М О Т И В И

към присъда по НОХД № 118/2017 г. на Пловдивски окръжен съд наказателно отделение

Пловдивска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу Г.Т.Г. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3, във  вр. с чл. 198  ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за това че :

В периода 16.05.2016 г. - 11.07.2016 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго - З.Щ.С., М.Г.Л., В.С.Т., В.С.П., В.С.В. и Т.И.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът  е придружен с нанасяне на средни телесни повреди на В.С.В. и Т.И.И., както следва:

На 16.05.2016 г., в гр. П.е отнел чужди движими вещи - кафява платнена чанта, на стойност 2,40 лева; портмоне, без прегради, на стойност 6,40 лева; портмоне продълговато, отпред с надпис "Елвис Пресли", на стойност 12 лева, парична сума в размер на 150 лева, всичко на обща стойност 170,80 лева, от владението на  З.Щ.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;

На 18.05.2016г., в гр. П. е отнел чужди движими вещи - дамска чанта, бежова на цвят, с външен джоб и цип, с две дръжки на стойност 24 лева; 2 бр. ключове, на обща стойност 4,80 лева; халка за хващане на ключове, на стойност 0,80 лева; лична карта на името на М.Г.Л. /без стойност/, карта за градски транспорт на името на М.Г.Л. /без стойност/; здравна книжка на името на М.Г.Л. /без стойност/; парична сума, в размер на 25 лева, всичко на обща стойност 54,60 лева, от владението на   М.Г.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;

На 19.05.2016 г., в гр. П.е отнел чужди движими вещи - чанта за пазаруване, кожена, на стойност 44 лева; дамско портмоне, кожено, на стойност 16 лева; лична карта на името на В.С.Т. /без стойност/; 1 бр. ключ, на стойност 2,40 лева; хляб нарязан, на стойност 0,67 лева; сирене 1 бр. /100 грама/, на стойност 0,85 лева и парична сума в размер на 180 лева, всичко на обща стойност 243,92 лева от владението на  В.С.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;

На 22.05.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - найлонова чанта,  на стойност 0,08 лева; портмоне от плат, правоъгълно с бели точки, на стойност 6,40 лева; лична карта на името на В.С.П. /без стойност/; мобилен телефон марка "Нокия" с неустановен модел, на стойност 20 лева; 2 бр.ключове, на обща стойност 4,80 лева; халка за захващане на ключове, на стойност 0,80 лева и парична сума в размер на 40 лева, всичко на обща стойност 72,08 лева, от владението на  В.С.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

На 28.05.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне от изкуствена кожа, черно-оранжево на цвят на стойност 7,20 лева; лична карта името на В.С.В./без стойност/; дебитна карта на "Банка ДСК" на името на В.С.В. /без стойност/ и парична сума в размер на 55 лева, всичко на обща стойност 86,20 лева, от владението на  В.С.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът е придружен със средна телесна повреда, нанесена на В.С.В., изразила се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок от 6 месеца, при благоприятен ход на оздравителния процес.

На 11.07.2016 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне с черна и бяла кожа на квадратчета с цип, на стойност 7,20 лева; портмоне сиво на цт стойност 6,40 лева; мобилен телефон марка Самсунг", с копчета-черен на цвят със СИМ карта, на стойност 20 лева; ключодържател, на стойност 2,40 лева; 5 бр.секретни ключа, на обща стойност 12 лева; парична сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 87,00 лева от владението  Т.И.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и като грабежът  е придружен със средни телесни повреди, нанесени на Т.И.И., изразили се в: счупване на лявата раменната кост в горната част, в областта на хирургичната шийка, причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за 2-2,5 месеца и счупване на бедрената шийка, причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 7-8 месеца. 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. П. поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.Г.. Счита, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които подкрепят изцяло обвинителната теза и които сочели, че Г. е извършил инкриминираните деяния, включени във вменената му продължавана престъпна дейност. Според прокурора, няма причина да не се кредитират показанията на полицейските служители, пред които подсъдимият в беседа е признал, че именно той е извършителят на процесните грабежи. Оборва се защитната позиция, относно това, че Г. е бил по вереме на пет от шестте инкриминирани деяния във В., с аргумента, че не е заявил това в хода на досъдебното производство и версията му за престоя зад граница е изфабрикувана в последствие. Въз основа на инкорпорираните доказателства се мори Г.Г. да бъде признат за виновен, като му се определи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Защитникът на подс. Г.Г. – адв. В.П. от своя страна застъпва тезата, че липсват каквито и да са доказателства уличаващи подзащитния му в извършване на престъпление. В заключителната си реч адвокатът прави обстоен и детайлен анализ на свидетелските показания, извършените разпознавания в хода на досъдебното производство, процедурата по задържане на Г. и как се е стигнало до там, заявява се, че самопризнанията подсъдимият е направил след нанасяне на побой в полицията. Изследват се и приложените писмени доказателства, като въз основа на обсъждане на всичко изложено се прави категоричен извод за невиновността на подзащитния му. Моли се съдът да признае подсъдимия за невинен и го оправдае напълно.

Подс. Г.Г. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1. На 16.05.2016г. около 12.10ч. 82 – годишната към този момент пострадала З.Щ.С. *** и се насочила към офис на „**“, находящ се на бул. „**“ № *, за да плати свои сметки. Пострадалата била трудно подвижна, поради което се придвижвала с помощта на бастун. Когато приближила офиса, към който била тръгнала, на близък паркинг, в близост до редица гаражи, свидетелката забелязала към нея да се приблиоава момче с качулка на главата.  В едната си ръка държала бастуна си, а в другата платнена чанта с порфейла, в който имала сумата от 150лв. В този момент към нея се насочило въпросното лице, който издърпал със сила чантата на пострадалата от ръката й, след което бягайки се отдалечил.

 Пострадалата С. се развикала за помощ, но никой не се отзовал. По пътя към дома си, тя се оплакала на стоящ пред входа на блока си на бул. „**“ мъж, като в последствие подала жалба в полицията.

2. На 18.05.2016г., около 11 часа, 76 – годишната пострадала М.Л. посетила личния си лекар в кв. „Захарна фабрика“ в гр. Пл, след което напазарувала и тръгнала да се прибира към дома си. В дясната си ръка св. Л. държала чантата си с покупки, а в свивката на лявата си ръка – дамската си чанта, в която били ключовете й, както и лични документи и сумата от 25лв.

В същото време в близост до оградата на ул. „Д. *** св. К. бил с дъщеря си. Тогава неизвестно лице от мъжки пол минало покрай тях, насочило се към пострадалата Л., приближило се откъм гърба й и и казал “Пускай чантата!“. Пострадалата силно се притеснила и в първия момент не реагирала, но неизвестният мъж отново й казал да пусне чантата си, която тя продължила да стиска. Тогава мъжът със сила издърпал дамската чанта на пострадалата и се отдалечил тичайки. Свидетелката викала след него, молейки го да върне чантата. След като загубила извършителя на престъплението от поглед, пострадалата се обадила на зет си, който пристигнал на място и я отвел в 3 РУ при ОД на МВР гр. П., за да подаде жалба.

Действията на нападателя при извършване на грабежа и виковете на пострадалата били непосредствено възприети от св. К..

На 19.07.2016г., преглеждайки новините в интернет, св. К. попаднал на снимка на подс. Г.Г. в сайта „Трафик нюз”, в чието лице „разпознал” извършителя на грабежа на пострадалата Л. и веднага отишъл в полицията да съобщи за това.

3. На 19.05.2016г. около 09.00часа, 80 – годишната пострадала В.Т., се придвижвала през подлеза на ЖП – линията, разделяща „**“ от кв. „**“ в гр. Пловдив към находящия се наблизо магазин „**“. От него Т. закупила един нарязан хляб и 100 грама сирене, които сложила в носената от нея кожена чанта за покупки. В същата чанта пострадалата носила и  дамско кожено портмоне, лични документи, ключ и парична сума в размер на 180лв.  След като напазарувала, свидетелката тръгнала да се връща към дома се, като отново навлязла в цитирания подлез. Насела чантата си в дясната си ръка. Когато стигнала до средата на подлеза, неизвестен мъж я застигнал и започнал да дърпа чантата от ръката й. Мъжът викал към свидетелката „Дай си чантата!“. Пострадалата отказала, като му обяснила, че вътре има само малко покупки, но мъжът продължил да дърпа чантата и да вика на свидетелката „Дай я!“. Св. Т. продължила да стиска чантата, поради което извършителят я издърпал силно, успял да я вземе и избягал. В резултата на приложената над свидетелката Т. сила, пострадалата паднала на земята.

Падането на Т. и отдалечаването на неизвестното лице от мястото на престъплението били възприети от св. П., която в този момент погледнала през прозореца на кухнята в дома си, находящ се на ул.“**“ № **. Св. П. излязла от дома си и се насочила към пострадалата Т., като я попитала какво се е случило. Същата й обяснила, че е била ограбена, при което свидетелката П. подала сигнал в 3 РУ на МВР гр. Пловдив, от където в дома на пострадалата бил изпратен полицейски патрул.

4. На 22.05.2016г. пострадалата В.П. – на 84 години, около 12.15ч. излязла от дома си, находящ се на ул. „**“ № * вх. * в гр. П. и се насочила към магазин „**“. Същата напазарувала хранителни продукти и тръгнала да се прибира към дома си. Носела найлонова чанта, в която били покупките й, портмоне от плат, документи, ключове, телефон „Нокия“ и сумата от 40лв. Движела се по ул. „**“ в близост до училище „**“. В този момент същата забелязала, че неизвестен мъж се движи срещу нея и я гледа. В момента, в който двамата се разминали, непознатият издърпал със сила носената от пострадалата П. найлонова чанта, която се скъсала и покупките паднали на земята. Мъжът обаче успял да избяга с другата част от чантата, в която се нмирало портмонето, личната карта, ключовете, мобилния телефон на П. и сумата от 40лв.

Пострадалата П. подала сигнал за станалото в полицията.

След като се отдалечил, неизвестният извършител продал мобилния телефон на пострадалата в кв. Изгрев в гр. Пловдив, от където в последствие го закупил свидетеля Х. У последния телефонът бил намерен в хода на досъдебното производство и той го предал за нуждите на разследването с протокол за доброволно предване от 21.07.2016г.

5. На 28.05.2016г. около 10.30ч. 83-годишната пострадала В.В. слязла от автобус на градския транспорт на спирка, находяща се от северната страна на бул. „**“, срещу хотел „**“ в гр. П.. Отишла до хранителен магазин, находящ се зад спирката , напазарувала и тръгнала към дома си на ул. „**“ № . Освен направените покупки тя носела и дамска чанта от изкуствена кожа, в която имало портмоне , лечна карта, дебитна карта и пари в размер на 55лв. Решила да мине през подлеза под бул.“**“ в близост до хотел „**“ в посока север – юг. Когато слязла по стълбите  от северната страна на подлеза, била застигната от двама мъже, единият от които който започнал да дърпа дамската й чанта. Тъй като пострадалата била увила дръжките на чантата си около ръката си единият от двамата  извършители извадил нож, отрязал дръжките на чантата и така я отнел. Другият от тях бутнал пострадалата на земята и двамата избягали.  Излизайки от подлеза, единият от мъжете минал, тичешком покрай св. В., който в този момент бил на южното стълбище на подлеза и се канел да започне да свири на акордеон.

Междувременно пострадалата В. се опитала да се изправи, но не успяла, т.к. усетила остра болка в таза и започнала да вика за помощ. Отзовали се няколко души, като била езвикана спешна помощ и полиция, а свидетелката била откарана в лечебно заведение за оказване на първа помощ.

На 30.05.2016г. след подаден сигнал за намерени вещ, бил извършен оглед на място – около 50 метра северно от блока на адрес ул. „**“ № **, в източния край на обществената тоалетна, където били намерени черната дамска кожена чанта, без презрамки и коженото портмоне, отнети от пострадалата В.. Вещите били иззети със съставения протокол за оглед.

6. На 11.07.2016г. около 14.00ч., 84-годишната пострадала Т.И. ***. Тя носила дамска чанта, в която имало 2 бр. портмонета, мобилен телефон марка „Самсунг“, ключове и пари – 15лв. Дамската чанта на пострадалата била поставена на лявото й рамо, а на китката на лявата си ръка била окачила пазарска чанта. След като пострадалата пресякла ул. „Родопи“ и застанала между два овтомобила, неизвестно лице я блъснало в гърба. Свидетелката паднала на земята, като се подпряла на ръце. В това време неизвестното лице издърпало със сила дамската й чанта и избягало. Пострадалата И. извикала за помощ, като се отзовало момче, което било наблизо. Спрели се и двама мъже, единият от които извикал полиция. На мястото пристигнал полицейски патрул и автомобил на спешна помощ, като пострадалата била откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ – за оказване на медицинска помощ. Бил извършен и оглед на местопроизшествието.

                                            

    ***   ***

Подсъдимият Г.Т.Г.  е роден на *** г. в гр. Л., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, без установен адрес на пребиваване, ЕГН **********.

Подс. Г.Г. бил изоставен от семейството си в ранна детска възраст. До навършване на 18-годишна възраст пребивавал в различни домове за деца, лишени от родителска грижа в цялата държава. След пълнолетието си нямал постоянно местожителство, спял където намирал, в това число и на улицата и се занимавал с различни дейности, за да изкара прехраната си. Често се настанявал в приют за бездомни в гр. В., понякога идвал и до гр. Пловдив, спял на улицата и чистел стъклата на различни търговски обекти. Бил осъждан три пъти – две от престъпленията срещу половата неприкосновеност и едно за грабеж.

През месец декември 2015г. подсъдимият Г. решил да отиде във В., където да си търси работа. На 11.12.2015г. в 13.07ч. със самолет през ГКПП Аерогара В. същият заминал, като останал в Л.. На място той отново живеел на улицата и се препитавал, като понякога помагал в „Мак Доналдс“ или просел с други бездомници, но не успял да си намери временна или постоянна работа. Посъветван от останалите българи в Л., Г.Г. подал Заявление за издаване на национален осигурителен номер до Министрество на труда и пенсиите на В. – Агенция „Приходи и митници“ на Нейно Величество /л. 114 – 116  том 1 на съдебното пр-во/ в началото на месец май 2016г. С писмо от 05.05.2016г. бил  уведомен, че във връзка с подаденото от него Заявление, следва английската служба за издаване на национален осигурителен номер – Бюро по труда, К., Л. да се срещне с него за провеждане не интервю. Същото било насрочено за 10.05.2016г. от 12.10ч., като подсъдимият трябвало да се яви на адрес Главна улица, К. **, Л. /писмо – л.117-118 т.1 от съд.пр-во/. Г. отишъл на насрочената среща за кандидатстване за издаване на национален осигурителен номер на посочената дата, за което съгласно официалния отговор на Министерство на труда и пенсиите на В. – Служба за издаване на национални осигурителни номера – Г., Отдел за обработка на пощата, става ясно, че на 11.06.2016г. му е бил издаден национален осигурителен номер. Видно от получената информация от компетентните служби на А., в Министерството на труда и пенсиите на В. се съхранява сканирано копие от подписано от Г.Г. заявление за издаване на национален осигурителен номер от дата 10.05.2016г., подписано и от двама служители на офиса в К., Л., които са провели интервюто с Г. и са проверили документите му. /л637-638 съд.пр-во/.

Междувременно, подсъдимият не можел да се справи добре с живота в Л., нямал пари и „отчаян“ решил да се завърне в Б.. Поради липса на финансови средства, Г. разказал на посетителите в кафе “Съни бийч“ в Л. – предимно български емигранти, че си търси превоз, за да се върне обратно в държавата.

Около 19.05.2016г., приятели на св. Б. – посетители на кафе “Съни бийч“, му разказали, че един човек /Г./, клошар, живее в „мизерия“ и т.к. знаели, че Б. ще пътува към Б. с кола, го помолили да прибере и подсъдимия. Разказали на свидетеля, че Г. е бил цялата зима в Л., искал да се завърне от 3 месеца към дома си, но не можел да събере нужната сума. Един от приятелите на Б. давал около два месеца пари на подсъдимия, за да оцелее, а от „Съни Бийч“ му предоставяли храна.

Свидетелят Б.Б. се срещнал с Г. на същата дата в Л. и след като си поговорил с него, решил да му помогне, като се съгласил да го превози. Обяснил на подсъдимия, че тръгва към Б. на 29.05.2016г., като Г. трябвало да го чака на паркинг в близост до кафе “Съни бийч“ в Л.. Така и сторили, като на посочената дата напуснали В. с автомобила на Б. -  „Мазда“ с регистрационен номер **, чрез ферибот от Д. до К., Ф./писмо на  Посолство на Република Б. във В. – л. 583, т.3 от съд.пр-во/. Подс. Г. и св. Б. влезли в РБ. на 31.05.2016г. в 11.59ч. през ГКПП К.. /справки -  л.230 том 2 съд.пр-во, л.260, 289, 290 том 2 съд.пр-во, л.441, л. 458, 459 том 2 съд.пр-во/. По пътя Б. и Г. си говорили за интервюто, проведено от подсъдимия с английските власти, по повод желанието му да му издадат национален осигурителен номер, като Б. го съветвал, че това е важно, защото във В. по този начин давали помощи  и жилище. Г. разказал, че е бил клошар и в Австрия, и в София, както и че изкарал зимата в Л.. В Б. Б. оставил подсъдимия на околвръстното шосе на гр. С. и там се разделили.

Г.Г. отишъл в гр. В., кадето спял до пост – терминал на банка ДСК и се изхранвал от храната, която хората изхвърляли в боклука. Същият останал около един месец във В., където на 24.06.2016г. във Второ РУ на МВР гр. В. му съставили АУАН № 852/24.06.2016г. за нарушение по чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, който подсъдимият подписал лично / справка от ОД на МВР гр. В. – л. 209, л. 134,  том 1 от съд.пр-во, л. 273, т.2 от съд.пр-во/. На 26.06.2016г. Г. подписал и подал пред Второ РУ на МВР гр. В. Декларация за изгубен документ за самоличност – лична карта /л. 135 том 1 от съд.пр-во/.

В началото на месец юли 2016г. подсъдимият Г. ***, като заживял отново на улицата и чистейки стъкла на витрини и прозорци, успявал да се прехрани.

През периода месец май 2016г. – м.юли 2016г., съгласно официално изискана справка от Началника на 4 РУ на МВР гр. П. /л. 517 т.3 от съд.пр-во/ се установява, че на територията на полицейското управление са били извършени три грабежа, като по първите два – по ЗМ 253/2016г и ЗМ 265/2016г. описанията на извършителя са били коренно противоположни – по първия извършителят е бил лице от ромски произход, а по втория – млад мъж със светла коса и светла кожа. По третия грабеж, извършен на 11.07.2016г. пострадалата /в случая св.Т.И./ не е дала описание на дееца.

На 14 срещу 15.07.2016г. като нощна смяна застъпили полицейските служители на 4 РУ на МВР гр. П. -  свидетелите С.Б. и Б.Ц.. При инструктажа преди започване на работа, на същите било обяснено, че е налице описание на лице, което извършва грабежи на територията на 4 РУ на МВР гр. П.на възрастни хора. Същото се движило с раница, шапка с козирка и яке.

В тъмната част на денонощието на 14.07.2016г., свидетелите Б. и Ц., които патрулирали със служебен автомобил, движейки се в близост до бул. „Цар Б. 3 Обединител“, забелязали лице с това описание да прескача на забранено място разделителната ограда на булеварда и да се насочва в посока хотел „Тримонциум“. Полицаите спрели, св. Ц. излязъл от колата и настигнал въпросното лице. След малко към него се присъединил и св. Б., като поискали неизвестният мъж да им се представи кой е, за да му извършат проверка. Лицето започнало да се държи нагло и арогантно, на въпроса какво носи в раницата си, разсипал съдържанието й на земята и от нея изпадали червила, огледалца, лакове за нокти и други женски принадлежности. В един момент мъжът си вдигнал блузата и си свалил гащите. В близост до извършващата се проверка, на пост до хотел „Тримонциум“ бил друг служител на 4 РУ на МВР гр. П. – св. С., който като чул разправията, се присъединил към колегите си, но когато видял, че няма проблем се върнал на мястото си.

Б. и Ц. отвели в патрулния автомобил лицето, направили справка в полицейските регистри и след като установили, че се казва Г.Т.Г. и има криминални прояви го закарали в районното управление, където подсъдимият бил задържан със Заповед за задържане на лице №153 от 14.07.2016г. в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР – като извършител на престъпление по чл. 198 от НК/ л. 197 от том 1 на съд.пр-во/. От Книгата за задържани лица на 4 РУ на МВР гр. П. /копие л.299-302 от том 2 на съд.пр-во/ е видно, че там е отбелязано, че на 14.07.2016г. със Заповед № 153 в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1т.7 от ЗМВР – УБДХ е задържан подс. Г..

По делото е приложена и Декларация, съставена на Г.Т.Г. ЕГН **********, с която след подписването й задържаните лица удостоверяват, че са запознати с правата си, от дата 14.07.2016г. – 01.10ч., отказана да бъде подписана от подсъдимия – /л. 197 А т. 1 съд.пр-во/, както и Протокол за личен обиск на лице, съставен на 14.07.2016г. в 01.00ч. при обиск на Г. по реда на ЗМВР, при който не са били открити вещи. /Съдът прие, че в декларацията и протоколът за личен обиск е сгрешена датата и тя е била 15.07.2016г., като очевидно се касае за техническа грешка/.

Свидетелите полицейски служители И.Т. и С.Х. работили в 4 РУ на МВР гр. Пловдив, първият от тях като оперативен работник, а вторият като младши разузнавач в сектор Криминална полиция. Сутринта на 15.07.2016г., когато застъпили на дежурство, същите били уведомени от св. М.Д., че има задържано лице, което отговаряло на описание на човек, който е извършил грабежи на територията на  4 РУ на МВР гр. П.– Г.Г. и следва с него да се проведе беседа. Т. и Х. разговаряли със задържания Г., който им споделил и признал спокойно и под формата на нормален диалог, че от няколко месеца пребивава в гр. П., прехранва се като чисти прозорци на големи фирми, а освен това извършва кражби и грабежи на възрастни лица, тъй като същите били безпомощни. Г. разказал и за грабежа с пострадала Т.И., извършен на 11.07.2016г. в гр. П. на територията на 4 РУ на МВР П., а за останалите престъпни посегателства уточнил, че се случили около Панаира в гр. П. – т.е. на територията на 3 РУ на МВР гр. П. От същия не били снети обяснения. На свидетеля Т. направило впечатление, че по лицето си Г. имал охлузване, но не се бил оплакал някой да му е упражнявал насилие. След това полицейските служители поискали от подс. Г. да видят мястото, където е бил извършен грабежа от 11.07.2016г., качили подсъдимия в служебен автомобил и отишли до ул. „Гео Милев“.

Всички се върнали в 4 РУ на МВР гр. П., като за случая били уведомени и служители на 3 РУ на МВР гр. П.. На място дошли и полицаи от това районно управление, сред които и свидетеля Й.Р., който провел беседа с Г. и му снел обяснения, в които същият разказал подробно как е извършил грабежи през месец май 2016г. на територията на 3 РУ на МВР гр. П.. В последствие се оказало, че Г. признал за престъпните посегателства с пострадалите З.С., М.Л., В.Т., В.П. и В.В..

          Със Заповед за полицейско задържане на лице на 15.07.2016г. в 21.30ч. Г.Г. бил задържан в 3 РУ на МВР гр. П.за срок от 24 часа на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

На 15.07.2016г. в сградата на 4 РУ на МВР гр. П. били проведени три разпознавания с участието на задържания към онзи момент Г. от една страна и свидетелките – пострадали З.С., В.Т. и В.П. от друга. В хода на същите жените разпознали Г. като лицето, което е извършило посегателствата над тях. В последствие в хода на досъдебното производство подсъдимият бил разпознат и от св. И.К. и св.П.В..

При повдигане на обвинение на подсъдимия в досъдебното производство за вменена му престъпна дейност при условията на продължавано престъпление, същият първоначално направил пълни самопризнания при разпита си с участието на адвокат служебен защитник, от които в последствие се отказал и заявил, че не е виновен и е станало недоразумение.

У подсъдимия не са били открити вещи и предмети, имащи отношение към описаните по-горе грабежи.

По делото са назначени и бяха приети съдебно – медицински експертизи на пострадалите В.В. и Т.И., съгласно чиито заключения на първата от тях е причинето счупване на шийката на лявата бедрена кост, причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок от 6 месеца. На св. И. е било причинено счупване на лявата раменна кост в горната част, в областта на хирургичната шийка, причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок от 2 – 2.5месеца и счупване на бедрената шийка, причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 7-8 месеца.

Назначени и приети са освен това шест СОЕ, въз основа на които сатава ясно, че

стойността на движимите вещи, отнети от владението на св. С. е : кафява платнена чанта, на стойност 2,40 лева; портмоне, без прегради, на стойност 6,40 лева; портмоне продълговато, отпред с надпис "Елвис Пресли", на стойност 12 лева, парична сума в размер на 150 лева, всичко на обща стойност 170,80 лева,

стойността на движимите вещи, отнети от св. М.Л. е  - дамска чанта, бежова на цвят, с външен джоб и цип, с две дръжки на стойност 24 лева; 2 бр. ключове, на обща стойност 4,80 лева; халка за хващане на ключове, на стойност 0,80 лева; лична карта на името на М.Г.Л. /без стойност/, карта за градски транспорт на името на М.Г.Л. /без стойност/; здравна книжка на името на М.Г.Л. /без стойност/; парична сума, в размер на 25 лева, всичко на обща стойност 54,60 лева.

стойността на движимите вещи, собственост на св. Т.  е -  чанта за пазаруване, кожена, на стойност 44 лева; дамско портмоне, кожено, на стойност 16 лева; лична карта на името на В.С.Т. /без стойност/; 1 бр. ключ, на стойност 2,40 лева; хляб нарязан, на стойност 0,67 лева; сирене 1 бр. /100 грама/, на стойност 0,85 лева и парична сума в размер на 180 лева, всичко на обща стойност 243,92 лева.

стойността на движимите вещи, собственост на св. П. е - найлонова чанта,  на стойност 0,08 лева; портмоне от плат, правоъгълно с бели точки, на стойност 6,40 лева; лична карта на името на В.С.П. /без стойност/; мобилен телефон марка "Нокия" с неустановен модел, на стойност 20 лева; 2 бр.ключове, на обща стойност 4,80 лева; халка за захващане на ключове, на стойност 0,80 лева и парична сума в размер на 40 лева, всичко на обща стойност 72,08 лева.

стойността на движимите вещи, собственост на св. В. е - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне от изкуствена кожа, черно-оранжево на цвят на стойност 7,20 лева; лична карта името на В.С.В./без стойност/; дебитна карта на "Банка ДСК" на името на В.С.В. /без стойност/ и парична сума в размер на 55 лева, всичко на обща стойност 86,20 лева,

стойността на движимите вещи, собственост на св. И.  е - дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 24 лева; портмоне с черна и бяла кожа на квадратчета с цип, на стойност 7,20 лева; портмоне сиво на цт стойност 6,40 лева; мобилен телефон марка Самсунг", с копчета-черен на цвят със СИМ карта, на стойност 20 лева; ключодържател, на стойност 2,40 лева; 5 бр.секретни ключа, на обща стойност 12 лева; парична сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 87,00 лева.

В хода на съдебното производство бе назначена и СПЕ, чието заключение посочва, че Г.Г. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Пловдив, но е лекуван при стационарни условия във Втора психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. В. с диагноза „параноидна шизофрения“, но общото му състояние към момента на прегледа от вещото лице е стабилно, без данни психопатологична продукция. Към момента на инкриминирания период Г. е бил в ремисия, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания по тях. Г. към момента на изготвяне на експертизата е в стабилно психично състояние, няма данни за активна психопатологична продукция,  не са налице психотични болестни изживявания и не се налага специализираното му лечение.

По делото бе назначена и почеркова експертиза, в която експертът застъпи становище, че подписът в декларация, съставена при приемането като задържан в 3 РУ на ОД на МВР гр. Пловдив най-вероятно е изпълнен от подс. Г..

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали – от обясненията на подсъдимия /освен в частта им, с която се твърди насилие над него/, от показанията на свидетелите С. – в кредитираната им от съда част, показанията на св. М.Л., отчасти от тези на св. К., показанията на св. В.Т. и М.П., В.П., В.В., Т.И., Б.Б., С.Б., Б.Ц., Л.Д., М.Т. и Т.Б., отчасти от показанията на св. В. и не взе предвид показанията на свидетелите Т., Х. и Р., относно проведена беседа с подсъдимото лице.

Съдебният състав не се довери на проведените разпознавания в хода на досъдебното производство, при които е разпознат подс. Г., поради мотиви за всяко едно от тях, изложени по-долу.

 Изложената фактическа обстановка се установи и от писмените доказателства, събрани на предварителното и съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за доброволно предаване, стоково – оценъчни експертизи, СМЕ, почеркова експертиза, характеристична справка, справка съдимост, справките, копия от заявление и писма /л. 114 – 116  том 1 на съдебното пр-во, л.117-118 т.1 от съд.пр-во и л. 637-638 съд.пр-во/ за задграничните пътувания на подсъдимия, писма, копие от АУАН – съставен му заради изгубена лична карта и Декларация, съгласно които Г. е бил в гр. В. на 24.06.2106г. и 26.06.2016г. /справка от ОД на МВР гр. В. – л. 209, л. 134,  том 1 от съд.пр-во, л. 273, т.2 от съд.пр-во, л. 135 том 1 от съд.пр-во/, справки от телефон 112 – л. 398, 508 и 581 от съдебното производство, НОХД № 2199/2017г. по описа на ПРС – 4 н.с., справка от Началника на 4 РУ на МВР гр. П. /л. 517 т.3 от съд.пр-во/, Заповед за задържане на лице №153 от 14.07.2016г. в 22.45ч. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР – като извършител на престъпление по чл. 198 от НК/ л. 197 от том 1 на съд.пр-во/, книга за задържани лица на 4 РУ на МВР гр. П. /копие л.299-302 от том 2 на съд.пр-во/, Декларация /л. 197 А т. 1 съд.пр-во/, пълна медицинска документация за травматичните увреждания на пострадалите, копия от медицински документи  за задържането на подсъдимия Г., разпечатки на телефони, протоколи за оглед.

След проведеното съдебно следствие и пълен анализ на инкорпорираните доказателства по делото, съдебният състав заключи, че не са налице такива, които по несъмнен, категоричен и убедителен начин да свързват подсъдимия Г. с инкриминираните деяния. В тази връзка и с оглед на повдигнатото му обвинение – за квалифициран грабеж, осъществен при условията на продължавана престъпна дейност, следва да бъдат изложени аргументите на съда за всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление.

На първо място – относно всички деяния, вменени на Г. в периода 16-28.05.2016г. и осъществени в гр. Пловдив, следва категорично да се подчертае, че за изследвания времеви отрязък бяха събрани неопровержими доказателства за това, че подсъдимият не е бил в пределите на Република Б. и е пребивавал във В.. За проверка на заявеното от същия още в първото по делото съдебно заседание алиби, бяха направени множество справки, както от компетентните български служби, така и от съответните английски, за целта бе поискана и информация от Посолството на Б. във В.. Без противоречие, в който и да е от фактите стана ясно, че Г.Г. е напуснал държавата на 11.12.2015г. със самолет за А. и се е завърнал обратно на 31.05.2016г. в 11.59ч. през ГКПП К. с кола, шофирана от св. Б.. Няма регистрирани в посочения период от време – 11.12.2015г. – 31.05.2017г. други влизания или излизания в Б. от страна на подсъдимия и въпреки обстоятелството, че от 01.01.2007г. Б. е член на Европейския съюз и данните за пътуванията на българските граждани в АИФ са непълни, съдебният състав прие посоченото по-горе с пълна убедителност. За подкрепа на този извод, бе изискана насрещна справка от великобританските гранични служби чрез Посолството на РБ., като от същата се потвърди датата на пристигане в А. на подс. Г., датата на напускане, превозното средство, с кого и с какъв паспорт е сторено това. Отново нямаше данни Г. да е напускал В. за времето от 16.05.2016г. до 28.05.2016г., когато са извършени пет от инкриминираните грабежи в гр. П..

Бе издирен, призован и разпитан в качеството на свидетел и Б.Б. – лицето, с което подсъдимият се е върнал от Л. в Б.. Подробно, точно и ясно свидетелят разказа как се е запознал с Г., че това е станало в кафе в Л., че същият е бил изпаднал в голямо затруднение и други емигранти го помолили да го върне със себе си. Свидетелят си спомни и обстоятелството, че приятели му разказали, че подсъдимият от три месеца иска да се прибере, но не може – т.е. от  месец февруари 2016г., т.к. Б. се е срещнал с Г. „около 10 дни” преди да тръгнат за Б. на 29.05.2016г. – или приблизително на 19.05.2016г. Съдът даде пълна вяра на свидетелските показания на свидетеля Б.Б., като безпристрастни, хронологични, достоверни и напълно подкрепени от писмените доказателства по делото.

Нещо повече – бяха установени доказателства подкрепящи заявеното от страна на подсъдимия, че на 10.05.2016г. е бил на интервю в Л. за получаване на национален осигурителен номер от Министрество на труда и пенсиите на В. – Агенция „Приходи и митници“ на Нейно Величество. В тази насока се взеха предвид справките, копия от заявление и писма /л. 114 – 116  том 1 на съдебното пр-во, л.117-118 т.1 от съд.пр-во и л. 637-638 съд.пр-во/, подробно описани по-горе.

Напълно се подкрепи и изложеното от Г., че след завръщането си в Б. е отишъл първо в гр. В., където е стоял около един месец. Тезата му бе закрепена от изисканите и приложени писма, копие от АУАН – съставен му заради изгубена лична карта и Декларация, съгласно които Г. е бил в гр. В. на 24.06.2106г. и 26.06.2016г. /справка от ОД на МВР гр. В. – л. 209, л. 134,  том 1 от съд.пр-во, л. 273, т.2 от съд.пр-во, л. 135 том 1 от съд.пр-во/. Следвайки този ред на събитията, съвсем достоверно и възприето като вярно от съда е и твърдението на подсъдимия, че е дошъл в гр. П. в началото на месец юли 2016г.

Съдът обаче призна подсъдимият Г. за невинен, касателно грабежите, осъществени в периода 16.05 – 28.05.2016г. не само поради факта, че по това време е бил извън пределите на РБ., а и защото няма други доказателства, уличаващи го в съпричастност към вменените му престъпления.

Относно деянието на 16.05.2016г. с пострадала св. З.С.. При разпита си в съдебно заседание същата даде подробни разяснения за престъплението, от което е пострадала и разпозна в залата подсъдимият като лицето извършило й грабежа. Освен това разпознаване от страна на свидетелката, за случая няма каквото и да е друго гласно, писмено или веществено доказателство, свързващо подс.Г. с грабежа, и то осъществен по време, когато той не е бил в пределите на РБ.. В тази връзка съдът даде вяра на показанията на пострадалата свидетелка, освен в частта им, в която сочи като извършител на нападението подсъдимия, т.к. същото остана неподкрепено и  изолирано от останалия доказателствен материал.

Във връзка с грабежа, извършен на 18.05.2016г. с пострадала св. М.Л.. В съдебно заседание /л.128, т.1/ същата разказа подробно как и при какви обстоятелства е станала жертва на престъпление. Л. изясни, че на инкриминираната дата е била пресрещната от две момченца, одърпани и окъсани, които я хванали за рамото и през зъби и казали да си пуска чантата. Свидетелката даде и описание на извършителите, като поясни, че двете момчета са били малки, с кестеняви коси, към светли, рижави, по-нисички от нея, на възраст около 12-15 години.

С оглед на констатирани противоречия между заявеното от св. Л. пред съда и в хода на досъдебното производство и обстоятелството, същата заяви, че ни си спомня всичко, на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.последно от НПК, се прочетоха показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство л.70, досежно датата на изследваното събитие, броя на нападнатите я лица и описанието на извършителя. Според тези показания, на 18.05.2016г. в гр. П., вещите на Л. са били отнети от един младеж, на видима възраст 20-22 години, със слабо телосложение, висок около 170см., със светлокестенява коса – с нормална дължина, със светъл тен на кожата. При констатиране на противоречията, свидетелката Л. заяви, че не може вече да каже дали момчетата са били едно или две. Със сигурност посочи обаче, че според нея подсъдимият, присъстващ в съдебната зала е с тъмна, черна на цвят коса.

Съдебният състав при внимателно съпоставяне на показанията на свидетелката Л.в частта им, в която се констатираха противоречия, даде вяра на заявеното от нея в досъдебното производство. От една страна тогава възприятията на пострадалата жена са били много по-пресни и ясни, а от друга се взе предвид и напредналата й възраст, при което е нормално да не си спомня с точност изследваните събития. Факт е, че същата заяви, че след инцидента е силно притеснена и продължава да е уплашена, страхува се да излиза сама, което допълнително влияе на спомените и възприятията й. Едно обаче е сигурно – описанието на извършителя, дадено от нея в хода на разследването категорично се разминава с това на подсъдимия Г., особено по отношение на косата му – същият е плешив и с черна коса, докато Л. разказва за момче със светлокестенява с нормална дължина коса.

            Нещо повече - при участието на свидетелката Л. в разпознаване в хода на досъдебното производство, същата не е разпознала подс. Г.Г. като извършител на престъплението.

            В останалата им част, съдът даде вяра на заявеното от Л. в съдебно заседание, като кредитира напълно показанията й, като достоверни и хронологични.

Касателно показанията на св. К.. Стана ясно, че на 19.07.2016г., преглеждайки новините в интернет, св. К. попаднал на снимка на подс. Г.Г. в „Трафик нюз”, в чието лице разпознал извършителя на грабежа на пострадалата Л. и веднага отишъл в полицията да съобщи за това. При извършено в хода на досъдебното производство разпознаване, същият посочил подсъдимия Г. като лицето, осъществило престъплението. В съдебно заседание св. К. описа подсъдимия и как го е разпознал – по плешивата коса и щръкналите уши, както и поясни, че именно в „Трафик нюз” е видял снимка на Г., направена по време на разглеждане на въпроса за мярката му за неотклонение. Според свидетеля, след като видял как Г. ограбва възрастната жена се обадил незабавно от личния си мобилен телефон с номер *** на телефон 112,  представил се и подал сигнал за инцидента.

Въз основа на изисканите справки от телефон 112 – л. 398, 508 и 581 от съдебното производство, стана ясно, че свидетелят И.К. на дата 18.05.2016г. не се е обаждал, за да сигнализира за грабежа, както и такъв сигнал не е постъпвал от телефонен номер ***, нито въобще има обаждане във връзка със случая от друго лице или телефон. Констатираното породи сериозни съмнения в съдебния състав относно достоверността на изложените факти и обстоятелства от страна на К., при условие, че същият заявява очевидна неистина в хода на проведеното съдебно следствие. Това, в съчетание със заявеното от свидетелката Л. и останало непроменено във времето, че при извършване на престъплението около нея е нямало никой, накара съдебният състав да прецени много внимателно показанията на св. К. и най-вече що се отнася до описанието на извършителя, напълно съвпадащо с това на Г.. Не може да се пропусне факта, че К. сигнализира в полицията за това, че го разпознава, едва след като е видял в новините снимки на подсъдимия Г. и то месец по-късно. Въз основа на изложеното, съдебният състав не намери причина да не възприеме тезата на св. К., че е станал свидетел на грабежа с пострадало лице Л., но не му се довери, относно заявеното, че незабавно се е обадил на телефон 112, за да сигнализира за престъплението, нито кредитира детайлното описание на извършителя, направено от К.. Това е сторено едва след като той е видял достатъчно големи и ясни снимки в пловдивска медия на задържания Г. и очевидно повлиян от тях е депозирал своите показания.

Тук трябва да се посочи, че процесуално – следственото действие разпознаване, в което е участвал св. К. е напълно опорочено и като такова не се взе предвид от съдебния състав, като осъществено при допуснато процесуално нарушение. Свидетелят разказа ясно, че е прочел статия за извършените грабежи, за което е обвинен Г., видял е снимките му и името му в интернет новини и тогава именно решил, че това е лицето, което бил видял на 18.05.2016г. В таков случай и при условие, че свидетелят предварително е виждал лицето на Г.Г. на поместени снимки в „Трафик нюз”, то напълно процесуално недопустимо е било да се пристъпи към разпознаване, а още по-малко същото да се възприеме като извършено процесуално издържано.

В крайна сметка вещи от грабежа на Л. не са били открити или свързани с подсъдимия. Както вече бе посочено, през месец май 2016г. Г. е пребивавал във В., така че е невъзможно да се приеме, че едновременно с това е осъществил и процесното деяние. Липсват други преки или косвени доказателства, свързващи подсъдимия с това престъпление.

Следващият грабеж, вменен във вина на подс. Г. е извършен на 19 май 2016г.  в гр. П. Пострадалата Т. разказа пред съда по какъв начин е била нападната и как със сила е била издърпана и отнета чантата й. В съдебно заседание св.Т., след като видя подсъдимия Г.Г. категорично заяви „....Този, който ми дърпаше чантата, не е това момче. Онзи беше висок, едър, а това е дребно момче...л. 420 том 2 от съд.пр-во....Беше висок, пълен човек...говореше на цигански....л.420 гръб том 2 от съд.пр-во.” Въз основа на така заявеното от нея се прочетоха показанията й, депозирани в хода на досъдебното производство на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, находящи се на л. 81-82 и л.84 по дознанието, относно заявеното от свидетелката каква сума й е била отнета и описанието, което тогава е дала на извършителя. В тези си показания пострадалата Т. посочва, че парите, които са и отнети са 180-190лв. от млад мъж, на видима възраст от 25-30години, висок около 160-170см., със слабо телосложение. Това изяснява и при разпита си преди проведено разпознаване, когато посочва Г.Г., като лицето, което й дръпнало чантата. На въпроса защо са налице противоречия в описанието на дееца, свидетелката убедено заяви, че мъжът е бил висок и пълен човек, а когато й се предяви протокола за разпознаване, ведно с фотоалбум към него /л.85-87 досъд.пр-во/ разясни, че не познава никой от лицата на снимките, на втората снимка най-отдолу/подс. Г./ „този човек не го е виждала” и „онзи беше по-пълен” – л. 421 т.2 съд.пр-во. При така изложеното и анализирайки внимателно казаното от свидетелката, съдът кредитира показанията й, дадени в съдебно заседание и тези в досъдебното производство, като взаимно допълващи се и уточняващи детайли от случая. Това е така, защото по дознанието Т. е описала дееца като години, приблизителен ръст и „слабо телосложение”, а в съдебна фаза направи уточнение на образа му – висок, по-пълен, но в сравнение с подсъдимия Г.. С оглед изминалия период от време и възрастта на свидетелката, нормално е някои белези да й убягват, като от съществено значение в случая е категоричното становище на пострадалата, че Г. не е лицето, което я е нападнало и не го е виждала никога. Свидетелката в спокойна атмосфера, с участието на всички страни можа да се запознае с визията на подсъдимия, отговори еднозначно на поставените й въпроси, поради което изложеното от Т. бе кредитирано като достоверно и безпристрастно.

Следвайки горния ред на мисли, съдът не кредитира разпознаването на подс.Г., извършено с участието на св. Т., с оглед отричането й да е виждала някога подсъдимото лице и това да е мъжът, който я е нападнал.

Свидетел на престъплението на 19.05.2016г. е била свидетелката М.П., която от остъклената тераса на жилището си на първия етаж видяла нападението над св. Т.. Подробно, ясно и точно П. пресъздаде пред съдебния състав всичко, което й е станало достояние и какво е забелязала като подробности по време на грабежа, показанията й се прецениха като напълно безпристрастни и правдиви, подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което и се кредитираха. От особено значение бе заявеното от свидетелката в залата, след като видя подсъдимия Г. – „....подсъдимият, не е той. Това не е човекът от тази кражба, която аз видях там – л. 359 том 2 съд.пр-во, ....Мъжът беше с тъмна коса, нещо като тези уж модерни прически като гребен, беше с черновата коса.....Аз го огледах от одеве много подсъдимия в съдебната зала и исках да видя отговаря ли на това, което видях онзи ден....Този човек аз не съм го виждала. Подсъдимият, който виждам в съдебната зала, не е човекът от тази кражба, която видях от терасата” - л. 359 гръб том 2 съд.пр-во. В хода на досъдебното производство М.П. не разпознава Г., като лицето, участвало в посегателството над пострадалата Т..

С оглед на изложеното и като се взе предвид факта, че именно тогава подсъдимият е бил в А., съдът заключи, че липсват каквито и да са доказателства свързващи го с описаното деяние.

Подсъдимият е обвинен и за това, че на 22.05.2016г. в гр. П. е ограбил свидетелката В.П..

Пострадалата жена бе подробно разпитана в хода на съдебното следствие. Същата изясни мястото и начина на нападението, както и какво й е било отнето. Даде описание на извършителя и след като й бе дадена възможност спокойно и обстойно да огледа подсъдимия Г., заяви, че „....не беше това момче. Това момче е плешиво, а онзи имаше гъста коса. Докато тичаше, качи се някаква стълба и като се качваше, косата му се вееше, докато бягаше – л. 421 т.2 съд.пр-во, ....този човек/подсъдимия/ не съм го виждала, ....той не беше плешив, имаше коса отгоре на главата...имаше кестенява коса ....”- л. 422 т.2 съд пр-во.

С оглед на изявлението на свидетелката, че при разпита си в хода на разследване пред полицията е имала по-ясни спомени за събитията, съдът на основание чл. 281 ал.5 вр. ал. 1 т.1 от НПК прочете показанията й на л. 191, 192 и 193 от досъдебното производство. В тях П. описва извършителя като момче със сив анцунг, със светла кожа, на около 15-17 години, нормално телосложение, висок около 160 – 165 см., с кестенява коса с бретон. След запознаването на свидетелката с разказа й пред полицията, същата поясни, че нападателят не е бил на 15-17 години, не го е виждала преди това, както и че нямал бретон, а просто косата му се веела, когато бягал и именно това имала предвид тогава. В тази насока и съдът даде вяра на заявеното пред него, с оглед разясненията на св. П.. След дадените детайли, съдът кредитира изложеното от свидетелката в досъдебното производство, касателно направените уточнения относно точната сума, която й е била отнета и описанието на извършителя. В останалата им част се взеха предвид като достоверни и напълно точни показанията й както пред съда, така и в хода на досъдебното производство, като допълващи се взаимно и изясняващи случая, без съществени противоречия в основните факти, предмет на доказване.

Участвайки на 15.07.2016г. в процесуално – следствено действие разпознаване, свидетелката П. разпознала подс. Г. като извършител на грабежа. Съдът не кредитира същото, като компрометирано както от процесуална гледна точка, така и от житейска такава. Вече бе посочено какво описание на дееца дава св. П. при разпита си на 22.05.2016г. – на същата дата, на която е била и нападната. Почти такова, но много по-обрано е и описанието на лицето в протокола за разпит преди разпознаването – и в двата случая св. П. говори за кестенява коса, при първия разпит „с бретон” - /изяснено от същата в съдебна зала, че имала предвид, че косата на момчето се веела, а и не бил плешив/. Изведнъж обаче, при извършване на разпознаването, пострадалата заявява, че е познала подс. Г. „по лицето, по плешивата глава, по стойката и по ръста.”. Няма обяснение за съдебния състав как свидетелката, която преди това процесуално – следствено действие непротиворечиво дава описание на човек, очевидно различаващ се от подсъдимия – с кестенява коса и неплешив, изведнъж и само в този момент сочи Г. и твърди, че го е разпознала по плешивата глава. Очевидно се касае за опорочено разпознаване, което не може да се кредитира и следва да отпадне от доказателствения материал, още повече, че в съдебна зала П. изрично заяви, че не Г.Г. я е нападнал и момчето е било съвсем друго.

Според обвинителната теза, малко след извършване на грабежа на 22.05.2016г. Г. продал мобилния телефон на пострадалата П. ***, от където в последствие го закупил свидетеля Х.. У последния телефонът бил намерен в хода на досъдебното производство и той го предал за нуждите на разследването с протокол за доброволно предване от 21.07.2016г. Единственото вярно в това твърдение е фактът, че действително от пазара в кв. Изгрев свидетелят Х. си е закупил телефон, който се оказал отнетият такъв на П.. Телефонът е бил закупен от сергия и е бил нареден с много други телефони. Каква е връзката на подсъдимия според прокуратурата с инкриминираната вещ, намерена в съвсем друго лице, което не познава Г., закупена от пазар и предадена с протокол за доброволно предаване, за съда остава загадка. Ясно е обаче, че липсват каквито и да са доказателства, уличаващи подсъдимия в процесното деяние, няма нито косвена, нито пряка връзка между намерения телефон и подсъдимия, поради което и като отново следва да се подчертае отсъствието му в този момент от страната, логично следва признаването му за невинен в тази част на обвинението.

Според държавното обвинение подсъдимият Г. е извършител и на грабеж с пострадала В.В. на 28.05.2016г. В съдебно заседние св. В. разясни кога, как и по какъв начин е осъществено престъпното посегателство срещу нея. Пострадалата посочи, че на инкриминираната дата е била нападната от двама мъже, млади и облечени в черно, които я „сграбчили”, като единият извадил и нож и започнал да реже дръжките на чантата й, която тя стискала. По този начин успели да я отнемат, а едно от лицата я бутнало силно, тя паднала и по този начин се счупила ставата й. Съдът напълно се довери на разказа на свидетелката, който бе точен, ясен и непроменен във времето от първите й показания.

Свидетел на инцидента станал св. В., който свирел на акордеон в подлеза, където била нападната св. В.. В. бе разпитан подробно за инцидента, като лично не бил видял точно как е ограбена пострадалата, но забелязал мъж, който бягал нагоре по стълбите на подлеза по посока намираща се в близост аптека „36.6”. Според В. същият бил плешив и така го разпознал в последствие в полицията. При разпита си в съдебно заседание свидетелят заяви, че не е сигурен, че вижда извършителя в съдебната зала. Във връзка с противоречие в показанията му, дадени в досъдебното производство и тези пред съда относно описанието на дееца, съдът прочете разпита му в тази част, находящ се на л.106 от дозанието и извършен непосредствено преди разпознаването, в което е участвал свидетелят. В същия, В. изяснява, че се касае за млад мъж, с късо подстригана светла коса, който ще познае, ако види. Веднага след това В. посочва като деец подс. Г. – плешив и с черна коса. Свидетелят не можа да обясни логично драстичната разлика, като от една страна заяви, че казаното от него е верно-в разпита, но пък и е разпознал подсъдимия по плешивостта. Предвид несигурността на показанията на В. в тази им част – че деецът е бил плешив, съдът не им се довери, като противоречиви и взаимно изключващи се. В останалата  му част разказът на В. бе достоверен и хронологичен, поради което и съдът ги кредитира.

Съдът не кредитира като достоверно извършеното разпознаване от страна на св. В.. За да е процесуално издържано същото, следва свидетелят разпознаващ да даде пълни детайли относно физическите белези, по които може да посочи разпознавания, като после изясни въз основа на кои от описаните черти, коса, очи или др. е сторил това. Недопустимо е да се възприеме като годно това процесуално действие, при което свидетелят описва едни външни черти, а веднага след това твърди, че е разпознал някого въз основа на противоположни белези.

Съдът изиска и по делото бе приложен диск със запис от 28.05.2016г. от намиращата се в непосрествена близост до местопрестъплението аптека”36.6”, който в съдебно заседание бе огледан, чрез преглед на съдържанието му от всички страни. На съдържащия се запис се установи как в 09,48 часа от подлеза излиза,  тичайки мъж със спортна дреха. Съдебният състав и адв. П. констатираха след наблюдение, че лицето, излизащо от подлеза и тичащо, е мъж и не е плешив. Представителят на прокуратурата възрази срещу тази констатация с аргумента, че не се виждало добре на записа какво е лицето, но твърдението му бе очевидно произволно и не се подкрепи от останалите страни по делото, както и не се сподели от съда, който лично прегледа записа в съдебно заседание и констатира възприетото по-горе.

Ето защо и при анализ на доказателствената съвкупност, отнасяща се до грабежа на 28.05.2106г., съдебният състав прецени, че отново няма доказателства, от които да може да се направи извод, че причастност към деянието има подсъдимия. Нещо повече, както неколкократно бе посочено през м. Май 2016г. Г. е бил в гр. Л., от където на 29.05.2016г. е тръгнал с колата на св. Б. обратно към Б.. Съвсем лишена е от логика и практическа възможност тезата на 28.05.2016г. подсъдимият да извърши грабеж в гр. Пловдив, да се върне до В. веднага и на 29.05.2016г. да тръгне пак към Б..

Последното от вменените на подс. Г. деяния, включени в продължавана престъпна дейност е грабежът, извършен на 11.07.2016г. в гр. П. с пострадала Т.И.. Показанията на свидетелката бяха изцяло кредитирани от страна на съдебния състав, като непротиворечиви и ясни. Същата обаче не е видяла лицето, което я е нападнало, защото това е било сторено в гръб. Доказателствата, въз основа на които се гради обвинителната теза са самопризнанията на подсъдимия Г., направени в досъдебното производство и по време на беседата, проведена със същия от страна на свидетелите Т. и Х.. Според същите те разговаряли със задържания Г., който им споделил и признал спокойно и под формата на нормален диалог, че от няколко месеца пребивава в гр. П., прехранва се като чисти прозорци на големи фирми, а освен това извършва кражби и грабежи на възрастни лица, тъй като същите били безпомощни. И двамата твърдят, че Г. разказал и за грабежа с пострадала Т.И., извършен на 11.07.2016г. в гр. Пловдив на територията на 4 РУ на МВР П..

След това полицейските служители поискали от подс. Г. да отидат до мястото, където е бил извършен грабежа от 11.07.2016г., качили го в служебен автомобил и отишли до местопрестъплението. Спорният въпрос, който се очерта в процеса на доказване е по чия инициатива е било извършено горното и дали подс. Г. е завел до мястото полицейските служители. В съдебно заседание св. Т. ***, където бил извършен грабежът, като пътувайки със служебния автомобил с колегата му Х., подсъдимият ги направлявал по кой път да минат, без те да го питат. Точно когато стигнали до местопрестъплението, подсъдимият им заявил “Точно тук бутнах бабата“. От своя страна св. Х. посочва, че с колегата му Т. са поискали да видят къде точно Г. е извършил грабеж /в тази насока се наложи прочитане на показанията му, дадени в хода на дос.пр-во – л. 249 гръб/, т.к. той ги уведомил, че може да го направи и според същия в такъв случай инициативата била на подсъдимия. Х. преповтаря заявеното от Т., като пояснява, че на мястото видял и капки кръв, а от колегите си знаел, че пострадалата жена е била разкървавена.

От своя страна подсъдимият Г. отрича категорично заявеното от страна на свидетелите. Според него, след като бил подложен на побой от страна на различни полицейски служители, на 15.07.2016г. свидетелите Т. и Х. го откарали до някакви блокове и му заявили, че там е извършил престъпление, както и му показали засъхнали точки от кръв. Подсъдимият посочи, че не е напътствал полицаите, а че те го завели на мястото и уплашен от психическото и физическо насилие, упражнено над него се съгласил да подпише и признае всичко, в което го обвинили.

При анализ на изложеното по-горе, съдебният състав достигна до извода, че инициативата за посещение на мястото, където е била ограбена св. И. е била на свидетелите Т. и Х., което и те всъщност не отрекоха. Съдът обаче не кредитира показанията им, в частта им, с която твърдят, че пътят им бил показван от подс. Г., както и досежно направените от него „пълни самопризнания”. На първо място – подсъдимият не е от гр. П. и не е пребивавал дълго време в града, за да знае къде се намират улиците, пресечките и жилищните блокове, за което има инкорпорирани достатъчно на брой доказателства и по който факт не се спори между страните. Подсъдимият е водил скитнически начин на живот, като е спял навън и се е прехранвал включително и чрез просия, не се е придвижвал из града с автомобил, та да напътства полицейската кола накъде да се движи. Очевидно той е бил закаран до местопроишествието от полицаите, които искали да проверят на място дали той е извършител на грабежа от 11.07.2016г. Оттук нататък, вземайки предвид цялостното поведение на подс. Г. – уплашен от задържането си или по каквата и да е друга причина -  да се съгласява с всичко, в което го обвиняват, за съда няма съмнение, че изправен пред местопроишествието подсъдимият за пореден път „признава“ съпричастността си към престъплението, като заявява „Добре, добре, той съдът ще реши кой е прав и кой е крив…“, което е било достатъчно за двамата свидетели да заключат, че Г. е търсеният извършител, да се върнат в Районното управление и да го предадат за по-нататъшни процесуално – следствени действия. Съвсем отделен е въпросът, че освен направените самопризнания при провеждане на цитираната беседа с Г.  и такива в началото на досъдебното производство, разследващите органи не са положили каквито и да са, дори минимални усилия по събиране на доказателства относно този грабеж – без значение обвинителни или оправдателни такива. Не са установени  инкриминираните вещи, не е намерен свидетел на инцидента, не е проверена каквато и да е друга версия за случилото се.

Преди да коментира стойността на направено самопризнание по време на полицейска беседа, съдът държи да подчертае следното – по време на същата подс. Г. не „признава“ само, че бил извършил престъпното посегателство на 11.07.2016г. в гр.П., но и осъществяването на още пет грабежа на територията на града през месец май 2016г., когато несъмнено се установи, че е бил във В.. Според свидетелите Т. и Х., както и св. Р. – служител на 3 РУ на МВР гр. П., който също провел беседа с подсъдимия, Г. не само казал, че той ги е осъществил, но и давал детайли и подробности за нападенията, описвал жертвите и какво е отнел. За всеки един от посочените пет случаи обаче, освен че се доказа алибито на подсъдимия, то и не бяха представени каквито и да са доказателства, уличаващи Г. в процесните престъпления. Недоумение и много въпроси буди ситуацията, при която лице, което няма общо с криминални деяния, признава за същите и разказва за тях подробности, като в последствие отрича всичко и хронологично и точно посочва къде е бил по това време и какво е правил и това се оказва истина.

В този ред на мисли – съвсем логично следва заключението, че ако някой признава вината си за пет грабежа, които със сигурност не е осъществил, то и самопризнанието му за шестия такъв е поставено сериозно под съмнение, още повече, че обвинението за същото се гради единствено на него.

Не това е единствената причина съдът да не кредитира показанията на полицейските служители Т., Х. и Р., провели оперативна беседа с подсъдимия за фактите, които им станали достояние тогава. Известна е и непротиворечивата практиката на ВКС, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Излишно е фиксирането й по какъвто и да е начин, защото от това беседата няма да придобие процесуална стойност и да стане източник на доказателства. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. Полицейските служители Т., Х. и Р. не са участвали в процеса в друго процесуално качество и не попадат в рамките на забраната по чл. 118 ал. 1 от НПК., поради това бяха  разпитани като свидетели за установяване на факти и обстоятелства от значение за делото. В случая обаче, те не възпроизвеждат факти, които лично са възприели, а преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Липсват и преки очевидци на деянието, извършено на 11.07.2016г., както и липсват доказателства – въз основа на изложеното по-горе – за причастност на Г. към престъпленията, извършени през м.май 2016г., поради което не са събрани първични доказателства за основния факт, предмет на доказване по делото. Показанията на полицейските служители, възпроизвели думи на обвиняемия, могат да се ползват само ако са подкрепени с други обвинителни доказателства, какъвто не е настоящия случай.

След така възприетата теза, според съдебния състав е необходимо да се вземе становище по направеното пълно самопризвание от страна на подсъдимя в хода на досъдебното производство, включващо всяко едно от деянията, вменени му от държавното обвинение. Както бе посочено по-горе, първоначално Г. признава вината си, като в последствие, в това число и пред настоящата инстанция, отрече всичко и даде пълни обяснения по случая. Не може да не се обърне внимание, че въз основа на всичко вече обсъдено по конкретното дело, въпросът за авторството на деянията, „признато“ в един момент от подсъдимия Г., бе решен безпротиворечиво, като се доказа, че същият няма причастност към обвинението.

Видно е, че първоначално източник на доказателства за държавното обвинение в тази насока са били обясненията на Г., дадени в хода на досъдебното производство с участието на защитник. Няма и спор, че признанието на обвиненото лице за конкретни факти може да бъде включено в доказателствената съвкупност и да послужи при решаване на делото. Но НПК задължава съда да провери достоверността на това признание и едва след това да го приеме като годен източник на доказателства. Такава процесуална дейност бе извършена в хода на проведеното съдебно следствие, не само предвид формалната последователност на отразените в тях събития, но и с оглед останалите доказателства и доказателствени средства и с категоричност се стигна до единственото възможно заключение, че самопризнанията на подс. Г.Г., депозирани в хода на проведеното досъдебно производство са неподкрепени от нито един факт, нито едно обстоятелство, напротив – изложената защитна версия от същия след надлежна проверка се потвърди.

Не бе подминат нито един момент от  тезата на подсъдимия, в това число и че обясненията, дадени от него, са изтръгнати посредством принуда. В тази връзка,  съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, която да вземе отношение по повод констатиран от съдържащия се обилен снимков матерал по делото на белег на главата на Г.. Според вещото лице такава разкъсно – контузна рана в областта на челото на подсъдимия е била налице, отговаря на механизма на получаването си и е възможно да се получи така, както твърди Г. – при удар на главата му в сейф в деня на изготвяне на фотоалбума – 15.07.2016г. Експертът обаче посочва и че не е изключена възможността тази рана да е получена по много други начини и в по-широк диапазон от време – до дни преди извършване на разпознаванията от 15.07.2016г.

Съдът изиска и пълната медицинска документация, касаеща задържането на подсъдимия Г. в полицията. Видно от приложеното копие на Здравния картон на Г.Г. от 22.12.2016г. при постъпването му в Затвора П., той е отрекъл при проведения преглед белези от травми и наранявания и е констатирана диагноза клинично здрав.

Съгласно съдържанието на приложения в копие Медицински картон на подс. Г. с преглед от 17.07.2016г. става ясно, че по време на прегледа си подс. Г. се е оплакал от болки в лявата гръдна половина и главоболие. Установена е била разкъсно – контузна рана на челото и кръвонасядане от вътрешната страна на двете мишници – с отбелязване, че Г. отказвал да обясни от какво са нараняванията.

Всички служители на полицията и свидетели по делото бяха разпитани относно твърденията на подсъдимия Г. за нанесен му побой в районното управление и те отрекоха над същия да е упражнявана каквато и да е принуда, в това число и при проведените очни ставки пред съда.

С оглед  на изложеното, съдебният състав прие, че не са налице преки доказателства за физическа принуда над подсъдимото лице, което и до началото на съдебното следствие не се е оплакало пред която и да е институция в тази насока, но не това бе и основния предмет на доказване в настоящия процес, въпреки, че съда положи усилия за изясняване и на това обстоятелство.

В крайна сметка, първоначалните признания на подсъдимия Г. – категорично отречени в последствие, след проведено съдебно следствие се оказаха единствено доказателство против него. Принцип в процеса на доказване в наказателното производство е, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на подсъдимия -  чл. 116 ал. 1 от НПК и съблюдаването на този принцип е абсолютно необходимо за законосъобразност на съдебния акт. Като се съобрази и обстоятелството, че фактите, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, нито пряко, нито косвено се подкрепят от фактически данни, установени чрез другите доказателствени способи и не е налице взаимна връзка между обясненията като пряко доказателство и други косвени по характера си доказателства, то съдебният състав прие, че подсъдимият следва да бъде напълно оправдан.

В подкрепа на изложеното по-горе бяха и показанията на св. А.Д., станала жертва на грабеж, извършен над същата на 19.06.2016г. в гр. П. в подлез на бул. „Б.”. Съгласно изложеното от нея, след първоначалния й разпит е била поканена за участие в разпознаване, в хода на което посочила като извършител подс. Г.. Преди извършване на процесуално – следственото действие обаче, същата била уведомена от полицейските служители, че става дума за лице, което е извършило множество грабежи над възрастни жени, както и че същото има специфичен и характерен белег – клепнали уши. Именно така е посочила малко след това при разпознаването Д., че е разпознала Г. – по специфичните уши. В последствие извършителят на грабежа бил разкрит – лице съвсем различно от Г.Г., материалите за грабежа с пострадала Д. били отделени в друго производство и лицето било осъдено / НОХД № 2199/2017г. по описа на ПРС – 4 н.с./. Съдът даде вяра на заявеното от свидетелката, като тя добросъвестно и подробно обясни как е протекло разпознаването, при което е посочила Г. и как се е стигнало до там, като заявеното от същата бе напълно подкрепено от приложените писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите С.Б., Б.Ц., Л.Д., С.С., М.Д. и Т.Б. – полицейски служители, част от тях участвали в задържането на Г. и имащи отношение към провеждането на първоначалните действия по изследване на версиите за осъществяване на грабежи на територията на гр. П.. Същите обаче не съдържат каквато и да е докаказателствено информация, даваща възможност да се направи извод за виновност на подсъдимия, като единствено става ясно кога и при какви обстоятелства същия е бил установен и приведен в полицията – а именно по повод нямащ общо с изследваните престъпни посегателства.

След внимателна преценка на доказателствата по делото, съдът заключи, че следва да се довери на обясненията на подсъдимия Г. относно това, че не е осъществил процесните грабежи. Същите се подкрепиха от изисканите и приложени посмени доказателства по делото, от които стана ясно къде, по какъв повод е бил Г. през м. май 2016г., - извън пределите на РБ., как и кога се е завърнал обратно, къде е пребивавал и кога е дошъл в гр. П.. Заявеното от същия не бе оборено по какъвто и да е начин и поради тези причини – кредитирано от настоящата съдебна инстанция. Не бе доказано единствено със сигурност да е упражнявано полицейско насилие над Г., като само този страничен факт от предмета на доказване в настоящесто производство не бе подкрепен от неопровержими доказателства.   

 

Събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени детайлно по-горе доказателства са основание съдът да приеме, че доводите на защитника на подсъдимото лице, че не подсъдимият Г. е осъществил деянието, е основателен. Събраните по делото доказателства и доказателствени средства не съдържат факти, от които да се установява, че подсъдимото лице е нападнало и ограбило пострадалите жени на посочените дати в гр. П. Липсват категорични доказателства, които да са последователни, непротиворечиви и по несъмнен начин да доказват участие на Г.Г. в извършеното престъпление.

 

 

 

 

Съгласно закона присъдата трябва да бъде убедителна, а такава ще е когато е обоснована, справедлива и почива на събраните по делото доказателства. В случая като анализира изложеното по-горе, съдът установи, че подсъдимия Г. не е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.  199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДА напълно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК съдебният състав постанови направените разноски по делото, да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: