Р Е Ш Е Н И Е
№260449 16.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1640 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Сакса“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Долна баня, ул. „Търговска“ №1, представлявано от Атанас Груев Димов, чрез адвокат А.Т., САК, против „Веди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Болярска“ №16, ет.1, представлявано от управителя Димитър Николов Гроздев, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 620, 89 лева, представляваща неплатена цена по сключен договор за покупко – продажба на петролни продукти, въз основа на които е издадена фактура № ********** от 09.02.2019 година, сумата 173, 80 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху посочената главница за периода от 10.02.2019 година до 01.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Съгласно
съществуващи между страните договорни отношения ищецът доставял на ответника
нефтопродукти. За описаната по – горе фактура доставката била за евро - дизел. За всеки сключен договор ищецът е
издавал фактура. Процесуалният представител на ищеца излага още, че към датата
на подаване на исковата молба ответникът не е платил част от задълженията по
фактура № ********** от 09.02.2019 година, издадена за сума в общ размер от 11 566, 70 лева и до момента е
платил на това основание частично – сума в размер от 9 945, 81 лева. Поради
изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи и сумата от 1 620, 89
лева. По тази фактура ищецът счита, че ответника му дължи и лихва за забава в
размер от 173, 80 лева за периода от 10.02.2019 година до 01.03.2020 година.
Поради
изложеното ищецът предявява иска си.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба,
ответникът не е дал писмен отговор на
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В постъпила писмена молба заявява, че поддържа предявения иск и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител, от негово име не е постъпило становище по предявения иск.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са с правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства /фактура № ********** от 09.02.2019 година за доставка на дизелово гориво за 6, 047 гориво на стойност 9 638, 92 лева без ДДС и 11 566, 70 лева с ДДС, която не е подписана за получатели и за изпълнител, дневник на сметка 411 за периода от 01.02.2019 година -29.02.2019 година и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата съдебно – икономическа експертиза/ се установява, че искът е вероятно основателен. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и в него е посочено, че фактурата е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, салдото при ищеца по посочената фактура е в размер от 1 620, 89 лева, счетоводството на това дружество е редовно водено. Вещото лице е извършило справка в ТД НАП – София, приложена към експертизата, от която се установява, че компетентен да отговори на въпроса дали ответното дружество е включило посочената фактура в дневниците за покупки по ЗДДС и дали е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по нея е ТД НАП –Бургас, но такава справка по делото не е извършвана. В дневниците по ЗДДС, подадени от „Сакса“ ООД фактурата е отразена. Предвид събраните доказателства за осчетоводяване на фактурата от ответната страна и предвид доказателствената сила, която имат счетоводните книги съгласно чл.55 от ТЗ и чл.182 от ГПК настоящият състав приема, в хипотезата на чл.238 от ГПК, че договора за търговска продажба на посоченото във фактурата количество гориво е сключен, стоката е доставена и цената не е платена.
На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид основателност на главния иск, настоящият състав приема, че следва да бъде присъдена и лихвата за забава за периода от 10.02.2020 година, който е деня следващ датата на издаване на фактурата, предвид чл.327 от ТЗ, до 01.03.2020 година, който е деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба. Задължението, изчислени съгласно чл.162 от ГПК е в размера, посочен в исковата молба от 173, 80 лева.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 114,84 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие е в размер от 400 лева, видно от представения договор. Внесеното възнаграждение за вещо лице е в размер от 150 лева. Поради изложеното в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 664, 84 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Веди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Болярска“ №16, ет.1, представлявано от управителя Димитър Николов Гроздев, да плати на „Сакса“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Долна баня, ул. „Търговска“ №1, представлявано от Атанас Груев Димов, сумата 1 620, 89 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща неплатена цена по сключен договор за покупко – продажба на петролни продукти, въз основа на които е издадена фактура № ********** от 09.02.2019 година, сумата 173, 80 лева /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху посочената главница за периода от 10.02.2019 година до 01.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 664, 84 лева /шестстотин шестдесет и четири лева, осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.