№ *95
гр. гр.Несебър, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря АтА.ска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150200111 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град С.В., мотел „Д.“, редово жилище № *, представлявано от управителя
М.В.М., срещу Наказателно постановление № 02-2100036 от 24.11.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414в, ал.1 и чл.413, ал.2 от Кодекса на труда му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева за нарушение по
чл.11, ал.1, във връзка с чл.11, ал.5, чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно по съображения,
че не е доказано от стрА. на административно наказващия орган, че „М. **“ ЕООД е имал
качество на работодател, каквото му е вменено, тъй като между него и лицето И.Д.К. не е
имало сключван трудов договор към момента на проверката. Затова и деянието е
несъставомерно. Отбелязва, че вмененото му административно нарушение се изразява в
това, че „не е осигурило документиране“ писмено в книгата за инструктаж провеждането на
начален инструктаж на И.Д.К., което не е предвидено в никоя от цитираните от наредбата
разпоредби като квалификация на нарушението, доколкото чл.11, ал.1 от Наредбата
предвижда задължението на работодателя да осигури провеждането на инструктажи, а
разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредбата предвижда задължение за документиране на
1
проведените инструктажи. Затова начинът, по който е описано нарушението, представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като прави неясна волята на наказващия орган и
нарушава правото на защита за наказания субект, тъй като същият е лишен от възможността
да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и за кое е наказан. Като друго
нарушение в жалбата се посочва, че не е посочено коя от хипотезите на чл.11, ал.1 от
Наредбата е приета като нарушена. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на
оспорваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява
се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и че дружеството-
жалбоподател се е намирал в трудово правоотношение с лицето И.Д.К. и като негов
работодател и следвало да му проведе инструктаж и да документира същия по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, като се установява от събраните по делото
доказателства, че това не е сторено. Наред с това работодателят не е и осигурил длъжностно
лице, което да провежда и документира инструктажите, но и при този случай отговорността
е за работодателя. Моли Наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, тъй като при неговото издаване е спазен материалния закон, а в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа стрА.:
На 31.08.2021г. около 13:00 часа е била извършена проверка по спазване на
трудовото и осигурително законодателство от А. К. Г. и Р.С.П. – служители в Д“ИТ“ –
Бургас, в магазин „Верона“, с адрес: к.к. С.б., „И. б.“ № *, находящ се на Главен път I-9. В
магазина се предлагала услугата доставка на мебелите, изложени за продажба, до обектите
на клиента до 18:00 часа както и монтаж. Проверяващите нямали предварителна
информация за търговеца, стопанисващ обекта, което обстоятелство установили на място в
началото на проверката и че това е „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С.В., улица К.М. № **, представлявано от М.В.М.. В магазина били
установени лица, изпълняващи длъжности съответно продавач-консултант, шофьор, както и
две лица, извършващи товарно-разтоварна дейност. Тъй като единият от тях не носил
документ за самоличност, със съдействието на полицейски служители установили
самоличността му и че това е И.Д.К.. На заварените да полагат труд в магазина лица е било
наредено да попълнят справки по чл.402 от КТ. Но тъй като И.Д.К. е бил неграмотен, той е
диктувал данните, които са били записани от проверяващите в справката. Същият заявил, че
работи в мебелния магазин от същия ден – 31.08.2021г. на длъжност общ работник, без
писмен трудов договор, с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, при уговорено трудово
възнаграждение – 40 лева на ден. Попълнената справка е била подписА. от И.Д.К. като
„декларатор“. На работника, изпълняващ длъжността „продавач-консултант“, е била
2
връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, съгласно която управителят на „М. **“ ЕОД следва
да се яви лично, или чрез упълномощено от него лице, на 08.09.2021г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, където да представи описаните в призовката документи, а
именно: трудовите досиета на работещите в обекта, включително справки до НАП,
ведомости за работна заплата от месец юни 2021г. до момента, графици, присъствени форми
от месец юни 2021г. до момента, Правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за
работна заплата, договор с трудова медицина, оценки на риска, заповеди, инструкции,
протоколи от измервания, книги за инструктаж, заповед по чл.403а от НК. Документи са
били представени, като са били подадени в деловодството на дирекцията, на 17.09.2021г., но
не от управителя на проверяваното дружество, а от друго лице, като между документите е
липсал трудов договор, сключен с И.Д.К., а от извършената справка от НАП е установено и
че не е подавано уведомление за сключен трудов договор. Вместо това в предоставените
документи се съдържал и такъв, озаглавен „Граждански договор“, подписан от управителя
на „М. **“ ЕООД, от една стрА. като „възложител“, и И.Д.К., от друга стрА. в качеството му
на „изпълнител“, а посочената в документа дата на съставянето му е 31.08.2021г.
Представени са и преписи от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(начален инструктаж), от която се установява, че в нея не е отразено (документирано)
работникът И.Д.К. да е преминал начален инструктаж в деня на постъпването му на работа –
31.08.2021г., както и преди тази дата.
За резултатите от проверката в обекта и по документи е съставен Протокол за
извършена проверка ПР2129184 от 30.09.2021г. от А. К. Г. и Р.С.П., двете на длъжност
„инспектор“ в Д“ИТ“ – Бургас, а като едно от описаните в него нарушения (т.3) е това, че
извършена проверка на 31.08.2021г. на място в обект: магазин „Верона“, находящ се в к.к.
С.б., община Несебър, ул. И. б. № *, и на 30.09.201г. по документи в Д“ИТ“ – Бургас, се
установило, че „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, в качеството си на работодател, не е осигурил
документиране (в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа „начален
инструктаж“) провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален, на
И.Д.К. с ЕГН *****, на длъжност „общ работник“, при постъпването му на работа на
31.08.2021г. във „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, с което са нарушени изискванията на чл.11,
ал.1, във връзка с чл.11, ал.5, чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
На същия ден – 30.09.2021г., А. К. Г. – „старши инспектор“ при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, и съставила Акт № 02-2100036 за установяване на
административно нарушение за това, че при извършена проверка на 31.08.2021г. на място в
обект: магазин „Верона“, находящ се в к.к. С.б., община Несебър, ул. И. б. № * и на
30.09.2021г. по документи в Д“ИТ“ – Бургас, се установи, че „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, в
качеството си на работодател, не е осигурил документиране (в книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа „начален инструктаж“) провеждането на инструктаж по
безопасност и здраве при работа – начален, на И.Д.К. с ЕГН *****, на длъжност „общ
3
работник“, при постъпването му на работа на 31.08.2021г. във „М. **“ ЕООД, ЕИК *****.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.11, ал.1, във връзка с чл.11, ал.5,
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. След съставянето
на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението –
Р.С.П., но не е подписан от законния представител на дружеството-жалбоподател, срещу
когото е акта, и който също е присъствал при съставянето му. Това обстоятелство – отказа за
управителя на „М. **“ ЕООД да подпише акта – е било удостоверено с подписа на един
свидетел – Кристияна Константинова Генова с ЕГН **********, също служител в
дирекцията. Управителят на „М. **“ ЕООД е отказал да получи препис от акта, като е
отказал да подпише и получи препис и от протокола от проверката, като е заявил писмено,
че препис от протокола да му се изпрати по пощата.
РазпитА. в качеството на свидетел по делото актосъставителят А. К. Г. заявява, че
поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт,
като уточнява, че всички служители, които са сключили трудови договори с дружеството-
работодател, са работили в обекта на 4-часов работен ден, с изключение на шофьора, в
чийто трудов договор е посочено пълно (8-часов работен ден) работно време, а след като
И.Д.К. е работил по трудово правоотношение, независимо, че за това не е сключен писмен
трудов договор, работодателят е бил длъжен да проведе начален инструктаж, като от
представените документи това обстоятелство не е удостоверено. Наред с това, от
представените документи, не е имало издадена заповед, която да определя длъжностно лице,
което да извършва инструктаж.
В качеството му на свидетел по делото, по искане на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател, е разпитан шофьора – Румен Петров Ралев, който също е
присъствал на проверката в магазина, и който с показанията си потвърждава констатацията
на контролните органи, че в търговския обект се предлага и разнос на закупените от
магазина мебели до адресите на клиентите. Понеже не винаги мебелите могат да бъдат
товарени от него – шофьора, когато са тежки, твърди, че ползва услугите на двама цигани от
робското пазарче в град Несебър, като ги наема да товарят, като често се случва и същите те
да ги разтоварват до дома на клиента. Потвърждава и че на тези две лица, които той твърди,
че по-рано през деня е взел да товарят мебели за превозване и също са заварени в обекта при
проверката, също са били предоставени за попълване справки, както и че за установяване на
самоличността на единия от тях е била извикА. полиция. Товаренето от двете лица е
извършено след приключване на проверката.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от
фактическа стрА. и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.11, ал.1, във връзка с
чл.11, ал.5, чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
4
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното
постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (в редакцията от
ДВ, бр.10/2011г.), поради което е процесуално допустима – НП е връчено на дружеството-
жалбоподател на 23.12.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 30.12.2021г.
Съдът не приема довода в жалбата, че към 31.08.2021г. между „М. **“ ЕООД и
И.Д.К. не са били налице трудовоправни отношения само защото тези отношения не са били
уредени със сключен писмен трудов договор, след като от доказателствата се установи, че са
налице всички елементи на трудово, а не на друг вид, и в частност гражданско,
правоотношение между страните.
Съдът не приема и възражението в жалбата, което се поддържа и в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че работодателят като
юридическо лице не е носител на задължението за документиране на инструктаж по смисъла
на чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда
и социалната политика, а такава отговорност следва да има физическото лице, на което е
възложен инструктажа и че трябва да се търси отговорност от длъжностното лице. А.лизът
на нормите на чл.11, ал.1 и ал.2, както и на чл.12, ал.1 и ал.3 от наредбата води на извода, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето
на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа, т.е. документирането
на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното
длъжностно лице, което го е извършило. Съгласно нормата на чл.281, ал.5 от Кодекса на
труда, работодателят е длъжен да органицира провеждането на периодично обучение или
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
труда и социалната политика. На основание цитирА.та разпоредба е издадена Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г.
С разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. е вменено
задължение инструктажите, проведени по реда на наредбата, да се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № *.
Безспорно, съгласно чл.11, ал.1, т.1 от Наребдата, на работодателя е вменено
задължение да осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ. Според чл.2 от Наредбата, работодателят има задължението да осигури на
всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на професията/извършвА.та дейност и на работното място,
както и задължение по чл.3 от същата Наредба да не бъде допускан до работа работник или
служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
5
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл.12, ал.1
от посочената Наредба, начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1 – 5, като според чл.11, ал.1, работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време.
За да отпадне обаче отговорността от работодателя, то следва дружеството, в
качеството си на работодател, да определи длъжностно лице за провеждане на начален
инструктаж и да осигури документирането му чрез подсигуряване на Книги за инструктажи
съгласно приложение № * към чл.11, ал.5 от Наредбата. В случая такива доказателства не са
представени, респ. заповед на дружеството не е представена в хода на административно
наказателното производство, според която да е определено длъжностто лице, на което е
възложено провеждането на инструктажи, поради което задължението по чл.11, ал.1 от
Наредбата остава за работодателя.
При издаване на обжалваното НП според настоящия съдебен състав обаче е
допуснато съществено противоречие, водещо до пълна неяснота на обвинителната теза на
административнонаказващия орган.
В случая на дружеството-жалбоподател е вменено осъществяването на
административно нарушение по чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
издадена от министъра на труда и социалната политика.
Съгласно посочената разпоредба, начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1 – 5, във връзка с определени
обстоятелства, визирани в закона, като разпоредбата на ал.2 посочва, че това следва да се
случи в деня на постъпване на работа.
Тоест, административното нарушение по посочената разпоредба се изразява в
непровеждането на начален инструктаж на И.Д.К. при постъпването му на работа. В
обстоятелствената част на обжалваното НП обаче изпълнителното деяние на
административно нарушение е посочено като „не е осигурил документиране писмено в
книгата за инструктаж“, което на практика означава, че в случая се касае за фактическо
описание на съвсем различно административно нарушение, доколкото изпълнителното
деяние на нарушението по чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. се
изразява, както се посочи по-горе, в непровеждане на начален инструктаж.
Същевременно, в обстоятелствената част на обжалваното НП и описано
административно нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., съгласно
която разпоредба, инструктажите се документиран в Книги за инструктажи, посочени в
приложение № *.
Нещо повече, административното нарушение по чл.11, ал.5 от Наредбата
предполага проведен начален инструктаж, който обаче не е документиран по надлежния ред
6
в книгата за начален инструктаж в предприятието на работодателя. Доколкото обаче при
изписване на нарушението, административно наказващият орган е посочил разпоредбата на
чл.12, ал.1 от Наредбата, която касае непровеждане изобщо на такъв начален инструктаж, то
се явява ирелевантно последващото му документиране.
Предвид на изложеното, в обстоятелствената част на обжалваното НП е описано
административно нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. (в смисъл
на недокументиране на проведен начален инструктаж), но същото е квалифицирано
едновременно и като такова по чл.12, ал.1 и ал.2 от същата Наредба (непровеждане на
начален инструктаж).
Посоченото противоречие в съдържанието на обжалваното НП е съществено,
доколкото води до пълна неяснота на обвинителната теза на административно наказващия
орган относно това какво нарушение реално е вменено на наказаното лице – такова по чл.11,
ал.5 от Наредбата, каквото фактически е описано в обстоятелствената част на НП, или по
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата, каквато е част от правната квалификация на последното.
За пълнота следва да се посочи, че в обстоятелствената част на постановлението
изобщо отсъства отбелязване, дали такъв инструктаж изобщо е бил проведен, включително
и на дата различна от тази на постъпване на лицето на работа.
Посоченото противоречие обуславя нарушаване на правото на защита на
наказаното лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото му „административно обвинение“. Посоченото
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП
обуславя отмяната му.
Съгласно чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
150 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № * от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
С оглед изхода на делото, в полза на административно наказващия орган не следва
да се присъжда претендираното юристконсултско възнаграждение, тъй като такова не му се
дължи, поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2100036 / 24.11.2021г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което на „М. **“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление град С.В., мотел „Д.“, редово жилище № *,
представлявано от управителя М.В.М., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415в, ал.1
и чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание
7
„Имуществена санкция“ в размер на 300 лв. (триста лева) за нарушение по чл.11, ал.1, във
връзка с чл.11, ал.5, чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на
„М. **“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град С.В., мотел „Д.“,
редово жилище № *, представлявано от управителя М.В.М., сумата в размер на 150 лв. (сто
и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Бургас, за осъждане на „М. **“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С.В., мотел „Д.“, редово жилище № *, представлявано от управителя М.В.М., да му заплати
юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8