от договора продажна цена, както и е поел задължението да реализира строителство на обектите, описани в
предварителния договор, в определената степен на завършеност срещу заплащане на
цена, посочена в т. 2 от предварителния договор. Съгласно съдържанието на предварителния договор и анекса към същия, ответното дружество е било задължено да извърши
строителството на сградата и да я въведе в експлоатация не по-късно от
30.09.2015 година, като за неизпълнение на това задължение в този срок,
продавачът следва да заплати на купувача месечна неустойка в размер 311 евро за
всеки просрочен месец, считано от 01.10.2015 година до въвеждане на сградата в
експлоатация. Видно от
представеното удостоверение № * от 22.12.2016г. за въвеждане в експлоатация на
строеж – ІV категория: жилищна сграда,
втори етап:18 броя апартаменти, 1 ателие, изби, тавански помещения, 1 офис,
подземни гаражи, пътен асансьор и товарна автомобилна платформа, находящ се в
ПИ с ИД ***, съставляващо УПИ ***– жилищно застрояване процесната сграда, в
която са ситуирани собствените на ищцата обекти е въведена в експлоатация на
22.12.2016г. , като възражението на ответника, че обектите се обитавали от
ищцата, преди въвеждане на сградата в експлоатация, са ирелевантни за наличието
на основание за начисляване на договорна неустойка. Предпоставки за
възникването на задължението за заплащане на договорната неустойка е виновното
неизпълнение на задължението на продавача да извърши строителството и да въведе
сградата в експлоатация в скрепения между страните срок в договора.
Размерът на неустойката е определен в член 5 от договора,
съгласно който неустойката е установена за просрочен месец и е в размер на 311
евро. Забавата на ответника е 15 месеца, като размера на неустойката възлиза на
4665 евро, от които ищцата претендира само 930 евро, в резултат на отправено
изявление за прихващане от ищцата до ответника между две насрещни вземания,
това на ищцата в размер на 4665 евро и на ответника в размер на 3735 евро. Въз основа на изложеното, искът се явява
основателен и доказан, като следва да бъде уважен.
По разноските:
В полза на ищеца
на осн. член 78, ал. 1 ГПК ще се присъдят по разноските от 72,76 лева държавна
такса по исковото производство и 360 лева за адв. възнаграждение. Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Жаник“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Брацигово № 1
да заплати на Н.С.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 930 евро, представляваща останалата след
извършено прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми задължения част от
договорна неустойка за забава съгласно т. 5 от сключения на 17.02.2015г. анекс
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2015г.
при въвеждане на сградата в експлоатация, ведно със зак. лихва върху сумата от
930 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2018г.
до окончателното й изплащане, както и да заплати разноски от 432,76 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.