МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Б. *** е
внесен от Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с повдигнато обвинение
за това, че на 01.03.2011г. за времето от
21.30 часа до 23.00 часа в гр.Габрово, на ул.”Еделвайс , в производствено
помещение, направил опит умишлено да умъртви лицето П.П.П. ***, като деянието е
извършено с особена жестокост, чрез нанасяне на множество удари с продълговат предмет с ограничена повърхност
/ пластмасова заготовка/ в областта на лявата половина на лицето и главата,
довела до тежка закрита черепно-мозъчна травма с множество многофрагментни
счупвания на черепа / изброени над 10 фрагмента/ в областта на лявата слепоочна
и лявата теменна кост, по основата на черепа в средната черепна ямка, лявата
зигоматична /яблъчна/кост, носните кости, горната челюст вляво, с кръвоизливи в
костните синуси на горната челюст/ вляво/ и решетъчната кост, множество
контузионни огнища с кръвоизлив в лявата мозъчна половина с перфокален оток на
мозъка и общомозъчен оток, притискане на мозъчната структура, състояние на
дълбока кома и травматичен шок, като без оказана висококвалифицирана медицинска
помощ и реанимационни мероприятия , неминуемо би настъпила смърт , престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 пр.3-то във вр. с
чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК и чл.54 от НК.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Искът е предявен от прокурора , на основание чл.51 във вр. с чл.84 ал.1 от НПК в полза на пострадалия П.П.П., срещу
подсъдимия С.Б.Б.. Искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД , като с него се претендира за обезщетение в размер на 150 хиляди лева, ведно
със законната лихва в полза на пострадалия, за причинените му неимуществени
вреди в резултат на престъплението предмет на повдигнатото, срещу подсъдимия
обвинение. Като граждански ищец в процеса е конституиран П.П.П., на когото е назначен за процесуален
представител в процеса адв.Н.М. от ГАК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия Б. да му бъде наложено
наказание доживотен затвор. Прокурорът счита ,че предявеният граждански иск
следва да бъдат уважени изцяло, тъй като същия се явява основателен и доказан.
Процесуалния
представител на гражданския ищец- адв.М. пледира да се уважи изцяло предявения
граждански иск.
Подсъдимият
Б. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и от разпореждането за
предаване на съд. Подсъдимият заявява,
че разбира характера и смисъла на предявеното му обвинение и не признава вината
си.
Въз
основа на показанията на разпитаните свидетели Б.Б.Е.М., Г.П., И.Г., С.С. , Х. Р.,
Н.Р., С. Т., обясненията на подсъдимия С.Б. дадени на досъдебното
производство и в съдебно заседание, заключенията на комплексната
съдебно-психиатрична и медицинска експертиза на П.П.П., изготвена от вещите лица д-р М., д-р М., д-р К.
и д-р И., заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза на С.Б. ,
изготвена от вещите лица д-р М., д-р Н. и психолога М.Д., единичната
съдебно-медицинска експертиза на П.П. изготвена от д-р К., заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р К., д-р Г. и д-р Ц., заключението на допълнителната комплексна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от доц.д-рЛ., д-р О. и д-р С., както и събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Б. живеел заедно с баща си в
гр.Габрово на ул.”Х. Смирненски”. Завършил средното си образование в ТМЕТ-Габрово, но не се дипломирал и работел
като шлосер, стругар и фрезист в цех за металообработване , собственост на
неговия баща св.Б.С.Б.. Б.Б. бил регистриран като ЕТ „Бонас-Б.Б.” и се
занимавал с изработка на материали, инструментална екипировка, тенекеджийски
услуги и пластмасови изделия. Помещението в което работел, заедно със сина си
се намирало в гр.Габрово, на
ул.”Еделвайс”. Към помещението водела метална врата, слизало се по 7-8 стъпала
на приземен етаж и, от там се влизало в коридор , вдясно на който врата
водела до работното помещение. В цеха се намирали малък струг, скелет на
шприц, два работещи шприца, плосък шлайф, две машини фреза, струг и телфер с
малък портален кран. Имало и два
шлосерски тезгяха. По земята имало метални заготовки. Описаните машини били
разположени така ,че било възможно да се преминава свободно край тях и да се
работи.
Подсъдимият
и пострадалия П.П. се познавали от около 15 години. Имали общи интереси в
областта на електрониката и автомобилите. П.П. бил студент в техническия
университет в гр.Габрово и понякога ползвал работилницата на Б.Б. за изготвяне
на различни изделия. През последните 7-8 години подсъдимият и пострадалия
поддържали близки приятелски взаимоотношения.
Подсъдимият
от лятото на 2010г. имал връзка с непълнолетната св.Е.М., която била ученичка в
НАГ-Габрово. В началото на 2011г. С.Б. запознал П.П. със св.М.. П. няколко пъти
след това се срещал в различни кафенета в гр.Габрово със св.М. и поддържал с
нея връзка по интернет. Увлечен по младото момиче, П. в началото на месец
февруари 2011г. станал по-настоятелен в опитите си да контактуват . Пишел и почти
ежедневно в скайпа по интернет, изпращал
и целувки по него, пращал и съобщения по мобилния телефон и се опитвал да я опознае. Тя откликвала на
поканите му за контакти, но уведомявала за това и приятеля си С.Б.. В средата
на месец февруари 2011г. С.Б. се обадил по телефона на П.П. и го предупредил да
не притеснява Е.М., ако тя не желае да контактува с него. На 28 февруари 2011г.
, към 18.30 часа, М. имала среща пред
гимназията с пострадалия. По същото време пристигнал и С.Б. с намерение да
посрещне М.. При неочакваната среща, подсъдимият го предупредил няколко дена да
не търси М., докато се разберат дали ще са заедно . Тогава П. заявил ,че няма
да търси М., ако тя не го потърси и отклонил предложението на Б., тримата да си
изясняват взаимоотношенията. На първи март 2011г. в 6.20 часа сутринта, С.Б. и П.П.
провели разговор по телефона, а през деня,
подсъдимият срещнал случайно П. и
му казал ,че вече има решение и трябва
да му го каже. Разбрали се да се чуят по-късно. Същият ден, П.П. изпратил на
св.Е.М., чрез нейната приятелка – Дебора, писмо и мартеничка. Писмото съдържало
следния текст: „Здравей!!!Старомодно с писмо и с много любов ти подарявам тази
мартеничка. Нека ти носи много здраве, щастие и любов. Съжалявам за вчера, но
нямах много какво да направя, за да не се скарате. Не знам какво да мисля или
как да ти помогна...,надявам се, че ще се справиш и ще намериш най-доброто
решение. Ще ми липсваш докато го търсиш...С обич от Пухчо. Запечатано с
невидимо клеймо за преданост /тиксо/ и отново невидима, но много гореща
целувка!”. Върху писмото била нарисувана усмивка с надпис „See me”, под която св.М. поставила с устни целувка, която
оставила ясен отпечатък от червило. След 18.30 часа на 01.03.2011г., подсъдимият и св.М. вечеряли
в ресторант, намиращ се в близкия до гимназията МОЛ. Тогава М. му показала мартеничката и писмото от П.П.. С.Б.
се усмихнал и споделил очакванията си, че
П. няма да спази обещанието си. Вечерта св. М. , чрез Дебора се свързала
в интернет, по скайп с П.П., за да му благодари за мартеничката. Той обаче в
един момент спрял да разговаря с нея. В 21.22 часа подсъдимият се обадил по
телефона на П.П. и му казал, че е в цеха и ако желае да отиде там, за да му
каже решението си. Към 21.30 часа пострадалият помолил съседа си св.Г.П., да го
откара с неговия бус до цеха на С.Б.. Това не се случвало за първи път, тъй
като П.П. бил с отнето свидетелство за управление на МПС, притежавал товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег.№ **
и често молел св.П. да го превози с него. П. обяснил на св.П. ,че по
телефона се скарал със С.Б. и трябва да отиде до цеха, за да се разберат очи в
очи. На излизане от дома си, П.П. облякъл пуловер и върху него сложил черно яке
с бяла подплата, което имитирало кожа. Св.П.
откарал П.П. до цеха на С.Б. ***, като спрял до намиращия се в близост
ресторант. Тогава П. се обадил по телефона на С.Б. и му предложил да се срещнат
в ресторанта. Подсъдимият отказал и П.П. отишъл в цеха, като оставил в буса
портфейла си, ръкавиците и мобилния си
телефон. Св.П. останал в превозното средство
, за да изчака П.. В работилницата подсъдимият и П. разговаряли за св.М. и се скарали отново. Минало малко време, станало много студено и св.П. решил ,че е време да се прибира. Той се обадил от мобилния телефон на П., на
последния набран от него номер, който бил на подсъдимия. От телефона на С.Б. се
обадил П.П. и казал на св.П. да се прибира. Обяснил му ,че той ще се прибере
по-късно сам. Г.П. се прибрал вкъщи с буса на П. около 22.30 часа. Подсъдимият
се убедил ,че вече никой не чака П. и двамата мъже продължили да се карат. Повод
за скарването била Е.М. , която в този момент имала връзка със С.Б. и междувременно се срещала „на кафе” с пострадалия П.. Безспорно
скарването между двамата мъже било провокирано и от мартеничката и писмото,
което П. бил изпратил на М. същия ден. Скарването прераснало в сборичкване и
сбиване между двамата мъже, като подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в
главата на П., той паднал и Б. го ритнал в лицето и в тялото. От сцепената
вежда на П. и от носа му потекла кръв. При сборичкването С.Б. също получил
няколко удара. Тогава П. отправил цинична реплика по адрес на Е.М.. Подсъдимият се ядосал , хванал
намиращата се наблизо пластмасова заготовка / веществено доказателство по
делото/ и започнал да налага с нея П.. Ударил го няколко пъти в лявата половина
на главата, като с ударите му причинил
тежка закрита черепно-мозъчна травма с множество многофрагментни счупвания на
черепа в областта на лявата слепоочна и лявата теменна кост, по основата на
черепа в средната черепна ямка, лявата зигоматична кост, носните кости и
горната челюст в ляво. В резултат на
множеството контузионни огнища П.П. получил кръвоизлив в лявата мозъчна
половина, перфокален оток на мозъка и
общо мозъчен оток, притискане на мозъчните структури вследствие на което
изпаднал в дълбока кома и травматичен шок. Въпреки това подсъдимият обладан от
ревност и омраза към доскорошния си приятел продължил да го налага с намиращата
се в ръката му пластмасова бухалка. Състоянието в което изпаднал П. му пречело
да се защитава. Виждайки ,че П. е в безпомощно състояние, С.Б., за да
демонстрира сексуалното си надмощие над него, събул дънковия му панталон и с
намиращото се наблизо ножче / веществено доказателство по делото/ ме нанесъл 7 прободно - порезни рани в областта на
слабините. П.П. не реагирал на изключително болезнените наранявания, тъй като
бил изпаднал в коматозно състояние. Веждата и носа на пострадалия продължавали
да кървят. Кръвотечението се засилило и от счупените носни кости. Подсъдимият
обул дънките на П., като го оставил да лежи в стеклата се от него кръв,
като пуловера и потника на П. от към
гърба обилно се напоили с нея. Тогава подсъдимият се обадил на клиент от гр.В.Търново / неустановено по
делото лице/ и провел кратък разговор с него. След това в 22.39 часа се обадила по телефона св.М., която по време
на разговора, чувала в телефона бръмченето на машините в работилницата.
Подсъдимият разговаряйки с приятелката
си, демонстрирал добро настроение. След това подсъдимият провел още един разговор с
неустановеното лице от гр.В.Търново. С.Б. забелязал ,че главата на П.П. е отекла и се опитал се да го вдигне и да го изправи върху
намиращия се до шлайфмашината найлон. П.
обаче не реагирал , бил неконтактен и от
главата му продължавало да се стича кръв. Тогава подсъдимият, съзнавайки
тежкото състояние на П., с помощта на неизвестно по делото лице, пренесъл
пострадалия през малката дървена врата до работилницата, натоварил го на неустановено по делото МПС и го откарал по
бул.”Н.Вапцаров”, до пресечката с ул.”Люляк”, където направил рязък завой и го
изхвърлил в края на пътното платно. Тази маневра на автомобила била забелязана
от св.С. Т., живуща от отсрещната
страна на пътя. При падането на пътното платно пострадалият извикал от болка и този вик бил чут от св.Х. Р.. Той излязъл на
прозореца на къщата си, видял стенещия човек и се обадил на телефон 112.
Веднага пристигнал полицейски патрул и линейка на Спешна медицинска помощ - Габрово.
Медицинският екип оказал първа помощ на П. и го натоварил в линейката.
Пострадалият бил неконтактен и стенел от
силната болка. П.П. въпреки ниските температури и липсата на връхна дреха бил
още топъл. На мястото където бил открит П., имало петна от кръв, вследствие
кръвоизлива от носа и веждата му и опитите му да извърши някакви движения. В
болницата били предприети спешни медицински мерки. Висококвалифицираната
медицинска помощ и реанимационните мероприятия предотвратили неминуемото
настъпване на смъртта на пострадалия.
В обясненията си пред съда, дадени под
формата на свободен разказ, подсъдимият С.Б. твърди ,че вечерта на
01.03.2011г., след като му прозвънил по телефона два пъти, П.П. пристигнал в
цеха и там двамата се скарали по повод „възникналата ситуация около г-ца М.”.
Когато Б. се опитал да работи на една от машините, П. го нападнал в гръб и го
съборил . Б. паднал върху намиращ се наблизо палет, после станал и пак опитал
да продължи работата си. В този момент П. скочил, съборил го на земята и го
ударил още 1-2 пъти, след което го хванал за дългата тогава коса и му извил
врата назад. Тогава подсъдимият твърди
,че хванал намиращата се наблизо пластмасова заготовка/ веществено доказателство
по делото/ и ударил П. два пъти в краката. П. обаче продължавал да навива
косата на Б. и той усетил болка в скалпа и врата, защото главата му била извита
назад , а брадичката достигнала ключицата. Последвалите събития Б. обяснява така
: „Тогава
за момент съм загубил самообладание, контрол над събитията и съм търсил някакво
аварийно решение , просто извивам се на ръце и крака, неговите крака бяха така
пред мен, бяхме паднали на земята, ударих го няколко пъти с ръка по краката с
лакът и вече в търсене, значи момента ми е малко мъгляв, защото сериозно
започнах да се притеснявам за ситуацията, може би шубе ме хвана малко, докопал
съм въпросното ножче и с ръка съм посегнал назад, бях в полуседнало положение ,
той зад мен и така, при което съответно посегнах един два пъти наслуки, пусна
ме. Чух ,че изтрополя в края на тезгяха, погледнах, той беше паднал, стана и
излезе навън, отвори междинната дървена врата и излезе навън”.С.Б. твърди
,че тогава седнал да запали цигара и да се успокои и в този момент му се
обадила св.М.. След разговора си тръгнал.
В обясненията си пред съда, в отговор на въпроси поставени от прокурора,
подсъдимият Б. заявява ,че с П. вечерта на 01.03.2011г. в цеха се скарали по
повод на това ,че Б. не желае да му предостави в заем финансови средства.
В обясненията си на досъдебното производство, дадени в присъствие на
назначения му служебен защитник адв.Р.Д. от ГАК и на упълномощения от него
адв.О.С. от АК-В.Търново, подсъдимият разкрива една съвсем различна фактическа
обстановка. Обяснява ,че П. го блъснал в работилницата и казал:”Заради тая
малка п.... ли ще ми обърнеш гръб? Ще отида сега и ще я ошамаря.”Тогава двамата
се сборичкали . По нататък в обясненията си Б. твърди следното: ”....ударих го няколко пъти с ръка в
главата, той падна, двамата паднахме, аз станах, ритнах го един път в главата,
в лицето, ритнах го един път в тялото. Докато се сборичкахме той също ми нанесе
няколко удара......Аз се обърнах към машината , чух че той става. Той обаче ме
хвана за плитката, дръпна ми косата , изви ми главата настрани и ми каза: Ще
отида да я набия и да я оправя!.В това положение, както бях, под ръка ми се
оказа една заготовка, пластмасова. Предадох я доброволно. Взех я и както съм
наведен го ударих два пъти в крака. Той ме пусна. Обърнах се, грабнах го,
вдигнах го и го тръснах на земята, той се сви, прикри си главата. Ритнах го
няколко пъти в тялото и го ударих два пъти със заготовката, ударите с нея
попаднаха някъде по тялото, защото той беше се свил. Сигурен съм ,че му нанесох
два-три удара със заготовката, не повече и всички удари бяха по крака или ръка,
защото той беше се свил. На земята имаше едно ножче, същото което съм предал.
Взех го и мушнах един два пъти в слабините. Това го направих под въздействие на
думите , че ще я насили. Не съм му събувал панталоните, мушнах го така през
дрехите.....Спрях се... Усетих ,че правя простотии...Той тръгна да се надига.....Той не каза нищо, заобиколи тезгяха и
тръгна навън. Куцаше. Подпираше се.”
След приобщаване към
доказателствата по делото , чрез прочитане на обясненията на подсъдимия дадени
на досъдебното производство / л.15-16 от том.І от ДП/ подсъдимият заявява ,че
някой от детайлите в тези показания са преувеличени. С.Б. потвърждава ,че е
разбил носа и веждата на П.П. и кръвта
по найлона в цеха била от носа на П.. Признава ,че е ударил П. 2-3 пъти с юмрук
в носа. Подсъдимият признава ,че с ножчето, което е иззето от цеха и е веществено доказателство е нанесъл удари
на П.. Признава ,че е нанасял удари и със заготовката, която е също веществено
доказателство по делото.
В съдебно заседание, на
въпроси на съда подсъдимият признава ,че рано сутринта на 01.03.2011г. П.П. го
събудил с няколко позвънявания и тогава
двамата се изяснили кой на кого какви вещи има да връща и кога ще си ги вземе.
Разказва ,че вечерта след сбиването , П. си тръгнал и по-късно подсъдимият
видял стъпките му в снега. Твърди ,че след това заключил цеха, купил си цигари
и тръгнал към къщи , а по пътя говорил със св.М. и с един клиент от гр.
В.Търново.
Очевидно е ,че обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното
производство в присъствието на адвокат и тези дадени в съдебно заседание в
свободен разказ и като отговори на поставени въпроси от съда и прокурора са
изпълнени с противоречия. Подсъдимият сякаш се опитва да нагоди обясненията си
към новите факти и новите доказателства събрани по делото. Съдът намира ,че
защитната теза на подсъдимия се опровергава по безспорен и категоричен начин от
събраните на досъдебното производство доказателства и от новите доказателства
издирени и събрани от състава на съда, на фазата на съдебното следствие.
Съображенията за това са следните:
Първо:
Основната теза на подсъдимия е ,че след като на 01.03.2011г. вечерта в цеха се
сбили с пострадалия , П.П. станал и куцайки си тръгнал, като по-късно Б. видял
стъпките му в снега. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от
02.03.2011г. и албум към него / стр.37-45 от том.1 на ДП/, от външната страна
на вратата на работилницата и върху стената до нея са открити следи от кръв.
Въпреки падналия сняг, няма открити кървави следи по пътеката водеща до
работилница и около самата работилница. Открити са множество кървави следи по
различни предмети в работилницата. Подсъдимият не оспорва факта ,че при
сбиването в работилницата , нанесъл удари в лицето на П. и му е разбил носа и
веждата. От заключението на вещите лица от
допълнителната , комплексна, тройна съдебно–медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица доц.д-р Л., д-р
О. и д-р С. се установява ,че обилното кръвотечение от носа на пострадалия не е
било възможно да бъде спряно без тампониране на носа, без лекарска намеса не е
възможно да се спре и кръвотечението от веждата. Следователно ако пострадалия
се е придвижил сам веднага след сбиването със С.Б., то неминуемо по снега и по
пътеката пред работилницата е следвало да останат следи от кръв.
Второ:
Подсъдимият твърди ,че П.П. се е придвижил сам до мястото на което е открит. П.
*** и мястото на което е открит се намира на повече от два километра от цеха на Б.Б.. От показанията на разпитаните полицейски
служители се установява ,че нощта на
първи срещу втори март 2011г. е била студена и е превалял слаб сняг. От
показанията на св.В. се установява ,че П.П. е бил топъл, към момента в който му
е оказана първа помощ от нея и преди да бъде натоварен в линейката. Следователно
той е престоял кратко време навън , през нощта и на минусови температури. Освен
това, от заключението на допълнителната, комплексна, тройната
съдебно-медицинска експертиза се
установява, че П. не е получил черепно мозъчната травма на мястото на което е
открит, тъй като за краткото време което е прекарал там от изхвърлянето му от
автомобила до пристигането на линейката, не е било възможно да изтече толкова
много кръв, колкото е открита по дрехите на момчето, които изцяло са били
напоени с нея, още повече ,че студеното време благоприятства намаляване на
кръвотечението от носа и веждата на П.. Освен това вещите лица са категорични
,че черепно мозъчната травма на П. е от такъв характер ,че не му позволява да
извършва адекватни действия и да се придвижва. Няма доказателства за това,
черепно мозъчната травма да е получена от П. на мястото на което е открит. Вещите
лица от двете тройни съдебно-медицински експертизи са категорични ,че по тялото
на П.П. няма травми, които да са получени от сблъсък с моторно превозно
средство.
Трето:
Подсъдимият признава ,че е нанесъл няколко удара с пластмасовата заготовка по
краката и по тялото на П.П.. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза изготвена от д-р К. и от снимки представени от вещото лице в
съдебно заседание и направени от него на 02.03.2011г. по тялото на П. има
множество следи от удари с пластмасова заготовка. По гърба на пострадалия,
заготовката е оставила ясни отпечатъци по широчината на тялото. Такива са
оставени и по лявото слепоочие. Според вещото лице д-р К. , тъй като липсват травми по ръцете на П. от защита от
удари с продълговат твърд предмет, възможно е ударите да са нанесени в легнало
положение на пострадалия и в момент в който същия е бил лишен от възможността да се брани. Този
извод на вещото лице опровергава твърдението на подсъдимия ,че е нанесъл само
няколко удара на пострадалия и налага извода ,че П. първо е приведен в
безпомощно / коматозно/ състояние, чрез нанасяне на няколко удара в лявата част
на главата, довели до счупване на черепа и след това подсъдимия е продължил да
нанася още удари с пластмасова заготовка по тялото на П., при които удари същия
не е могъл да се защитава.
Четвърто: В съдебно заседание подсъдимият твърди ,че е намушкал 1-2 пъти П. с
нож в слабините, като това е направил случайно, защитавайки се от нападението
му и не е целял нараняването му точно в зоната на половите органи. В
обясненията си на досъдебното производство Б. твърди , че е мушнал П. един –два
пъти в слабините, под въздействие на думите
му ,че ще насили Е.М.. Б. казва: „Не съм му събувал панталоните, мушнах го така
през дрехите. Усетих ,че правя простотии. Спрях се.”. От заключението на
изготвената на досъдебното производство тройна съдебно медицинска експертиза се
установява ,че пострадалия П. е намушкан не един-два пъти , а седем пъти в
областта на слабините. Установява се ,че тази област на тялото е много
чувствителна, порезните рани в нея са силно болезнени, но отново по ръцете на
пострадалия няма следи от убождания с нож в следствие на упражнена самозащита.
От заключението на допусната и приета на съдебното производство комплексна
физико-химическа и трасологическа
експертиза се установява ,че по дънковите панталони на пострадалия няма прорези
от нож на местата съответстващи на пробожданията по тялото му. Следователно
прободните рани с нож са нанесени от
подсъдимия на пострадалия след изпадането на П. в коматозно състояние, когато
същия не е могъл да се защитава. Тогава подсъдимия е събул дънковите панталони на
П. и му е нанесъл целенасочени прободни рани в областта на слабините.
От показанията на св. Е.М.- приятелка на подсъдимия се установява ,че същата
осем месеца преди 01.03.2011г. имала връзка с подсъдимия. През последните
месеци от връзката си кореспондирала по интернет и се срещала „на кафе” с
пострадалия. Среща с пострадалия имала и
на 28.02.2011г. пред гимназията в 18 .00 часа. Тогава неочаквано се появил и С.Б..
Б. помолил П. да не се вижда с М. докато те се разберат „кой крив, кой прав, в
смисъл дали сме заедно или не”. На следващата вечер обаче М. показала на Б.
писмото и мартеничката , които получила същия ден от П.. В показанията си от
една страна св.М. признава ,че подсъдимият предупредил П. да не се среща за
известно време с нея и от друга страна твърди ,че С.Б. нямал нищо против да се
вижда тя с П. и когато видял писмото само се усмихнал и казал:” виждаш ли, П. не си спазва
обещанията”.В показанията си тази свидетелка разказва и за разговора проведен
между нея и С.Б. на 01.03.2011г. вечерта в 23.00 часа без нещо. В този разговор
Б. и споменал ,че П. е минал през цеха, говорили си и после си тръгнал. Не и
споменал да са се карали и бил в добро настроение. По повод на разговора М.
казва следното:”Той беше на работа, защото чувах и машините долу и каза ,че се
прибира след малко”. Св.М. имала подозрения ,че П.П. има желание за интимни
отношения с нея, но вербално същия не бил заявил това свое желание. Единствено
по скайпа пострадалият изпращал целувки на М., за което тя пък уведомила С.Б..В
съдебно заседание М. заявява ,че продължава да поддържа връзка с подсъдимия и
дори го посещава в затвора в гр.Ловеч. Добрите и отношения с подсъдимия обясняват
категоричните и твърдения ,че С. Б. и е имал доверие и не се е противопоставял
на ежедневните и контакти с П.. Тези твърдение се опровергава от фактите които М.
излага в показанията си, касаещи неколкократните предупреждения на Б. към П. да
не се среща с нея и да не я търси, което очевидно е обтегнало отношенията между
М. и Б. и те на 28.02.2011г. е следвало да се разберат дали ще продължават да
бъдат заедно. Т.е. стигнало се е до разговори за раздяла между тях двамата,
които безспорно са провокирани от поведението на П.П..
Логични и достоверни са показанията на св.Г.П.. Той е човека
който е закарал пострадалия до цеха на подсъдимия Б. в нощта на престъплението. Пред
този свидетел пострадалия е споделил ,че се е скарал със С.Б. и тъй като не
могат да се разберат по телефона отива да се разберат „очи в очи”.Свидетелят П.
твърди ,че е останал двадесетина минути и
обадил се по телефона на П. и се прибрал. Свидетелят П., който е приятел
на пострадалия П. го описва като абсолютно спокоен човек.
За характера на подсъдимия
свидетелства в показанията си К.К.. Тази
свидетелка имала връзка със С.Б., преди той да срещне Е.М.. Свидетелката смята
,че Б. е нормално ревнив мъж, но споделя ,че се е случвало да я удря веднъж и
това било след като прекратили връзката си. Свидетелката познава и пострадалия П..
Твърди ,че с него поддържала приятелски отношения и дори веднъж излизали
заедно.
От показанията на полицейските
служители И.Г. и С.С., както и от
показанията на св.Р. и на
свидетелките Н.Р. се установява ,че П.П.
е открит в края на пътното платно на бул.”Н.Вапцаров”, без връхна дреха, същия бил в безпомощно състояние, неадекватен,
стенел и само около него имало кръв. В показанията си св.Г. твърди:”Следи от
гуми или ако е блъснат от автомобил може да остане някое парче, пътят беше
чист.”. В показанията си св.С. С. твърди :”Главата му беше силно обезобразена и
с ако мога така да се изразя с огромен оток, цялата глава беше силно отекла.”.От
вик издаден от пострадалия се събудил св.Р., излязъл на терасата на къщата си,
видял ,че има човек и се обадил в Бърза помощ. Този свидетел в показанията си
твърди ,че след като чул стенанието излаяло и кучето му, но както каква той „не
е лаяло настоятелно , да речем на хора, че има някой на пътя.”.Този свидетел не
е чул гласове на други хора или сблъсък на автомобили. Свидетелката С.Р. *** твърди ,че около 02.00 часа
била пред къщата си и чула звук от спиращ автомобил, след това на сутринта
видяла дири от автомобил до кошче за боклук и счела ,че там е спрял автомобила,
обърнал е и е изхвърлил пострадалия в края на пътното платно. Всички тези
свидетели дават логични и достоверни показания, които изграждан картина на
фактическата обстановка, към момента в който пострадалия П. ***. Техните
показания кореспондират със заключението както на тройната съдебно-медицинска
експертиза така и с това на допълнителната комплексна съдебномедицинска
експертиза и водят до категоричния извод ,че пострадалият е бил оставян на
мястото на което е открит, бил е в безпомощно състояние и е прекарал кратко
време там. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката Г.В. –
медицински фелдшер. Тази свидетелка първа е оказала помощ на пострадалия и е
установила ,че е с мозъчна травма и ,че въпреки студеното време е още топъл.
Защитната теза на подсъдимия
се подкрепя единствено от св.Б.Б.. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, тъй като в голямата си част,
бяха категорично опровергани от събраните по делото доказателства. Не на
последно място е и факта ,че този свидетел е заинтересован от изхода на делото
и в частност от по нататъшната съдба на подсъдимия, който е негов син. В
подкрепа на този извод на съда са следните факти: В показанията си св.Б.Б.
твърди, че на 01.03.2011г. работил в
цеха си на ул.”Еделвайс в гр.Габрово и към 18.00 часа се прибрал в жилището си
в гр.Габрово, на ул.”Хр.Смирненски”, което е на около четири километра от
работилницата, вечерял и си легнал. Станал до тоалетна към 22.55 часа и малко
след това чул ,че сина му С.Б. се прибира, полза банята и си ляга. След това,
синът му казал ,че се е прибрал пеша.
Безспорно се установи ,че последния проведен разговор от подсъдимия по телефона
с неизвестно лице е бил към 22.45 часа. При условие ,че работилницата и дома на
Б. са на разстояние четири километра, не е възможно подсъдимият, ако се е
прибрал малко след 22.55 часа, да е изминал този път пеша, както твърди неговия
баща. В съдебно заседание Б.Б. разказа за проведени разговори между него и П.П., няколко месеца след инцидента между П.
и подсъдимия. Вещите лица изготвили заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и медицинска експертиза на П.П. са категорична ,че пострадалия не е в състояние да проведе
описания от Б.Б. разговор. Заключението на тези експерти се подкрепя и от
изводите на тройната , допълнителна, комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Вещите лица в заключението си сочат
какви зони от мозъчната дейност на П.П. са засегнати в резултата на получената
от него черепно мозъчна травма. Една от тези зони е и зоната отговаряща за
говоренето и четенето. За ограничения речников запас на П. говорят в
показанията си и свидетелите Г.П.- майка на пострадалия и св.Г.П..
По
делото бе изслушана и приета допуснатата на досъдебното производство комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на С.Б./ стр.94-115 том 1 ДП/, изготвена от вещите лица д-р М.-психиатър,
д-р Н.-психиатър и М.Д.-психолог. Заключението не е оспорено от страните .
Съдът намира същото за логично , задълбочено и мотивирано. Вещите лица дават
заключение ,че С.Б. не страда от психично заболяване в тесния или широкия
смисъл на думата, същият разбира свойството и значението на извършеното и може
да ръководи постъпките си. Не са налице белези на физиологичен афект към
момента на деянието. При Б. не се наблюдават абнормални характерови черти и
особености, които да предполагат прояви на спонтанно агресивно и жестоко
отношение към околните. Вещите лица анализирайки характеровите особености на
подсъдимия считат, че той поддържа образ на целенасочена и балансирана личност.
Демонстрира самочувствие и счита ,че е
над дребните неща и над останалите. Убеден е в личния си чар, привлекателност и
способността си да печели симпатии. Вещото лице Д. в съдебна зала споделя ,че
когато твърде дълго лицето отрича конфликти и се придържа към горния образ е
възможна импулсивна реакция, емоция, това което се е натрупало в личността да отреагира навън. Вещите лица анализирайки
характеровите и психологични особености на подсъдимия достигат до извода ,че при нанасяне на побоя на П., същият не
е бил в състояние на физиологичен афект.
Поведението му е на човек който контролира ситуацията , на човек който урежда
приятелски отношения, които скъсва окончателно.
По делото бе изготвена
комплексна съдебно-психиатрична и медицинска експертиза/ стр.87-96 от делото/,
на пострадалия П.П.П.. Вещите лица д-р М.М.-психиатър , д-р И.И.-психолог , д-р
И.М.-невролог и д-р Я.К.-съдебен лекар след преглед на П. и на база
медицинската документация касаеща здравословното му състояние, дават заключение
,че относно същия е налице Постконтузионен психоорганичен синдром с нарушение
на паметта, интелекта и конгнитивните процеси, левостранна вътрешна
хидроцефалия, квадрипаретичен синдром, сеномоторна афазия, аграфия и акалкулия,
поради което П.П. не е в състояние да разбира фактите и обстоятелствата по
делото и не е психически годен да дава достоверни показания , относно
обстоятелствата изложени в обвинителния акт. С оглед на описания психически
недостатък на пострадалия П.П. и съгласно чл.118 аз.3 от НПК, същия не може да бъде свидетел
по делото и не е разпитван като такъв.
По
делото беше изслушана и допълнена в съдебно заседание единична
съдебно-медицинска експертиза / стр.23-33 от том.2 на ДП/ изготвена от д-р К..
Съдебният лекар е извършил първичен преглед на пострадалия П. почти веднага
след постъпването му в болница, като е изготвил и фотоснимки, приобщени по делото. От
заключението се установява ,че пострадалия П. след нанасянето на побой е
получил тежка закрита черепно-мозъчна травма, довела до травматичен шок ,
състояние на кома и принудително командно обдишване, довело до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, като без оказаната
висококвалифицирана медицинска помощ и реанимационни мероприятия , неминуемо би
настъпила смърт на пострадалия. Вещото лице дава заключение ,че нараняванията
на П. са получени приблизително по едно и също време, като не е възможно да се
установи дали нараняванията са получени в рамките на няколко минути или на
няколко часа. В съдебно заседание д-р К. подробно се мотивира защо счита ,че
ударите в лявото слепоочие и бузата на П. са причинени с продълговат предмет с
ограничена повърхност и отговарят да са получени с пластмасовата заготовка,
която е веществено доказателство по делото. Според експерта прободните рани в
слабинната област на П. отговарят по размер да са нанесени с ножчето, което е
веществено доказателство по делото.
В
съдебно заседание бе приета и изслушана тройна съдебно медицинска експертиза /
стр.2-15 от том.втори на ДП/, изготвена
от вещите лица д-р К.- съдебен лекар, д-р Г. неврохирург и д-р Ц. гръден хирург.
Експертното заключение изцяло се припокрива с това на единичната
съдебномедицинска експертиза изготвено от д-р К. , но тъй като тази експертиза
е изготвена на по-късен етап от първата, експертите са обсъдили по-голям обем
от медицинска документация. От
заключението се установява ,че П.П. е получил тежка закрита черепно-мозъчна
травма с множество многофрагментни счупвания на черепа- в областта на лявата
слепоочна и лявата теменна кост, по основата на черепа в средната черепна ямка,
лявата зигоматична кост, носните кости, горната челюст в ляво, с кръвоизливи в
костните синусина горната челюст/мляво/ и решетъчната кост,
множествоконтузионни огнища с кръвоизливи в лявата мозъчна половина с
перифокален оток на мозъка и общомозъчен оток, притискане на мозъчни структури,
състояние на дълбока кома, травматичен шок, множество мекотъканни увреждания на
главата, предимно по лявата лицева и черепна половина, разкъсно-контузни рани
по двете вежди и в левия устен ъгъл, на гърба на носа, кръвонасядания и охлузвания
по гърба в ляво, по левия хълбок, по лявото бедро, по двете колена, по гърба на
двете длани и пръстите на ръцете, седем прободно-порезни ранички в областта на
слабините. Вещите лица считат ,че описаните по-горе увреждания имат следния
механизъм на получаване: многократни удари с продълговат предмет с ограничена
повърхност по лявата половина на лицето
и главата/ минимум 5 удара/ и по лявата част на гърба/ минимум 4-5 удара/,
намушкания прободно –порезно оръжие с малко тясно острие в слабинната област,
падания или ограничено влачене в
областта на коленете и ръцете на твърд
терен с възможни дребни артефакти, удари с или върху твърди тъпи предмети по
лицето , хълбоците, лявата седалищна област и лявото бедро. Вещите лица счита
,че описаните увреждания отговарят да са причинени по начин описан от
подсъдимия при разпита му на досъдебното производство. Вещото лице Г. при
изслушването му в съдебно заседание , по
отношение на механизма на получаване на травмите на главата на пострадалия П. ,
изразява становище ,че са получени ” в резултат на нанасяне на удари с подвижен
предмет върху относително неподвижна глава”. Категоричен е ,че травмите по
главата са получени с цилиндричен предмет и е възможно да се получат от човек
застанал с лице към пострадалия и нанасящ удари с дясната ръка. При това
положения главата извършва частични ротационни движения и поема ударите с по-напред изнесените части.
Категорично няма данни нараняванията да са получени от удар с чук. Д-р Г. счита
,че травмата на главата на П.П. е
локална, а не дифузна, поради което периода в който пострадалия
изпада в коматозно състояние може да бъде отложен във времето. Тъй като
фрактурата на главата на П. е многофрагментна, същата може да бъде получена при
нанасяне на множество удари в областта на травмата и не е възможно да се получи
от падане. В съдебно заседание вещото лице д-р К. обръща внимание на
констатирания от експертите факт ,че
липсват травми по ръцете на П.П. от защита, от удари с продълговат твърд
предмет, поради което е възможно ударите да са нанесени в легнало положение на
пострадалия и същия да е бил лишен от
възможността да се брани. В отговор на поставени въпроси, д-р К. обяснява също ,че „П. има 7 прободни наранявания в слабинната
област, което означава ,че не е имал възможност да се отдръпне и е имало
възможност да бъдат нанесени на едно и също място, всички движения за
намушкване са улеснени от едно неподвижно положение на тялото”. Както в
заключението си така и при изслушване в съдебно заседание вещите лица са
категорични ,че характеристиките на травмите на П.П. изключват ПТП. В последната точка от
заключението вещите лица изразяват становище ,че не може да се даде категоричен
отговор , дали П.П. при наличие на констатираните травми е могъл да се придвижва сам. Вещите лица
сочат ,че при такива травми е възможно лицето да има загуба на съзнание
още в момента на ударите, но има и случаи , когато за определен период
от време лицето може да се придвижи самостоятелно. Защитата на тази теза в
съдебно заседание от експертите беше неубедителна и същите не успяха да дадат
категоричен отговор дали П. е можел да се придвижи самостоятелно, след като е бил счупен черепа му. По искане
на защита бе допусната допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза , заключението на която бе изготвено от вещите
лица доц. Д-р П.Л. ръководител на Катедра по съдебна медицина и деонтология при
МУ-Плевен и Национален консултант по съдебна медицина при МУ-Плевен, от д-р М.О.-
гл.асистент към клиниката по Неврохирургия и д-р В.С. –гл.асистент към клиника
по Неврология на УМБАЛ-Плевен. В
изготвеното заключени, вещите лица са
категорични , че увреждането на мозъчните центрове на П. са с хеморагичен
характер, при което затруднението в движението възниква веднага, независимо от
развиващия се в последствие оток, който може да задълбочи симптоматиката.
Тежестта, локализацията и размерите на контузията предполагат невъзможност за
движение. При П. са били налице тежки количествени промени в съзнанието , които
също противоречат на възможността на пострадалия за контролирано и целенасочено
движение. Вещите лица мотивирано и обосновано защитават тезата си ,че П. е
получил такъв вид черепномозъчна травма при който не е налице светъл период ,
какъвто се наблюдава при острите вътрешночерепни кръвоизливи , тъй като в
случая не става дума за кръвоизлив , а за тежка контузия. Д-р О. допълва ,че
при П. се касае за мозъчна контузия с
директно увреждане на мозъчната кора, която е наранена в дълбочина на 6
сантиметра. Съдът кредитира заключението на допълнителната, комплексна
съдебномедицинска експертиза, тъй като
същото е задълбочено, мотивирано и логично и дава ясен и точен отговор на
въпроса могъл ли е П.П. да измине разстояние от около 2 км. , след като е получил тежка
черепномозъчна травма. При отговора на този въпрос тройната съдебномедицинска
експертиза изготвена от вещите лица д-р К., д-р Ц. и д-р Г. е неубедителна,
немотивирана и макар да допуска възможността П. да се предвижи сам, не дава
категоричен отговор на този въпрос и съдът не
кредитира заключените на тази експертиза по последния поставен и въпрос.
От заключението на допълнителната, комплексната
съдебномедицинска експертиза се установява още ,че контузионните огнища в черепа на П. са локализирани в лява голямомозъчна хемисфера, като обхващат
голяма част от слепоочния, теменния и тилния дял и ангажират гънките на
мозъка, които отговарят за сетивността,
движението на десните крайници и десните мимическа мускулатура , за говора и за
възможността за четене, писане и разбиране на писмена реч. Вещите лица не са
категорични, дали травмата на главата на пострадалия е причинена единствено и
само с пластмасова заготовка. В съдебно заседание експертите допълниха
заключението си както в мотивната така и в заключителната му част. Д-р Л.
изложи подробни съображения в подкрепа на извода ,че е възможно травмата
на главата на П. да е получена в резултат на няколко удара с пластмасовата
заготовка , която е веществено доказателство по делото. Според експерта налице
е едно наслагване на удари и с оглед на
замаха с който са нанесени ударите те могат да доведат до счупване на черепните
кости. Когато ударите са нанесени
последователно и със замах , всеки следващ удар води до някакво увреждане на
черепа при което е възможно да се стигне до счупване. Вещите лица са
категорични ,че счупванията на черепа говорят за няколко удара , а не за един с
широка повърхност. Категоричен е извода на експертите и за това ,че не е
възможно всички травми получени от П.П. да са в резултат на един единствен
удар. Вещите лица преценявайки разположението и големината на петната от кръв
по дрехите на П.П. достигат до извода ,че не е възможно същите да са получени
на мястото на което е открит П.. Те констатират ,че по дрехите няма наличие на
капки .Установено е наличие на петна със
значителни размери, които са в областта на гърба и могат да бъдат получени ако
пострадалия лежи в локва кръв или ако лежи и кръвта от лицето и главата му се
стича назад.
От
заключението на допуснатата ДНК експертиза на веществени доказателства /
стр.60-64 от том 2 на ДП/ се установява ,че кръвта иззета от найлон, пластмасова заготовка, чук и тази
върху марления тампон с проби иззети от
работилницата в която е станало сбиването между подсъдимия и пострадалия е на П.П..
В
съдебно заседание беше допусната и изслушана комплексна физико-химическа и
трасологическа експертиза. От физико-химическото изследване се установява ,че
петната по дрехите, по обувките и по подметката на обувките на П.П., иззети
като веществени доказателства по делото са от кръв. От кръв са следите и върху
острието на ножа- веществено
доказателство по делото. От изготвения фотоалбум към заключението, впечатление правят големите кървави петна
разположени както в предната така и в задната част на потника и пуловера на П.,
както и кървавите петна по предната част на панталоните до коленете и върху
задната част на панталоните в областта на седалището. От трасологическото
изследване се установява ,че по дънковия панталон на П.П. по местата съответстващи на гениталната
област в която има наранявания , няма нарушения на плата, които да са оставени
от приложения по делото като веществено доказателство нож, при положение ,че
нараняванията са причинени при обут панталон.
Сутринта на 02.01.2011г. е извършен оглед на мястото на което е намерен П.П., и на работилницата на С.Б. при което са
съставени съответните огледни протоколи и фотоалбуми към тях. Като свидетел
беше изслушан С.Х.- служител в НТЛ към
ОД на МВР-Габрово , присъствал като техническо лице на извършените огледи.
Свидетелят Х. твърди ,че при огледа на цеха били търсени и не били открити
следи от кръв или автомобилни гуми около входната врата на работилницата.
Единствено била заснета автомобилната гума до входната врата след оградата на
работилницата. От протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2011г. /
стр.34-45 от том І, на ДП/ се установява
,че от външна страна на оградата, до цеха на Б.Б. са разположени ясни двойни
следи от автомобилни гуми, а в края на следите има отъпкано петно върху снега с
диаметър 1 метър, което е с неопределена форма. Достъп до помещението е осигурил
Б.Б., като е отключил катинара на външната врата на помещението. На халката на
катинара е открито петно от кръв, каквато е открита на външната дръжка на
бравата. Кръв е открита на стъклото на вратата и на бетонната стена от външната
страна на вратата, където има динамични червени следи от провлачване. В
производственото помещение на различни места и върху различни вещи са открити
петна от кръв и същата е иззета с тампони.
От протокола за оглед на
местопроизшествие от 02.03.2011г. и албума към него/ стр.29-33 от том 1 на ДП/
е видно ,че на мястото на което е намерен пострадалия са локализирани в края на
пътното платно няколко петна от кръв. По делото бяха изслушани свидетелките Н.Р.
и С. Т. - поемни лица при този оглед. Двете свидетелки са категорични ,че кръв
е имало само на мястото на което е открит пострадалия. Такава не е открита
никъде наоколо, както и по пътното платно в посока гр.Габрово.
На 02.03.2011г. е извършен оглед на паркиран на ул.”Баба
Зара” товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег.№ ** за което е съставен
протокол / стр.46-51 том І на ДП/. В автомобила са открити лични вещи на П.П..
С
протокол за доброволно предаване от 02.03.2012г. подсъдимият е предал дрехите с
които е бил през нощта на сбиването с П.П.
и пластмасова заготовка за която е отбелязал ,че с нея е нанесъл 4-5
удара на П. и ножче с което е нанесъл увреждания на П..
Подсъдимият
е освидетелстван на 02.03.2011година, за което е изготвен протокол от същата
дата и фотоалбум / стр.64-79 том І от ДП/. При освидетелстването са установени
охлузвания по гърба в ляво и по дясната ръка, както и няколко охлузвания и малки ранички по тялото.
На
досъдебното производство не е извършено претърсване и изземване в дома на
подсъдимия , не е извършен и оглед на автомобила на неговия баща. Разследващите
органи са се задоволили само с това да изискат от С.Б. дрехите с които е бил в
нощта на престъпление и логично по същите не са открити следи от кръв. По
делото няма нито едно доказателство ,че в нощта на престъплението подсъдимия е
бил облечен с дрехите, които е предоставил на разследващите органи. Този
съществен пропуск на разследването обаче не е възможно да бъда отстранен на
фазата на съдебното следствие. По делото не са събрани преки доказателства в
подкрепа на извода на съда ,че неизвестно по делото лице с МПС е помогнало на
подсъдимия да превози пострадалия от работилницата до мястото на което е
открит. На фазата на съдебното следствие обаче се събраха множество косвени
доказателства в тази насока, които са анализирани по-горе в мотивите и които преценени с данните от огледните
протоколи, изготвени на досъдебното производство, водят до единствения възможен
извод ,че след като пострадалия е бил преведен от подсъдимия в безпомощно
състояние, неизвестно лице му е помогнало да изхвърли на улицата П.. Житейски
неправдоподобна, нелогична и почиваща единствено на предположения без връзка с
доказателствата по делото е тезата на подсъдимия и защитата му ,че е възможно
някой друг , да е малтретирал пострадалия след като същия е напуснал
работилницата на С.Б. в нощта на 01.03.2001г.
При анализа на доказателства се установява
, че от обективна страна е налице пряка причинна връзка между поведение на
подсъдимия С. Б. на 01.03.2011г. вечерта в
цеха на ул.”Еделвайс” в гр.Габрово и причиняването на пострадалия П.П.
на тежка закрита черепно-мозъчна травма,
довела до състояние на дълбока кома и травматичен шок, като единствено
адекватната намеса на медицинския екип е предотвратила леталния изход.
Безспорно се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията на св.Г.П.
,че свидетелят е закарал П. до работилницата на С.Б. около 21.30 часа, като
пострадалият е обяснил ,че са се скарали с Б. по телефона и отива да се
изяснят. От показанията на св.М. се установява ,че скарването между Б. и П. е
поради това ,че от повече от месец тя се срещала освен с подсъдимия и с
пострадалия и П.. Подсъдимият не приемал това положение, но въпреки неговите
предупреждения П. продължил да търси контакт с М.. Конфликта между двамата мъже
ескалирал от неочакваната среща между тях пред гимназията в която учи М. на
28.02.2011г. вечерта през последвалите телефонни разговори между двамата около
6.30 часа сутринта на 01.03.2011г. и достигнал до последното скарване по телефона около 21.00
часа на 01.03.2011г. когато се разбрали П. да отиде в работилницата на Б. за да
се изяснят. Безспорно катализатор на този конфликт било писмото което П.
изпратил на М. и което тя показала на подсъдимия в ранния следобед на
01.03.2011г. Налице са доказателства , че отношенията между подсъдимия и М.
също били обтегнати и те двамата трябвало да решат дали да продължат да бъдат
заедно. След 22.00 часа на 01.03.2011г. подсъдимият и пострадалия се скарали в работилницата на С.Б. по повод изложените по-горе взаимоотношения
между тях и М.. Скарването прераснало в сборичкване, след което подсъдимият
нанесъл жесток побой на пострадалия с пластмасова заготовка при който освен
всички други увреждания му причинил тежка мозъчна травма в лявата страна на
черепа, като счупването на същия било с дълбочина 6 см. Получената тежка
мозъчна контузия е довела до увреждане
на моторните центрове и нарушаване на съзнанието на П., поради което същия не е можел да се придвижва и почти
веднага е изпаднал в безсъзнателно състояние. Безспорно е ,че след като е
причинил черепно мозъчна травма на пострадалия , подсъдимият е продължил да му
нанася удари с пластмасовата заготовка, както по главата, така и по гърба,
където ясно личат следите от ударите на снимковия материал предоставен от
доктор К.. От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза и на комплексната
физико-химическа и трасологическа експертиза се установява ,че към момента на
нанасяне на ударите с бухалка и на нанасяне на прободни рани в слабинната област,
П.П. е бил лишен от възможност да се съпротивлява, тъй като няма следи по
ръцете му от самозащита. Видно от протокола за оглед на работилницата и
пространството около нея и на мястото, на което е намерен П. и на двете места
няма следи от кръв, извън вратата на
работилницата и извън мястото на което е открит П.. Безспорно се установява от
заключенията и на двете тройни съдебно-медицински експертизи ,че обилното
кървене от носа на П. и от веждата му не е възможно да бъде преустановено без
медицинска намеса и следователно, ако той е тръгнал на собствен ход от
работилницата, не е възможно да не остави следи. Защитната теза на подсъдимия
,че вероятно някой друг е нанесъл тази тежка мозъчна травма на мястото на което
е открит П., се опровергава от показанията на
св.И.Г.-полицейски служител. Св.Г. *** веднага след подадения сигнал, от
показанията на другия полицески служител- С.С., показанията на свидетелите Р., Р.
и Т.. Свидетелите са категорични ,че на мястото на което е открит П. няма следи
от ПТП, както и следи от придвижване на пострадалия.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира ,че се доказа по безспорен и
положителен начин ,че подсъдимия С.Б. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.3-то
във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, като на 01.03.2011г. за
времето от 21.30 часа до 23.00 часа в гр.Габрово, на ул.”Еделвайс , в
производствено помещение, направил опит умишлено да умъртви лицето П.П.П. ***,
като деянието е извършено с особена жестокост, чрез нанасяне на множество
удари с продълговат предмет с ограничена
повърхност / пластмасова заготовка/ в областта на лявата половина на лицето и
главата, довела до тежка закрита черепно-мозъчна травма с множество
многофрагментни счупвания на черепа / изброени над 10 фрагмента/ в областта на
лявата слепоочна и лявата теменна кост, по основата на черепа в средната
черепна ямка, лявата зигоматична /яблъчна/кост, носните кости, горната челюст
вляво, с кръвоизливи в костните синуси на горната челюст/ вляво/ и решетъчната
кост, множество контузионни огнища с кръвоизлив в лявата мозъчна половина с
перфокален оток на мозъка и общомозъчен оток, притискане на мозъчната
структура, състояние на дълбока кома и травматичен шок, като без оказана
висококвалифицирана медицинска помощ и реанимационни мероприятия , неминуемо би
настъпила смърт, за което престъпление
съдът го призна за виновен.
Деянието представлява довършен опит, тъй като подсъдимият Б. е
използвал средство- пластмасова заготовка, което е годно чрез нанасяне на удари
в черепа да умъртви пострадалия. Ударите са интензивни, насочени към жизнено
важен орган и са довели до счупване на черепа в лявата част на главата на П.. Целения
от подсъдимия престъпен резултат не е настъпил по независещи от него причини,
тъй като оказаната своевременно медицинска помощ е предотвратила настъпването
на смъртта на пострадалия.
Съдът прие за доказано по безспорен начин
,че от обективна страна деянието е извършено с особена жестокост. Този
квалифициращ признак е налице, когато по интензитет дейността на дееца явно
надхвърля необходимото за причиняване на смърт и сочи на допълнително,
субективно отношение към жертвата Подсъдимият е нанасял множество удари с
пластмасова палка, засягащи лицето, главата и гърбът на пострадалия.
Многократните удари, нанесени от дееца с особена ярост по главата на жертвата,
довели до счупване на черепа, сочат на опит за убийство , извършен с особена
жестокост. За особената жестокост сочи и извършената с пострадалия гавра, чрез
нанасяне на прободни рани с нож в слабинната област в момент, когато същия е
бил в безпомощно състояние и не е имал възможност да се защитава.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл . Подсъдимият
е искал настъпването на смъртта на пострадалия П.. От заключението на тройната
съдебно-психиатрична експертиза се установява ,че С.Б. е психично здрав, като
по време на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Насочеността на ударите, нанесени от
подсъдимия в жизнено важен орган и силата с която са нанесени са израз на
намерението да се причинят такива увреждания, които да доведат до смъртта на П.П.,
като подсъдимия е съзнавал и искал тази последица, целял е настъпването на
смъртта, нанасяйки няколко удари в главата на П. с пластмасова заготовка. Действията
му по време на деянието а и след това са били премерени и целенасочени. Касае
се за довършен опит за убийство, при който своевременната медицинска помощ е
спасила живота на П.П.. Причинена е тежка черепно-мозъчна травма , която е
довела до 100% инвалидност, до края на живота на пострадалия. Подсъдимият е
проявил упоритост при нанасянето на ударите с бухалка, като такива е нанасял и
след като пострадалия е бил на земята в безпомощно състояние. Реализирайки
целта си, подсъдимият достига до там ,че да нанесе седем порезни рани с нож в
слабинната област на жертвата си, когато очевидно същата е била в състояние ,
което не и е позволявало да се съпротивлява. Именно тези порезни рани говорят
за особената жестокост на подсъдимия. За умисъл на подсъдимия да умъртви П.П.
говори и факта ,че след като с нанесения побой на П.П. е засегнал жизненоважен
орган - счупил е черепа му, което
увреждане без лекарска интервенция би довело до летален изход и след като пострадалият е изпаднал в дълбока кома,
получил е оток на главата и е бил в състояние близко до смъртта, подсъдимият не
се е отказал от намерението си ,натоварил го е с помощта на неизвестно лице на МПС и го е изхвърлил на
пътното платно, вероятно с намерение да стане жертва на ПТП.
Съдът намира ,че водещия мотив за
извършване на това престъпление е силната ревност, която подсъдимия е изпитвал
към приятелката си Е.М.. Ревнувайки същата от П.П. той неколкократно го е
предупреждавал да не търси М., въпреки
,че пред нея е демонстрирал безразличие,
към взаимоотношенията и с пострадалия. М. е споделяла с подсъдимия ,че се среща
от време на време с П. , за да пият кафе и това неминуемо е засягало мъжкото му
достойнство, считал е ,че не е възможно М. да има интерес към друг мъж. Писмото
на П.П. до Е.М. е било кулминационната точка
и подсъдимия е решил да сложи ред във взаимоотношенията си с П., който
не за първи път проявявал интерес към негови приятелки. До този извод води
преценката на психологическия профил на подсъдимия изготвена от
съдебно-психиатричната експертиза. Вещите лица описват С.Б. като уверен в личния
си чар млад мъж, който смята себе си за привлекателен и се определя като толерантен, адаптивен и
позитивен. При изследване обаче с тестови методики същите го определят като
противоречив, лутащ се между импулсивно
и свръхконтролирано поведение. Това обяснява импулсивната реакция на Б.
след като Е.М. му е показала писмото от П.П. и желанието на подсъдимия да
накаже доскорошния си приятел за това ,че му „подлива вода”. Вещото лице д-р М.
–психиатър, обяснява по повод прободните рани нанесени от подсъдимия на П., че
враждебната агресия със сексуален подтекст е признак на сексуално
съперничество. Счита ,че е възможно репликата на пострадалия по адрес на М. да е провокирала С.Б. , да
нанесе прободните рани.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия С.Б. за извършеното
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3-то във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1
от НК, съдът отчете съществен превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства. Подсъдимият е млад човек, който въпреки , че е израснал без
майка, в непълноценно семейство е успял
да се вгради в обществото, полагайки общественополезен труд и реализирайки се
като майстор на бутилкови изделия за автомобили. Това израстване на човек от
непълноценна семейна среда до успял специалист е формирало в него неадекватни и
нереални представи за стойността на собствената му личност, поради което
толкова силно е засегнат от домогванията на приятеля му П.П., към момичето с
което е имал връзка. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия .По делото няма данни същия да има обществени
прояви, засягащи общоприетия начин на поведение, което го характеризира като
личност , която не е с висока степен на обществена опасност. Поради това съдът прие ,че налагане на
наказание по първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК, а именно лишаване от
свобода би било справедливо наказание с оглед на възприетия мотив и механизъм
на извършване на престъплението. При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
данни за личността му и от друга страна болките и страдания които е претърпял
пострадалия, лошата прогноза за по нататъшния оздравителен процес и това ,че
след извършеното тежко умишлено престъпление от страна на подсъдимия, жертвата
на престъплението е един непълноценен гражданин на това общество, които е 100%
инвалид и който единствено с чужда помощ може да обслужва ежедневните си
физически и социални нужди. Съдът
прецени ,че наказание около средния размер предвиден в закона ще постигне
целите на чл.36 от НК и наложи на подсъдимия С.Б. наказание от СЕДЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.С оглед размера на наказанието съдът постанови
същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим и зачете предварителното задържане на подсъдимия Б. от
02.03.2011г.
По отношение на предявения граждански иск:
Прокурорът от името на
пострадалия П.П., претендира подсъдимия да бъде осъден да му заплати,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението за
което е предаден на съд в размер на 150.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увредата.
Съдът намери предявеният граждански иск за основателен по основание. Безспорно по делото се
установи ,че подсъдимият е направил опит
да умъртви П.П., като му е нанесъл множество удари с продълговат предмет с ограничена повърхност
/ пластмасова заготовка/ в областта на лявата половина на лицето и главата,
довела до тежка закрита черепно-мозъчна травма с множество многофрагментни
счупвания на черепа / изброени над 10 фрагмента/ в областта на лявата слепоочна
и лявата теменна кост, по основата на черепа в средната черепна ямка, лявата
зигоматична /яблъчна/кост, носните кости, горната челюст вляво, с кръвоизливи в
костните синуси на горната челюст/ вляво/ и решетъчната кост, множество
контузионни огнища с кръвоизлив в лявата мозъчна половина с перфокален оток на мозъка
и общомозъчен оток, притискане на мозъчната структура, състояние на дълбока
кома и травматичен шок, като без оказана висококвалифицирана медицинска помощ и
реанимационни мероприятия , неминуемо би настъпила смърт. Освен това
подсъдимият му нанесъл множество удари с пластмасова заготовка в областта на
гърба. Нанесъл му и 7 прободни рани в
слабинната област.
От показанията на св.Г. П.-майка на пострадалия,
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и медицинска експертиза на П.П.
и на допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза и показанията на
свидетелите Р., С. и В. се установява ,че П.
е изпитвал изключително силни болка и е издавал единствено стонове в момента в който е открит на бул.”Н.Вапцаров”. След настаняването му в
болницата в гр.Габрово и извеждането му
от реанимация П. бил в будна кома,
напълно обездвижен и се хранел чрез сонда през носа . За него се грижела
свидетелката Г. П.. След изписването му от болничното заведение, П. бил
раздвижван с помощта на рехабилитатор ,
което било труден и мъчителен процес, както за него, така и за близките му. С
течение на времето П. започнал да издава звуци , като речевия му запас съдържал
думите –да, не, абе, ей го, защо. Не познавал буквите и не можел да чете.
Започнал да се движи, служел си с
ръцете, като движенията му с лявата ръка били ограничени. Към настоящия момент П.
вече ходи на разходка, придружен от кучето си. Комплексната
съдебно-психиатрична и медицинска експертиза- дава лоши прогнози за здравословното състояние на пострадалия, прогнозира
прогресия в мозъчната увреда. В съдебно заседание д-р С. изрази следното
становище на експертите от допълнителната , комплексна тройна съдебномедицинска
експертиза: ”Прогнозата при тежките черепно-мозъчни травми не е благоприятна. В
конкретния случай от самота начало той е с тежки поражения в резултата на
множество контузии на мозъка, мозъчен оток и другите усложнения, остава трайна
инвалидност, той е освидетелстван и има 100%” загуба на трудоспособност,
инвалид с чужда помощ дълго време или може би
до края на живота си, загубил трудоспособност и зависим изцяло от чужди
грижи помощ, остава афазия – неразбиране, невъзможност да разбира и говори, не
може да чете, не може да движи десните си крайници, няма усет на дясната
телесна половина, лицева асиметрия, така че майката ще полага системни грижи.
Ако настъпи подобряване трябва да се очаква да бъде бавно постепенно, много
продължителни, системни рехабилитационни усилия от страна на рехабилитатор, ерготерапевт, логопед и
отделно човек за хигиената и за ежедневни дейности, той не е в състояние да
пазарува, не може дори и сам да се облече, остава на памперс, не контролира
тазовите резервоари „
Преценявайки
болките и страданията, които пострадалия е претърпял в деня на престъплението и
през възстановителния период след приемането му в болнично заведение, както и
тежкото му физическо състояние след изписването му от болница, при което П. не
може да се грижи сам за себе си, да говори , да чете и да движи десните си
крайници, което влошава многократно качеството му на живот , съдът намира ,че
обезщетение в размер на 100 000.00 лева ще обезщети описаните по горе
неимуществени вреди на пострадалия.
По
изложените съображения и на основание чл.45 от ЗЗД, съдът присъди на пострадалия П.П. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 100.00 лева , ведно със законната
лихва считано от 01.03.2011г. В останалата му част до размера на 150 000.00
лева съдът отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови: 4
броя обтривки на марлен тампон; люспи от засъхнали капки от червена течност;
найлон; лист хартия с петна от червена течност по него и надписи с черно пишещо
средство; метални стружки;; образец от
прахообразно оранжево вещество; 3 броя
обтривки на марлени тампони с червена течност, след влизане в сила на присъдата
да се унищожат. Постанови също веществени доказателства: катинар и чук от бял
метал с дървена дръжка, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
собственика им Б.С.Б. ***. Съдът постанови приложените по делото веществени
доказателства един брой мобилен телефон „Нокиа 2330” със СИМ карта на Глобул;
един брой мобилен телефон U8110 със СИМ карта на
Глобул, един брой пуловер с яка с цип; един брой черни със странични джобове
панталони; един брой блуза с къс ръкав; един чифт сиви чорапи; един чифт кожени
обувки № 44; един брой черно с кафеникава подплата яке, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на собственика им, подсъдимия С.Б.Б., а по
отношение на веществените доказателства: 1 брой черен кожен портфейл; два листа
ръкописно изписани с техническа информация; една мартеница; два мобилни телефона „Нокиа”, един брой
панталон от дънков плат; един брой черен колан с метална кука; един брой
зелено-кафяв пуловер; един чифт кафяво-жълти маратонки; един брой сив потник; един
брой бял метален ключ с надпис „Silika italic”
и чифт кожени ръкавици, постанови след
влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им, пострадалия П.П.П. ***.
На
осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата приложените по
делото веществени доказателства представляващи, един брой черна пластмасова палка и един брой ножче с черна пластмасова
дръжка,
послужили за извършване на умишленото престъпление, като постанови след влизане
на присъдата същите да бъдат унищожени.
По отношение на направените разноски, съдът постанови
подсъдимият С.Б. да заплати по сметка на ГОС сумата от 3 455.75 лева,
разноски по делото. Съдът осъди подсъдимия Б. да заплати държавна такса върху
размера на уважения граждански иск от 4000.00 лева по сметка на ГОС.
В този смисъл е и произнесената присъда.
Председател:
Член съдия: