№ 41
гр. Ботевград , 19.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя Д. Стоянова Частно гражданско дело №
20211810100848 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 411 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по заявление на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. И. Г., с ЕГН ****** от гр.
Ботевград, за сумата от 700.00 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с No 282433 от 25.01.2020 година; сумата от
154.36 лева, представляваща неустойка по чл.3 от Договора; сумата от 34.65 лева,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва от 25.01.2020 г. до 25.03.2020 г.,
както и сумата от 48.61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2020
г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените в
производството разноски.
Съдът, като прецени искането на заявителя и представените писмени
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, в чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК законът поставя като условие същото да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а по силата на чл. 410, ал. 3 от ГПК искането не може да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това.
В случая съдът намира, че искането не отговаря на посочените изисквания в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 154.36 лева,
представляваща неустойка по чл. 3 от договора, а именно неустойка за непредставено
обезпечение.
Процесният договорът за паричен заем, сключен между страните, от който
произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер, поради което
за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
1
Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може
да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от
чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че предвидена в процесния договор клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна.
Съгласно ТР No 1 от 15.06.2010 г. по т. д. No 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради противоречие с добрите нрави е клауза за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави към момента на сключване на договора и въз основа на
конкретните условия за всеки конкретен случай, като естеството и размерът на
обезпеченото с неустойката задължение, дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вида на
уговорената неустойка и вида на неизпълнение на задължението – дали е
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, и др.
В случая страните са предвидили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в петдневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са уговорили неустойка във фиксиран размер от
154.36 лв. Така предвидената неустойка цели да обезпечи изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. Самото задължение за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение, което е за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора. С оглед на последното, то санкционната функция на
клаузата се явява вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора
с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна - доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката в случая води всъщност до скрито оскъпяване на кредита. Начинът, по
който е предвидено изплащането й- на разсрочени погасителни вноски заедно с
основните вноски по договора, и посочени с предвиден в самия договор втори
погасителен план /погасителен план “при непредставяне на обезпечение по чл.3 (1)”/,
също сочат на извод, че неустойката излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят й определя, както и че по своето естество и
предназначение същата представлява допълнителна възнаградителната лихва, с която
се увеличава печалба на заемодателя от договора. При това съдът приема, че доколкото
основната цел на уговорката за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение е именно получаването на допълнителна
печалба от заемодателя за сметка на заемополучателя, то така предвидената клауза е
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна е всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, като в случая със същата се цели заобикаляне на изискванията
на чл. 19 от ЗПК.
По изложените съображения искането на заявителя за присъждане на сумата от
2
154.36 лева, представляваща неустойка по чл. 3 от договора за непредставено
обезпечение, следва да бъде отхвърлено.
Налице са условията на чл. 410 и сл. от ГПК за издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за останалите претендирани вземания,
като на заявителя се присъдят и направените разноски – за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на “ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, гр. София срещу К. И. Г., с ЕГН ****** от гр. Ботевград, както
следва: за сумата от 700.00 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние с No 282433 от 25.01.2020 година, сумата от 34.65 лева,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва от 25.01.2020 г. до 25.03.2020 г., и
сумата от 48.61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2020 г. до
21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата- главница от датата на
входиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сумата от 25.00
лева, за направени разноски по делото за държавна такса, и сумата от 50.00 лева, за
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 154.36 лева, представляваща
неустойка по чл. 3 от Договора за предоставяне на кредит от разстояние с No 282433 от
25.01.2020 година.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля заявлението, може да се обжалва
с частна жалба от заявителя пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3