Решение по дело №525/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 112
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20231500600525
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Кюстендил, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20231500600525 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по
ЧАСТНА ЖАЛБА на осъденото лице В. Г. Д., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание ЛС в затвора в гр.Бобов дол, подадена чрез защитника му адв.Кр. Т.
срещу протоколно Определение № 953/21.09.2023 г. на КнРС с предмет чл.25
НК, постановено по ЧНД № 887/2023 г. по описа на съда, с което е оставена
без уважение молбата му за определяне на общо наказание измежду
наказанията по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС и НОХД № 766/2022 г. на
КнРС. Моли се за отмяна определението на КнРС. Доказателствени искания в
жалбата не са направени.
В о.с.з.прокурорът оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното определение, като е правилно и законосъобразно.
Защитникът на осъденото лице адв.К. Т. моли съда за постановяване на
решение, с което да се постанови отмяна на обжалваното определение и
групиране на поисканите от осъденото лице наказания.
Осъденото лице по негово изрично желание не беше призовавано за
въззивното заседание и не се яви пред съда.
1
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните прие, че
жалбата е допустима като подадена в законовия срок и от надлежно
легитимирана страна, но е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С обжалваното определение на КнРС е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя В. Г. Д. за определяне на общо наказание по реда на чл.25 във
вр. с чл.23 НК измежду наложените му наказания по НОХД № 261/2021 г. на
ДнРС и НОХД № 766/2022 г. на КнРС.
В мотивите на определението си съдът е приел, че по НОХД № 261/2021 г.
на ДнРС е наложено на Д. наказание“пробация“ и споразумението е влязло в
сила на 22.07.2021 г.
По-нататък е прието, че деянието по НОХД № 766/2022 г. за
престъпление по чл.183 НК е извършено в периода от м.февруари 2021 г. до
1.05.2022 г. и за него с Присъда № 9/23.02.2023 г. на Д. е наложено наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което в момента Д. търпи, като
присъдата е влязла в сила на 2.06.2023 г. Съдът е приел, че деянието по
втората присъда е довършено на 1.05.2022 г. и в този смисъл второто деяние е
извършено, след като е имало влязла в сила присъда за предходното му
осъждане със споразумението по НОХД № 261/2021 г. на ДнРС. По тези
съображения съдът е заключил, че липсват предпоставките на чл.25 ал.1 във
вр. с чл.23 НК и е оставил молбата за кумулация без уважение.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно,
постановено е при спазване на материалния закон. Настоящият състав
споделя правните съображения на първоинстанционния съд, като ще ги
допълни със собствени такива.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 НК ако с едно деяние са извършени
няколко престъпления или едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда, съдът, като определи наказание за всяко престъпление отделно,
налага най-тежкото от тях. Съгласно чл.25 ал.1 НК разпоредбите на чл.23 и
24 НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.
В случая двете процесни осъждания на Д. са с отделни присъди, респ.
споразумение и присъда. Но не е налице императивното условие за групиране
2
на двете наказания, тъй като към момента на довършване на престъплението,
предмет на НОХД № 766/2022 г., който е 1.05.2022 г., вече е било налице
влязлото в сила на 22.07.2021 г. споразумение по НОХД № 271/2021 г. Т.е.
за един немалък период от продължаваното престъпление – след 22.07.2021 г.
до довършването му на 1.05.2022 г. – вече е имало влязла в сила присъда по
см.на чл.23 ал.1 НК, което изключва възможността за приложение на тази
разпоредба и за групиране на двете наказания.
Като е постановил отхвърлително определение по молбата на Д. за
групиране наказанията по двете посочени дела, КнРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът намери доводите в частната жалба за
отмяна на обжалваното определение за неоснователни.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 953/21.09.2023 г. на КнРС,
постановено по ЧНД № 887/2023 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на затвора – гр. Бобов дол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3