Р Е Ш Е Н И Е
№……../………….2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1235 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.Х. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв.Л.П. ***, срещу
Решение № 1810 от 08.05.2019г., постановено по гр.д.№ 3188/2018г. по описа на
ВРС, с което въззивницата е осъдена да заплати на И.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени без
правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по
кредитна сметка № 70001516724797, разкрита на ответницата в „Уникредит
Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № TR1771094/13/13.04.2009г. с
кредитополучател Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното и изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения при неговото постановяване и необоснованост. Твърди се, че
допуснатите от съда непълноти поради недопускане на допустими, относими и
необходими доказателства, посочени в срок, делото остава неизяснено от
фактическа страна, а ответникът е препятстван да установи твърденията и
възраженията си. Изтъква се, че въведеното възражение да погасяване на
претенцията по давност не е обсъждано, въпреки че е направено своевременно с
отговора на исковата молба. Не е отчетено обстоятелството, че ответницата не се
е разпореждала с внесените от ищеца парични средства, като единствено банката е
имала отношение към усвояването им. Настоява се, че не е доказан фактическият
състав на института на неоснователното обогатяване, а от обясненията на ищеца
следва да се приеме, че е изпълнил чуждо задължение с дарствено намерение или
че е предприел работа без пълномощие, срещу което ответницата не се е
противопоставила. В случай на неприемане на тази теза, то се счита, че са
налице отношения, основани на договор, а именно : неформална договорка между
страните за какво се тегли кредита и как ще се връща, което не е обективирано в
писмени документи предвид родството на страните, с което се изключва
разместването на престации без основание. Настоява се, че ролята на ответника е
била да бъде формален кредитополучател и по този начин да помогне на чичо си,
като във вътрешните отношения ищецът е поел изцяло задължението да изплаща
кредита за своя сметка, евентуално за сметка на баща си, без регресна
претенция. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна И.Р.Х., чрез пълномощник А.Х. ВАК, депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Оспорва се допустимостта и основателността на
въведеното във въззивната жалба твърдение за изпълнение от страна на ищеца на
чуждо задължение с дарствено намерение или че е изпълнил чужда работа без
пълномощие, с оглед процесуална преклузия, доколкото същото не е посочено пред
исковия съд. Противопоставя се на твърдението, че ищецът е плащал от името и за
сметка на баща си или трето за спора лице. Оспорва се извода на въззивника, че
с показанията на св.Г. се разкрива основанието на направените плащания. Считат
се за неоснователни твърденията, че от вноските по кредита са се възползвали трети
лица. Оспорва се възражението за погасяване на вземанията, предмет на делото,
по давност. Настоява се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на
разноски.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взема
предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и
съобрази закона счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения :
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно. Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд
дължи произнасяне по съществото на спора.
Пред Районен съд Варна ищецът И.Р.Х. твърди,
че между ответницата Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“ АД гр.София бил сключен
договор за кредит № TR17771094/13/13.04.2009г., по който договор ответницата
била кредитополучател. На 05.03.2013г., 08.03.2013г., 20.05.2013г.,
26.06.2013г. и на 22.10.2013г. в полза на ответницата по нейна кредитна сметка
№ 70001516724797 ищецът внесъл суми в общ размер на 7535.12 евро, с левова
равностойност 14761 лева по посочения във вносните бележки курс от 1.959 евро на
„Уникредит Булбанк“. Сочи, че вноските по банкова сметка ***ание, а сумата не
му е възстановена до датата на предявяване на иска.
Ответницата оспорва предявения иск като
допустим, но неоснователен. Оспорвано е
вноските по нейната кредитна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД да са извършвани
лично от ищеца, в частност верността и автентичността на представените с исковата
молба платежни нареждания и вносни бележки с твърдения, че те не са подписани
от посочения за вносител автор И.Р.Х..
Твърди се, че действителен кредитополучател по договора за кредит бил Р.
И. Х., който е баща на ищеца, респективно неговото дружество „Консорциум Реми
Груп“ АД, като внасянето на сумите за погасяване на кредита било извършено по
поръчение на бащата на ищеца и със средства на последния, евентуално на
„Консорциум Реми Груп“ АД. Сочи се, че през м.януари 2009г. ищцата работела в
„Консорциум Реми Груп“ АД, когато Р. Х. помолил ищцата и други служители на
дружеството да закупят фиктивно апартаменти от сградата в гр.Бяла, която той
строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да му бъдат дадени лично.
Х. казал, че кредитите са уредени с „Уникредит Булбанк“ АД, като обещал, че ще
плаща месечните вноски тях. Преводите, които евентуално били наредени от ищеца
били извършени изцяло в тази връзка и при негово знание. Част от вноските по
ипотечните кредити били внасяни от служители на „Консорциум Реми Груп“ АД,
какъвто бил и ищеца И.Х.. Въведено е възражение, че дори да се приеме, че И.Х.
не е плащал за баща си Р. Х. или за дружеството „Консорциум Реми Груп“ АД, то
същият не може да иска връщане на сумите, тъй като били платени в изпълнение на
негов нравствен дълг – за погасяване на задължение, което е възникнало
единствено и само заради и в полза на баща му и подпомагащо неговия бизнес. На
следващо място липсва обогатяване на ответницата, тъй като сградата, в която се
намирал апартамента все още била незастроена и ежедневно се рушала. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност в полза на ответницата за процесните вземания. Настоява се за
отхвърляне на иска.
Предмет на делото
е иск за присъждане на сума, за която ищецът настоява, че е получена от
ответника, при начална липса на основание, претендирана на осн.чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД. Доколкото от представените по делото счетоводни документи –
пет броя вноски бележки с вносител И.Р.Х. и получател Г.Д.Х. с посочена банкова сметка ***, с което е установено, че
посочените суми е заверена банковата сметка на получателя, то следва извода, че
се твърди обогатяване чрез реално придобиване на парични средства в
имуществената сфера на получаващия.
Правната
квалификация на иска определя разпределението на доказателствената тежест между
страните. По иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса
твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането
на претендираните права на страните. Конкретно при фактическия състав по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание и спецификата на
казуса – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на
парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на
полученото, тоест тежестта да се докаже юридическият факт, от който се извлича
право да се задържи полученото, са възлага на ответника. Освен това следва да
установи и правоизключващите си възражения, че действителен кредитополучател е Р.
И. Х., респ. „Консорциум Реми Груп“ АД, от чието име са правен вноските; че
ищецът е изпълнявал свой нравствен дълг към получаващия.
От събраните писмени доказателства се установява, че между „Уникредит
Булбанк“ АД гр.София и Г.Д.Х. на 13.04.2009г. е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № TR 1771094/13, по силата на който банката предоставя
на физическото лице ипотечен кредит в размер на 68000 евро за покупка и
довършителни работи на недвижим имот, с краен срок на погасяване 20.03.2044
година. За обезпечение задължението на кредитополучателя в полза на банката е
учредена договорна ипотека върху ***********икатор
№ 07598.305.408.4.
На 14.04.2009г. Г.Д.Х. е станала собственик на недвижим имот Апартамент
№8 с идентификатор № 07598.305.408.4, находящ се в гр.Бяла, по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 44, том I, рег.№ 1252, нот.
дело №44/14.04.2009г. на нотариус Виктория Дякова, вписан в СВп при АВп като
акт №147 том 18 д.№3611.
От заключението на вещото лице по
проведената и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че процесния кредит е
усвоен, като вноски за погасяването му са превени от Г.Х., Р. Х., И.Х., И. Х. и
Д. Х..
По делото са представени вноски бележки с
основание „вноска по кредит“, съгласно които ищецът е внесъл по банковата
сметка на ответника, както следва : на 05.03.2013г. – 3316 лева, на
08.03.2013г. – 60 лева, на 20.05.2013г. – 1620 евро, на 26.06.2013г. – 690
евро, на 22.10.2013г. – 6860 лева.
Заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза удостоверява автентичността на подписите,
положени от ищеца Х., във всички вносни бележки.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на ищцовите свидетели – Д. Р.Х., брат на ищеца, и В.Я.Л.,
гл.счетоводител на „Консорциум реми груп“, както и на свидетелите на ответника
– Р. И. Х., баща на ищеца, и К.Н.Г., работил като юрконсулт в „Консорциум реми
груп“. Свидетелските показания са допустими, доколкото ответникът се позовава
на същите, за да обоснове основанието за задържане на полученото.
Пред въззивната инстанция е допуснат до
разпит св.И.Д. Х., брат на въззивницата. Свидетелят изнася, че заедно със
сестра си в края на ноември, началото на декември 2008г. са участвали в среща с
Р. Х.. Тогава Х. ги помолил да помогнат на „Консорциум Реми груп“ АД, чийто
изпълнителен директор бил, като изтеглят кредити със средствата от които ще
закупят имоти от дружеството; докато се намерят купувачи на имотите, с парите
от които продажби ще се погаси изцяло кредита, Х. поел ангажимент да заплаща
вноските по кредитите. Свидетелят изнася, че действително Х., както и неговите
синове погасявали паричните задължения на сестра му, и нейния съпруг, както и
на свидетеля, към банката. Св.И. Х. бил виждал Р. Х. да дава пари на синовете
си лично и от фирмата, които те внасяли в банковия клон.
На първо място не се установява, че
действителен кредитополучател по договора за ипотечен кредит е Р. И. Х.,
съответно „Консорциум реми груп“ АД. Целта на договора – отпускане на средства
за закупуване на недвижим имот е реализирана, като ответницата, в качеството си
на кредитополучател, е придобила имота. Установи се, че сумата е постъпила по
банковата сметка на Г.Х. и в размер на покупната цена е преведена по сметка на
продавача „Консорциум реми груп“ АД. Независимо от твърдените вътрешните
отношения между ищцата и Р. И. Х., в качеството му на представляващ „Консорциум
реми груп“ АД, не се опровергава факта, че ответницата се е задължила по
договора за кредит, отпуснат с цел придобиване на имота, но не и трето лице.
Следва да се посочи, че фигурата на подставеното лице, ако и страната да се
опитва да въведе като възражение за наличието й като отблъскващо заявената
искова претенция, се третира като симулация и доказването му се подчинява на
правилото уредено в чл.165, ал.2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено
доказателство. Доколкото не се представя такова по делото, то и свидетелските
показания в тази насока са недопустими.
На следващо място не се доказва по безспорен
и категоричен начин, че внасянето на сумите за погасяване на кредита е
извършвано със средства на бащата на ищеца – Р. Х., евентуално със средства на
„Консорциум Реми груп“ АД. При отчитане възможната заинтересованост на св. И. Х.
с оглед близката му родствена връзка с въззивницата, следва да се посочи, че
показанията му за предаване на суми от бащата на сина Христови са твърде общи,
като остават неизяснени фактите, отнасящи се кога, на кого, какви суми били
предавани и дали точно сумите, предмет на заявената искова претенция, са част
от тях. Но дори и да се установява противното въззиваемата не би могла да се
освободи от плащане към третото лице, предоставило средства за погасяване на
задължението, доколкото твърдения от нея отказ на третото лице да търси
връщането им е нищожен.
Приема се в правната доктрина, че
хипотезите, в които се поражда нравствен дълг, не са ограничени само до
отношенията, основани на брак и родство, или до отношенията между физически
лица. Критерият за наличие на нравствена обвързаност е от една страна
обективен, като определящо е дали мнозинството в средата на престиралия и
получателя приема съществуването й в конкретния случай. Субективните представи
могат да бъде от значение, когато задават по-висок стандарт в сравнение със
споделяните от обществото разбирания, без същевременно да им противоречат. Така
или иначе законът изисква изпълнението на нравствен дълг да е съзнателно. В
конкретиката на казуса не се устави по безспорен начин, че обичайна практика в
отношенията между страните като близки роднини е финансовото подпомагане.
Същевременно не се доказа, че плащайки процесната сума, ищецът съзнателно е
предприел действията, мотивиран от социалното и финансовото състояние на
близката си в определения момент.
Неоснователно е възражението на въззивницата
за липса на обогатяване поради факта, че сградата, в която се ситуира
придобития имот, е все още недостроена и се руши, доколкото предмет на
репариране са парични средства, предадени от ищеца, чрез внасянето им по
банковата сметка на ответницата.
Следователно ответникът не установи по
безспорен и категоричен начин наличие на основание за задържане на сумата,
предмет на иска.
Вземанията, произтичащи от неоснователно
обогатяване, са погасяват с общата петгодишна давност от чл.110 от ЗЗД, като началото на давността
е различно при различните искове за неоснователно обогатяване. При специалния
иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД по първия фактически състав – получено нещо без
основание, давността започва да тече от получаването, тъй като към този момент
липсва основанието и възниква вземането за неоснователно обогатяване. При
данни, че най-ранната дата на извършен паричен превод е от 05.03.2013г., а претенцията е заведена
на 02.03.2018г., то следва че вземането по нея не е погасено по давност.
Като е достигнал до аналогични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
В полза на въззивника следва да се присъдят
разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева – адвокатски хонорар,
при липса на основание за намаляването му, т.к. като е съобразено с предвидения
в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1810 от 08.05.2019г.,
постановено по гр.д.№ 3188/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Х. С ЕГН ********** ***, да заплати на И.Р.Х.
с ЕГН ********** *** съдебно-деловодни
разноски във въззивната инстанция в размер на 1000 лева – адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.