О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 188
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 13.05.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров чгд № 144 по описа за
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалби против определение № 303/18.02.2019 г. постановено по гд № 462/2016 г. по описа на БОС, с което производството по делото е било спряно, като на ищеца са дадени указания: в шестмесечен срок да уточни настъпило ли е правоприемство в полза на малолетния наследник по закон на починалия ответник и да удостовери извършено ли е към момента приемане на наследството по опис ; при отстраняване на тази нередовност да представи препис от уточнената искова молба за връчване на Дирекция „Социално подпомагане“ –Б., която следва да участва в процеса на осн. чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Определението е обжалвано и от двете страни.
Жалбоподателят – ищец К. /Комисията/ чрез процесуалния представител Р. И. обжалва определението, като неправилно. Излага следните съображения:
С определение от 22.02.2017 г. съдът е спрял производството поради смъртта на ответника, като са ддадени и съответните указания. В изпълнение на указанията Комисията се е снабдила с удостоверение за наследници, посочила е и адреса на наследника. Поради малолетието му същия се представлявал от неговата майка. При това изпълнение съдът с определение от 05.07.2017 г. възобновил производството, прекратил го е по отношение починалия ответник и е конституирал наследника му, представляван от неговата майка. Поради това Комисията-ищец е изпълнила дадените указания. До приключване на делото възражения относно конституирането на наследника не били направени. Комисията е направила и частичен отказ от иска, по който отказ ответната страна също не е изразила становище.
Жалбоподателят- ответник, чрез адв. Д. счита определението за спиране на производството и определяне на шестмесечен срок за отстраняване на нередовността за незаконосъобразно. Моли за отмяната му. Излага следните съображения:
Първо. Производството вече е било спирано веднъж с определение от 22.02.2017 г. В тогава дадения от съда шестмесечен срок ищецът: представил удостоверение за наследници на починалата страна, според което единствен наследник е малолетното му дете; не е извършвал справка за приемане наследството по опис; не е използвана законовата възможност по чл. 51, ал.2 ЗН за призоваване на наследника и за определяне на срок за приемане на наследството. В дадения срок ищецът не е спазил предписанията на чл. 57, ал.3, изр. второ ЗОПДНПИ /аналогична чл. 136, ал.3 ЗПКОНПИ/ и чл. 51 ЗН, като при неприето наследство не е направено искане по чл. 51 ЗН. В случая конституирането от съда на малолетния наследник е незаконосъобразно. поради липсата на легитимирана страна – ответник. Неизпълнението от страна на ищеца е следвало да има за последица прекратяване на производството още тогава.
Второ. Съдът не бил в задължението си да предприема сам процесуални действия вместо ищеца по конституирането на ответници, които са наследници на починалия.
Трето. Конституирането на малолетния наследник било незаконосъобразно, тъй като в дадения срок ищецът не бил изпълнил задълженията си да посочи наследник, който да е способен да носи права и задължения и да замести надлежно починалия ответник.
Четвърто. При смърт на ответника, какъвто е случая, ищецът е длъжен в шестмесечен срок да посочи правоприемници и адресите им, както и да изпълни други действия визирани в чл. 230, ал.2 ГПК. При неспазване на срока делото следва да се прекрати.
Пето. Срокът по чл. 230, ал.2 ГПК е преклузивен, поради което при неизпълнение задълженията на ищеца по закона в този срок, делото следва да се прекрати. В случая ищецът не е изпълнил задълженията си в шестмесечния срок, като действията, които е следвало да осъществи били изпълними в същия срок и не са толкова много – визирани са в чл. 230, ал.2 ГПК, съответно в чл. 57, ал.3, изр. второ ЗОПДНПИ /отм/ и чл. 136, ал. 3 от действащия ЗПКОНПИ. Определения с определението на съда от 22.02.2017 г. срок е изтекъл и не може да бъде продължаван.
Шесто. В същия чл. 230, ал.2 ГПК са визирани извънредни правомощия на ищеца и с изтичането на срока същите се прекратяват. Поради това повторно дадения срок в случая е в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните.
Съдът е предприел размяна на съдебните книжа.
В законния срок са постъпили отговори.
В отговора си жалбоподателя-ответник възразил по изложеното Комисията. Посочването на наследник не било достатъчно. Следвало е ищецът да установи благоприятния за него факт по приемане на наследството, както и да предприеме действията по чл. 51, ал.1, изр. второ ЗН за приемане наследството по опис. В законния шестмесечен срок това не е сторено, поради което не е изпълнено задължението на ищеца да посочи надлежен ответник и делото е следвало да се прекрати, тъй като срока е преклузивен.
В отговора си жалбоподателя-ищец също възразява по изложеното от ответната страна. Твърди, че задължението по закона за посочване на правоприемник са изпълнени, поради което съдът е възобновил производството и го е конституирал.
По повод жалбите Бургаски апелативен съд намира:
Жалбите са процесуално допустими, подадена в законния срок от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество.
Производството по делото пред БОС е по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, вр. чл. 74 и сл. ЗОПДНПИ /отм/. Поради смъртта на ответника в хода на процеса, съдът е постановил определение № 339/22.02.2017 г., с което е спрял производството по делото и е указал на Комисията задължението й по чл. 230, ал.2 ГПК в шестмесечен срок да посочи наследниците на починалия и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на наследството му или за призоваване наследниците по чл. 48 ГПК, като е предупредил, че при неизпълнение в срока производството ще се прекрати. В изпълнение на тези указания на 03.07.2017 г. Комисията е депозирала молба с приложени доказателства установяващи единствения наследник на починалия ответник – неговия син Б. Х. , който е малолетен и се представлява от неговата майка В. . С определение № 1187/05.07.2017 г. съдът е възобновил производството, прекратил го е по отношение починалия ответник и е конституирал на негово място малолетния му син, представляван от майка си. Със сега обжалваното определение съдът отново е спрял производството с мотива, че ищецът следва да посочи правоприемник на починалия ответник, който да е приел наследството в приложение на чл. 136, ал.3 ЗПКОНПИ, респ. чл. 57, ал.3 ЗОПДНПИ /отм/, а в случая поради малолетието на наследника, ищецът следва и да удостовери, че наследството е прието по опис.
Съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което препраща към неговите мотиви на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК.
В допълнение.
За надлежното конституиране на страните в процеса, респ. техните правоприемници, съдът следи служебно. Предходното спиране на производството не освобождава съда от задължението му да постановява последващо спиране с нов срок в приложение на императивни правни норми имащи значение за надлежната процесуална легитимация на страните. Наследникът на починалия ответник е малолетен, поради което наследството следва да се приеме само по опис. До приемането му не е налице надлежно правоприемство по см. на закона. Поради малолетието на наследника и неприетото наследство по опис, задължение на ищцовата Комисия е в рамките на дадения шестмесечен законов срок, който може да бъде продължаван от съда, да предприеме действия за установяване на надлежното процесуално правоприемство, включително и в рамките на срока да инициира охранителното производство по чл. 51 ЗН в приложение на чл. 136, ал.3 ЗПКОНПИ, респ. чл. 57, ал.3 ЗОПДНПИ /отм/. В противен случай би се стигнало до краен съдебен акт, постановен при ненадлежно пасивно правоприемство в процеса, което съдът не може да допусне.
Като се води от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 303/18.02.2019 г. постановено по гд № 462/2016 г. по описа на БОС, с което производството по делото е било спряно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: