№ 5016
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100106969 по описа за 2024 година
Ищецът К. Н. Г., ЕГН: **********, твърди в исковата молба, че е претърпял
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.05.2022 г. в гр. София, по вина на А. Х. -
водач на л.а. „Фолксваген", модел “Туран" с peг. № ********, който нарушил ЗДвП и
причинил ПТП с участието на ищеца, който управлявал мотоциклет „Хонда", модел „Rebel",
с peг.№ ********, собственост на трето лице - С.К. Г.а.
Заявява, че към датата на процесното ПТП, за л.а. „Фолксваген", модел „Туран", с peг
№ ********, е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, поради което последният се явява
легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът застъпва тезата, че съгласно подписан от участниците в инцидента
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, виновен за
настъпването на процесното ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Туран“, който при маневра
за обратен завой не е пропуснал движещия се направо мотоциклет, като му е отнел
предимството, навлизайки в неговата лента за движение и с това причинил ПТП. В
двустранния протокол изрично било отбелязано, че при процесното ПТП има пострадали
лица.
Твърди, че от процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, болки и страдания, вследствие на
получените при инцидента наранявания в дясната област на главата и в областта на дясното
рамо, както и значителни негативни психологически последици, депресивно състояние
поради претърпения стрес, градирало до дистрес, психическа травма от понесените силни
болки, хоспитализация и хирургическа интервенция.
Сочи, че съгласно съдебномедицинско удостоверение № 173/2022 г., издадено от доц.
д-р А.А., са установени следните травматични увреждания, получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и които могат да се получат по начин и време,
съвпадащи с ПТП, а именно: контузия на дясно рамо с обширно, дълбоко охлузване и
кръвонасядания на околните меки тъкани, причиняващи ограничаване на обема на
движенията на горния десен крайник в областта на раменната става; контузия на ляв горен
1
крайник с навяхване и разтягане на мекотъканни сухожилни структури в областта на лявата
гривнена става; несигурни данни за счупване на стилоидния израстък на лявата слънчева
кост; обширно охлузване на дясна длан; обширни кръвонасядания на дясното бедро и
дясната подбедрица с охлузвания на последната. Излага, че и понастоящем изпитва болки в
областта на дясното рамо и лявата предмишница, особено при климатични промени и
температурни амплитуди. Сочи за намалена работоспособност поради необходимост да щади
дясното рамо и лявата предмишница, включително и посредством въздържането от вдигане
на тежки предмети, което пречи и на ежедневието му извън работата.
С молба от 09.04.2024 г. ищецът предявил извънсъдебна застрахователна претенция
до ответника, който с писмо о т 25.04.2024 г. отказал изплащане на застрахователно
обезщетение. Отказът на ответника обосновава правния интерес у ищеца да предяви
настоящия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 25 500 лева -
обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
претенцията. Претендира разноски.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез
процесуалния представител - адв. М. Г. от САК, подава писмен отговор, в който оспорва по
основание и размер предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния л.а. „Фолксваген Туран", с peг.
№ ********
Оспорва механизма на ПТП, описан в приложения към исковата молба двустранен
констативен протокол за ПТП от 26.02.2022 г., който, като частен документ, не се ползвал с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и скица на пътната обстановка и
ПТП", тъй като в него не бил описан механизма на процесното ПТП. Оспорва и истинността
на двустранния констативен протокол за ПТП, като счита, че в него допълнително е
отбелязано, че при процесния инцидент има пострадали лица.
Оспорва да е осъществен фактическия състав на деликта по отношение на всеки от
неговите елементи, вкл. противоправност и виновно поведение на водача на МПС
„Фолксваген Туран", с peг. № ******** тъй като не са ангажирани доказателства относно
причинно-следствена връзка между твърдяната вина на застрахования при ответника водач и
сочения механизъм на ПТП.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който се движел с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението
скорост и при възникналата опасност не успял да спре, преди да настъпи удара, като с това
си поведение нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поставил се в опасност и
допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Оспорва ищеца да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
както и причИ.та им връзка с процесното ПТП. Оспорва по размер предявената за
обезщетение сума като силно завишена.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, в случай, че то надвишава предвидения в
2
Наредба № 1 на ВАдвС минимален размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото двустранен констативен протокол за ПТП, съгласно който на
09.05.2022 г., около 09:10 часа, в гр.София на ул. ”Сребърна”, без да е уточнено конкретното
място по ул. „Сребърна“, е настъпило ПТП, между л.а. „Фолксваген Туран“, с peг. №
********, управляван от А. Х. и мотоциклет „Хонда“, с рег. № ******** К, управляван от К.
Г.. В протокола е отразено, че „виновен за произшествието“ е водачът на л.а. „Фолксваген
Туран“. Посочени са и причинените щети по двете МПС, участващи в процесното ПТП. В
раздела „Обстоятелства“ на двустранния протокол, с цел уточняване схемата на ПТП е
отразена чрез маркиране с „Х“ следната информация: - за МПС-А - л.а. „Фолксваген Туран“,
е отбелязана позиция № 5: „При влизане в паркинг, частен терен, черен път“, а за МПС-Б,
мотоциклет „Хонда“ е маркирана позиция № 11: „При изпреварване“. В полето за скица на
ПТП са отбелязани и два спрели автобуса.
От заключението на вещото лице инж. А. А. по назначената по делото САТЕ се
установява, че единственото място по продължението на ул. „Сребърна“, където може да
има спрени автобуси, съгласно данните от документите по делото, е зоната на обръщалото за
автобуси пред Софийския зоопарк. На същото място е установено наличие на обособен
паркинг с две зони за паркиране - южна и северна, като вход-изхода за южната зона е
директно от ул. „Сребърна“, а за северната - от автобусното обръщало, след спирката за
слизане на пътниците. Установено е, че организацията на движение в зоната на обръщалото
е осъществена чрез пътни знаци, като на входа на обръщалото откъм ул. „Сребърна“, са
поставени пътен знак Д24:„Автобусна спирка“ и пътен знак В2: „Забранява се влизането на
пътни превозни средства в двете посоки“. След анализ на събраните данни е направен
извод, че мястото на произшествието е срещу вход / изхода за северната зона на паркинга
пред „Софийски зоопарк“, където на 09.05.2022 г., около 09.10 часа, в гр.София на ул.
”Сребърна”, са били спрени автобуси, изчакващи на спирката. Пред тях и преди входа за
северната зона на паркинга е бил спрян л.а. „Фолксваген Туран“, с peг. № ********,
управляван от А. Х.. Приема се, че водачът е спрял автомобила в близост до входа, за да
може да влезе директно в паркинга. В определен момент водачът на л.а. „Фолксваген Туран“
е предприел маневра ляв завой, за да навлезе в паркинга, без да се огледа за движещо се в
свободното пространство вляво от автобусите друго МПС. В същото време зад него, вляво
от автобусите, се е движел мотоциклет „Хонда“, с рег. № ******** К, управляван от К. Г. с
неустановена скорост. Потегляйки и след изминаване на около 1,0 метър, водачът на
автомобила се е поставил в невъзможност да спре, преди да навлезе в коридора на движение
на мотоциклета, дори и да е видял мотоциклета. Спрямо момента, в който автомобилът
навлиза в пространството вляво от автобусите, в което се е движел мотоциклета, за водача на
мотоциклета ударът е бил непредотвратим, независимо дали автомобилът е потеглил от
неподвижно състояние или без да спира е започнал и извършил маневрата си по
предварителна по-сложна S-образна траектория. Липсват данни за действията на двамата
3
водачи, но поради невнимателно завиване от страна на водача на автомобила, той е поставил
себе си и мотоциклетиста в невъзможност за спрат и да предотвратят удара. След като е
потеглил, предприел маневрата и изминал един метър, водачът на автомобила не е имал
възможност да предотврати удара чрез спиране. За да предотврати удара и да не допусне
ПТП, технически и професионално правилните действия на водача са били да спре или да
намали скоростта си до много бавна, когото е пред автобусите, при завиване наляво, да
оглежда пространство вляво от автобусите, докато му се открие пряка видимост и виждайки
мотоциклета, да спре и да го пропусне.
От техническа гледна точка, при условие, че към момента на завиване наляво на л.а.
мотоциклетистът е имал пряка видимост на предния ляв ъгъл на автомобила при
потеглянето на спрян автомобил, ударът за мотоциклетиста е бил предотвратим, в случай, че
се е движел с безопасна скорост до 15 -20 км/ч, но поради липса на данни, скоростта на
движение на мотоциклета не е установена.
Вещото лице е достигнало до извода, че основната причина за настъпване на
произшествието е в действия на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, с peг. № ********, който
е предприел маневра завиване наляво, за да навлезе в паркинга пред Софийския зоопарк, без
да е осигурил безопасното изпълнение, с което е поставил себе си и мотоциклетиста в
невъзможност да предотвратят удара и ПТП. При контакта между двете ППС, предното
колело на мотоциклета се е ударило в задната част на предния ляв калник и или в задната
част на предното ляво колело. Последвало е вдигане на задната част на мотоциклета, за да се
счупи стъклото на автомобила (неуточнено кое). Настъпило е плъзгане на мотоциклета
напред, за да се удари и левия край на предната броня на л.а.. Скоростта на автомобила
преди удара е била в диапазона 14 – 15 км/ч.
От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на дясното рамо с обширно, дълбоко охлузване и кръвонасядане на околните меки тъкани,
причиняващи ограничаване обема на движение на горния десен крайник в областта на
раменната става, развитие на посттравматичен оток, болков синдром при активни движения
и покой; контузия на левия горен крайник с навяхване и разтягане на мекотъканни
сухожилни структури в областта на лявата гривнена става и несигурни данни за счупване на
стилоидния израстък на лявата лъчева кост, засегнала връзковия апарат и ставната капсула
на гривнената става с развитие на посттравматичен оток, микрохематоми и нарушена
функция; обширно охлузване на дясната длан - повърхностна рана със засягане на епитела
на дясната длан и контузия на подлежащите меки тъкани; обширни кръвонасядания на
дясното бедро и дясната подбедрица с охлузвания на последната - засегнати меките тъкани с
повърхностни охлузвания и развитие на хематом и посттравматичен оток.
На ищеца е оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ на 11.05.2022
г., където са извършени рентгенологични изследвания на лумбални и торакални прешлени,
на гривнена и раменна стави и на таз. Поставена е диагноза: навяхване и разтягане на
ставите на ниво китка, съмнение за счупване на процесус стилоидеус на лявата лъчева кост.
Извършена е хирургична обработка на раните и е поставена гипсова имобилизация (шина)
4
на лявата гривнена става. Предписани са консултативни прегледи при специалисти по
хирургия, неврохирургия, както и контролен преглед след 10 дни при общопрактикуващ
лекар.
Обичайно възстановителният период на гореописаните увреждания е около 21-30 дни
и е свързан с резорбция на хематомите и отзвучаване на отока, редуциране на болковия
синдром с последващо нормализиране на активните движения.
Няма данни ищецът да е провеждал допълнителни консултации при специалисти, вкл.
и със специалист по психиатрия или психолог, нито за провеждано лечение във връзка с
такъв тип проблеми или да са възникнали усложнения в хода на възстановителния период.
Към настоящия момент ищецът извършва работните си задължения като готвач, без
оплакване по отношение на процесните травми, като липсват данни за персистиране на
клинични и функционални ограничения в засегнатите области.
Горното се установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р М. М. и приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени
от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно, както и от изслушаните по
делото свидетелски показания. Заключението е пълно, компетентно и неоспорено от
страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Вещото лице сочи, че по своя медико-биологичен характер контузиите на раменната
става и на левия горен крайник са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а охлузванията и кръвонасяданията – болки и страдания.
Анализирайки механизма на травмите и морфологията на травматичните увреждания,
вещото лице е достигнало до извода, че травмите на ищеца са получени в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по
делото е проведен разпит на свидетеля Н.П.. Свидетелят излага, че познава ищеца от 2017-
2018 г., когато последния работел като готвач в ресторант в Студентски град. Заявява, че знае
за ПТП от 9 май 2022 г., но не е бил очевидец на самата катастрофа, при която ищецът бил
блъснат, като моторът бил тотална щета, а ищецът получил увреждания на дясната ръка и на
малкия пръст. Твърди, че след инцидента ищецът не можел да готви дълго време и не се
чувствал добре, бил травмиран. Ищецът му споделял, че отдавна искал да има мотор и тъкмо
си взел такъв, и се случил инцидентът. Ищецът заявил, че със сигурност повече няма да се
качи на мотор. Свидетелят излага, че сега всичко е наред с ищеца, който отново започнал да
упражнява професията си и работел интензивно от над една година. Съобщава, че не е
запознат с лечението на ищеца, само знае, че е ходил на физиотерапия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, непосредствени,
логични и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и собственика, респ. водача на процесния л.а. „Фолксваген Туран“, с peг. №
********, към момента на деликта.
5
С оглед наведените от ответника възражения и направените оспорвания, касателно
ангажирания по делото двустранен протокол и заключението на САТЕ, съдът намира
следното:
Съгласно чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, когато при произшествието са пострадали хора,
водачът е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи; до пристигането на органите, съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на
пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването
на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на
мястото на произшествието; да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие
да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби; да не
консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. "б. " ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато
между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания
/чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В нея са
регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1.
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3.
двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/.
Безспорно, в настоящия случай, с оглед наведените твърдения за наличие на
увреждания у ищеца, причинени от процесното ПТП, за същото е следвало да бъде съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица след посещение на местопроизшествието
6
от органите на МВР, което не е сторено. Съставеният в настоящия случай от участниците в
ПТП двустранен констативен протокол по приложение №3 към чл.5, ал.1 от посочената по-
горе Наредба, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, няма характера на официален документ и
не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Това обаче не го лишава от
доказателствена стойност, като тя следва да се прецени от съда при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства. В частта относно вината за настъпване на ПТП, същият
представлява извънсъдебно признание на факт, неизгоден за застрахования при ответника
водач.
В настоящия случай, съдът счита, че с оглед анализа, извършен в експертното
заключение, което е компетентно изготвено, логично и последователно, както и с оглед на
останалите събрани по делото доказателства, следва изцяло да се кредитира заключението на
САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП и да се приеме за установено по делото, че
с действията си, водачът Х. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и
е предизивикал процесното ПТП – факт, който и сам е признал в приетия по делото
констативен протокол.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причИ. връзка между деянието и вредата
и вина на причинителя.
При процесното ПТП са налице всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. С действията си, водачът на л.а. „Фолксваген Туран“
виновно е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в
забранена за влизане на пътни превозни средства в двете посоки зона на автобусно
обръщало и е спрял на обозначено като автобусна спирка място пред два спрени автобуса,
след което, без да се огледа за движещи се в свободното пространство вляво от автобусите
друго ППС, е предприел маневра за ляв завой от зона, извън видимостта за идващи зад него
и без да подсигури безопасното й извършване. С тези свои действия водачът на л.а.
„Фолксваген Туран“ е причинил процесното ПТП, от което за ищеца са настъпили
описаните вреди. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл.
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените от ищеца неимуществени
7
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по-горе при излагане на фактическата страна по
казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума
на ВС, при съобразяване със: вида на причинените телесни увреждания – контузия на
дясното рамо с обширно, дълбоко охлузване и кръвонасядане на околните меки тъкани,
контузия на левия горен крайник с навяхване и разтягане на мекотъканни сухожилни
структури в областта на лявата гривнена става, обширно повърхностно охлузване на дясната
длан и обширни кръвонасядания на дясното бедро и дясната подбедрица с охлузвания на
последната; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от
поставената имобилизация на лявата ръка, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 30 дни; възрастта му – 51 г. към датата на ПТП;
настъпилото пълно възстановяване от получените травми към настоящия момент, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия
момент, възлиза на 10 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира
търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За разликата над
тази сума до пълния предявен размер на иска, същият е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по своевременно инвокираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Трайно
установено е в съдебната теория и практика, че съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите. От
приетото по делото заключение на САТЕ се установява че липсват каквито и да било данни
за изчисляване или за определяне на скоростта на мотоциклета. Установено е обаче, че
водачът на мотоциклета е навлязъл и се е движел в пътна зона, обозначена с пътен знак В2,
забраняващ влизането на пътни превозни средства в двете посоки. С нарушаване на
посочената забрана и движейки се в зона, забранена за навлизане от ППС, ищецът е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП в почти същата степен, в която и
непроявилият внимание при извършване на маневрата водач на лекия автомобил. Размерът
на съпричиняването съдът определя на 40%. С толкова следва да се намали определеното
обезщетение. Следователно, искът се явява основателен за сумата от 6 000 лв., като за
горницата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете,
8
представените по делото доказателства и списъка по чл. 80 от ГПК, а именно сума в размер
на 334, 12 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно
отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 3200 лв. с включен ДДС съдът намира за неоснователно,
предвид фактическата и правна сложност на делото, интереса и обема на свършената работа.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна сума за разноски в общ размер на 2 791,17 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на К. Н. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „******** следните суми:
- сумата от 6 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.06.2022 г.
– датата на ИМ, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 25 500 лева;
- сумата от 334, 12 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „******** ******** да
заплати на "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, бул. Джеймс Баучер № 87, сумата от 2 791,17 лв., представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9