Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: Директор на Р. Д. по Горите - К.*

ЧРЕЗ А. Е., главен юрисконсулт при Регионална дирекция по горите - К.*

с адрес: [населено място], бул. България № 33

ПРОТИВ: № 9/18.01.2024 г., постановено

по АНД № 20231730200242 по описа за 2023 г. на РС-Р.*.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно поради, което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друг, с което да се потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Счита, че районният съд неправилно приел, че за наказаното лице оставало неясно дали наказващият орган приема, че има извършено нарушение на чл.47, ал. 1, т.6 от Наредба №8 за сечите в горите/, тъй като с обжалваното наказателно постановление АНО приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал.3 от ЗГ и чл. 61 от Наредба №8 за сечите в горите, като не е изпълнил задължения и контролни правомощия и е допуснал отсичането на неразрешени в позволителното за сеч дървета в поверения му имот, за което му е наложено посоченото административно наказание.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт С. А., която поддържа касационната жалбата и излага съображения за основателността й. Моли съда да отмени решението на Районен съд Брезник и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – О. О. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание, представителят Окръжна прокуратура П.*изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

С оглед фактите, отразени в констативен протокол № 142949/04.05.2023 година, Г. И. Г. – главен горски инспектор в РДГ Кюстендил е съставил срещу О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]АУАН № 273, серия ПА07, № 000826/05.06.2023 година за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. Н. място и в законоустановения срок не са направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ Кюстендил е издал наказателно постановление № 276/15.08.2023 година, с което на О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложил „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

При така установеното от фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. Приел е, че АУАН и НП не отговарят на изискванията респективно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като описаното в тях нарушение не съответства на посочената правна норма, поради което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Въз основа на изложеното е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил и присъдил в полза на жалбоподателя направените от него разноски.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Районен съд Брезник е установил правилно фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му за правно релевантните факти са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При съответстващи на събрания доказателствен материал фактически констатации, решаващият съд е приложил неправилно закона. Неправилни са изводите му за несъответствие на АУАН и НП на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Видно от АУАН № 276 същият е съставен от компетентно за това длъжностно лице съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Наказателно постановление № 242/01.08.2023 година е издадено от компетентен орган по чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно директора на РДГ Кюстендил.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно и конкретно са посочени фактите, представляващи обективни признаци на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

В случая административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че в периода от 17.01.2023 година до 20.04.2023 година в териториалния обхват на РДГ Кюстендил, Т. Д. Брезник, община Брезник, землището на [населено място], подотдел 33 „п“, не е извършил контрол, като не е следил да се извършва сеч само на маркирани дървета, а е извършена сеч на дървета немаркирани с контрол на горска марка с обща кубатура 93 плътни куб. м. – подробно описани, както и изграждането на нов извозен път с дължина 160 м. и ширина 4 м.. Така отразените в АУАН и в НП факти изцяло съответстват на дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган [жк], ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Не е налице неяснота в отразените обстоятелства, нито противоречие между тях и сочената за нарушена правна норма. От описанието на нарушението става достатъчно ясно, че на О. О. С. е вменено извършването на деяние, представляващо сеч на немаркирани дървета, както и изграждането на нов извозен път. Липсва неточност, двусмислие или несъответствие, което да възпрепятства нарушителя да разбере кое е нарушението, за което му е наложено административно наказание. Затова настоящият съдебен състав на А. съд – Перник счита изводът на районният съд в този смисъл за неправилен.

Предвид изложено, настоящият касационен състав счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Административното наказание за него е предвидено в чл. 257, ал. 1 от ЗГ, което е „Глоба“ в размер от 300 лева до 5 000 лева. Административнонаказващият орган е индивидуализирал административното наказание при спазване на правилата на чл. 27 от ЗАНН и съблюдаване на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложената глоба е при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения от закона минимум и съответства на тежестта на нарушението.

Изложеното обосновава извод за законосъобразност на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Различен е изводът на Районен съд Брезник, обективиран в обжалваното решение.

Ето защо настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно приложение на закона и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на касатора за направените съдебни разноски, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева или по 80 лева за всяка съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 4/12.02.2024 година, постановено по АНД № 137/2023 година по описа на Районен съд Б.*, К. В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 276/15.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите К.*, с което на О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/, като законосъобразно.

ОСЪЖДА О. О. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]да заплати на Регионална дирекция по горите К.*, със седалище: [населено място], бул. „България“ № 33 съдебни разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.