Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,07.08.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и пети юли през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря П.К. като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1849
по описа на съда за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и
сл. от ГПК във вр. с чл.357 и сл.от Кодекса на труда.
В исковата си молба против „ВАС-В.“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Белово, област Пазарджик,
ул.“Освобождение“№33, представлявано от В.С.В. ищецът М.Г.Б. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адв.И.Б. ***, твърди, че е работила при ответника по
трудов договор №3 от 30.01.2010г. на длъжност „продавач- консултант“ в
търговски обект, находящ се в град Белово. Твърди, че трудовият и договор е бил
прекратен на 18.02.2013г. със заповед , която не отговаря на изискванията на
закона и не и е връчена надлежно. Твърди, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание- уволнение. На първо място не са
изискани писмени обяснения съгласно чл.193, ал.1 от КТ. Уволнителната заповед
не е връчена надлежно. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
уволнението като незаконосъобразно, да възстанови ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност. Да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв.,
съставляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението,ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез
пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който изразява становище, че главният
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ е погасен по давност, тъй като
същият следва да бъде предявен съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1,т.2 от КТ
в двумесечен срок, като този срок тече от датата, на която заповедта за
уволнение е връчена на работника или служителя. В случай на отказ на работника
или служителя да получи заповедта за уволнение срокът се брои от датата на
отказа, като настоящият случай е именно такъв. Ищцата е отказала да подпише
копие от заповедта за уволнение на
18.02.2013г. и отказът и е оформен с подпис на свидетел. От тази дата за нея
започва да тече срокът за предявяване на исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, във вр.с чл.225, ал.1 от КТ. Исковата молба е входирана на 14.05.2013г., а
горепосоченият двумесечен срок е изтекъл на 19.04.2013г. Твърди се, че ищцата
не се е явила на работа на 05.02.2013г, на 06.02.2013г., на 07.02.2013г., на
08.02.2013г. и на 09.02.2013г. като на 09.02.2013г. законовият представител на
дружеството –работодател провел телефонен разговор с ищцата, след което и лична
среща с нея и последната му казала, че
повече няма да идва на работа, тъй като си е намерила друга работа и да и бъдат
оформени документите и за напускане.
Твърди се, че ищцата отказала да подпише заповедта за уволнение, като отказът и
бил оформен с подписа и имената на свидетелката Ц. Борисова П., която лично
присъствала при връчването на заповедта. Ответникът оспорва твърдението на
ищцата, че не са спазени изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като лично
законовият представител на ответното
дружество работодател е изслушал ищцата , отивайки в дома и, като ищцата му
казала, че е решила да напусне работа и да започне работа на друго място.
Впоследствие се разбрало, че ищцата на 11.02.2013г. е започнала работа като
продавачка на количка за плодове и зеленчуци. Ответникът оспорва твърдението,
че уволнителната заповед не е била връчена надлежно на ищцата, заявявайки, че
четири дни цялото трудово досие на ищцата, включително и уволнителната заповед
били на нейно разположение- същата да се запознае с тях, но в крайна сметка отказала да подпише
заповедта.Поддържа се, че от 15.02.2013г. до 18.02.2013г. процесната заповед е
била на разположение на ищцата и същата
се е запознала с нея, респективно с волята на работодателя. Поддържа се също
така, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 от КТ е установено изискването
заповедта за дисциплинарно наказание да се връчи лично на работника или
служителя срещу подпис с отбелязване на датата на връчване, а при невъзможност
за лично връчване – да му бъде изпратена по пощата от работодателя с
препоръчано писмо с обратна разписка. В случая заповедта е връчена лично на ищцата по реда на чл.195,
ал.2,пр.1 от КТ като липсата на подпис е последица от нейното поведение и
отказа и да я подпише, поради което не са налице предпоставките за изпращането
и по пощата. Твърди се също така, че ищцата е подала в РУ“Социално
осигуряване“-гр.Септември заявление вх.№125-01.116 от 15.03.2013г. за отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, където е представила
заповед№1 от 18.02.2013г. за дисциплинарно уволнение. Поддържа се, че ищцата се
е регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда“-гр.Септември, където
също е представила процесната заповед, тоест ползвала я е пред държавните
органи и е черпела права от тази заповед, което води до извода, че заповедта е
била на разположение на ищцата и е
стигнала до нейното знание. Поддържа се, че поради неоснователност на главния
иск са неоснователни и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ. Ответникът твърди, че не притежава екземпляр от заповед№5 от 18.02.2013г., която е
представена като доказателство по делото от ищцовата страна. След като ищцата
върнала на ответника цялата папка с документи ,последният оформил отказът на ищцата
да получи заповед №1 от 18.02.2013г. Според ответникът вероятно докато папката с документи е била на разположение на ищцата, същата е взела
тази заповед №5 от 18.02.2013г. , копирала си е избирателно документи и според
ситуацията и интереса си ги представя във вида, който я удовлетворява. Моли се
съда да отхвърли исковете като неоснователни-погасени по давност. Претендират
се разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си,
поддържа предявените искове . Подробни съображения по същество на спора са
развити в представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си,
поддържа писмения си отговор. Подробни съображения са развити в представените
по делото писмени бележки.
Районният съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, съобрази становищата на страните, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, след спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от
приложените по делото писмени
доказателства-трудов договор №3 от 30.01.2010г., допълнителни споразумения от
01.11.2011г. и от 01.01.2013г.към този
трудов договор, че ищцата е работила в ответното дружество като
„продавач-консултант” по безсрочно трудово правоотношение с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 310лв. Със Заповед №1 от 18.02.2013г./
представена от ответника по делото/ на ищцата е наложено на основание чл.190,
ал.1,т.2 от КТ наказание дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в
продължение на два последователни работни дни, считано от 05.02.2013г. до
датата на налагане на наказанието включително. В заповедта е вписано, че същата
е връчена на 18.02.2013г. при отказ на лицето да я получи като отказът е
оформен с трите имена и подпис на свидетел. Към писмените доказателства,
приложени към исковата молба се съдържа като доказателство Заповед №5 от
18.02.2013г., с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, за това, че на 05.02.2013г. не се е явила на работа без за
отсъствието си да е представила оправдателни документи като болничен лист, нито
пък да е депозирала молба за платен или неплатен отпуск, какъвто не и е
разрешаван от работодателя, което на видно от уволнителната заповед представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187,т.1 от КТ. Тази заповед съдържа подпис на работодателя, но
не съдържа подпис на работника.
От представените от ответника писмени доказателства,
а именно-писмо изх.№У-125-01-116-1/15.03.2013г., издадено от РУСО-Пазарджик,
заявление вх.№125-01-116/15.03.2013г. изходящо от ищцата и адресирано до
РУСО-Пазарджик разпореждане №125-01-116-01 от 01.04.2013г. на директора на
РУСО-Пазарджик, заявление-декларация рег.№20002182/25.02.2013г. до
Д”БТ”-Пазарджик, график за посещения в ДБТ за поддържане на регистрацията,
заявление –декларация вх.№592 от 16.04.2013г., Решение от 18.04.2013г. на
директора на Д”БТ”-Пазарджик, се установява, че 15.03.2013г. ищцата е подала до
РУСО-Пазарджик заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
което и е било отказано поради
неподаване в срок необходимите редовни документи, а именно- липсва документ за
регистрация на безработно лице в ТП на
АЗ, в представената Заповед №1/18.02.2013. липсва дата на връчване на заповедта
и подписи на свидетели.На 25.02.2013г. ищцата е подала заявление за регистрация
в Д”БТ” Пазарджик. Същата е регистрирана като безработна и активно търсеща
работа, като по предварително съставен план график е отразено, че същата е
посетила Д”БТ” на 25.02.2013г., което е
и датата и на регистрация и на
25.03.2013г. На 18.04.2013г. с нарочно решение на директора на Д”БТ”-Пазарджик
регистрацията и е прекратена по нейна молба, тъй като същата е декларирала, че е
започнала работа от 10.04.2013г. при ЕТ”Елсиск-Любен Грозданов”.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М.Л.,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Според вещото лице брутното трудово възнаграждение на ищцата е 319.30 лв. като
дължимото обезщетени за оставане без работа за шест месеца е в общ размер от
1915.80лв.В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че ако обезщетението се
дължи до 10.04.2013г. то следва да бъде за периода от 18.02.2013г. до
28.02.2013г. за 9 работни дни 176.09 лв., за целия месец март 319.30 лв. и за
периода от 01.04.2013г. до 09.04.2013г. включително за 7 дни -101.57 лв или
общо дължимата сума е 596.96 лв.
За
установяване на спорните обстоятелства по делото бяха ангажирани и гласни
доказателствени средства. От разпита на св.М.Г. се установи, че ищцата
споделила с нея, че има проблеми в работата и че работодателят и казал няколко
дни да си остане вкъщи . Свидетелката я посъветвала да отиде при работодателя и
да го попита дали е в отпуска или в болнични.Свидетелката
заяви, че ищцата разговаряла с работодателя
и той и бил дал нейното трудово
досие, за да се запознае с него. Ищцата представила дадената и папка с
документи на свидетелката, тъй като свидетелката работи в отдел „Човешки
ресурски” към Община и се занимава точно с трудови договори. Двете разгледали
досието и свидетелката видяла, че много документи- допълнителни споразумения за
преминаване от 8 часов на 4 часов работен ден, неплатени отпуски, ведомости
били със задни дати и неподписани от ищцата и
я посъветвала да не ги подписва, след което ищцата върнала досието си.
Свидетелката допълни, че ищцата след известно време отново отишла при нея и и
казала, че работодателят и я извикал да и даде заповед за уволнение и трудовата
и книжка и свидетелката и препоръчала същия ден да отиде и да се
регистрира,въпреки че е дисциплинарно уволнена и че няма право на парично
обезщетение. Свидетелката допълни, че от НОИ и върнали документите, тъй
като ищцата е отказала да подпише заповедта за уволнение
и отказът и не е бил оформен с подпис
поне на двама свидетели. Свидетелката уточни, че ищцата оставала в магазина
документите, заедно с писмото от НОИ, за да може работодателят да отстрани
нередностите по тях.
От
разпита на свидетелката К.М. се установи, че с ищцата са били колежки, като
свидетелката продължава да работи в магазина на В..Според свидетелката ищцата е
работила в магазина до началото на месец
февруари 2013г. Свидетелката уточни, че почивния и ден бил вторник и на
следващия ден като отишла на работа ищцата я нямало, като ищцата се обадила по
личния телефон на свидетелката и поискала да разговаря с шефа, като свидетелката
разбрала, тъй като телефонния разговор се провел пред нея, че ищцата искала да
и приготвят документите за напускане. Според свидетелката към средата на месеца
шефът и казал да извика ищцата да дойде и да си вземе документите за напускане,
тъй като били готови. Свидетелката и казала, след което ищцата дошла в магазина
и помолила шефа да вземе документите да ги разгледа вкъщи, при което и било
разрешено като ищцата взела цялата папка с документи. Свидетелката допълни, че
след като ищцата напуснала работа видяла последната да работи на сергия за
плодове и зеленчуци в центъра на Белово ,като често я виждала, тъй като от там
минава. В насока показанията на св.М. са
и показанията на св.А.В., поради което съдът счита, че не следва да се обсъждат
подробно. Следва да се посочи, че свидетелката Вощанска допълни, че до
05.02.2013г. ищцата идвала на работа в магазина и от тази дата е спряла да идва
на работа, като първоначално не се е
обадила и не е обяснила причините за това си поведение, но впоследствие им
обяснила, че си е намерила друга работа. Свидетелката допълни, че с оглед подготвяне на документите и за
напускане, на ищцата били дадени две
папки, съдържащи трудовото и досие, състоящо се от идентични документи, като
едната папка е с екземплярите за работодателя, а другата папка – екземплярите
за работника. Свидетелката уточни, че заповедта за уволнение била сред документите в папките.Ищцата трябвало да
подпише документите и на следващия ден да ги върне, но ги върнала след няколко
дни и заявила, че няма да ги подпише.
От
разпита на свидетелката Ц.П. се установи, че същата е колежка на ищцата, като
свидетелката работи в другия магазин на ответника. Свидетелката заяви, че към
18 февруари 2013г. ищцата дошла в
магазина, в който работи свидетелката, за да върне папка с документи. Шефът в този момент също бил в
магазина и двамата с ищцата започнали да
разговарят като ищцата казала, че
отказва да подпише заповедта за уволнение. Тогава шефът помолил свидетелката П.
да напише имената си и да се подпише върху документа, при което свидетелката се
съгласила и сторила това.
От разпита на св.Б./ съпруг на ищцата/ се установи,
че към 09 02.2013г. В. не е идвал в дома им да търси ищцата и да разговаря с
нея.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата заяви, че заповед за
дисциплинарно уволнение и била връчена с трудова книжка, на същата отказала да
подпише заповедта , защото не е съгласна с дисциплинарното и наказание.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че на първо място следва да разгледа
възражението, направено своевременно от ответника/ с отговора на исковата
молба/ за изтекла погасителна давност.
Следва да се отбележи, че сроковете по чл.358 от КТ
са давностни, не преклузивни, поради което съдът за тяхното спазване не следи
служебно, а се занимава само при релевирано от ответника възражение, което в
настоящия случай е сторено.
Според чл.358, ал.1,т.2 от КТ исковете за трудови
спорове с предмет- прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в
двумесечен срок, който срок съгласно ал.2,т.1 предл.второ от горната разпоредба
започват да текат от деня на прекратяването.
Спорният момент тук е връчена ли е уволнителната
заповед на ищцата и кога.
От обсъдената по-горе съвкупност- писмените и гласни
доказателствени средства съдът приема, че процесната заповед е връчена на ищцата
на 18.02.2013г. така както е отразено в самата заповед. Този извод се извлича
от внимателния анализ както на показанията разпитаните свидетели на ответната страна, така и от показанията на
свидетелката Г. / свидетел на ищцата/, а и от обясненията на самата ищца,
дадени по реда на чл.176 от ГПК. Дори работодателят е направил и повече- дал е възможност на ищцата да се
запознае с мотивите на уволнението, като
заповедта за уволнение е била на нейно разположение няколко дни /В тази насока
бяха недвусмислени, категорични, взаимодопълващи се и еднопосочни всички
събрани гласни доказателства/. Категорично се установи от показанията на двете
групи свидетели / на ищцовата страна и на ответната страна/, а и от самите
обяснения на ищцата, че същата е отказала да подпише атакуваната заповед и това
нейно правновалидно изявление е недвусмислено изразено пред свидетелката Ц.П.,
която е била свидетел на отказа, според така оформеното връчване на процесната
заповед. Ето защо съдът намира ,че уволнителната заповед е надлежно връчена на
ищцата на 18.02.2013г. Все в подкрепа на
извода на съда, че ищцата е
узнала за уволнението и че това е станало на 18.02.2013г. са и нейните активни действия, предприети още на
25.02.2013г. , насочени към черпене на права от уволнението , а именно –
регистрацията и в Д“БТ“-Пазарджик и подаване на искане за отпускане парично обезщетение при безработица,
депозирано на 15.03.2013г. ,които действия няма как да бъдат игнорирани и да не
бъдат взети предвид от съда при формиране на изводите му.
Абсолютно несъстоятелно е твърденето на ищцата, че
уволнителната заповед е нищожна, тъй като управителят на ответното дружество В.С.
В. съгласно сключения договор за
управление не разполага с правомощия да сключва, изменява и прекратява трудови
правоотношения. Кой друг, ако не законовия представител на дружеството, какъвто
е В.С. В. / съгласно данните, извлечени от ТР при извършена от съда служебна
справка/ разполага с работодателска
правоспособност да сключва, изменява и прекратява трудовите правоотношения.
Изложеното дотук обосновава извода, че ищцата не е
упражнила процесуалното си право на иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ -за отмяна на
уволнението и в 2 месечния срок, който
срок е започнал да тече на 18.02.2013г и е изтекъл на 18.04.2013г.,/ присъствен
ден/. Видно от щемпела, поставен върху исковата молба, исковата молба,
инициирала настоящото съдебно производство, е входирана в регистратурата на Пазарджишкия
районен съд на 15.05.2013г.
Ето защо изтичането на давностния срок по чл.358 от КТ погасява правото на иск по чл.344, ал.1,т.1 от Кт и е самостоятелно
основание за неговото отхвърляне, без да е необходимо съдът да се занимава със
съществото на спора.
В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
срокът на предявяване на исковете по чл.344, ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1,т.3 от КТ
във вр.с чл.225, ал.1 от КТ- за заплащане на сумата от 1 500 лв.,
съставляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението за срок
от шест месеца, да е тригодишен и да не е изтекъл към момента на предявяването
им, то с оглед акцесорния им характер по отношение на главния иск по чл.344,
ал.1,т.1 от КТ, съдбата на тези искове е обусловена от съдбата на главния иск,
поради което и тези два иска следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3
от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от същия
разноски в размер на 530 лв.,
съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира и 17
лв.разноски по делото съставляващи ДТ във връзка с издадените му съдебни
удостоверения, но при трудовите спорове ищецът остава задължен само за разноски
за другата страна, касаещи адвокатско възнаграждение и остава освободен за
останалите такси и разноски по делото, между които е претендираната държавна такса в размер на
17 лв..
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Б. с ЕГН **********
*** срещу „ВАС-В.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Белово, ул.“Освобождение“, представлявано от В.С. В. обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с
чл.225, ал.1 от КТ – за признаване на уволнението и, постановено със Заповед
№1/18.02.2013г. за незаконно и отменяването му, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност“ продавач-консултант“, и за осъждане на ответника да
и заплати сумата от 1500 лв., съставляваща обезщетение за оставането и без
работа поради уволнението за срок от шест месеца, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА от М.Г.Б.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАС-В.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Белово, ул.“Освобождение“, представлявано от В.С. В.
сумата от 530 лв./ петстотин и тридесет лева/, съставляваща сторени по делото
разноски/ адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: