Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В., 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - В., V граждански състав
в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3775 по описа за
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и
чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за банков кредит и предявени в
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 ЗПК за реално
изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит от съдлъжник.
В исковата молба
ищецът “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр.София твърди, че с
Договор за потребителски кредит № ***от 12.01.2015 г. е отпуснал на
кредитополучателя П.Ц.Ц.кредит с цел за рефинансиране на кредит и за
потребителски нужди в размер 20 364, 14 лв. с краен срок на погасяване -
15.01.2022 г., при уговорена възнаградителна договорна лихва (чл. 4 от
Договора) и постигнато неустоечно съглашение, по смисъла на чл.92 от ЗЗД (чл.
4.5 от Договора). Поддържа, че съгласно чл.5.2 от Договора,
кредитополучателят/солидарният длъжник са се задължили да погасяват усвоената и
непогасена част от кредита на 84 анюитетни месечни вноски, включващи дължимата за месеца главница и
лихва, съгласно договорените лихвени проценти, всяка в размер 322,50 лв.,
дължими на 15-то число на съответния месец. Посочва, че ответницата И.Т.Ц. е
поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на кредитополучателя по
договора за потребителски кредит при условията, размера и сроковете, определени
в него (чл.3). Изтъква, че като кредитор е изпълнил задълженията си по
процесния договор, включително задължението да предостави за временно и
възмездно ползване паричната сума, че кредитът е усвоен на 12.01.2015 г. -
датата на заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя. Твърди, че
кредитополучателят и съдлъжникът не са изпълнили задължението си да върнат на
банката сумата по кредита и да заплатят уговорената лихва в рамките на
уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок и са
изпаднали във виновна забава на плащането на периодичните платежи.
Посочва, че редовно изискуеми са вземанията му, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж от 15.01.2018 г.
до 15.08.2018 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Поддържа, че поради настъпване на случай на неизпълнение и във
връзка с чл. 9.2 от Договора за кредит и с чл. 432 от ТЗ, надлежно е упражнил
правото си да обяви изцяло в предсрочно изискуем целия
ползван кредит и да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно
изискуемите вземания, преди подаване на заявлението. Посочва, че до задължените
лица били изпратени писма за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита като ответницата е уведомена
с писмо изх. № ИЗХ-001-69241,69242 / 16.08.2018 г. с обратна разписка, което й
е редовно
връчено на адреса й,
посочен в договора. Изтъква, че на 14.09.2018 г. е осчетоводена предсрочна
изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит. Твърди,
че след успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 4383/2018
г. по описа на Районен съд - гр.В., в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу
задължените лица по договора за кредит, която е връчена на основание чл.47,
ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, поради което и с оглед указанията на съда,
дадени с разпореждане № 1213 от 15.02.2019 г., предявява установителните искове
пред съда относно вземания в общ размер от 14 141,81 лв.
Моли съда, след като се увери в
основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответницата И.Т.Ц., при условията на солидарност с кредитополучателя П.Ц.Ц.,
съществуването и изискуемостта на вземанията му, произтичащи
от Договор за потребителски кредит №
***от 12.01.2015 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 4383/2018г. на
Районен съд - гр.В., а именно: изискуема главница с настъпил
падеж в размер 1 893,40 лв., формирана по месечни погасителни
вноски с падежи от 15.01.2018 г. до 15.08.2018 г.; предсрочно изискуема главница
в размер 11 328, 97 лв., дата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 14.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от датата на завеждането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
изплащането на вземането; просрочена редовна лихва в размер 686,59 лв., начислена за
периода от 15.12.2017 г. до 13.09.2018 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер 232, 85 лв., начислена за периода от
15.01.2018 г. до 30.09.2018 г. включително. При условията на евентуалност - в случай, че
главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК
бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни поради липса на
предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита или при процесуална недопустимост на главния иск, моли съда да осъди ответницата да му заплати следните суми,
представляващи изискуеми вземания по Договор за потребителски кредит № ***от
12.01.2015 г., а именно: главница по
месечни вноски с падежи от 15.09.2018 г. до датата на връчване на исковата
молба на ответницата и предсрочно изискуема главница в
общ размер 11 328, 97 лв., наказателна лихва в
размер 233,00 лв.,
начислена за периода от
15.01.2018 г. до 11.04.2019 г., както и законната лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното му изплащане. Моли също съда да му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер 450.00 лева, както и да се произнесе относно разноските в заповедното
производство.
Ответницата И.Т.Ц. ***, редовно известена, в срока за
отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения,
не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива. Редовно
призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
С молба от 08.07.2020г. ищеца,
чрез пълномощника си, поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или
да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът
постановява неприсъствено решение, когато: 1. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по предявените искове – ответницата е
получила съобщение по чл.131 от ГПК и не е представила в срок отговор на
исковата молба, същата е редовно призована, но не се е явила и не е изпратила
свой представител в съдебното заседание и не е направила искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по
чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответницата И.Т.Ц. ***, при условията на солидарност с кредитополучателя П.Ц.Ц., че
съществуват вземанията на ищеца “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр.София, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***от
12.01.2015 г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2763, издадена на 08.10.2018г. по ч. гр. д. № 4383/2018г. на Районен съд - гр.В., както
следва: изискуема главница с настъпил падеж
в размер 1 893,40 лв., формирана по месечни погасителни
вноски с падежи от 15.01.2018 г. до 15.08.2018 г.; предсрочно изискуема главница
в размер 11 328, 97 лв., дата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 14.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от датата на завеждането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -
03.10.2018г., до изплащането на вземането; просрочена редовна лихва в размер 686,59 лв., начислена за
периода от 15.12.2017 г. до 13.09.2018 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер 232, 85 лв., начислена за периода от
15.01.2018 г. до 30.09.2018 г. включително.
С оглед уважаването на главните
установителни искове съдът не следва да се произнася по евентуално съединените
осъдителни искове.
По
отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати
на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в общ размер
446, 08 лв. (346, 08 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП), както и в заповедното производство по
ч.гр.д. № 4383/2018г. на Районен съд - гр.В. в общ размер 332, 84 лв. (282, 84
лв. държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Т.Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, при условията на солидарност с кредитополучателя П.Ц.Ц.с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществуват
вземанията на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, пощ. код 1407, район Лозенец, бул.
"Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000, представлявана от Ани Василева
Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***от
12.01.2015 г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2763, издадена на 08.10.2018г. по ч. гр. д. № 4383/2018г. на Районен съд - гр.В., както
следва: изискуема главница с настъпил падеж
в размер 1 893,40 лв., формирана по месечни погасителни
вноски с падежи от 15.01.2018 г. до 15.08.2018 г.; предсрочно изискуема главница
в размер 11 328, 97 лв., дата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 14.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от датата на завеждането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -
03.10.2018г., до изплащането на вземането; просрочена редовна лихва в размер 686,59 лв., начислена за
периода от 15.12.2017 г. до 13.09.2018 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер 232, 85 лв., начислена за периода от
15.01.2018 г. до 30.09.2018 г. включително.
ОСЪЖДА И.Т.Ц. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ. код 1407,
район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000,
представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев
Петков - Прокурист, направените разноски в настоящото производство в общ размер 446, 08 лв. и
в заповедното производство по ч.гр.д. № 4383/2018г. на Районен съд -
гр.В. в общ
размер 332, 84 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: