О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
.03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ
КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 192 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 77760/26.11.2018г. на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ 115Е, чрез пълномощник адв. С С, преупълномощен от АД „Камбуров
и съдружници“, гр. София, срещу решение № 4210 от 24.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав,
в частите, с които е: 1/ обявено за недействително допълнително
споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено
между Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
и „Банка Пиреос България“ АД, поради противоречие със
закона, на осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ; 2/
признато за незаконно и отменето уволнението на Г.К.Т., ЕГН **********, извършено
със заповед № 49/08.03.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Банка Пиреос България“ АД, на осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 3/ възстановена Г.К.Т., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „ИД управител на клон в Клон Варна Черно
Море” в „Банка Пиреос България“ АД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 4/ въззивникът
е осъден да заплати на Г.К.Т., ЕГН ********** сумата от 12000 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
В жалбата е изложено становище за
неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си да укаже на страните за кои от твърдените от
тях факти не сочат доказателства, като само формално е разпределил доказателствената тежест. Освен това отхвърлил искането да
събиране на гласни доказателства за установяваване на
обичайните практики на банката за изпитване на служители при промяна на длъжността,
когато последната е свързана със значително изменение на трудовите функции. Въззивникът счита, че районният съд се е позовал на неотносима съдебна практика, за да обоснове извода си за
недействителност на допълнително
споразумение № 903 от 04.12.2017г. Намира това споразумение за действително, а
обжалваното уволнение, извършено в рамките на удължения изпитателен срок,
за редовно от формална страна. Отправеното искане е да се отмени решението в
обжалваните му части и да се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище
за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и
законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата предявява насрещна
въззивна жалба вх. № 85721/31.12.2018г. срещу решение № 4210 от 24.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения
от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД иск
с правно осн. чл.74, ал.4 вр
с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от
12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата
„считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“, поради противоречие със закона.
В насрещната въззивна жалба е изразено становище за недопустимост,
евентуално за неправилност на решението в обжалваната част. Намира, че клаузата
„считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“ следва да се счита уговорена до
13.12.2017г. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на
направените по делото разноски.
Насрещната страна по
насрещната въззивна жалба е депозирала в срок
отговор, в който е изразила становище за недопустимост, в евентуалност – за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на направените разноски в
производството.
Настоящият съдебен
състав намира насрещната въззивна жалба за
недопустима, поради следните съображения: В първоинстанционното
производство са предявени и разгледани пет обективно кумулативно съединени
искове – искове с правно основание
чл.74,
ал.4 вр с ал.1 от КТ за обявяване недействителност на
допълнителни споразумения № 563 от
12.09.2017г. и № 903 от 04.12.2017г., както и искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2, и 3 от КТ. Ответникът е подал въззивна
жалба срещу решението, в частите, с които са уважени последните четири иска.
Подадената в срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещна въззивна
жалба е срещу решението, с което е отхвърлен първия иск. Следователно, със
същата се цели да се въведе за разглеждане иск, който не е предмет на
образуваното въззивно производство. Липсата на
обусловеност на насрещната жалба от подадената въззивна
жалба изключва възможността втората жалба да се квалифицира като насрещна. Съобразно
направените искания следва да се приеме, че същата съставлява въззивна жалба срещу решението по първия иск с правно осн. чл.74 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 от ГПК срокът за подаване на въззивна жалба е двуседмичен
от датата на връчването на решението. Препис от решение № 4210/24.10.2018г. е
връчено на Г.Т., чрез адв. И., на 12.11.2018г., а въззивната жалба на страната е подадена на 31.12.2018г.
Действието е извършено след изтичането на преклузивния
законоустановен срок, поради което е недопустимо и
съдът не дължи произнасяне по него. По изложените съображения насрещната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателства за платена държавна такса.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх.
№ 77760/26.11.2018г. на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ 115Е, чрез
пълномощник адв. С С, преупълномощен от АД „Камбуров и съдружници“,
гр. София, срещу
решение № 4210 от 24.10.2018г., постановено по гр.дело № 6382/2018г. на
Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав, в частите, с които е: 1/ обявено за недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г.
към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и „Банка
Пиреос България“ АД, поради противоречие със закона,
на осн. чл.74, ал.4 вр
с ал.1 от КТ; 2/ признато за незаконно и отменето
уволнението на Г.К.Т., ЕГН **********, извършено със заповед № 49/08.03.2018г.
на Главния изпълнителен директор на „Банка Пиреос
България“ АД, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 3/
възстановена Г.К.Т., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „ИД
управител на клон в Клон Варна Черно Море” в „Банка Пиреос
България“ АД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 4/
въззивникът е осъден да заплати на Г.К.Т., ЕГН **********
сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., на основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх. № 85721/31.12.2018г. на Г.К.Т., ЕГН **********, срещу решение № 4210 от 24.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения
от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД иск
с правно осн. чл.74, ал.4 вр
с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от
12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата
„считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“, поради противоречие със закона.
НАСРОЧВА производството по възз. гр.
дело № 192/2019г. на ВОС за 23.04.2019г.
от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане насрещна въззивна жалба вх. № 85721/31.12.2018г. подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на осн. чл. 274, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: