№ 5501
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110208025 по описа за 2023 годИ.
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
„Вадиас“ ООД против Наказателно постановление № 103 от 17.06.2022 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ), с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4, във вр. с чл. 166, т. 3
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с
процесуалните и материално правни норми. Поддържа, че даденото
задължително предписание противоречало на закона, тъй като повтаряло
разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри, но в редакцията й отпреди 01.10.2021г., а съгласно
изменението на разпоредбата законовия срок за изпращане на формуляра бил
удължен и не съответствал на предписания. Поради това жалбоподателят
смята, че към датата на вмененото нарушение не е бил задължен да изпълни
предписанието. Счита, че наказателното постановление не отговаряло на
1
изискванията за чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и на датата на извършването му, с
което било нарушено правото на защита. Намира различие между посочените
в акта, за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление дати на нарушението, а също и дължимата дата за
предоставяне на информацията съгласно нормативната уредба. Не било
посочено и относно кой превоз наказващият орган приемал, че не било
изпълнено предписанието, тъй като не бил посочен изпращач, количество и
др. Оспорва дружеството жалбоподател да е извършило натоварване на
12.01.2022г. за превоз на отпадъци, а същото извършвало единствено тяхното
рециклиране. Счита правната квалификация на нарушението за неправилна,
непълна и неясна. Излага доводи за маловажност на нарушението.
Претендира деловодни разноски.
Представителят на въззиваемата страна моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и оспорва
доводите на жалбоподателя. Възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На осн. чл. 14, ал. 4 от ЗООС на дружеството жалбоподателя е дадено
предписание №145/11.11.2021г. от директора на РИОСВ - София при
извършването на трансграничен превоз на отпадъци не по-късно от деня на
натоварването им да изпраща на електронен адрес ******@**********.***
попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) №1013/2006,
подписан в поле 12. Даден е постоянен срок на изпълнение на предписанието.
Предписанието е връчено на 18.12.2021г. на служител на дружеството, според
отбелязването в известието за доставянето му.
По повод постъпило писмо от Дирекция Национален коордИ.ционен
център МОСВ вх. №2759/09.02.2022г. относно осъществен трансграничен
превоз на отпадъци е извършена документна проверка на дружеството
жалбоподател, във връзка с която е съставен Констативен протокол
№ККФОС – ИЦ – 05 от 11.02.2022г. Според справка вх. №2759/06.02.2022г.
от Дирекция Национален коордИ.ционен център МОСВ относно изпълнение
2
на изискванията съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №1 от 04.06.2014г.
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъци, както и за реда за водене на публични регистри, за превоз с дата на
натоварване 12.01.2022г. с вносител дружеството жалбоподател и превозвач
„Дългъчев – Транс“ няма изпратена предварителна информация в
инспекцията. Изложеното е послужило за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на
административно нарушение № 42/2022г. от 01.03.2022 г., писмо от
Дирекция Национален коордИ.ционен център МОСВ с вх.
№2759/09.02.2022г., справка вх. №2759/06.02.2022г. от Дирекция Национален
коордИ.ционен център МОСВ, Констативен протокол №ККФОС – ИЦ – 05 от
11.02.2022г., предписание №145/11.11.2021г. от директора на РИОСВ –
София и показанията на свидетеля И. В. Ц., главен експерт в отдел „Контрол
на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ при РИОСВ София.
Свидетелката Ц., актосъставител, е потвърдила изложеното в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът се доверява на показанията на свидетелката, като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи си с писмените доказателствени
средства.
След анализ на събраните писмени доказателствени материали,
разгледани поотделно и в своята съвкупност, съдът им даде вяра, като
прецени същите за достоверни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истИ. по делото.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се
явява основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя, оправомощен на осн. чл. 167 от
3
ЗООС съгласно Заповед №РД-16/07.02.2022г. на Директора на РИОСВ
София. Компетентността на административнонаказващия орган Директор на
РИОСВ София произтича пряко от разпоредбата на чл. 168 от ЗООСВ.
Съдът не намира нарушения на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН, тъй като актът е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, а наказателното постановление е издадено около три месеца
след съставяне на акта, в шестмесечния давностен срок.
Дружеството жалбоподател е санкционирано за неизпълнение на дадено
задължително предписание, съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС. Въпросната
разпоредба съдържа фактически състав на административно нарушение,
предвиждайки наказанието по чл. 165 от закона за лице, което не изпълнява
предписания, дадени в индивидуални административни актове, издавани от
директорите на РИОСВ и др. длъжностни лица. Обсъденото предписание
№145/11.11.2021г. представлява именно такъв индивидуален
административен акт, издаден от директора на РИСВ – София, като съдържа
нарушеното от дружеството жалбоподател предписание, издадено на осн. чл.
14, ал. 4 от ЗООС, а именно при извършването на трансграничен превоз на
отпадъци не по-късно от деня на натоварването им да изпраща на електронен
адрес ******@**********.*** попълнен формуляр по Приложение VII на
Регламент (ЕО) №1013/2006, подписан в поле 12. Поради изложеното съдът
намира, че цифровата правна квалификация на нарушението е логична и ясна,
с оглед изискванията за осъществяване на правото на защита.
Както е посочил АССГ при касационната проверка на първото решение,
не е налице неяснота по въпроса за датата на извършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че описанието на нарушението внася неяснота относно
обстоятелството за кое деяние е наказан нарушителя. В наказателното
постановление и акта за установяване на административно нарушение се
твърди, че дружеството жалбоподател е извършило натоварване на
12.01.2022г. на превоз на отпадъци, за които няма получена предварителна
информация в инспекцията. Възраженията, които съдът не би могъл да
пренебрегне, с оглед правото на защита, са свързани с твърдението, че
дружеството жалбоподател е извършил натоварване. Така описано деянието
на жалбоподателя изисква непосредствена ангажираност на наказания субект
4
с действието на натоварването, каквато от една страна не се изисква във
въпросното предписание, а от друга страна се установява, че дружеството
жалбоподател не е осъществило такова натоварване. От справката вх.
№2759/06.02.2022г. от Дирекция Национален коордИ.ционен център МОСВ е
видно, че „Вадиас“ ООД има качество на вносител/получател и на
оползотворяващо съоръжение. За превозвач са посочени различни търговски
дружества, а за конкретния превоз „Дългъчев – Транс“. След като съдът
черпи доказателствена информация относно натоварването на отпадъците
единствено от посочената справка, съдът счита че не се доказва пряко
ангажиране на дружеството жалбоподателя с натоварването на отпадъците.
От справката може да се направи извода, че превозвачът действа от името и
за сметка на вносителя/получателя на отпадъците – „Вадиас“ ООД във всеки
от посочените случаи, което също не е отбелязано в наказателното
постановление и акта. Следователно логично е именно търговецът –
превозвач „Дългъчев – Транс“ да е натоварил отпадъците. Обсъдената
неяснота в описанието на нарушението нарушава правото на защита, тъй като
не са посочени достатъчно обстоятелства, от които да може да се направи
несъмнен извод за кой превоз се касае. От справката следва извода, че
дружеството жалбоподател не е извършило нито едно натоварване на
отпадъци, тъй като не е отбелязано в колоната „превозвач“.
Също от справката се установи, че са извършени четири различни
натоварвания на отпадъци на 12.01.2022г.
Деянието не е индивидуализирано с посочване на данни за превоза, по
повод на който не е извършено уведомяването, като превозвач, количество,
дата на внос и др., с което би се постигнала достатъчна яснота. Така описано
нарушението не отговаря на изискванията на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН относно обстоятелствата при които е извършено, с което съществено е
нарушено правото на защита Поради това възражението за защитата за
неяснота за кой от случаите се говори в наказателното постановление, е
основателно и тъй като съществено нарушава възможността да се защити
жалбоподателя по повдигнатото му административнонаказателно обвинение,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
издадено в нарушение на административно производствените правила.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на възстановяване
5
на разноските за адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за правна
защита и съдействие съгласно договора от 09.05.2023г. съвпада с минималния
допустим размер на адвокатското възнаграждение, според чл. 18, ал. 2, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения от
500 лв., поради което възраженията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явяват неоснователни. Сумата следва да се възложи за
плащане в тежест на Изпълнителната агенция по околната среда.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 103 от 17.06.2022 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с
което на „Вадиас“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4, във вр. с чл. 166,
т. 3 от ЗООС.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по околната среда да заплати на
„Вадиас“ ООД сумата от 500, 00 /петстотин/ лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четирИ.десет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6