Решение по дело №737/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 242
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20225530200737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Стара Загора, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200737 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-000153 /03.02.2022 г.
на Началник сектор „ Пътна Полиция „при ОД на МВР град Стара Загора .
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е
извършил административно нарушение и с допуснати процесуални
нарушения.
В с.з. чрез адвокат М. / в първото по делото заседание / поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрсконсулт М. взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
1
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят З.З.
на 27.01.2022 г. около 13.55 часа в град Стара Загора на улица „ Д. Стаев“ до
№ 33 в посока юг като водач на МПС – „ Мерцедес „ с рег. № СН 7333 АР –в
сектор „ Пътна полиция“ – Стара Загора отказва да бъде изпробван с
техническо средство Дръг тест 5 000 с № 0096 за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Издаден талон за медицинско изследване №
083407. Не е дал кръв за изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Д.К. / актосъставител/, св. Д. С., св. Г. Г. , талон за изследване № 083407;
справка за Дръг тест № 0096 с приложен протокол № *********-10000;
заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената
фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на
посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
174, ал. 3 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на
2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят З.З. при
управление на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство и чрез
кръвна проба без да има основание за това, от което следват изводи в няколко
насоки :
- Жалбоподателят З. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил
деяние.
- Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл.
174, ал. 3 ЗДП.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
2
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява
МПС, че има покана от контролен орган за изпробване с техническо средство
за употреба на наркотично вещество и надлежно издадено предписание за
медицинско изследване чрез талон / ,предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за
активно действие, които произтичат от чл. 174, ал. 3 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят З. с деянието си е извършила формално
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДП.
Задължението от страна на водача на МПС да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на упойващо вещество е безусловно.
Никакви обстоятелства в това число и обективни пречки не го освобождават
от това задължение.
Отказът от страна на нарушителя е заявен след покана по надлежния ред
пред контролния орган от жалбоподателя / показанията на св. К. /.Този отказ
е мотивирал актосъставителя по съответния ред да издаде и връчи талон за
изследване № 083407, от която възможност нарушителят също не се е
възползвал. В този смисъл неоснователни са претенциите, че не е направен
отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство.Още
повече, че последният не е имал никакво основание да откаже, тъй като
техническото средство е било и годно по предназначение /справка за Дръг
тест № 0096 с приложен протокол № *********-10000/.
Двете кумулативни санкции са от категорията на абсолютно
определените и не подлежат на индивидуализация, поради което същите се
явяват законосъобразни.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
При описание на нарушението са посочени всички факти и обстоятелства
3
релевантни за състава на административните нарушения. Спазени са всички
стандарти за форма на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5
ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната
квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.
Тези изводи правят неоснователни възраженията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление.
В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно и точно е
посочено мястото, където е извършено нарушението – посочено е мястото,
където е управлявал жалбоподателя автомобила и, където е извършена
първоначалната проверка – град Стара Загора , ул. „ Д. Стаев „ до № 33 –
както и мястото където е обективиран отказа – в сектор „ Пътна Полиция“
при ОД на МВР град Стара Загора. В тази връзка поддържаните възражения,
че не е посочено мястото на извършеното нарушение и същото е различно от
доказаното са неоснователни. Правилно са разграничени мястото , където е
управлявано МПС и мястото, където е обективиран отказа , тъй като по
своята конструкция административното нарушение и двуактно – двата акта
могат да имат едно и също място и да съвпадат, но може и да не съвпадат,
какъвто е и настоящият случай.
От показанията и на тримата свидетели / св. К., Св. С., св. Г./ се
установява къде е управлявал жалбоподателя МПС, къде е извършена
първоначалната проверка и къде е обективирван отказа.Същите обстоятелства
са посочени и конкретизирани в АУАН и обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Голословни са твърденията, че при съставянето на АУАН е нарушен чл.
58 Г от ЗАНН. Видно от самият АУАН нарушителят изрично е предупреден
за правата си и за правната възможност за сключване на споразумение. Още
повече, че с оглед разпоредбата на чл. 53, а. 2 ЗАНН подобен пропуск не би
могъл да се окачестви като съществено процесуално нарушение.
Действително в наказателното постановление нарушителят не е
предупреден изрично за правата по чл. 79 б от ЗАНН, каквото изискване е
въведено с чл. 57, ал. 3 ЗАНН.Този пропуск обаче не може да се окачестви
като съществено процесуално нарушение даващо единствен повод за отмяна
атакуваното наказателно постановление.
4
Посоченото изискване касае изпълнение на наложените наказания и в
никакъв случай не опорочава формата на наказателното постановление по чл.
57, ал. 1 ЗАНН, която е спазена. Гарантирано е и правото на защита – да
научи за какво нарушение какво наказание се налага.Не е ограничено и
правото за обжалване.
Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение при
реализацията на АНО и няма основание за отмяна на наложените
административни наказания.
Не се опорочава наказателното постановление и поради обстоятелството,
че в АУАН не е посочено, че водачът е отказал да даде кръв за изследване. В
АУАН е посочено, че е реализиран отказ и е издаден талон за медицинско
изследване, което е достатъчно по несъмнен начин да се посочи и
конкретизира административното нарушение. На основание чл. 53, ал. 2
ЗАНН правилно е издадено наказателното постановление, в което вече
изрично е отразено, че е реализиран и отказ от изследване с кръвна проба.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни
наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
5
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-000153
/03.02.2022 г.на Началник сектор „ Пътна Полиция „при ОД на МВР град
Стара Загора ,с което са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС на ЗЛ.
Н. ЗЛ. от град Стара Загора, ул. „ С.Г.К „ № ***, ЕГН – ********** и съдебен
адрес – град Стара Загора, ул. „ Х.Д. Асенов „ № 87, етаж 6, офис 2.
ОСЪЖДА ЗЛ. Н. ЗЛ. да заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 / СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6