РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 12.11.2021 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в следния състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 54 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл.284, ал.1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по уточнена искова молба на С.Б.Б., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, понастоящем в Затвора Варна срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева /хиляда/, причинени от Заповед № 69 от 07.07.2020 година на Началника на ЗОЗТ Атлант. Претенция за присъждане на сумата от 1000 лева е за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване  правното положение на ищеца - изтърпяване на незаконосъобразно наложено със Заповед №69 от 07.07.2020 г. на Началника на ЗОЗТ Атлант, наказание, считано от 07.07.2020г., когато е издадена заповедта, която счита за нищожна.   

               С Определение № 189/12.03.2021 г., постановено по адм. дело № 54/2021 г. на АдмСЛ,при съобразяване уточнението на ищеца, е  разделено на основание чл.206, ал.2 от АПК и чл.210, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, производството по настоящото дело, образувано по искова молба, подадена от С.Б.Б., от оспорването на Заповед №69/07.07.2020г. на Началника на ЗОЗТ Атлант, с искане да бъде обявена за нищожна.

             По обжалваната Заповед №69/07.07.2020г. на Началника на ЗОЗТ Атлант е образувано  адм. дело № 84/2021 г. по описа на Ловешки административен съд, по което с Определение № 212 от 24.03.2021 г. на АдмСЛ производството е прекратено и е оставена без разглеждане жалбата на Б. против заповедта. Определението е влязло в сила на 19.05.2021 г. 

              С разпореждане от 21.05.2021 г. съдът е възобновил на основание чл.144 АПК във вр. с чл.230, ал.1 от ГПК  спряното производство по адм. дело № 54/2021 г. на Ловешки административен съд до разрешаване спора по адм.д. № 84/2021г. на АдмСЛ. 

              В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Позовава се на приложената в съдебно заседание Заповед № I-102/16.03.2020 година на Началника на ЗО „Атлант“ Троян. Излага, че за да се доведе до виновно неизпълнение на една заповед от страна на лишения от свобода, е абсолютно задължително тази заповед притежаваща характера на ИАА или общ административен акт, да е насочена срещу лишения от свобода, като поражда за него валидни правни последици. В случая изрично било посочено  от ръководителя на Затвора Ловеч и негови подразделения, че заповедта за неизпълнението, на която ищеца бил наказан, не е насочена срещу него и тя не поражда правни последици за него, било то изразени в права или в задължения, а е насочена само срещу служителите на администрацията на затвора.

               Счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като целяната от Заповед № I-102/16.03.2020 година принуда, противоречи на изричен текст на Конституцията на Република България, според който: „никой не може да бъде подложен принудително на санитарни мерки“ - чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България. Твърди, че така наложеното наказание е явно незаконосъобразно и от него е претърпял съответните вреди, за които търси защитната функция на закона. Позовава се на съдебна практика на АдмСЛ, даваща според него насока, че това не е изолиран случай доколкото по предходни порочно налагани му наказания от същия административен орган - Началника на ЗО „Атлант“ Троян, административният съд се е произнасял, като е отменял незаконосъобразно наложени му от същия дисциплинарни наказания. Твърди, че се касае за реално настъпили вреди, засягащи правната сфера на ищеца, в резултат на незаконосъобразно наложено „дисциплинарно наказание“, тъй като същото е в разрез с твърденията направени от административният ръководител на Затвора - Ловеч и негови подразделения, представено в качеството си на официален документ пред компетентен съд на Република България.

              Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В писменият отговор и по същество счита че липсва първият елемент от фактическият състав за реализиране отговорността на държавата, доколкото не е отменена по предвидения в закона ред Заповед № 69/07.07.2020г на началника на ЗО „Атлант“ Троян и поради това не следва да се разглеждат другите елементи на фактическия състав. Сочи, че с влязлото в сила определение от 24.03.2021г. по адм. д. № 84/2021г. по описа на АдмС - Ловеч е оставена без разглеждане жалбата на С.Б.Б. против сочената за нищожна Заповед № 69/07.07.2020г на началника на ЗО „Атлант“ Троян и е прекратено производството по делото. Претендира разноски в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, в размер на 200.00 лева.

              Представителят на прокуратурата ангажира становище, че исковата молба е изцяло неоснователна и недоказана. Споделя аргументите на ответника, че в конкретния случай липсва първата необходима предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт и няма как да се ангажира отговорността на държавата след като липсва незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред. 

                По делото са събрани писмени доказателства. Към настоящото дело е приобщено приключилото адм.д № 84/ 2021 година по описа на  Административен съд Ловеч, чийто предмет е бил законосъобразността на Заповед №69 от 07.07.2020 година на Началника на ЗО „Атлант“ Троян. 

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

              От фактическа страна се установява, че с посочената в исковата молба  Заповед № 69 от 07.07.2020 година, Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян, на основание чл.101, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), е наложил на С.Б.   наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за извършени от него нарушения на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, представляващи дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.1 и ал. 2, т.1, т.2 и т.5 от ЗИНЗС.

               Ищецът Б. е оспорил тази заповед пред Началника на Затвора Ловеч, който със Заповед № Л- 766/15.07.2020 г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата и е потвърдил заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян. Заповедта е връчена на Б. срещу подпис на 17.07.2020 г.

               С Определение № 212 от 24.03.2021 г. по адм. дело № 84/2021 г. по описа на АдмСЛ/ влязло в законна сила на 19.05.2021 г./ е оставена без разглеждане жалбата на С.Б.Б. против Заповед № 69/07.07.2020г на началника на ЗО „Атлант“ Троян  и производството по делото е прекратено. Решаващият състав е приел, че подадената жалба с искане за обявяване на тази заповед за нищожна е процесуално недопустима, доколкото е изключен съдебен контрол за законосъобразност на заповеди налагащи този вид дисциплинарно наказание.  

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян  срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с наложето му дисциплинарно наказание със Заповед № 69/07.07.2020 г. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                 Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административно процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище град София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Ловеч и ЗО „Атлант“, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. 

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК

 във вр. с чл.284 от ЗИНЗС. Издадената дисциплинарна заповед, от която се претендират вреди представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284, ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразен акт при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС във вр. с 204 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК

. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                В чл.7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

                Относно  чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

                Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

                Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.         

               Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, не е налице. По делото не се представиха доказателства за несъответствие дейността на затворническата администрация с действащото законодателство. 

               С посочената в исковата молба  Заповед № 69/07.07.2020 година на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, на основание чл. 101, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) е наложил на л.св.С.Б. наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за извършени от него  нарушения на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, представляващи дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС. 

              Съгласно чл.111 от ЗИНЗС, съдебният контрол по отношение на наложените дисциплинарни наказания по чл.101 от ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието „изолиране в наказателна килия” пред административния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. Като за останалите наказания по чл. 101, т. 1-6 от ЗИНЗС, в това число и наложеното със Заповед № 69/07.07.2020 година на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни”, което е регламентирано в чл.101, т.2 от ЗИНЗС, се предвижда оспорване само по административен ред пред горе-стоящия административен орган, респективно за тях законодателят е изключил общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове по реда на чл.145 и следващите от АПК.

              В случая ищецът е упражнил правото си на административен контрол и е обжалвал заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян пред Началника на Затвора Ловеч, който се е произнесъл като със Заповед № Л-766/15.07.2020 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената Заповед. При това регламентираният в чл. 110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в законна сила.

              По оспорването на законосъобразността, в сочената степен - нищожност на издадената Заповед № 69/07.07.2020 година на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, е постановено определение № 212 от 24.03.2021 г. по адм. дело № 84/2021 г. по описа на АдмСЛ/ влязло в законна сила на 19.05.2021 г./, с което е оставена без разглеждане жалбата на С.Б.Б. против Заповед № 69/07.07.2020г. на началника на ЗО „Атлант“ Троян  и производството по делото е прекратено, тъй като подадената жалба с искане за обявяване на тази заповед за нищожна е процесуално недопустима, доколкото е изключен съдебен контрол за законосъобразност на заповеди налагащи този вид дисциплинарно наказание, респ. и изключване на съдебния контрол и за нищожност. Преценката за законосъобразност, респ. за нищожност в случая е единствено в правомощията на горестоящия административен орган при обжалването по административен ред.

               Безспорно налагането на дисциплинарно наказание от вида на наложеното с посочената в исковата молба заповед наказание не подлежи изобщо на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като специалният закон предвижда оспорване единствено по административен ред и този ред е изчерпан в случая. Предвид установените факти и приложимото право съдебното обжалване е процесуално недопустимо като насочено срещу акт, който изобщо не подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е и константната практика на Върховния административен съд на РБ по идентични случаи, застъпена в Определение № 1475 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 905/2020 г., III о.; Определение № 1981 от 07.02.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 111/2020 г., III о.; Определение № 12408 от 07.10.2020 г. на ВАС по адм.д. № 10228/2020 г., III о.; Определение № 8098 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2019 г., III о.; Определение № 13644 от 07.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.; Определение № 10933 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018 г., I о. и др.

               От изложеното следва, че липсва първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с 204 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Не се касае за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт, респ. нищожен отменен по съответния ред.

              В специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от с.з.. Който от своя страна сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за такова нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За установяване на горното съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

             С препращане към нормите на ЗОДОВ, се установява, че при съобразяване основателността на исковете за обезщетения за вреди причинени от държавата и общините, следва да е налице кумулация на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

             Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

             Доколкото в конкретния случай събраните по делото доказателства не обуславя извод за наличие на отменен по съответния ред като незаконосъобразен акт на затворническата администрация, не може да бъде направен извод и за претърпени от ищецът неимуществени вреди през исковия период. Не се представиха конкретни доказателства за факти, от които да са произлезли твърдяните от ищеца вреди с посочения резултат – влошаване на правното му положение и принуда да изтърпи наложеното му със Заповед № 69/07.07.2020 година на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, на основание чл. 101, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, доколкото в единствено предвидения в специалния ЗИНЗС законов ред за обжалването й пред горестоящият административен орган не е отменена като незаконосъобразна. Видно от доказателствата по делото ищецът е упражнил надлежно законоустановеното си право на обжалване, в което е проверен по предвидения ред законосъобразността на издаденият административен акт, поради което доводите за нарушение на Конституцията на Р.България се явяват неоснавотелни. 

              Следва да се съобрази, че изключването на съдебния контрол за законосъобразност е и изключване на съдебния контрол за нищожност. Преценката и за законосъобразност, и за нищожност в случая е единствено в правомощията на горе-стоящия административен орган при обжалването по административен ред.

             Предвид същноста на административното и исковото производство и самостоятелният им характер, съдът приема за правно недопусимо да се пренасят обстоятелства от административно производство като основание за преценка на иска по ЗОДОВ, от вида на процесния. В тази връзка следва да се отбележи, че  административното и исковото са самостоятелни и отделни производства, като релевантно в случая се явява второто. В тази връзка е недопустимо да се обсъжда в настоящото исково производство относимостта на издадената Заповед № I-102/16.03.2020 година на Началника на ЗО „Атлант“ Троян, вкл. нейният вътрешноведомствен характер, каквито доводи са наведени по същество от ищеца. Отделно, относимата към претенцията на ищеца  Заповед № 69/07.07.2020г. на началника на ЗО „Атлант“ Троян в правния мир е действаща, след като не е отменена по законоустановения ред и е породила правните си последици, като е изпълнена.

              Естеството и характера на вредите, следва да бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед на конкретни факти от които те произтичат. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че след като не е отменена като незаконосъобразна заповедта, претенциите на ищеца за причинени от нея неимуществени вреди е неоснователна и недоказана.

               По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от Заповед № 69/07.07.2020 година на Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян,    по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

               Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба и уточнението, подлежащи на компенсация. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, а именно такива които са влошили правното му положение или рефлектирали върху човешкото му достойнство.

               Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието.   

              След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с 204 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Относно искането на ответната страна за осъждане на ищеца да й заплати юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно което в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо, въпреки неоснователността на исковата претенция и факта на осъществено представителство на ответната страна от юрисконсулт, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и такова възнаграждение не следва да бъде присъждано.

               Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.Б., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, понастоящем в Затвора Варна иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, за сумата от хиляда лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване правното положение на ищеца - изтърпяване на незаконосъобразно наложено със Заповед №69/07.07.2020 година на Началника на ЗОЗТ Атлант, наказание, считано от 07.07.2020г., като неоснователен.                     

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.                  

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: