РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2845/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 29909/07.03.2017 г., предявена от И.Х.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против А.Ц.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
Ищцата твърди, че е единствен наследник по
закон на З.П.Х., починала на 30.10.2016 г. С пълномощно с рег. № 24411/28.09.2016
г. по описа на нотариус с рег. № 558 от РНКРБ, на 29.09.2016 г.,
ответникът изтеглил сумата от 30 840
лева от банковата сметка, открита на името на
З.П.Х. в „П.Б.“ АД. Ищцата твърди, че пълномощното не е било подписано
от З.П.Х., поради което и било неистински документ. Сумата от 30 840 лева била
наследство, оставено от З.П.Х. в полза на ищцата. Тази сума не й била
възстановена от ответника, който нямал право да я задържи.
Предвид изложеното, ищцата моли, да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 30 840 лева, с която
ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
В срока на чл. 131 ГПК, ответникът А.Ц.И. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че на 29.09.2016 г., от името и за сметка на З.П.Х., е изтеглил сумата от 30
840 лева от банковата й сметка, открита в „П.Б.“ АД. Оспорва иска с
възражението, че по силата на нотариално завещание, З.П.Х. е завещала в негова
полза цялото си движимо и недвижимо имущество. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
На
26.10.2018 г., ищцата е представила по делото писмени бележки, в които излага
съображения, че по делото е доказано, че пълномощното е неистински документ.
Завещанието било съставено на 07.10.2016
г., поради което и по времето, когато е била изтеглена процесната сума,
завещанието не е съществувало, а и не е било открито наследството. Сочи, че
ответникът нито е имал право, нито е бил упълномощен да изтегли паричните
средства, като завещателното разпореждане не можело да замести липсата на
волеизявление преди откриване на наследството.
На
26.10.2018 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които
поддържа, че е универсален наследник по завещание на З.П.Х..
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено пълномощно с рег. №
24411/28.09.2016 г. по описа на нотариус с рег. № 558 от РНКРБ, в което е
посочено, че на 28.09.2016 г., З.П.Х., с ЕГН: **********, е упълномощила ответника А.Ц.И., да я представлява
пред всички държавни и общински органи в Република България, да открива и
закрива банкови сметки във всички банки, да тегли от нейно име и за нейна
сметка суми без ограничения в размера, да извършва без ограничения банкови
операции и др.
Не се спори по делото, че на 29.09.2016 г.,
ответникът, използвайки пълномощното с рег. № 24411/28.09.2016 г. на нотариус с
рег. № 558 от РНКРБ, от името и за сметка на З.П.Х., е изтеглил сумата от 30
840 лева от банковата сметка, открита на името на З.П.Х. в „П.Б.“ АД. Това се
установява и от представеното бордеро, издадено от „П.Б.“ АД.
С нотариално завещание № 16, том І, рег. №
32430, дело № 16/2016 г. на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ, З.П.Х. е завещала
на А.Ц.И. собствените си ¾ ид.части от подробно описания ПИ с идентификатор
68134.2046.174, заедно с построените в имота сгради, както и цялото си движимо
и недвижимо имущество, което притежава към момента на своята смърт.
В нотариалното завещание е посочено, че е
съставено на адрес: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, ул. „****където в присъствието на свидетелите Д.С.Л.и А. Б.Г.,
З.П.Х. е поискала от нотариуса да напише и състави нотариалния акт, завещателят
е продиктувал текста на завещанието, след което текстът е бил прочетен от
нотариуса на завещателя, който е заявил, че го одобрява. Завещанието е
подписано от нотариуса, завещателя и свидетелите.
На 30.10.2016 г., З.П.Х. е починала и е
оставила за свой единствен наследник по закон ищцата И.Х.Ш. – видно от
удостоверение за наследници с изх. № 5516/02.11.2016 г., издадено от СО-район
„Красна поляна“.
Ищцата е оспорила автентичността на
пълномощното от 28.09.2016 г., както и нотариалното завещание относно
автентичността на подписа, положен за „завещател“ и ръкописно изписаните имена,
и съдържанието на завещанието относно текста „както и цялото движимо и
недвижимо имущество, което притежавам към моята смърт“.
По
делото е прието заключението по единичната съдебно-почеркова експертиза, според
което подписът за „завещател“ и текста под него в представеното по делото
нотариално завещание са съответно положен и писан от З.П.Х.. Подписът за
„упълномощител“ и текста след него в пълномощното от 28.09.2016 г. не са
съответно положен и писан от З.П.Х..
По
делото е прието заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза, според
което подписът
за „упълномощител“ и текстът, с който са изписани имената на З.П.Х. в
пълномощното от 28.09.2016 г. не са съответно положен и изписан от З.П.Х..
Заключенията са изготвени от вещи в съответната област на науката лица,
които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Действително,
показанията на свидетелите П.А. С. и К.А.Ц. разколебават извода на вещите лица,
че пълномощното не е било подписано от З.П.Х.,
но след като взе предвид, че заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са
съобразили всички обективни данни по делото, съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
Въз основа на заключенията по извършените съдебно-почеркови
експертиза, съдът приема, че пълномощно с рег. № 24411/28.09.2016 г. по описа на
нотариус с рег. № 558 от РНКРБ е неавтентичен документ, както и че подписът
за „завещател“ и текста под него в представеното по делото нотариално завещание
са съответно положен и писан от З.П.Х..
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Съдържанието
и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца
чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се
индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и
правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на
твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба,
и заявения в нея петитум.
В случая, заявените и
поддържани с исковата молба и допълнителните молби обстоятелства,
представляващи основание на иска, сочат, че претенцията на ищцата има своето
основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД – т.е. твърди се обогатяване от т.нар.
непрестационен тип, при който обогатяването е посредством
действия на обогатилия се, които представляват вмешателство,
посегателство в чужда правна сфера. Спорното
право, претендирано от ищцата и квалифицирано (с оглед твърдените от нея
факти) по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил
основателен, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да
е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
Видно
от изложеното не всяко увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на
друго може да се приеме за неоснователно. По принцип законодателството не е
против обогатяването изобщо, а само срещу това, което е постигнато за чужда
сметка и е лишено от основание.
В
настоящият случай съдът намира, че не е налице разместване на имуществени
престации без основание. Това е така, тъй като „основание” по смисъла на чл. 59
от ЗЗД е конкретен източник на права и задължения, както и изискванията,
произтичащи от такъв източник. Под „правно основание” се разбира
правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната
имуществена облага и задължението тя да се престира – това може да бъде
договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка
и пр.
От
събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата И.Х.Ш. е единствен наследник по закон на починалата на 30.10.2016 г. З.П.Х.. Безспорно
е установено също така, че приживе наследодателката е имала банкови сметки в „П.Б.“ АД, като не се
спори, че на 29.09.2016 г., ответникът е изтеглил сумата от
30840 лева от банковата сметка, открита на името на З.П.Х. в „П.Б.“ АД. Следователно З.П.Х. е имала вземане към ответника, на което е кореспондирало задължението на
ответника да й предаде сумата от 30840 лева.
Съвкупността от правата и задълженията
на един правен субект образуват неговото имущество. Със смъртта на физическото
лице, неговото наследство преминава като цяло върху неговите наследници, които
с приемането му /чл. 48
ЗН/ стават титуляри на всички имуществени права на починалия и отговарят за
всички негови задължения /чл. 60
ЗН/.
Ищцата е единствен наследник по закон на З.П.Х., но приживе наследодателката
се е разпоредила с имуществото си в полза на ответника - по силата на представеното
по делото нотариално завещание № 16, том І,
рег. № 32430, дело № 16/2016 г. на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ.
Ищцата
е оспорила нотариалното
завещание относно автентичността на подписа, положен за „завещател“ и ръкописно
изписаните имена, и съдържанието на завещанието относно текста „както и цялото
движимо и недвижимо имущество, което притежавам към моята смърт“.
Разпоредбата
на чл. 42, б.
„б“ ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно, когато
при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24,
съответно чл. 25, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 24 ЗН, нотариалното завещание се извършва от нотариуса в
присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на
нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита
завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва
изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и
датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от
свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът
се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал.
1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
В
разпоредбата на чл. 24 ЗН се предвижда система от действия на завещателя, на нотариуса
и на свидетелите, чието съдържание и последователност са ясно определени в
закона и която система от действия определя елементите от фактическия състав на
нотариалното завещание като липсата дори на само един от тях води до нищожност
на същото. Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност,
която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на
свидетели.
В случая, от заключението на единичната съдебно-почеркова
експертиза (в която част не е оспорена), подписът за
„завещател“ и текста под него в представеното по делото нотариално завещание са
съответно положен и писан от З.П.Х.. Следователно, възражението на ищцата, че завещанието не е автентично, е
неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства опровергаващи
удостоверените от нотариуса действия, а съдът не следи служебно относно липсата или наличието на други основания за
нищожност, доколкото се произнася само по наведените основания, за които са
изложени фактически твърдения от съответната страна. В този смисъл трайната практика на ВКС, обективирана
в решение № 949/07.09.2010 г. на по
гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV ГО
и решение № 233/31.07.2015 г., по гр.д. № 4380/2014 г. по описа на ВКС, ІV ГО.
Съгласно ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт,
с който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след
своята смърт, в полза на едно или няколко лица. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна
част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството
на наследник на лицето, в полза на което са направени (чл. 16, ал. 1 ЗН). Завещателните
разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават
качеството на заветник (чл. 16, ал. 2 ЗН).
Разграничителният
критерий дали едно саморъчно завещание е общо или частно /завет/ е в „обхвата
на разпореденото със завещанието имущество - общо е завещанието, което има за
предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя разбирано като
съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват с
неговата смърт, докато заветът представлява разпореждане с отделен предмет от
това имущество (решение № 268/29.09.2012
г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, І ГО)
В случая, с нотариалното завещание от 07.10.2016 г., З.П.Х. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на
своята смърт, поради което и с оглед
цитираните разпоредби, процесното завещание е универсално и придава на лицето,
в полза на което е направено, т.е. на ответника, качеството на наследник.
Както беше посочено, със смъртта на
физическото лице, неговото наследство преминава като цяло върху неговите
наследници, които с приемането му (чл. 48 ЗН)
стават титуляри на всички имуществени права на починалия и отговарят за всички
негови задължения (чл. 60 ЗН). Поради това, с
откриване на наследството, в полза на ответника се е породило правото да приеме завещаното
имущество, което несъмнено е станало, а съгласно чл. 48 ЗН, произвежда действие
от момента на откриването му. Така като
наследник по завещание, по пътя на наследственото
правоприемство, в правната сфера на ответника са
преминали, както правата, така и
задълженията на наследодателя му,
притежавани към датата на откриване на наследството. Доколкото
имущественото право, което се установи, че З.П.Х. е притежавала към датата на откриване на наследството,
също е елемент от състава на наследството, същото по пътя на наследственото
правоприемство е преминало към наследника по завещание. Следователно не е налице обедняване без
правно основание.
Изложеното сочи, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 1710 лева, включваща: платено
адвокатско възнаграждение (900 лв.), депозит за СПЕ (800 лв.) и банкови такси
(10 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против А.Ц.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, иск по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30
840 лева - изтеглена от ответника на 29.09.2016 г., от банкова сметка, *** Х. в „П.Б.“
АД, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Х.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на А.Ц.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1710
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: