РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1762
гр.Пловдив, 04.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 3079 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 192, ал.2
от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на М.Д.Ч. с ЕГН **********,
с адрес: *** и от П.Г.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
адвокат А., против изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94012-31104 от
09.11.2020 г. на Вр И.Д. Кмет на район „Централен“ при община Пловдив.
В жалбата се инвокират оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Излагат се подробни съображения.
Претендира се отмяната на административния акт, обективиран в писмо с
изх. № 94012-31104 от 09.11.2020 г. на Вр И.Д. Кмет на район „Централен“ при
община Пловдив и разноските по делото.
Ответникът – Кметът на район „Централен“ при Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител, претендира постановяване на решение
съгласно приетата по делото СТЕ. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от имащи правен интерес от оспорването
страни.
Предмет на правния спор е изричен
отказ, обективиран в писмо с изх. № 94012-31104 от 09.11.2020г. на Вр И.Д. Кмет
на район „Централен“ при община Пловдив, съгласно указанията на Върховния
административен съд, дадени с Определение № 4809 от 14.04.2021г., постановено
по АД № 3087/2021г. по описа на ВАС.
Като съобрази доказателствата, становищата и
доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на
основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за
неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК и указанията на
Върховния административен съд, дадени с Определение № 4809 от 14.04.2021г., постановено
по АД № 3087/2021г.Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Административното
производство е стартирало във връзка с молба с вх. № 94012-31104 от 19.10.2020
за учредяване на право на преминаване, на достъп до СО с идентификатор
56784.519.10.1.1 в сграда на ул. „Райко Даскалов“ № 40 през сграда с
идентификатор 56784.11.1 на ***.
С оспорения административен акт, обективиран
в писмо с изх. № 94012-31104 от 09.11.2020г. на Вр И.Д. Кмет на район
„Централен“ при община Пловдив се отговаря на молбата от 19.10.2020г като се
посочва, че се поддържа становището на Комисията по чл. 2, ал.3 от НПУРОИ,
назначена със Заповед № 17ОА-1691 от 07.07.2017г на Кмета на община Пловдив,
изразено в решение, взето с Протокол№255/09.05.2018г., т.2, потвърдено решение
взето с протокол №289 от 28.03.2019г., т.4, че трябва да се търси техническо
решение за достъп в рамките на собствеността на заявителите.
Съдът установи, че жалбоподателките притежават
собственост в идеални части върху поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56784.519.10 по КК на гр.
Пловдив и СОС 56784.519.10.1.1 на ет.2 от сградата в имота, който е тип
"Жилище, апартамент", на едно ниво, с площ 70 кв.м., към него
принадлежи таван с площ 70кв.м. и се включват съответните идеални части от
общите части на сградата.
М.Д.Ч. легитимира правото собственост върху 13/24
ид. части от ПИ, втори етаж от сградата, тавана и съответните части от общите
части на сградата с НА. №74,том 51, дело №13470/1993г., вх.рег. №13486 /л.9 по
делото/.
П.Г.Ц.
се легитимира правото си на собственост върху 1/36 ид. части от ПИ, втори етаж
от сградата, тавана и съответните части от общите части на сградата с НА
№35,том 3, peг. №4314, дело №433/2012г., вп. СВ вх.рег. №27200/08.11.2012г.,
акт №65, том 76, н.д. №13760/2012г. /л.10 по делото/.
Жалбоподателките
общо притежават собственост върху 41/72 ид.ч. от поземления имот, втория етаж
от сградата, тавана и съответните части от общите части на сградата.
По делото е приета Скица на ПИх№ 15-83069 от
24.02.2017г. /л. 38/; АОС № 1812 от 06.11.2017г. относно ПИ с идентификатор 56784.519.11;
комбинирана скица за УПИ V-12
от кв. 31-нов 112 –стар по плата на гр. Пловдив; схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-545236 от 02.11.20217г.; проект за осигуряване на право на
преминаване; скица на ПИ от 08.08.2013г.
По делото е приета СТЕ, изпълнена от вещото
лице Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира, ведно с приложенията,
като компетентно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата
по делото.
Вещото
лице изяснява, че жилището на втория етаж от сградата на ул."Р.
Даскалов" №40 се намира над целия първи етаж /партер/, който е зает от два
магазина, отразени в кадастралната карта като СОС 56784.519.10,4 и СОС 56784.519.10.5.
Магазините са с входове само от ул."Р. Даскалов". Двата магазина общо
заемат цялата застроена площ на сградата /13,8кв.м.+55,20кв.м. =69кв.м./. Вход
за жилището на втория етаж, в рамките на площта на сградата, няма. Към това
жилище принадлежи таван с площ, равна на площта на жилището, който е разположен
изцяло над него. До тавана се достига по вътрешна дървена стълба в
североизточния ъгъл на жилището. До тавана няма друг достъп, освен по тази
дървена стълба.
Съгласно
Акт за частна общинска собственост 1541/08.11.2013г. /л.32 по делото/, Община
Пловдив притежава 7/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.519.10 по
КК на гр.Пловдив и 7/24 ид.ч. от СОС 56784.519.10.1.1 на ет.2 от сградата в
имота. Обектът е идентичен с обекта, собственост на жалбоподателите.
Самостоятелният обект е от тип "Жилище, апартамент", на едно ниво, с
площ 70 кв.м. В акта за ЧОС е подробно
описан: състоящ се от две стаи, кухня, килер, тоалетна, антре и вътрешно
стълбище за таванския етаж. Към него принадлежат 7/24 ид.ч. от таванския етаж с
площ 70кв.м. и 7/48 ид.ч. от общите части на сградата.
Общо
собствеността на двете жалбоподателки и Община Пловдив върху СОС
56784.519.10.1.1 възлиза на 31/36 ид.ч. (13/24+1/36+7/24).
Относно достъпът до обекта с
№56784.519.10.1.1/ вещото лице посочва, че в забележките на Акт за частна
общинска собственост 1541/08.11.2013г. е вписано, че "достъпът до
СОС56784.519.10.1.1 се осъществява през сграда с идентификатор 56784.519.11.1,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.11 по КККР, за който имот е отреден
УПИ V-12, кв.31-нов /112-стар/ по плана на Централна градска част - Пловдив,
находящ се на ул. "Княз Богориди"№1, гр.Пловдив и за същия не се
откриват данни за учредено право на преминаване".
Вещото лице е извършило оглед на място и
посочва, че достъп до жилището на втория етаж от сградата, представляващо СОС
56784.519.10.1.1 по КККР се осъществява от врата в южната фасада на сградата в
съседния имот, която има идентификатор 56784.519.11.1 и се намира на
административен адрес ул."Княз Богориди"№1. В тази сградата първият
етаж представлява магазин, от който в югоизточната страна, непосредствено до
калкана със съседната сграда на ул."Княз Богориди"№3, е изпълнена
права стоманобетонова стълба, отделена с плътни тухлени стени от двете страни.
Стълбата е с ширина 1,35м., започва с площадка с начало при ул."Княз
Богориди", където е монтирана дървена входна врата, видимо много стара.
Входната площадка е дълга 1,35м и е равна с нивото на улицата. Вътре в
сградата, след входната площадка, стълбата има стъпала в продължение на 7,65м.,
като най-горе завива с радиални стъпала до етажната площадка на втория етаж,
която представлява коридор за жилището в него. Тази стълба първоначално е
служила за достъп до жилището на втория етаж в сградата на ул."Княз
Богориди" №1, което представлява СОС 56784.519.11.1.1 с площ 73,52 кв.м.,
а площадката е представлявала негов вътрешен коридор между стаите за обитаване,
тоалетната и вътрешната стълба за тавана над това жилище. От приложените по
делото документи /л.110-115/ се установява, че поради липсата на друга
възможност за влизане в жилището на втория етаж на сградата на ул."Р.
Даскалов"№40, през 1960г. е допуснато преустройство на склад за създаване
на това жилище и възможност за отваряне на врата пред клозета на втория етаж на
сградата на ул."Княз Богориди" №1 за достъп до него. Към настоящия
момент ползването на жилището е организирано точно по този начин.
Етажът
в сградата на ул."Княз Богодири" №1 е заснет от правоспособно лице и
разпределението е приложено по делото на л.61. Както от това заснемане, така и
от огледа на място, експертът установява, че достъпа до процесния обект се
осъществява от стълбата с начало от входа при ул."Княз Богориди", до
площадката на ет.2 от сградата на ул."Княз Богориди"№1, където има
врати за жилището на етажа в тази сграда и в северната фасадна стена има врата
за жилището на същия етаж в съседната сграда на ул."Р. Даскалов"№40
/процесен обект/.
На
Приложение №2 към експертизата графично е показан начинът, по който се
осъществява достъпът до процесния самостоятелен обект.
Относно възможността да се осигури преминаването
до обекта на жалбоподателите без да се засяга собствеността на Община Пловдив,
т.е. без да бъде обременен във вещно право имотът на ул. "Княз
Богориди"№1, експертът изяснява, че обектът на жалбоподателите заема целия
втори /надпартерен/ етаж от сградата на ул."Р. Даскалов" №40. Самата
сграда е част от свързано застрояване по улицата и е вътрешна между сградите на
ул."Княз Богориди"№1 и ул."Р. Даскалов" №42. Застроената
площ на сградата заема цялата площ на поземления имот - 70кв.м., т.е. няма
свободно от застрояване дворно място, в което собствениците биха могли да
изпълнят пристройка за външно стълбище, респ. асансьор. Магазините в партера
заемат цялата му площ и те са частна собственост на други собственици, различни
от жалбоподателите. От запад сградата е разположена по уличната регулация. От
изток се намира ПИ с идентификатор 56784.519.1195 - частна собственост, в който
по имотната граница са построени стопански постройки.
От
горното описание за разположението на сградата в план е видно, че достъп до
жилището на втория етаж от първия етаж не може да се осъществи през магазините
на други собственици. От страната на ул."Р. Даскалов" и от изток през
чужд частен имот със застрояване по границата, вход естествено също не може да
се търси. Остава възможността такъв вход да се потърси или в сградата от север
на процесната, или в сградата от юг на нея. От която и от двете сгради да се
търси вход, изпълнението му е свързано с учредяване на право на преминаване,
ако е възможно техническо решение.
Относно
икономическата целесъобразност на техническото решение на правото на
преминаване вещото лице посочва, че техническо решение за осигуряване на достъп
до процесния обект на жалбоподателите може да се търси като преустройство с
учредяване на право на преминаване през сградата от север на ул."Р.
Даскалов" №42 или през сградата от юг на ул."Княз Богориди" №1.
В
сградата от север на процесната, която е на ул."Р. Даскалов"№42 и
представлява сграда с идентификатор 56784.519.9.1 по КК, обектът на втория етаж
е частна общинска собственост, от тип "За културна и обществена
дейност", а първият етаж е изцяло зает от магазини частна собственост.
Намирането на вход през него е свързано със значително преустройство в
ползваеми помещения за преминаване от улицата до втория етаж и влизане в
съседната сграда. Таково решение не е икономически целесъобразно и би
обременило на ул."Р. Даскалов"№42 по същия начин, както и ако се
ползва за право на преминаване сградата на ул."Княз Богориди" №1. Тъй
като в последната достъп е осигурен още със строителните книжа и разрешенията
от СП“Жилфонд" и ГНС още през 1960г., най-целесъобразно е оставането му в
сегашния си вид, ползван вече 60 години.
Относно
това какви ограничения ще се наложат на служещия имот вещото лице пояснява, че
служещият имот представлява сграда с идентификатор 56784.519.11.1, която е
многофамилна жилищна сграда на 3 етажа, със стълба до източната ограждаща
стена. Достъпът до жилищните етажи - втори и трети етаж на сградата се
осигурява по стълбата, по която би се осигурил и достъпът до процесния обект в
съседната сграда. Стълбата, площадката на втория етаж пред жилището на него и
стълбата за третия етаж, започваща от тази площадка, по смисъла на Закона за
собствеността, представляват общи части за сградата, тъй като обектите на втори
и трети етаж са две самостоятелни жилища. Такова е и отразяването на тези
обекти в кадастралната карта. Ако към общите части на сградата се включи и
евентуалното учредено право на преминаване към жилището на втория етаж в
съседната сграда от север, ограничения за служещата сграда няма да се наложат.
Създадените общи части ще обслужват три, вместо два обекта. Единственото
неудобство, което обаче и сега съществува, се състои в обстоятелството, че
тоалетната на жилището на втория етаж от служещата сграда е извън него и достъпът
става през стълбищната площадка, на която е неговият вход. Това обстоятелство
ще е такова и ако не се допусне достъп до процесния обект. То е създадено още с
обособяването на два отделни самостоятелни обекта на втория и третия етаж в
служещата сграда.
Служещият
поземлен имот с ид. 56784.519.11 е застроен с 3-етажна жилищна сграда. Сградата
има застроена площ, равна на площта на поземления имот и няма свободна от
застрояване площ на терена. Евентуалното учредяване на право на преминаване
през нея няма да окаже влияние на условията за застрояване.
Експертът
изяснява, че служещият поземлен имот с ид. 56784.519.11 е с начин на трайно
ползване "Ниско застрояване (до 10м.) по КК. Евентуалното учредяване на
право на преминаване през сградата в него засяга само съществуващи вътрешни
помещения без да се извършват преустойства и няма да се отрази на установения
начин на трайно ползване на имота.
Учредяването
на право на преминаване през сграда с ид. 56784.519.11.1 би засегнало само
съществуващи помещения в нея - стълба от входа към ул."Княз
Богориди", която съществува от построяването на сградата и площадка на
втория етаж, от която да става влизане в обекта, собствен за жалбоподателите.
Тази площадка, заедно със стълбата е отразена в кадастралната карта като обща
част за сградата. От нея тръгва стълбата за третия етаж. В акта за общинска
собственост /л.32/ площадката също не е описана като част от СОС
56784.519.11.1. Учредяването на право на преминаване за обекта с ид.
56784.519.10.1.1 в съседната сграда няма да засегне разрешени строежи, а само
общи части в сграда с идентификатор 56784.519.11.1.
Относно
съществуването на друго техническо решение вещото лице изрично пояснява, че възможността
да се търси вход в обекта от сградата на север от имота /друга възможност
технически липсва/, би довело до значителни преустройства в тази сграда и също
до учредяване на право на преминаване, ако тази сграда се превърне в служеща.
Настоящото решение, допуснато още през 1960г. не може да бъде определено като явно
икономически нецелесъобразно, тъй като то вече е реализирано и се ползва 60
години. За него не са необходими допълнителни инвестиции, не са необходими
строително-монтажни работи за пригаждане на нов вход за обекта, тъй като врата
съществува и в момента.
В
съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че когато през 60-те
години се решава да се дадат на различни семейства части от това жилище над
партера, възниква проблемът, че нямат отделни стълби и тогава се решава да се
използва сегашната стълба, която коментираме като обща за жилищата. Тя е с вход
от уличката на полицията - от ул. „Княз
Богориди", дървена и много стара.
Сградите са паметници на културата. Влиза се вътре, стълбата е много тясна, от
нея се качва на надпартерния жилищен етаж и всички жилища се обслужват от тази
стълба, която фактическа е стълба с външна врата и тази стълба попада в
общинската сграда. Входът и цялата стълба в настоящия момент попадат в
общинската сграда. Трябва да се мине през тази стълба в общинската сграда, за да
могат жалбоподателите да влязат в тяхното си жилище.
Уточнява
още, че физически достъп до жилището на жалбоподателите няма от нито една от
четирите страни. Няма техническа възможност откъде да се конструира и създаде
тази стълба. Дори да се иска да се направи преустройство, с което да се създаде
стълба, няма откъде, няма техническа възможност.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Компетентността на органа да издава заповеди,
съответно да постановява откази за издаване на заповеди по чл. 192, ал. 2 и чл.
193, ал. 3 ЗУТ произтича от разпоредбите на чл. 192, ал. 2, чл. 193, ал. 3 ЗУТ
и Заповед № 15ОА-1619 от 15.06.2015г. на Кмета на община Пловдив, с която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ,
кметовете на райони са оправомощени по делегация да издават заповеди по чл.
192, ал. 2 и чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Процесният отказ, обективиран в писмо с изх. № 94012-31104 от 09.11.2020г.
на Вр И.Д. Кмет на район „Централен“ е
издаден от компетентен административен орган, съгласно Заповед № РД20-937 от
02.11.2020г. и коментираната по-горе Заповед
№ 15ОА-1619 от 15.06.2015г. на Кмета на община Пловдив. Същата обаче е
немотивирана и несъобразена с изискванията на материалния закон.
Съгласно чл.192, ал.3 от ЗУТ правото
на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на
областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.
Съгласно чл. 192, ал.4 от ЗУТ с
правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на
поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на
поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради,
освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.
В случая преди да се постанови
обжалваният отказ е било дължимо да се установят как се засягат имотите, има ли
друго техническо решение и как ще се засегнат разрешени строежи или
съществуващи сгради. В оспорения отказ липсват каквито и да било мотиви относно
техническото решение на правото на преминаване, цитирани са протоколи от
28.03.2019г и от 09.05.2018г., но същите не са приложени по административната
преписка, въпреки изричните указания на съда.
От приетата по делото СТЕ, изпълнена
от вещото лице Р., неоспорена от страните, се установи, че решение на спора е
намерен още през 1960г. и друго техническо решение е невъзможно, тъй като
всички други технически възможности са явно икономически нецелесъобразни.
При това действащото решение, а именно служещият имот представлява сграда с
идентификатор 56784.519.11.1, която е многофамилна жилищна сграда на 3 етажа,
със стълба до източната ограждаща стена. Достъпът до жилищните етажи - втори и
трети етаж на сградата се осигурява по стълбата, по която би се осигурил и
достъпът до процесния обект в съседната сграда. Стълбата, площадката на втория
етаж пред жилището на него и стълбата за третия етаж, започваща от тази
площадка, по смисъла на Закона за собствеността, представляват общи части за
сградата, тъй като обектите на втори и трети етаж са две самостоятелни жилища.
Такова е и отразяването на тези обекти в кадастралната карта. Ако към общите
части на сградата се включи и евентуалното учредено право на преминаване към
жилището на втория етаж в съседната сграда от север, ограничения за служещата
сграда няма да се наложат. Създадените общи части ще обслужват три, вместо два
обекта. Единственото неудобство, което обаче и сега съществува, се състои в
обстоятелството, че тоалетната на жилището на втория етаж от служещата сграда е
извън него и достъпът става през стълбищната площадка, на която е неговият
вход. Това обстоятелство ще е такова и ако не се допусне достъп до процесния
обект. То е създадено още с обособяването на два отделни самостоятелни обекта
на втория и третия етаж в служещата сграда.
Служещият поземлен имот с ид.
56784.519.11 е застроен с 3-етажна жилищна сграда. Сградата има застроена площ,
равна на площта на поземления имот и няма свободна от застрояване площ на
терена. Евентуалното учредяване на право на преминаване през нея няма да окаже
влияние на условията за застрояване.
Служещият поземлен имот с ид.
56784.519.11 е с начин на трайно ползване "Ниско застрояване (до 10м.) по
КК. Учредяване на право на преминаване през сградата в него засяга само
съществуващи вътрешни помещения, без да се извършват преустойства и няма да се
отрази на установения начин на трайно ползване на имота. С посоченото от вещото
лице техническо решение не се влошават условията за застрояване на поземлените
имоти, не се препятства установеният начин на трайно
ползване на поземлените имоти и не се засягат разрешени строежи или съществуващи
сгради.
Административният орган не е изпълнил
и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти
и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било
установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които
законът свързва издаването на заповед, съответно отказ от кмета на общината
(района) за учредяване право на преминаване в хипотезите на чл. 192, ал. 3 от ЗУТ.
Предвид изложеното, на основание чл.
146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, оспореният изричен отказ на Вр
И.Д. Кмет на район "Централен“ при община Пловдив, обективиран в писмо, изх.
№ 94012-31104 от 09.11.2020г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен,
поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречия с материалния закон и в
противоречие с целта на закона, а административната преписка следва да бъде
върната за процедиране, съгласно изискванията на закона и мотивите на
настоящето решение.
По делото са направени искания за
присъждане на разноски и от страна на процесуалния представител на жалбоподателките.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на
процесуалния представител на жалбоподателките за присъждане на разноски се
явява основателно. Настоящият състав следва да присъди на същите разноски в
размер на 20.00лв.- платена държавна такса, 60.00лв. – ДТ за частна жалба; 600 лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение; 320 лв. – внесен депозит за вещо лице или
общо 1000 лв. /хиляда/лева.
Воден от горното, Административен съд
–Пловдив, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изричен
отказ, обективиран в писмо с изх. № 94012-31104 от 09.11.2020 г. на Вр И.Д.
Кмет на район „Централен“ при община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на ответника
за произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на
закона в 14-дневен срок от съобщението за влизане в сила на настоящето решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
в полза на М.Д.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** и от П.Г.Ц. с ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата в размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/