Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 03,02,2022год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.
дело № 8109 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени
от С.И.Т. срещу Н.С.И Б.Н.Б.искове с правна квалификация чл. 4 §
3 от ДФЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 1982954,14 лв. /допуснато изменение на иска
с протоколно определение от 17,05,2021 г./,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на
правото на ЕС, сума в размер на 10000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главниците от
04,12,2014год. до датата на исковата молба в размер на 1013187,35лв. върху
обезщетение за имуществени вреди и 4610,59лв. върху обезщетение за неимуществени
вреди.
Поддържа се ищецът да е бил вложител в КТБ АД /н./
по четири броя банкови сметки при условията на безсрочен депозит с обща сума по
банковите сметки в размер на 1 366 946,13евро. След обявяване на КТБ АД под
специален надзор на 20,06,2014год. и впоследствие отнемането на лиценза на
банката на 06,11,2014год., сумите по банковите сметки са станали неналични като
на ищеца е изплатена единствено гарантираната от ФГВБ сума в размер на
196000лв., получена на 04,12,2014год.
1. Доводите обосноваващи отговорността на държавата
се извеждат от нарушение на правото на ЕС, а именно:
- нарушение на чл.63, б.“в“, вр.чл.62,
б.“а“ от Регламент /ЕС/№575/2013 поради допуснато от БНБ, чрез подуправителя на
БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ нарушение с издаване на заповед
№43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала
си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по
договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на
24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка
по договори за кредит от 25,03,2014год.
- нарушение на Директива 2013/36/ЕС
-нетранспонирането ѝ в срок до 31,12,2013год. като съответните промени в
националното законодателство са извършени едва към м.август 2015год., с което
са нарушени изискванията на чл.4, §2, 3 и 4 за осигуряване на
подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получават
необходимата информация за оценка на изпълнението на §2, както и да разследват
нарушения на изискванията.
- нарушение на принципа на защита на оправданите
правни очаквания при възникване на условията по Регламент 575/2013 и Директива
2013/36/ЕС компетентния орган за банков надзор да съблюдава ефективно
изпълнение на пруденциалните изисквания на правото на
ЕС, в резултат на което интересите на ищеца в качеството на възложител да са
гарантирани.
- нарушения на чл. 17 от хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/-правото на
собственост-нарушение на легитимното очакване на ищеца да получи вземането над
гарантирания размер на депозитите.
Доводите обосноваващи отговорността на БНБ:
- допуснато нарушение, чрез подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, чрез издаване на заповед
№43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала
си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по
договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на
24,03,2014год. между КТБ АД и ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата банка
по договори за кредит от 25,03,2014год. с Д.АД, Т.П.Т.ЕАД, П.АД, Р.И.АД и О.И.АД;
- неизвършена проверка на източниците за погасяване
на кредитите, липса на проверка за свързаност и за целево усвояване на
кредитите, използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на
капитала от втори ред;
- непредприемане на мерки за преустановяване и
санкциониране на нарушения на правото на ЕС.
В указания законоустановен срок по реда на чл.131
от ГПК е постъпил отговор от Народното събрание, в който е изложено становище
за недопустимост на исковата претенция. Сочи, че редът по ЗОДОВ е неприложим,
тъй като законът лимитативно изброява случаите, в които държавата отговаря за
вреди. Законодателната дейност не подлежи на преценка от съдилищата. Съгласно
конституцията контролът върху актовете на НС се осъществява само от Конституционния
съд, а не от гражданските съдилища. Произнасянето на национална юрисдикция
различна от КС по законодателни въпроси би означавало грубо нарушение на
принципите на демократичната държава. Поддържа да е недопустимо производството
срещу 44-то НС, тъй като ЗИД на ЗКИ /обн.ДВ.бр.27/24,03,2014год./,
с който се въвежда директивата е приет от 42-то НС, което е разпуснато през
2014год. Поддържа НС да не носи отговорност за липса на законодателна
инициатива, тъй като такава принадлежи на определени лица, а исковата претенция
за солидарно осъждане е недопустима, тъй като се сочи на различни нарушения.
По същество излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Поддържа да не е налице нарушение на общностна
норма. Изложените съждения са във връзка с нарушения осъществени от страна на
БНБ, за които законодателният орган не следва да носи отговорност. Дори да се
приема да е налице нарушение, то същото не е съществено, тъй като забавяне при
транспониране на Директивата в периода от 31,12,2013год. до 11,03,2014год. не е
значително, както и не е в основата на проблемите на КТБ АД. В този смисъл
нарушението не е явно и сериозно. На следващо място се излага да липсва
причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната вреда. Липсват вреди,
които да са във връзка евентуално установено нарушение от страна на НС като
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е получил гарантиран
размер на вложенията си от ФГВБ. Оспорва да са налице сочените от ищеца
неимуществени вреди. Отделно от изложеното се сочи да не е налице нарушение на
принципа за защита на оправданите правни очаквания и на чл.17§1 от ХОПЕС.
Релевира възражение за изтекла давност по отношение претенцията за обезщетение
за забава.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор и от Българска народна банка, в
който е изложено становище за недопустимост на исковото производство. Сочи да
не е налице компетентност на гражданските съдилища по отношение на претенцията,
а по същество същата е неоснователна по подробни съображения, изложени в
отговора, поради липса на нарушения, настъпили вреди и причинна връзка.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по исковете за обезщетение
за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен рамков договор за платежни
услуги от 02,08,2012год. /л. 22/, сключен между „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
и С.И.Т., в качеството му на потребител на платежни услуги, който урежда
изпълнението на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от
потребителя, както и задълженията и условията за воденe от
банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя.
С анекс № 83503 от 02,08,2012 год. към договора на
името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит
с IBAN: ***, BIC ***.
С анекс № 83599 от 02,08,2012 год. към договора на
името на ищеца е открита банкова сметка *** на безсрочен депозит „Плюс“ с IBAN: ***, BIC ***.
С анекс № 99357 от 01.03.2013г. към договора на
името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит
с IBAN: ***, BIC ***.
С анекс № 127402 от 14.12.2013г. към договора на
името на ищеца е открита банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит
с IBAN: ***, BIC ***.
Видно от банково удостоверение, издадено от „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност , към 27,10,2014год. на името на ищеца са открити
следните сметки:
IBAN: ***, с наличност: главница - 343167,22 евро и лихвосума
- 15970,01 евро;
IBAN: ***, с наличност: главница - 525077,75 лева и лихвосума
- 27472,92 лева;
IBAN: ***, с наличност: главница - 354219,49 евро и
лихвосума - 16410,60евро и
IBAN: ***, с наличност: главница - 322800,00евро и
лихвосума - 15322,74 евро.
Видно от бележка за касово
теглене на „Рафайзенбанк България“ АД на 04.12.2014 г., на ищеца е изплатена сумата
от 196000,00 лв. от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Представено е прессъобщение от 20,06,2014год. на БНБ за получено писмено
уведомление от страна на ръководството на „КТБ“ АД, в което информира за
изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на
всички видове банкови операции.
С решение № 73 по т. 1 от
дневния ред по протокол № 11 от заседание на УС на БНБ от 20,06,2014год. /л.
98/, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца,
назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката за
срок от три месеца, като дейността ѝ е ограничена и ѝ е наложена
забрана да извършва всички дейности съгласно лиценза ѝ за банкова
дейност. С решението са отстранени членовете на управителния и надзорния съвет
и са лишени от право на глас за срок от три месеца акционерите, притежаващи
повече от 10 % от капитала на банката.
По делото е представено
съобщение на Европейската комисия от 25,09,2014год./л. 107/, с което се
съобщава за откриване на процедура за нарушение срещу Р.Б. за неправилното
транспониране на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите
за гарантиране на депозити), както и за неспазване на принципа за свободно
движение на капитали съгласно чл. 63 от ДФЕС.
Представена е и препоръка на Съветът на
надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и Фонда за гарантиране на
влоговете в банките /ФГВБ/ относно необходимите действия за спазване на
Директива 94/19/ЕО /л. 112/. Констатирани са нарушения на
нормите на европейското законодателство, като не е спазен срокът по чл. 10, пар. 1 от директивата за изплащане на гарантираните
вземания - 20 работни дни от установяване на неналичност на депозитите по
смисъла на чл. 1, пар. 3. Посочено е, че на практика
влоговете са станали неналични от момента на поставяне на банката под специален
надзор и е спряно изпълнението на всички задължения на банката за срок от три
месеца на 20,06.2014год., като неналичността на депозитите не е била надлежно
обявена от българските органи.
С решение от 06.11.2014 г., на осн.
чл. 36, вр.чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151 от ЗКИ,
Управителният съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД, като е прието да бъде подадено искане за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на банката.
На съда е служебно известно, че с решение № 664 от
22,04,2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена
неплатежоспособността на банката, открито е производство по несъстоятелност и тя
е обявена в несъстоятелност.
Представен е одитен
доклад № 115 за извършен одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на
банковия надзор, осъществяван от Българска Н.Б.за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.“, приет с Решение № 171 от
28,10,2015год. на Сметната палата /л. 37/. В т. 3.8. на заключителната му част
е констатирано, че липсата на проверка на източниците за погасяване на
кредитите, наред с липсата или неадекватната проверка за свързаност и за
целевото усвояване на кредитите, не позволява да бъдат установени допуснати
нередности, в т.ч. използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение
на капитала от втори ред на банката, което е изрично забранено с влизането в
сила на Регламент 575/2013, като тези пропуски са индикатор за съществени
слабости в контролния механизъм в управление „Банков надзор“.
Видно от представена по
делото частична сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КТБ“ АД – в несъстоятелност /л. 228/, на ищеца е изплатена сумата от 214566,78
лв., както и суми по частични сметки за разпределение./ стр.249-256/.
По делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на св. Й.К.К.– фактически
съжител на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От
показанията на същата се установява, че
след поставянето на банката под специален надзор и следващата от това
невъзможност да разполага със средствата по банковите му сметки, ищецът се почувствал
притеснен и тревожен, споделял че случилото се променяло живота им, не бил
сигурен, че ще може да осигури спокойствието на семейството им. По това време
ищецът живеел заедно със свидетелката и четирите им деца. Наложило се дълго
време да разчитат на заеми, за да посрещат ежедневните си нужди. Отдръпнал се
от семейството, като се опитвал да ги предпази и не говорел за случилото се с
банката. При него се наблюдавала коренна промяна, станал различен човек.
При
така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентен съд и приложим
процесуален ред за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от нарушение
правото на ЕС понастоящем е разрешен с чл.2в от ЗОДОВ, приет със ЗИД на
ЗОДОВ, обн.
ДВ бр. 94/2019 г., но съобразно § 6 е приложим за исковите молби
подадени след влизането му в сила. По отношение
заварените производства, каквото е настоящото, образувано на 19,06,2019год., съдът намира
да е приложим общия ред като по отношение на дължими държавни такси и разноски следва да се приложи реда на ЗОДОВ. / Опр. № 269 от 08.05.2015 г.
по гр. д. № 1867/2015 г.,
ГК., ІІІ Г. О. на ВКС/,
с оглед принципа на равностойност и
ефективност.
Приниципът за отговорност на държавата е утвърден в
съдебната практика на Съда на ЕС, а именно в решение на Съда ЕС от 19 ноември 1991год. Francovich
и др.– С-6/90 и С-9/90 ЕU:С:1991:428/, в което се приема да е присъщ на
системата на договора. В рамките на производството по ангажиране на отговорността
на държавата за вреди от нарушение на
правото на съюза държавата следва да се разглежда като единен субект, независимо от
характера и функциите и органа в основата на нарушението, т.е дали е извършено
от орган на законодателна, изпълнителна или съдебната власт. Ирелавантно е и обстоятелството дали длъжностните
лица, на които е възложено упражняване на властнически правомощия са освободени от отговорност./ решение
от 5 март 1996год. Brasserie du pecheur
и Factortame С-46/93
и С-48/93 EU:С:1996:76/.
Относно пасивната
процесуална легитимация, съдът намира следното.
Безспорно твърденията на
ищеца обосновават пасивната процесуална легитимация по исковата претенция. В конкретния случай се
твърди нарушение от страна на Държавата на общностното право, в резултат на
дейността на законодателната власт, чрез нетранспониране на Директива
2013/36/ЕС в срок до 31,12,2013год. като съответните промени са извършени
едва към м.август 2015год., с което са нарушени изискванията на чл.4§2,3 и 4 за осигуряване на подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получат необходимата информация за оценка на изпълнението на §2, както и да разследват нарушенията. Отговорността на БНБ се
обосновава с издаване на
Заповед БНБ-43011/28,03,2014год., с
която подуправителят на БНБ е разрешил на КТБ да
включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35 милиона евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем
под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между Банката /като заемател/ и ТЦ-ИМЕ АД/заемодател/, финансирайки непряко плащанията към самата банка,
извършени от заемодателя ТЦ-ИМЕ АД със средства осигурени от самата нея по пет договора
за кредит от 25,03,2014год. с „Д.“ АД, „Търговски парк Т.“ ЕАД, „П.“ АД „Р.И.“
АД и „О.И.“ АД, с което е нарушен Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС.
Изложените твърдения обосновават съпричиняване на вредите за ищеца, макар и с
отделни деяние на ответниците, поради което
се претендира солидарното им осъждане в качеството им на процесуални субституенти.
Исковата претенция
е с пр.осн.чл4 §3 от ДФЕС.
Условията за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти от нарушения на правото на Съюза, са следните:
1/ нарушената правна
норма на Съюза да е свързана с предоставянето на права на частноправните
субекти;
2/ нарушението на
нормата да е достатъчно съществено;
3/ имуществена
и неимуществена вреда за ищеца;
4/ наличие на
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда ( в този смисъл решение от 28 юли
2016 г., T., C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 22).
Държавата като страна членка
на ЕС е адресат на задължението за транспониране на Директива 2013/36/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 год. относно достъпа до осъществяването
на дейност от кредитните институции
и относно пруденциалния надзор върху кредитните
институции и инвестиционните
посредници, за изменение на Директива
2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. Съгласно чл.162 от същата до 31 декември 2013г. държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, необходими за спазването на
директива
като прилагат тези разпоредби
от 31 декември 2013г. Не се спори
видно от становището на ответника НС заявено в отговора по чл.131 от ГПК,
е директивата да е транспонирана с ДВ, бр.27/24,03,2014год. със ЗИД на Закона за
кредитните институции като се създава ал. 2 предвиждаща, че БНБ е компетентен орган в Р.Б. за упражняване на надзор върху
банките по смисъла на чл.
4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
26 юни 2013г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции
и инвестиционните посредници
и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ,
L 176/1 от 27 юни 2013 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 575/2013". С
транспонирането на директивата са предвидени допълнителни
разпоредби по отношение на
правомощията на БНБ за упражняване на
банков надзор върху дейността на
банките с цел поддържане на стабилността на банковата система и въвеждане на изискванията на Регламент /ЕС/ №575/2013.
В изпълнение на задължението си
съгласно чл.288 от ДФЕС
ответникът твърди да е предприел
необходимите законодателни промени, предоставил „дискреционна
административна власт“ на БНБ при регламентиране на административните
процедури и при разпределяне на
функциите на отделните звена, с цел транспониране
на директивата и постигане на резултата, предвид което не е налице нарушение. Настоящият състав намира възражението в този
смисъл да е неоснователно. На първо място нетранспонирането в срок е безспорно
нарушение на задължението на адресата за
спазване на срок до 31,12,2013год.
Спорно е дали нарушението отговаря
на изискването за „достатъчно съществено“. За преценка на същото съобразно разясненията на Съда на ЕС в решение от
24,09,1998год. Brinkmann
Tabakfrabriken С-319/96, т.28, е посочено, че непредприемането на мерки за транспониране в срок, доколкото е
очевидно, покрива критериите за същественост. В този случай държавите членки не
разполагат със свобода на преценка, за
разлика от това доколко директивата правилно
е транспонирана в националното законодателство.
Въпреки това съдът намира да не
е налице третия изискуем елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата, а именно наличие на пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и вредите за
ищеца. Такава съдът намира да не е налице.
Твърдението на ищеца, че при
транспониране на директивата в срок, за
ищеца не би възникнало право на обезщетение се обосновава с това, че
би била създадена достатъчно ефективна система на упражняване на банков
надзор, която би осуетила задействане на механизма на системата за гарантиране на вложенията в банките. Твърдяната от ищеца вреда -невъзможността да получи
не само гарантирания размер на вложенията, но и цялата вложена сума по
договорите с КТБ, не е пряко обусловен от
своевременното транспониране на
директивата в срок, поради което исковата претенция е неоснователна.
По отношение на исковата претенция за извършено нарушение на правото на ЕС, по конкретно на чл.63, б.“в“, вр.чл.62, б.“а“ от Регламент /ЕС/№575/2013, посредством
издаването на Заповед №БНБ-43011/28,03,2014год. съдът намира следното:
По
делото процесната заповед не е
представена, но не се спори акт с
цитираното съдържание да е издаден. Съдържанието на одитния доклад
приложен по делото за изпълнение
на „Ефективност и ефикасност на банковия
надзор осъществяван от БНБ за периода от
01,01,2012 до 31,12,2014год.“ сочи на това за периода
да не са осигурени необходимите предпоставки за ефективно изпълнение на дейността на банковия надзор. Налице е концентрация на почти всички правомощия, компетентности и отговорности на банковия надзор в
подуправителя на БНБ, ръководещ управление „банков надзор“, което само по себе
си поражда риск от неефективност на надзорната
дейност, поради което не е в състояние да поддържа стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите ,
поради невъзможност своевременно да се установят проблемите на кредитните
институции и да се предприемат адекватни мерки
за тяхното предотвратяване.
В тази връзка следва да се отбележи,
че задължението за обезщетяване на вреди на частноправни субекти не може да
бъде поставено в зависимост от
понятието за виновно поведение, което
излиза извън обхвата на условието „достатъчно съществено“ нарушение на правото на съюза.
Ето защо отговорността на БНБ не
може да се преценява, с оглед условията предвидени
в Закона за ЗКИ, предвиждащи отговорност само при умишлени
действия-чл.79, ал.8 от ЗКИ, както и от предварителна отмяна на адм. акт, от
който е настъпила вредата. В практиката
на съда на ЕС е прието, че принципно предварителната отмяна на акта, от който е настъпила вредата да не противоречи на принципа на
ефективност, но това задължение може да затрудни прекомерно
получаването на обезщетение за вредите
причинени от нарушение на правото
на съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна, или същата е силно ограничена/Решение на съда на ЕС от 04,10,2018год. по дело С-571/16/, което
съдът намира да е налице при евентуално атакуване на заповед на
подуправителя на БНБ от частноправен субект, който не е адресат на акта. Законосъобразността или не на акта, респективно на действието или бездействието на административния орган е относимо към преценката за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
По делото не са ангажирани доказателства как издадената
заповед, дори да се приеме да е в
нарушение на чл.63, б.“в“, вр.чл.62, б.“а“ от
регламент 575/2013год., за което
липсват конкретни доказателства
пряко е повлияла на правото на ищеца да
получи обезщетение. Няма данни относно
това как цитираната заповед е повлияла на ликвидността на КТБ, респективно невъзможността да изпълни свои ликвидни задължения спрямо
вложителите, спрямо отнемането на
лиценза на банката, довело до
получаване на гарантирания
депозит за ищеца.
От друга страна общо констатираните нарушения при упражняване
на ефективността на банковия надзор, съдът намира да не
обосновават пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди за ищеца.
Релевираните от ищеца доводи за нарушение на принципа на оправданите правни
очаквания не се споделят от състава.
Легитимното очакване на ищеца е
обусловено от това да би могъл да разполага с
вложените в банкова институция средства. Неупражняването на ефективен надзор, в частност върху КТБ АД не
е в пряка причинно –следствена връзка
с твърдените вреди, а с начина на
управление на дейността от конкретни лица. Извод в противна насока не може да
се обоснове и от рамката заложена в
чл.17 от Хартата на основните права на ЕС
и по специално правото на притежание, респективно очакването на ищеца да разполага със собствените си
средства по вложенията. Причинно-следствената връзка не е налице, доколкото ищецът сам е обосновал
избор за банкова институция, на която да довери вложенията си, а от друга
страна е ясен законовия механизъм при
евентуална неналичност на средствата, чрез задействане на механизма за
гарантиране на влоговете в банките, предвиждащ
гарантиран размер подлежащ на компенсация.
Възникналото вземане срещу КТБ е
и законовия механизъм в производството по несъстоятелност, предоставящ възможност
на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на банката. Директивата 94/19/ЕО на ЕП и на съвета от 30,05,1994год. относно схемите за гарантиране на депозити
изменена с директива 2009/14/ЕО на ЕП и Съвета
от 11,03,2009год., трябва да се тълкува
в смисъл, че предвиденото право
на вложителя да получи компенсация
обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера определен в чл.7, § 1а от Директивата изменена
с Директива 2009/14, след като се установи неналичност на държаните от
кредитната институция депозити. Правото на вложителя по чл.7, т.6 от директивата не дава основание да се счита, че
вложителят има право на обезщетение за вредата причинена поради забавеното плащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчен надзор от страна на националните компетентни органи
над кредитната институция, чиито депозит са станали неналични/ в този смисъл решение на СЕС от
25,03,2021год. по дело С-501/18/.
По претенцията за неимуществени вреди от стрес, фрустрация, притеснения от финансово естество, породени от блокиране на банковите сметки, гарантиращи сигурност на ищеца и семейството му.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установи ищецът да е преживял притеснения относно финансовото си състояние, но същите не са от нетранспониране на директивата в срок от НС, а могат да се свържат с поставяне на банката/КТБ/ под специален надзор. Ето защо исковата претенция срещу НС е неоснователна доколкото липсва причинна връзка с нарушението осъществено от ответника.
Исковата претенция срещу ответника БНБ също е неоснователна. Не се установи неимуществените вреди от ищеца да са в резултат на издадената заповед от 28,03,2014год., а що се отнася до липсата на ефективен банков надзор от страна на ответника, то не е налице пряка причинно-следствена връзка с вредите за ищеца по изложените по-горе мотиви. Ето защо исковата претенция подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на главните искови претенции, неоснователни са и заявените акцесорни претенции за обезщетение за забава върху главниците за имуществени и неимуществени вреди.
С оглед неоснователност на предявените искове безпредметно е обсъждането на релевираните от ответниците възражения за давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца
разноски не се дължат.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответниците, които съдът намира за доказани в размер на 450,00лв. за ответника
НС, определено по реда на чл.25 от НПП, вр.чл.37 от ЗПП и 52539,79лв. за ответника БНБ. /С оглед релевираното възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК и предвид цената на исковата претенция дължимото адв. възнаграждение е в
размер на 43783,16лв. или с вкл. ДДС в размер на 8756,63лв. е общо в
размер на 52539,79лв., което съдът приема за разноски на ответника БНБ/.
Съобразно изложеното Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени
от С. И.
Т., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, Делови център П., ет.*, офис ***срещу
Народно събрание на Р.Б., с адрес
гр.София пл.********1 №1 и Българска
народна банка, с адрес гр.София, пл.********1 искове с пр.осн. чл.4§3 от ДФЕС за солидарно
осъждане на ответниците:
-
за сума в размер на 1982954,14лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-разликата между
размера на вложения на ищеца в КТБ АД/н./-/2673514,26лв./ и изплатен и гарантиран
депозит от 196000,00лева, заедно с разпределената
сума съгласно частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите
с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБНБ /279995,59лв. и 214564,53лв./;
-за сума в размер на 1013187,35лв.-обезщетение за забава
върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 04,12,2014год. до датата
на искова молба;
- за сума в
размер на 10000,00лв.-обезщетение
за неимуществени
вреди-стрес, фрустрация, притеснения от финансово естество, породени от
блокиране на банковите сметки на ищеца;
- за сума в размер на 4610,59лв., обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 04,12,2014год. до датата
на исковата молба;
-ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. Т.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, Делови център П., ет.*, офис ***да заплати
на Народно събрание на Р.Б., с адрес
гр.София пл.********1 №1 на осн.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 450,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С. И. Т.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, Делови център П., ет.*, офис ***да заплати
на Българска народна банка, с адрес гр.София, пл.********1 на осн.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 52539,79лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: