Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито
заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при секретаря Т.Ч., с участието
на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 301 по описа за 2019г. на РС – Харманли за да се
произнесе взе предвид :
Подадена е искова молба oт "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: град София, район "****, представлявана от Н. В.М.-
Изпълнителен директор и М.Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си
юрисконсулт А.С.Ц. срещу А.Д.П., ЕГН: ********** с
адрес: ***, хотел ***. Предявени са комулативно обективно и субективно
съединени установителни искове с правна
основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 т.2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,
че с Договор за студентски кредит от 06.03.2012 г. (Договор),
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя
А.Д.П. кредитен лимит в размер на 10 000,00
лв. (десет хиляди лева) с цел заплащане на 8 (осем) бр. такси за обучение
на кредитополучателя, всяка в размер на 1250 лв (хиляда двеста и петдесет
лева). Видно от представеното извлечение от сметка лимитът бил усвояван
поетапно от кредотополучателя до размера от 5950,00 лв. В Договора са уговорени
начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски,
размера на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в
случай на просрочие на дължимите вноски по Договора. За ползвания кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката фиксирана годишна лихва
в размер на 7% /седем процента/, без да дължи заплащане на такси, комисионни и
други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
При забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят заплаща
на банката наказателна лихва за забава, в размер, съгласно чл.3.2 от Договора.
Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.2.1 от договора е
15.11.2026г. Съгласно чл.4.8 от Договора страните са се договорили кредитът да
бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то
число от съответния месец, считано от 15.12.2016г. до 15.11.2026г., като по
силата на чл.4.2 от Договора, при погасяване на кредита, Кредитополучателят ще
ползва гратисен период от 57 месеца, считано от датата на подписване на
договора до 15.1 1.2016г.
Банката била изпълнила всички
свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит. На
кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. Кредитополучателят
А.Д.П. е изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните
вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни
дати: 15.05.2018г, 15.06.2018г.,
15.07.2018г., 15.08.2018г.. Неплащането представлява неизпълнение,
противоправно е и за него длъжникът отговаря. С оглед на неизпълнението и в
изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е
изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-74509. Видно от приложената обратна разписка,
писмото е достигнало до адреса на задълженото лице, посочен в титулната част на
Договора, като на основание чл. 9.3 от договора, се счита за надлежно получено.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за
страните. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни
точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за забава)
страните отнапред са определили размера на обезщетението и вреди не следва да
бъдат доказвани. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на
длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на
срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и
обезщетение за забава В Решение №99 от
01.02.2013 г. по т. д. №610/201
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от особения представител на ответника, който счита така предявените
искове за допустими, но неоснователни. Оспорва се дължимостта на сумите
посочени в исковата молба.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните на основание чл.235, ал.2 от ГПК
и чл.12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за
студентски кредит от 06.03.2012 г., по силата на който "„Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр София,
район ****, се е задължила да предостави за временно и
възмездно ползване на кредитополучателя – А.Д.П., ЕГН **********, гр. Харманли, сумата в размер от 10 000.00 лв. с цел заплащане на
8 броя такси за обучение на А. П., всяка в размер на 1 250.00 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
погасява кредита чрез заплащане на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими
на 15-то число от съответния месец, считано от 15.12.2016г. до 15.11.2026г., като съгласно договора, при погасяване на кредита,
кредитополучателят ще ползва гратисен период от 57 месеца, считано от датата на
подписване на договора до 15.11.2016г. при уговорена фиксирана годишна лихва в
размер на 7%, включително и лихва за забава в размер на ОЛП, увеличен с 10
пункта върху забавената сума. Страните са постигнали съгласие в разпоредбата на
чл. 6. 2 от договора, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.
Настоящият съдебен състав приема, че сключеният от
страните договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен, като
правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по
него, когато за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно
съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна
същност тази правна сделка представлява банков кредит, тъй като ищецът сключва
кредитни сделки по занятие. Процесният договор е сключен с оглед целево
финансиране на физическо лице, което притежава особено качество – студент или
докторант, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа
на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с
държавна финансова подкрепа. Въпреки, че в процесния случай ответникът няма
качеството потребител по смисъла на разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР от Закона
за закрила на потребителите (ЗЗП), правилата на чл. 143
– чл. 148 от
ЗЗП намират съответно приложение и спрямо договорите за студентски
кредит по силата на специалната законова разпоредба на чл. 17, ал. 5
от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Доколкото в чл. 6.2 от договора е уговорена възможност
в полза на кредитора за предсрочна изискуемост на целия потребителски кредит, в
случай, че кредитополучателят не заплати три последователни месечни вноски,
като кредитодателят следва да отправи едностранно волеизявление в този смисъл,
чрез което да упражни субективното си потестативно право да преобразува
съществуващото облигационно отношение по отношение периодичността на поетото
парично задължение – арг. чл. 60, ал. 2
от ЗКИ, то обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 176 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 5092/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО,
решение № 53 от 18.05.2015 г. по т. д. № 888/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.,
която практика е постановена и съобразно разрешенията дадени в Тълкувателно
решение (ТР) № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две кумулативни
предпоставки: 1. обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко
вноски от кредитополучателя, в процесния случай – четири последователни месечни
анюитетни вноски (арг. чл. 6. 2 от договора) и 2. упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като "обявяването" предполага
изявление на кредитора и има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. В процесния случай кредитодателят е изпратил на
длъжника – ответник по делото, уведомление изх.№ ИЗХ-001-74509 от 03.09.2018г.,
с което го уведомява, че към 03.09.2018г. е в просрочие по отношение на
изискуемите вноски по главницата, с оглед на което и на основание чл. 6.2 от
договора обявява кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим. В
разписката с дата на доставка – 12.09.2018г., е отбелязано, че е получено от К.
К., дядо, а относно предмета на доставката е вписано уведомителни писма и е
посочен "ИЗХ-001-74509", с подател – "Райфайзенбанк".
Известието е изпратено чрез "Български пощи" на адрес гр. Симеоновград,
ул. ****, който съвпада с настоящият и постоянния адрес от справката. Ответникът
не е оборил доказателствената сила на документа, удостоверяващ връчването на 12.09.2018 г. В тази връзка съдът приема, че А.Д.П. е била надлежно уведомен на 12.09.2018г. от
която дата е настъпила и предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав
приема, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.10.2018г., вземането по кредита е предсрочно изискуемо, поради
което изискуемостта на сумите, установени със заповедта за изпълнение е
настъпила и паричното притезание подлежи на изпълнение чрез средствата на
държавната принуда.
Видно от съдържанието на договора и заключението на приетата
съдебно счетоводна експертиза, в изпълнение на задълженията си по договора
банката е предоставила на ответника, който е усвоил поетапно от кредитополучателя до размера от 5 950.00 лева. (колона 2 от Справката),
както следва: 07.03.2012г. са усвоени 1250.00
лева;23.01.2013г.
-1 180.00 лева; 26.06.2013г. - 1 180.00 лева; 20.01.2014г.- 1 170.00 лева; 23.06.2014г. - 1
170.00 лева. Съгласно клаузите на чл. 4.1., 4.2., 4.8. от договора, ответникът
е поел задължение да върне предоставения кредит в краен срок до 15.11.2026 г.
Ответникът А. Димова П. е изпаднала в
забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост - 12.09.2018г. са били просрочени вноски в
размер на сума 184.59 лв. на следните падежни дати - 15.05.2018г.,
15.06.2018г., 15.07.2018г. и 15.08.2018г. Като възнаграждение за предоставения кредит страните са договорили
фиксирана годишна лихва от 7 % за целия срок на договора (чл. 3.1.), а в случай
на забава ответникът дължи мораторна неустойка в размер на основния лихвен
процент плюс 10 пункта годишно върху забавената сума (чл. 3.2.). От
заключението на вещото лице се установява, че в към датата 12.09.2018г. ответникът не е платил падежиралите четири
броя месечни погасителни вноски в общ размер от 184.59 лева. Съгласно клаузата
на чл. 6.2. от договора, банката има право да обяви договора за предсрочно
изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски. Началният момент на предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18, както и трайната практика по чл. 290 ГПК
–Решение № 123 от 09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.,
Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о. По
делото се установява, че ищецът е изпратил уведомително писмо с изх.№ ИЗХ-001-74509 от 03.09.2018г.,на
посочения в справката постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя в гр. Симеоновград, ул. „
Самарско знаме” №21 което е било получено на 12.09.2018г. от пълнолетно лице,
дядо на ответника, видно от приложеното известие за доставяне. Настоящият
съдебен състав намира, че уведомяването от банката е редовно, доколкото писмото
е изпратено на постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя и е получено от дядото
на задълженото лице, което е пълнолетно лице. Следователно, кредитополучателят
е бил уведомен от банката за просрочието си преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост на целия остатък от
кредита е настъпила на 12.09.2018 г.
С оглед на изложеното се установява, че в тежест на
ответника съществува изискуемо задължение за плащане към датата на депозиране
на исковата молба 15.02.2019г. в общ размер на 6 865.95 лв., от които: усвоена главница: 5 950.00 лв.; непогасена главница: 6
740.97 лв., от които: редовно падежирали главници -184.59 лв. и предсрочно
изискуема главница в размер на 6 556.38 лв.; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва за периода 15.06.2018г. до 11.09.2018г. включително, в
общ размер на 124.98 лв. (посочено по-долу).Към датата на изготвяне на
заключението общият размер на дълга към 20.11 2019г. е 6 830.72 лв., от които усвоена главница: 5 950.00 лв.; непогасена
главница: 6 740.97 лв., от които: редовно падежирали главници -184.59 лв. и
предсрочно изискуема главница в размер на 6 556.38 лв.; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва за периода 15.06.2018г. до 11.09. 2018г. включително, в
общ размер на 89.75 лв.. Следователно, предявените установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК
за главницата в размер на 6740,97 лева
се явява изцяло основателен, а иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за изискуемата
редовна възнаградителна лихва в размер на 89,75 лева за периода от 15.06.2018г. до 11.09.
2018г. се явява основателен до посочения
размер, а над 89,75 лева до предявения в
размер на 124,98 лева за същият период се явява неоснователен.
В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на 185,86
лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство 136,62 лв и 49,14 лева за юрисконсуртско възнаграждение, и в
размер на 1242,14 лв., съответно на уважената част от исковете, платено
възнаграждение за особен представител (669,85 лв. съобразно списъка за разноски
по чл. 80 ГПК),
депозит за вещо лице (250,70 лв.) и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство (99,48 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ и платена държавна такса
(222,11 лева ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: град София, район ****, представлявана от Н. В. М. - Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А.С.Ц. срещу А.Д.П., ЕГН: ********** с адрес: ***, хотел ***, с
постоянен и настоящ адрес *** с
правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ,
че А.Д.П., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: град София, район **** представлявана от Н. В. М.- Изпълнителен
директор и М. Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А.С.Ц. сумата от 6740,97 лв., представляваща непогасена главница по
договор за студентски кредит от 06.03.2012г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 89,75 лв., възнаградителна лихва за периода
15.06.2018г. до 11.09.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 690 от 13.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1133/2018
г. по описа на РС –Харманли, като за разликата над 89,75 лава до пълния предявен
размер от 124,98 лева за периода от
15.06.2018г. до 11.09.2018г. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: ********** с адрес: ***,
хотел ****, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на"Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: град София, район ****, представлявана от Н.В.М.
- Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си
юрисконсулт А.С.Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,76 лв., разноски в заповедното производството, както
и сумата от 1242,14 лв., разноски в исковото производство, съобразно уважената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: